Р Е Ш Е Н И Е
№ 392/24.11.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на първи ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 280 по описа за 2022 г. на
Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.27, ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и е образувано по жалба на С.В.С. с ЕГН **********, УРН
684510 с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Е.Ф. ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
08/06/1/0/01029/3/01/04/01/23.03.2022 г., издаден от директора на Областна
дирекция - Варна на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изплащането
на финансова помощq представляваща второ плащане в
размер 12 500 евро в левова равностойност
- 24 447,50 лв. и е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., съгласно Таблица 1 по
административен договор от 05.11.2019 г., сключен с жалбоподателя.
Жалбоподателят не е съгласен с издаденият акт. Счита,
че не са налице законовите предпоставки за отказване на исканото второ плащане,
както и тези за възстановяване на първото плащане. Твърди, че неизпълнението на
Бизнес плана е резултат на злоумишлени действия на трети лица, неустановени от
компетентните органи, които са унищожили засята люцерна в имот с идентификатор
83404.33.2 в землището на с.Шкорпиловци. Твърди, че липсата на насаждението от люцерна му е станало известно на 03.09.2021 г. при
проверка на място на имотите. Веднага след узнаването жалбоподателят
сигнализирал в ДФ “Земеделие“ за липсата на насажденията и е предприел
засаждане на тези култури. В действителност до проверката в началото ноември
2021 г., той не е успял да ги засади, поради неблагоприятни агротехнически
условия. Културите били засадени след това,
поникването им отнело време, заради ниските температури през зимния
период. Моли оспорения АУПДВ да бъде отменен и да му се присъдят разноските за
държавна такса и 400 лв. за изготвяне на експертиза, както и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да бъде определено адвокатско
възнаграждение, тъй като адвокатската помощ била предоставена безплатно.
Ответникът по жалбата, директора на Областна дирекция
- Варна на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, главен
юрисконсулт Десислава М., оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и моли
да бъде отхвърлена. В писмени бележки по делото излага мотивирани съображения
за правилност и законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Моли за
присъждане на разноските по делото.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Оспореният АУПДВ е съобщен на жалбоподателя чрез
системата ИСУН на 23.03.2022 г., а жалбата срещу него е подадена чрез Системата
за сигурно електронно връчване на 06.04.2022 г., с оглед което съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения 14 –дневен срок за обжалване.
Оспореният АУПДВ на директора на ОД на ДФЗ – Варна е издаден
на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закон за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и на основание чл.11,
ал.1, т.2 и т.5, т.7 от Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0993-C01 от 05.11.2019 г., сключен с жалбоподателя, затова че
на 01.10.2021 г. при извършено посещение в стопанството на служители на ДФЗ-РРА
– Варна установяват на място, че в имот 83404.33.2 от 13,002 дка, който е
трябвало да бъде засят с люцерна от Бизнес плана и подадена заявка за второ
плащане, не са установени остатъци от люцерна.
От фактическа страна се установява, че на 07.06.2018 г. С.В.С. е подал Проектно предложение, Приложение № 10 към условията за кандидатстване по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" за създаване на овощна градина от сливи от 6 дка. Видно е, че при оценката на проектното му предложение по критерия 3.1 жалбоподателят е получил 23,21 точки от общо 26 точки, понеже е заявил отглеждане на култури по биологичен начин - 17,039 дка сливи, 10 дка лавандула и 13,002 дка люцерна.
От приложения по преписката и приет като доказателство
по делото одобрен Бизнес план се установява, че С.С. е регистриран като
земеделски производител от 05.04.2017 г., в момента на кандидатстването
отглежда 17,039 дка сливи, 10 дка лавандула и 13,002 дка люцерна и обработва
общо 40,041 дка земеделска земя в землищата на селата В.и Ж. в община Т., с.М.,
община . и с.Ш., община Д. .. За земеделските парцели, които обработва
жалбоподателят представя нотариални актове , удостоверяващи, че са негова
собственост.
