№ 1446
гр. С., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501047 по описа за 2023 година
С решение от 04.11.2022г., постновено по гр.д. № 13920/2019 г. от СГС съд, е
уважен иск с правно основание чл. 588 КЗ за сумата от 35 000 лв., ведно със законните
лихви от 27.02.2019г. и разноски, и е отхвърлен до предявения размер от 65 000 лв.
Ищец е Б. Б. С., а ответник - Гаранционен фонд. Претенцията е за обезщетяване на
неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно
произшествие, станало на 26.06.2018 г. по вина на водача на л.а. „БМВ”, модел „530Д”
с ДК № ********, управляван без задължителна застраховка гражданска отговорност.
Отхвърлена е претеция за заплащане на лихва за периода 26.06.2018 г. - 26.02.2019 г.
Като трето лице помагач на ответника е конституирана деликвентката С. М. М..
Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника и от третото лице–
помагач с възражения за незаконосъобразност поради несъобразяване от
първоинстанционния съд на това, че С. е знаела, че управляваното МПС е без сключен
договор за застраховка по риска гражданска отговорност на автомобилистите, което
изключва отговорността на Гаранционния фонд, не е съобразен размерът на
обезщетението с минималната работна заплата, не е прието възражението на М.,
основано на чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ (че Гаранционният фонд не извършва плащане от
Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена
воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото не е
застраховано), завишено е обезщетение спрямо действителните вреди на ищцата.
Жалбоподателите молят в решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което
претенциите да бъдат отхвърлени.
В отхвърлената част на исковете решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В настоящото производство доказателства не са ангажирани.
1
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, а постановеното
решение е валиден и допустим съдебен акт. САС дължи произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивните жалби.
В производството пред САС не са ангажирани доказателства и се дължи
произнасяне според доводите за неправилност на база доказателствата, събрани в
първоинстанционното производство.
Въз основа доводите на страните и в рамките на предмета на проверка
САС прави следните изводи:
Между страните не е спорно, че на 26.06.2018 г. ищцата като пътник е
претърпяла пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от водача на л.а.
„БМВ”, модел „530Д” с рег. № ********, управляван без задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ от третото лице – помагач С. М. М..
С оглед правоизключващото възражение за несъобразяване на разпоредбата на
чл. 557, ал.3, т.2 КЗ, че знанието на пострадалия, че той се вози в МПС, за което не е
сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ са разпитани свидетелите
И. Г., собственик на лекия автомобил, и Р. М.. Според последния било споменато, че за
автомобила има застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД „Далл Богг Живот и
Здраве“ АД. Водачът на лекия автомобил С. М. в хода на досъдебното производство е
заявила, че лекият автомобил „БМВ” има валидна застраховка „гражданска
отговорност“ в ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД. Макар да не са годно
доказателствено средство в настоящия процес, тези изявления се идентични с
показанията на св. М. за информираност на пътничката (ищца в процеса), че към
момента на злополуката МПС е било надлежно застраховано. Поради изложеното не
може да се приеме, че Гаранционният фонд е доказал в условията на пълно и главно
доказване правоизключващото си възражение.