В Бизнес плана е посочено, че процесното насаждение от
люцерна е в имот 83404.33.2 от 13,002 дка в с.Шкорпиловци.
Целта на кандидатстването по проекта е преминаване към
биологично производство на цялото стопанство и създаване на още 6 дка сливи, с
което ще се увеличи обработваемата площ на насажденията със сливи на 23, 039
дка. С отглеждането на 10 дка лавандула и 13,002 дка люцерна кандидатът
разнообразявал дейността си. Видно от
Бизнес плана, избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на
заложените дейности и крайна дата за подаване на искането за второ плащане е
15.12.2020 г.
Проектното предложение е одобрено и с жалбоподателя е
сключен горепосочения Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0993-C01 от
05.11.2019 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
- 2020 г., със срок на изпълнение от 05.11.2019 – 05.11.2024 г.
Представени са доказателства, че жалбоподателят е
сключил Договор за контрол и сертификация на биологично производство,
преработка и търговия с биологични продукти № 0994/18.05.2018 г. (л.112 и сл.) с „Маком Сертифициране“ ООД, представлявано от
В. Й. В.. Съгласно чл.2 от договора, същият се подновява автоматично за всяка
следваща година. От Приложение № 2 към договора е видно, че обекти на контрол
за спазване правилата за биологично производство са всички имоти, визирани от
жалбоподателя в Бизнес плана, представляващи част от неговото стопанство, в
което отглежда насаждения от сливи, лавандула и люцерна.
Видно от Решение № 08/06/1/0/01029/2/01/03/01 за
изплащане на финансова помощ, издадено от директора на ОД на ДФЗ - Варна, л.87, първото плащане на сумата от
24 447, 50 лева е извършено на 09.12.2019 г.
На 12.08.2021 г. земеделският производител е подал
искане за второ плащане (л.90-92), с приложени документи, с които е декларирал
изпълнението на задълженията по сключения договор, вкл. и че в имот 83404.33.2
от 13,002 дка към момента на подаване на искането за плащане се отглежда
люцерна, видно от декларация към искането за второ плащане от 12.08.2021 г.
(л.104) .
От данните по делото се установява, че до този момент
органите на ДФЗ не са извършвали посещения на място в стопанството на
жалбоподателя.
На 01.10.2021 г. е извършено посещение на място на
стопанството на бенефициента от контролните органи на ДФЗ, които са
обективирали резултатите в Контролен лист ОП-1-ПМ от 01.10.2021 г, л.174, в
който не са констатирани несъответствия и неспазване на някое от изискванията,
освен липсата на остатъци от люцерна в имот 83404.33.2 – 13,002 дка с насаждение
от люцерна по договор.
В обяснение от 01.10.2021 г. (л.200-201) жалбоподателят
е изложил твърдения, че през стопанската 2020-2021 г. в процесния имот е
отглеждал люцерна, за което обстоятелство разполага с доклад на „Маком
Сертифициране“ ООД от извършена проверка за биологично производство. В
обяснението се сочи също, че са закупени нови семена и е предприета обработка
на почвата за презасяване на площите с люцерна и че за унищожаването на
наличните посеви от люцерна е на 03.09.2021 г. жалбоподателят е подал жалба до
Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна. Към обяснението са представени фактура от
20.09.2021 г. (л.202) за закупуване на 50 кг семена от люцерна сорт „Плевен
6“С1.
Видно е също, че на л.118 от делото е приложен Доклад
за инспекция, извършена на 05.04.2021 г. от „Маком Сертифициране“ ООД, от който
се установява, че през периода т 01.06.2020 г. до 05.04.2021г. са налични и
насажденията от люцерна с посочено произведено количество 2,000 тона. За
извършената на 05.04.2021 г. проверка е издадено Сертификационно писмо от
10.06.2021г. със срок на валидност от 10.06.2021г. до 30.06.2022 г.,
удостоверяващо биологично производство на лавандула, сливи и люцерна.
В Докладна записка с изх. № 052-030/248/06.10.2021 г.
на директора на ОД на ДФЗ-Варна е посочено, че при посещение на стопанството на
бенефициента С.С. по повод подадена заявка за второ плащане, на 01.10.2021 г. било установено, че част от
заявените култури в представените документи не съответствали на установеното на
място. Поискано е потвърждение от Техническия инспекторат за извършване на
втора проверка на място.
Началникът на РТИ е издал Заповед №
454042/21.10.2021г., с която е наредил на начална дата на проверката на
кандидат с УРН 684510 – 21.10.2021 г.
За резултатите от извършената проверка на Техническия
инспекторат е изготвен Доклад от проверка на място на 10.11.2021 г. от експерта
Георги Йосифов, в който също не са констатирани нередности при извършване на
инвестицията, освен липсата на насаждението от люцерна. В Докладна записка от
12.11.2021 г. на началника на отдел РТИ-Варна (л.238), се сочи, че при проверката
на място, извършена в периода 05.11.2021 - 10.11.2021 г. в имот 83404.33.2 в
с.Шкорпиловци са установени 11,187 дка обработена площ, на която не е
установена израснала люцерна.
Във връзка с тази проверка на място, на 10.11.2021 г. жалбоподателят е съставил писмени обяснения, л.232, за имот 033002 в с.Шкорпиловци, в което е посочил, че поради разораване на люцерната били предприети действия по обработка и презасяване, но поради метеорологичните условия и липсата на техника и инвентар, засяването било отменено с няколко седмици закъснение, към момента на проверката на място, засяването било завършено.
Констатациите от тази проверка са изпратени на
жалбоподателя с УП с изх. № 01-032-6500/507/12.11.2021 г.
На 04.01.2022г. жалбоподателят е подал до ДФЗ чрез
системата ИСУН (л.254 и сл.) уведомление като е приложил писмени обяснения за
липсващата люцерна в процесния имот, констативен протокол без дата на съставяне
от Стефко Денев-агроном консултант, постановление на прокурор при РП-Варна от
03.12.2021г. за отказ за образуване на наказателно производство. В констативния
протокол, изготвен от агроном се посочва, че имот 83404.33.2 в с.Шкорпиловци е
засят с люцерна, семената са в почвата, но поради неблагоприятните климатични
условия не са валирани и не са поникнали редовно
На 06.01.2022 г. на С.С. е изпратено писмо с изх. №
01-033-6500/3 (л.264 и сл.), с което е уведомен, че ДФЗ открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Подробно в
писмото са описани поетите от земеделския производител ангажименти по сключения
договор във връзка с одобрения бизнес план, констатациите при проверките,
извършени по повод подадената заявка за второ плащане, изводите на
административния орган за неизпълнение на сключения договор и последиците от
това.
Писмото е връчено на електронната поща на
жалбоподателя, който е подал на 20.01.2022г.
възражение в отговор.
Във възражението са изложени твърдения, че неизвестен
за жалбоподателя извършител разорал и унищожил люцерната в процесния имот,
поради злоумишлени действия и че това е обстоятелство, което било изключено от
понятието за „нередност“ по см. на чл.1, § 2 от Регламент 2988/1995 г. Освен
това били предприети мерки за повторно засаждане на люцерна.
По делото е представено Постановление за отказ от
образуване на наказателно производство от 03.12.2021г. на прокурор при Районна
прокуратура Варна, от което се установява, че по повод сигнал на С.С. е образувана
прокурорска преписка № 14537 за евентуално извършено престъпление от общ
характер.
В постановлението са описани твърденията на С., както
и писмените сведения на Калоян И. Вълков, който
бил помолен от жалбоподателя ( според собствените му сведения) да извърши нови насаждения от люцерна върху
процесния имот в с.Шкорпиловци, след като било установено в края на лятото на
2021 г., че такава липсва. Направен е извод, че няма събрани доказателства за
извършено престъпление от общ характер.