По делото е безспорно установено от приетата съдебно-медицинска експертиза,
че в причинна връзка с разглежданото произшествие ищцата (на 21 г. към момента на
ПТП) е получила следните травматични увреди: изкълчване на дясната
тазобедрена става, фрактура-откъс от главата на дясната бедрена кост, фрактура на
гребена на дясната хълбочна кост на таза. Пояснено е, че механизмът за получаване на
тази увреда е „внезапно нанесен удар в областта на колянната става, когато тя е в свито
положение, като силата на удара се е пренасла нагоре по хода на бедрената кост, и
поради натиск към горния ръб на ставната ямка, главата на бедрената кост е излязла от
ямката. Последното, освен болезненост е довело до видимо скъсяване на крака и
вътрешна ротация на крайника. По своя вид описаната по-горе травма е тежка и
изисква продължително лечение, още повече когато наред с изкълчването пострадалата
е получила и счупване на главата на бедрената кост. Уврежданията в областта на
тазобедрената става водят до бъдещи тежки негативни последствия: трайни нарушения
на кръвоснабдяването на бедрената глава, коксартроза, затрудени движения,
постоянни болки, скъсяването на крайника изисква подмяна на ставата с ендопротеза
(изкуствена става). Според вещото лице - ортопед фрактурата на гребена на дясната
хълбочна кост се дължи на внезапна контракция на тазовите мускули след нанесеия
удар в областта на дясното коляно. Обоснован е извод, че травматичните увреждания
на ищцата са с доказан произход, като същите са получени и имат пряка причинна
възка с претърпяното ПТП на 26.06.2018г. Полученото изкълчване на дясната
тазобедрена става, в съчетание с фрактура-откъс от главата на дясната бедрена кост, са
причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от 6
2
месеца. Получената фрактура на гребена на дясната хълбочна кост на таза е причинила
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок до 2 месеца.
Спешна медицинска помощ и болнично лечение ищцата С. е получила в УМБАЛ
„Света Анна“ гр.С., където била настанена за лечение в Клиниката по травматология.
Пострадалата е постъпила със силни болки в дясната тазобедрена става и
невъзможност да движи и стъпва на десния си крак, който бил скъсен и вътрешно
ротиран. По спешност са били извършени редица изследвания и консултации. Ищцата
била оперирана и под обща анестезия е било извършено: „закрито наместване на
изкълчената дясна тазобедрена става“, като след това десният долен крайник е бил
поставен на директна екстензия. След стабилизиране на общото състояние, ищцата е
била изписана от клиниката на 02.07.2018г., като лечението е продължило амбулаторно
с назначени контролни прегледи, предписан режим, прием на антикоагуланти и
обезболяващи лекарства. В продължение на първите 4 месеца на пострадалата е било
забранено да стъпва на десния си крак и тя се е предвижвала с помощта на патерици. В
началото на 5-ия месец тя е започнала рехабилитация на дясната тазобедрена става и
постепенно дозирано натоварванне на десния крак. Това рехабилтационно лечение
пострадалата е провела в СБФР - Овча Купел. Общо лечебният и визстановителен
период е приключил за 6 месеца, през който период ищцата е била временно
нетрудоспособна. Полученото изкълчване на дясната тазобедрена става и фрактурите
на главата на бедрената кост и дясната хълбочна кост на таза са причинили на
пострадалата Б. С. - болки и страдания за срок от 6 месеца, като през първите 30 дни
след злополуката и извършената манипулация по наместването и около 30 дни в
началото на проведената рехабилитация болките при ищцата са били с интензивен
характер. Извън тези периоди болките са били периодични, най- често при преумора
на дясната тазобедрената става, както и при рязка промяна на времето - при студено и
влажно време. През тези периоди пострадалата е била принудена да приема
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през първите 4 месеца
пострадалата не е могла да стъпва и натоварва десният си крак, предвижвала се е с
помощта на патерици, което е затруднявало обслужването й в ежедневието. Към
момента състоянието на ищцата е стабилизирано. При прегледа ищцата заявила
оплаквания от периодични болки при промяна на времето, при продължително
натоварване на ставата, затруднение при клякане и изкачване по стълби. Травмата е
тежка и изисква продължително лечение, тъй като наред с изкълчването пострадалата е
имала счупване на главата на бедрената кост. Увреждания в областта на тазобедрената
става водят до бъдещи тежки негативни последствия: трайно нарушения на
кръвоснабдяването на бедрената глава, коксартроза, затрудени движения, постоянни
болки и скъсяване на крайника, което би било отстранено чрез подмяна на ставата с
ендопротеза (изкуствена става). Според експерта към настоящият момент дясната
тазобедрена става е наместнена и лежи правилно в главулечната ямка. На извършеното
ЯМР изследване обаче са установени вътреставни зашипявания, артрозни изменения и
лека деформация на задната част на главата на бедрената кост, които обясняват
периодично явяващите се болки при преумора на ставата. Движенията на ставата като
цяло са възстановени, но има намаление на движението „отвеждане встрани“
(абдукция) с около 10 градуса.