Процесуалният представител на жалбоподателя представя
по делото Постановление от 28.01.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура
Варна, с което е отменено постановлението на РП-Варна за отказ да се образува
досъдебно производство като е наредено да се съберат допълнителни доказателства
- документите от ДФЗ във връзка с поетите от жалбоподателя ангажименти по
договора за предоставяне на БФП, въз основа на които да се формира обоснован
извод има ли данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. С
последващо постановление на прокурор при РП-Варна от 08.06.2022 г.,
наказателното производство е спряно, поради неустановяване към този момент на
извършителя.
По искане на оспорващия по делото бе допусната
агротехническа експертиза, извършена от вещото лице М.К. –агроном. В
заключението си вещото лице посочва, че люцерната може да се засее още през
есента, но при по-силни студове тя измръзва, затова специалистите препоръчват
сеитба - ранна пролет. Семената започват
да покълват при 1-2 С, но най-благоприятна температура е 17-22 С. Люцерната е
със силно развита коренова система като през първата година главният корен
достига 1-3 см. дълбочина, а през следващите години 5-12 см. или повече. През
зимата стъблата на люцерната загиват, а на пролет от пъпките, разположени по
кореновата шийка се развиват нови стъбла. Напролет старите посеви започват
развитието си, когато средната денонощна температура е над 5 С.
На 11.10.2022 г. в часовия диапазон 11-14 часа
експертът посетил, обходил и извършил оглед на имот с идентификатор 83404.33.2
в землището на с.Шкорпиловци като дава заключение, че на място има засята млада
люцерна на около едногодишна възраст от сорт „Плевен 6“- същият, който е бил закупен о жалбоподателя с
представената по делото фактура на л.202. Посевът бил недостатъчно гарниран,
около 60 %. При разпита на вещото лице в съдебното заседание, то посочва, че
ако люцерната е засята през есента на 2021 г. не е възможно да изникне през
същия сезон, а вероятно е изникнала 2022 г. късна пролет.
Заключението не бе оспорено от страните и съдът го
приема като компетентно и обосновано.
Заключението на вещото лице кореспондира със
становището на Стефко Денев – агроном, изразено в изпратен от жалбоподателя на
04.01.2022 г. до ДФЗ Констативен
протокол без дата.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът приема за установено следното:
Обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, директорът
на ОД на ДФЗ-Варна, Й. . на когото са делегирани правомощия да издава АУПДВ от
вида на процесния с т. VІ-1 от Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, Борис Михайлов.
Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма
и съдържа мотиви- фактически и правни основания.
При издаването на оспорения АУПДВ са допуснати
съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят е участвал при извършването на
проверките и в производството по издаване на акта, представял е писмени
обяснения и документи , но административният орган е следвало да издаде решение
за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ, а ене АУПДВ по реда на
ДОПК.
Оспореният АУПДВ на директора на ОД на ДФЗ – Варна е
издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закон за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и на
основание чл.11, ал.1, т.2 и т.5, т.7 от Административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0993-C01 от 05.11.2019 г. Административният орган се е
позовал на неизпълнение на поет от бенефициента ангажимент с Административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0993-C01 от 05.11.2019 г. като са визирани разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.2 и т.5, т.7, както и, че са нарушени изискванията на чл.6,
ал.1, т.1, т.4 и т.9 от административния договор.
Съгласно чл.11, ал.1, т.2 от административния договор,
Фондът има право да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на
извършените по договора плащания, когато бенефициентът не е изпълнил точно
бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати,
съгласно Приложение № 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или
нематериални активи, съгласно Приложение 2, както и когато бизнес плана не е
изпълнен в срока по този договор.
Съгласно чл.11, ал.1, т.7 от административния договор
Фондът има право да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на
извършените по договора плащания, когато при извършване на административни
проверки и проверки на място се установи неспазване на задължения или
ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение и/или този договор.