За установяване на неимуществените вреди са разпитани свидетели.
Свидетелката Н. П. (майка на ищцата), сочи, че след катастрофата видяла дъщеря си в
болницата с опънат крак и неподвижна. Била фиксирана на легло, с памперси. Така
била около един месец след ПТП. Пострадалата отслабнала много. Лекарите се
опасявали от некротизиране на ставата. Обмисяли операция по смяна на става, но Б.
3
била едва на 21 г. и решили да изчакат. Притеснявали се, че ще има проблем при
бъдеща бременност, защото тазобедрената става вече е компроментирана.
Свидетелката се спомня, че била неотлъчно до дъщеря си, която стъпила на краката си
след повече от два месеца. Проходила с патерици след рехабилитация и ги ползвала
около 6 месеца. ПТП било през м. юни, а през септември Б. трябвало да ходи на
лекции, защото била студентка. Налагало се да преодолява стълби, защото нямало
асансьор в учебното заведение. Поне една година след инцидента тя имала болки,
както все още при натоварване я болял кракът. Свидетелят И. Г. (собственик на
автомобила) твърди, че при инцидента през 2018 г. пътували заедно той, Б., С. и Р..
След инцидента Б. леко понакуцвала, но не била зле. Закарали я в болница с нейния
приятел. След изписването Б. ставала сама, обслужвала се, но й помагали. Свидетелят
Р. М. сочи, че ищцата му е бивша приятелка, като през 2018г. били гаджета. Той също
бил в колата по време на произшествието, което станало в кв. Симеоново, след хотел
„Жасмин“. Не си спомня да са се обаждали на линейка и полиция. Свид. М. твърди, че
месец след катастрофата Б. отишла на море.
При посочените данни първоинстанционният съд, като е дал вяра на
показанията на майката на ищцата (поради съвпадение с анализа на вещото лице-
медик) и е зачел показанията на другите разпитани свидетели като заинтересовани
(поради опит да помогнат на третото лице помагач), е определил е обезщетение в
размер на 35 000 лв.,при съобразяване на платените извънсъдебно от ответника 25 000
лв.
Решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Безспорно е
установено, че в причинна връзка със злополуката ищцата е получила изкълчване
на дясната тазобедрена става,
фрактура-откос от главата на дясната бедрена кост, фрактура на гребена на дясната
хълбочна кост на таза и предстои преодоляване на скъсения крайник чрез подмяна на
тазобедрената става с ендопротеза. Тежестта на това увреждане изключва
възможността пострадалата да е стъпвала нормално на крака си и да е летувала на
море.
Доводът на жалбоподателите за несъоразяване на размер на обезщетението
с минималната работна заплата е неоснователен – обезщетението за неимуществени
вреди се опредяла по справедливост и не е обвързано пряко от размера на минималната
работна заплата.
При съобразяване на вида и характара на получените травми, времетраенето
на интензивните болки и страдания, наличните при определени условия болки –
натоварване на крака, студено и влажно време, приемането на болкоуспокояващи,
невъзможността пострадалата да се придвижва сама през първите 4 месеца, възрастта
на ищцата, сумата от 35 000 лв. допълнително обезщетение, наред с платените
извънсъдебно от ответника 25 000 лв. може справедливо да обезщети болките и
страданията на ищцата.
При посочения изход от спора претенцията на адв. Б., процесуален
представител на ищцата, е основателна при условията по чл.38 ЗАдв следва да бъде
уважена в размер на 1 335.40 лв.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част на решението от 04.11.2022г.,
постновено по гр.д. № 13920/2019 год.от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, да заплати на адв. Т. Б., на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, сумата от 1 335, 40 (хиляда триста, тридесет и пет, 0.40) лв. адвокатско
възнаграждение пред САС.
Решението е постановено при участие на С. М. М. като трето лице помагач
на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5