В случая срокът за изпълнение на договора е 05.11.2019
– 05.11.2024г.
От фактическа страна в мотивите на оспорения АУПДВ е
посочено, че при извършените проверки на място, установяващи липса на
насаждение от люцерна в имота в с.Шкорпиловци се налага извода, че не е
изпълнена целта от Таблица за специфични цели и резултати – т.1
Увеличаване на икономическия размер на
земеделското стопанство, измерен в СПО – минимум 4 000 евро СПО. Не била
изпълнена и целта по т.9.2 „Преминаване към биологично производство на цялото
стопанство“.
Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по, ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Съвместното тълкуване на разпоредбите сочи, че
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице
основание по, ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция
по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Граматичното тълкуване на посочените норми сочи, че
хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на
евентуалност, а не на алтернативност и само когато липсват основанията за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава
АУПДВ. Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент /ЕО/ 1306/2013, ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според
разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури
по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент
/ЕС/ № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013 е следното: "Нередност" означава всяко нарушение на правото
на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Приложимостта на нормата на чл. 27,
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители предполага
неспазване на критерии за допустимост, което обстоятелство не е налице.
Съобразно чл. 4, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, безвъзмездната
финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на
програмите по чл. 3, ал. 2, при условията, определени в тях. А от фактическа
страна в мотивите на оспорения АУПДВ е посочено, че при извършените проверки на
място, установяващи липса на насаждение от люцерна в имота в с.Шкорпиловци се
налага извода, че не е изпълнена целта от Таблица за специфични цели и
резултати – т.1 Увеличаване на
икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО – минимум 4 000
евро СПО. Не била изпълнена и целта по т.9.2 „Преминаване към биологично
производство на цялото стопанство“.
Съдебната практика приема, че принципно непостигането
на заложените в бизнес плана показатели представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и затова е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т.7 Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което е следвало да се
издаде решение за финансова корекция по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, а не акт за установяване на
публично държавно вземане. В решение по адм. д. № 12488/2019 г. на Върховния
административен съд е прието, че законодателят не е дал легална дефиниция на
понятието "индикатор", поради което той представлява нещо, чрез което
се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри -
инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на
финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и
разходите след реализация на проекта. В този смисъл са решения по адм. дела №
8586/2020 г., № 10650/2020 г., № 1174/2019 г., № 7468/2018 г., № 6179/2021 г.
на Върховния административен съд, както и Решение № 5440/07.06.2022г. по адм.д.
№ 12410/2021г., І отд. на ВАС.
Трайно е
разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и
е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на
финансова корекция. В мотивите на множеството съдебни актове е прието, че
издавайки акт за установяване на публично държавно вземане, вместо решение за определяне
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е съществено процесуално
нарушение, допуснато от органа.
От горното следва, че при констатиране на нередност по
определението на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл.
27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон.
Отделно от допуснатото съществено процесуално
нарушение съдът приема, че оспореният АУПДВ е издаден при неправилно приложение
на материалния закон, без да са налични категорични доказателства, че е налице
някое от основанията на закона и клаузите на сключения административен договор,
при наличието на които се определя подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ.
Действително при извършваните през периода
м.септември- м.декември 2021г. проверки на място на имот с кад идентификатор
83404.33.2, с.Шкорпиловци, за който е поет ангажимент да бъде засят с люцерна, не
са установени насаждения от люцерна, но единствено това обстоятелство не води
до извода за извършена нередност от страна на бенефициента по договора, тъй
както липсват доказателства, че липсата на посевите е по негова вина. Административният
орган не твърди и не представя доказателства, че от момента на сключване на
договора, 05.11.2019 г. до есента на 2021 г. жалбоподателят не е изпълнявал
поетия ангажимент да отглежда люцерна биологично производство върху този имот на
съответните земеделски площи в с.Шкорпиловци, така както е декларирал при
сключването на договора. Напротив,
всички представени по делото писмени доказателства навеждат на извода, че
насаждението от люцерна е съществувало със сигурност до 05.04.2021 г. датата, на която сертифициращата биологичното
производство фирма е извършила съответните проверки на място и е съставила
доклад, в който е включила като налична и процесната култура на л.118 от делото.
В случая следва
да се съобрази и чл. 77, § 2 буква "г" от Регламент № 1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО)
№ 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета, съгласно който намаляване или отказ за подпомагане по схемите или
мерките за подпомагане не може да се извърши, ако земеделският производител докаже,
че няма вина, или самият орган установи, че земеделският производител няма вина
за неспазване на задълженията по съответните схеми/мерки.
В процесния случай жалбоподателят би доказал липса на
вина в случай, че се установи извършителят на твърдяното разораване на посевите
от люцерна. Видно е, че на 03.09.2021 г., още преди извършване на първата
проверка на място, жалбоподателят, след
като е установил липсващите посеви, е подал сигнал до органите на реда, въз
основа на който в РП-Варна е било образувано наказателно производство по
прокурорска преписка № 14537/2021 г., което към момента е висящо, т.е. не е
прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление.
От писмените доказателства и заключението на вещото
лице се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е предприел незабавни
мерки да възстанови липсващите насаждения като е закупил семена, извършил е сеитба през есента на 2021 г.,
поради което реколтата е покълнала при затопляне на времето през пролетта на
2022 г. Вещото лице дава категорично заключение, че при огледа на място,
извършен след една година установява наличие на люцерна. С повторното засяване
на люцерна е извършено от жалбоподателя при спазване на поетия от него
ангажимент по чл.6, ал.1, т. 1 от административния договор да спазва точно
одобрения бизнес-план.
С оглед ботаническата характеристика на люцерната,
направена в заключението на вещото лице, следва да се има предвид и
обстоятелството, че растението е едногодишно, добивите от него се получават
през летните месеци, люцерна може да се засажда всяка година и всяка година
може да се получават добиви от нея, затова е необоснован извода на
административния орган, че констатираната липса на насаждението от люцерна за
няколко месеца през пет годишния срок на договора, при неустановена по
категоричен начин вина на бенефициента по договора, следва да се квалифицира
като неизпълнение на заложените цели по договора за увеличаване на
икономическия размер на земеделското стопанство и непреминаване към биологично
производство.
По изложените съображения съдът приема, че оспорения
АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основанията по чл.146,
т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените по
делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер от
410 лева, които следва да му се присъдят. Видно от представения договор за
безплатна правна помощ от 24.03.2022 г.(л.305), процесуалният представител на
жалбоподателя му е оказал безвъзмездна правна помощ като е изготвил жалбата,
представял е молби със становища и искания по доказателствата и е участвал в
последното по делото съдебно заседание. На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв.Е.Ф. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния
размер, установен в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2
от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба
на С.В.С. Акт за установяване на публично държавно вземане №
08/06/1/0/01029/3/01/04/01/23.03.2022 г., издаден от директора на Областна
дирекция - Варна на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изплащането
на финансова помощ, представляваща второ плащане в размер 12 500 евро в левова
равностойност - 24 447,50 лв. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24
447,50 лв., съгласно Таблица 1 по административен договор от 05.11.2019 г.,
сключен с жалбоподателя.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“– София да заплати на С.В.С.
с ЕГН **********, УРН 684510 с постоянен адрес ***, СУМАТА от 410 (четиристотин
и десет) лева – разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“– София да заплати за
оказана безплатна правна помощ на адв.Е.Ф. с ЕГН **********, вписана в Адвокатска
колегия-София с адрес на кантората гр.София, 1000, ул.“Три уши“ № 6А, бл.5,
ет.2, офис 10 СУМАТА от 2 600 ( две хиляди и шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена до Върховен
административен съд чрез Административен съд –Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: