№ 3497
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110101267 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното от съдията Гражданско дело № **********1267 по описа
за 2024 година установи:
Производството е по общия исков ред на ГПК, съгласно Глава ХIII.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание по
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 , пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал.
1 ЗЗД и осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.6 от ЗПФУР.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М. М. М., ЕГН **********,
с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение от 10.10.2023 г. по ч. гр. дело №
52326/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав:
4000 лв., представляваща предсрочно изискуемо от 25.07.2023 г. вземане на кредитора
по Договор за кредит № ***/*** г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до
изплащане на вземането;
181,89 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за период от 05.06.2023 г.
до 25.07.2023 г.;
741,29 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 05.06.2023 г.
до 21.09.2023 г.
Ищецът иска също от съда да осъди ответника да заплати сумата от 1175,78 лв.,
представляваща такса за разглеждане по Договор за кредит № ***/*** г., за която му е било
отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 52326/2023 г.
по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата си молба ищецът „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
твърди, че вземанията му произтичат от сключен между страните Договор за кредит №
***/*** г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 4000 лв. с краен
срок на погасяване - 05.05.2025 г. Поддържа, че ответникът не е извършвал погасявания по
1
договора, поради което след като не внесъл вноските с падежни дати 05.06.2023 г. и
05.07.2023 г., на основание клаузите на Рамковото споразумение за потребителски кредити –
*** от ***г., подписано между страните, е настъпила предсрочна изискуемост на целия
непогасен остатък по кредита, вкл. лихвите. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са приети по
делото. Приложено е за послужване и ч.гр.д. № 52326/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. М., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва частично исковите претенции. Поддържа, че
процесният договор, е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Твърди, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Оспорва в ГПР да са включени всички
разходи по кредита, респ. не били посочени по ясен и разбираем за потребителя начин
разходите, инкорпорирани в ГПР. Твърди, че действителният размер на ГПР надхвърлял
максималния праг, като по тази начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Също така поддържа, че договорът е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и 5
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което клаузата относно таксата за
разглеждане е недействителна като неравноправна. Твърди, че оспорената клауза е
следвало да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР. Предвид недействителността на
договора за кредит твърди, че следва да бъде върната само чистата стойност на непогасената
главница. Моли за отхвърляне на исковете, извън този за главница в размер на 4000 лв. С
отговора на исковата молба ответникът моли при постановяване на решението съдът да
постанови разсрочено плащането на дължимата главница. Възразява срещу допускането на
ССчЕ, като не необходима, тъй като оспорванията му касаят недействителността на
договора, а не размера на вземанията.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 03.12.2024 г., страните не се
явяват и не се представляват. От името на ответника е депозирано писмено становище, с
което се поддържат заявените с ОИМ възражения и оспорвания касателно действителността
на договора за кредит, респ. недължимостта на претендираните от ищеца договорна и
мораторна лихва и таксата за разглеждане по процесния Договор за потребителски кредит №
***/*** г., и моли за отхвърляне на исковете в тази им част, надвишаваща размера на
чистата главница по договора. Сочи се, че вписаният в договора ГПР от 56,50 % не е реален
и верен, изчисляването му не съответства на закона. Като е посочен само цифрово ГПР, без
да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР, води до неравнопоставено положение на кредитополучателя като
икономически по-слабата страна в правоотношението, като не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. Последното можело да се
квалифицира и като нелоялна търговска практика по см. на ЗЗП. В заключение, ответника
счита, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло недействителен и моли съда
да го обяви за такъв, като осъди ответника да заплати само чистата стойност на кредита, без
начислените от ищеца и претендирани в производството лихви и такса за разглеждане, която
клауза в ДПК сама по себе си също е нищожна, поради противоречието й с чл.19, ал.4 и ал.5
от ЗПК.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки приетите по
делото доказателства, основавайки се на закона и вътрешното си убеждение, намира за
установено следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставките за решаване на делото с неприсъствено решение или
2
решение при признание на иска. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр,
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
като е указал на ищеца да докаже сключването на описания в исковата молба договор за
потребителски кредит и реалното предоставяне на договорената кредитна сума, в т.ч.
вземанията си по отделните пера /главница, договорна лихва, такса за разглеждане на
кредита, мораторна лихва/, включително размера на дължимата лихва за забава и
възнаградителна лихва, както и че оспорената клауза за такса за разглеждане е индивидуално
уговорена. Относно искането си за присъждане на обезщетение за забава ищецът следва да
докаже изпадането в забава на ответника и размера на дължимото обезщетение. В случай че
ищецът изпълни доказателствената си тежест, на ответника е възложено да докаже, че е
погасил претендираните в исковата молба негови задължения. С доклада по делото, съдът е
съобщил на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто характер има и
процесния Договор за кредит № ***/*** г.
По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за кредит № ***/***
г., по силата на който ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 4000 лв. с краен
срок на погасяване - 05.05.2025 г. Ответникът не оспорва получаването на сумата, както и че
не е върнал кредита в уговорения срок.
По делото са представен във вид на заверени копия Договор за кредит № ***/*** г.,
ведно с Приложение № 1 към него, представляващо Погасителен план към ДПК, СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Рамково споразумение за
потребителски кредити № ***/*** г., разписка за извършено плащане № ***/*** г. за
извършен превод в полза на ответника М. М. размер на 4000 лв., които са приети по делото
като неоспорени от ответника и от които се установява, че „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* като заемодател е предоставил на М. М. М., ЕГН ********** като
заемател, в заем сумата от 4000,00 лева, като същата следва да бъде върната съгласно
погасителен план на 24 месечни вноски с падежи в периода 05.06.2023г. - 05.05.2025г.
Договорената възнаградителна лихва била в размер на 970,90 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент /ГЛП/ от 22,00 %, при посочен в договора ГПР от 56, 50%. Съгласно
Договора заемателят следвало да плати на заемодателя и такса за разглеждане /еднократна/ в
размер на 1175,78 лева, която се дължи от заемателя при сключване на договора и се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски по погасителния план, като таксата е
разсрочена по подобие на главното задължение на месечни вноски от по 49,00 лева всяка.
Така всяка месечна вноска по договора възлизала на 256,52 лева, с изключение на
последната, която била в размер на 246,72 лева. По делото не е допуснато изслушване на
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, предвид липсата на оспорване от страна на
ответника на усвояването на заемната сума от негова страна и липсата на погасявания по
кредита.
По делото, въпреки че се твърди предсрочна изискуемост от 25.07.2023 г., не са
ангажирани от ищеца доказателства да е обявена такава на длъжника /ответника/. В
представеното Рамково споразумение за потребителски кредити № ***/*** г. /чл.14.2./ е
изрично посочено, че „в случай, че Клиентът е просрочил плащането на някое от
задълженията си по договора за кредит или е предоставил невярна информация на
кредитора във вр. с искането за кредит или не е изпълнил друго задължение по договора за
кредит и рамковото споразумение, Кредиторът има право да обяви всички вземания по
договора за предсрочно изискуеми с едностранно изявление, изпратено до Клиента. При
настъпване на предсрочната изискуемост с изявление на Кредитора по този член,
последиците за Клиента, предвидени по чл.15. т.3 от същото Рамково споразумение
3
/предвиждащи в случай че клиентът има просрочие при плащането на някое от задълженията си по договора за
кредит за повече от 50 дни, кредиторът има право да обяви цялото неизплатено задължение по погасителния
план към договора за кредит, за предсрочно изискуемо вкл. пълния размер на неизплатената главница дължима
до края на срока на договора, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/
възникват като допълнение и към цялата непогасена главница от Клиента, се начислява и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва до окончателното погасяване на дълга. В
чл.14.3. страните уговорили, че уведомлението по чл.15.3. се изпраща по един от следните
начини: чрез писмо по пощата/куриер на посочения от Клиента адрес с обратна разписка или
чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от Клиента електронен адрес. По
делото няма доказателства Кредиторът да е уведомил по някой от посочените начини
Клиента си, че счита цялото вземане по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, респ. датата на подаване на
исковата молба за установяване съществуването на вземанията на кредитора, все още не е
настъпил крайния падеж по договора за кредит – 05.05.2025 г., при която установеност се
налага извод, че ищеца не установява в производството настъпила изискуемост на
претендираните от него вземания.
Отделно от изложеното по отношение настъпилата предсрочна изискуемост, съдът
счита, че в процесния договор за кредит са налице нищожни клаузи /касателно посочения
ГПР и включените в него разходи, както и за таксата за разглеждане на искането за кредит/,
без част от които договорът изобщо не би бил сключен, поради което наличието им в
договора в този им вид, води до пълната недействителност на Договора за потребителски
кредит.
Съображенията за това са:
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит, по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен заем, който не е предназначен за извършването
на търговска или професионална дейност, поради което същия има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ищецът /кредитор/ е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на
което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит
(потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са
налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността
на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Същевременно автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми
на закона, както и на добрите нрави.
Възможността кредиторът да въвежда такси и неустойки извън стойността на
договорения размер на заема, е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е обаче изрична
забрана, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
В настоящото производство, пълномощника на ответника с ОИМ е релевирал
възражения за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, респ. за
недействителност на договора за заем, при установяването на което заемополучателя
следвало да върне само главницата по заема.
Следва да се отбележи, че доколкото разпоредбите на ЗПК са императивни, за съда
съществува и служебно задължение да се произнесе по действителността на клаузи в
договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
4
обстоятелства, като за това съдът е съобщил на страните в производството при насрочване
на делото за разглеждане в о.с.з.
По отношение на посочения в договора ГПР:
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПКр, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочват и взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин. В настоящия случай, ако таксата за разглеждане, посочена като част от основните
условия по договора за кредит от ***г., е била включена при изчислението на посочения в
договора ГПР /от 56,50 %/, то размера на последния значително би надхвърлил максимално
допустимия такъв по закон – не по-голям от 5 пъти размера на законната лихва за забава.
Неправилното посочване на ГПР в договора е равносилно на липсващ ГПР, съобразно
константната практика на съдилищата в страната.
Според чл.19, ал.1 от ЗПКр., ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи иби бъдещи /лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Приема се в практиката, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин следва
да са посочени всички разходи, които ще бъдат извършени и които ще са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Такъв разход безспорно в случая се явява и уговорената в
договора такса за разглеждане, но същата не е намерила своето отразяване в общия процент
разходи по кредита и посочения в договора ГПР.
Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума безспорно е типично
действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора,
разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПКр е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга за предоставяне на заемни средства. Тя реално е пряк разход, свързан с
усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза сама по себе си, поради противоречие със
закона. Отделно, същата клауза, в посочени в ДПК размер от 1175,78 лв. допълнително води
и до увеличаване на размера на разходите по кредита, и създава значително неравновесие
между правата на кредитополучателя, и кредитора, с оглед насрещните престации, които си
дължат страните. Ето защо, съдът приема, че тази такса има за цел единствено да генерира
допълнителна печалба /лихва възнаградителна/ за кредитора, като така се прикрие и
действителния размер на оскъпяването на кредита и разходите по него. Така, освен че се
нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение
относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита
си, в противоречие с изискванията на чл. 11 от ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на
кредита.
Съгласно разп. на чл.143, ал.1 от ЗЗП, „Неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя“. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, който обаче не включва
всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му,
както и се предвиждат клаузи в договора, които съставляват такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, каквато безспорно е таксата за разглеждане,
5
вкл. в процесния договор за потребителски кредит, то такъв договор за потребителски
кредит, следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г.
на СЕС; решение № С-321/22 от 23.11.2023 г. и др. /, за която нищожност съдът следи и
служебно.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПКр. Следователно ищецът се легитимира като кредитор на
вземане в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – получената чиста
стойност на кредита подлежи на връщане при поискване (в този смисъл са Решение № 2074
от 28.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12526/2021 г.; Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7108/2021 г.; Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС и др.).
Предвид гореизложеното искът за сумата в размер на 4000 лева, представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва от
21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде уважен изцяло, а
исковете за сумите от 181,89 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.06.2023 г. –
25.07.2023 г.; за 741, 29 лв. представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от
05.06.2023 г. до 21.09.2023 г. и за сумата от 1175,78 лв., представляваща такса за разглеждане
по Договор за кредит № ***/*** г., следва да бъдат отхвърлени.
В конкретния случай, няма спор между страните по размера на отпуснатия/респ.
усвоен заем от 4000 лв., както и че ответника не е извършвал никакви погасявания по него.
Следователно, с обявяване недействителността на договора за потребителски кредит №
***/*** г., съдът ще следва да признае за установено/осъди ответника да заплати само
чистата стойност на кредита от 4000 лв., без лихви, такси и разноски по кредита.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и
двете страни. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство. В
полза на ищеца /заявил искане за разноски, но не представил списък по чл. 80 ГПК/
съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 97,37 лева и разноски за настоящото производство в размер на 171,53 лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, които представляват дължимото се на адвоката, представлявал го безплатно в
производството, адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАДв. на адв. А. Д. следва
6
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 375,81 лв. с вкл. ДДС за настоящото
исково производство, както и 165,19 лв. с вкл. ДДС за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 52326/2023 г., съгласно представените Списъци по чл.80 от ГПК и доказателствата към
тях.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в
град София, дължи на „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
в град София, на основание чл. 23 ЗПКр, сумата от 4000,00 лева, представляваща чистата
стойност, получена от потребителя-ответник в заем по Договор за потребителски паричен
кредит № ***/09.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /21.09.2023г./ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище в град София, срещу М. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в град
София, искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца във връзка с Договор за потребителски паричен
кредит № L***/***г., сумите, както следва: 181,89 лева – изискуема възнаградителна лихва
за периода 05.06.2023г.- 25.07.2023г. и 741,29 лева – изискуема лихва за забава за периода
05.06.2023г.- 21.09.2023г., както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1175, 78
лева, представляваща такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен
кредит № L***/***г.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в град София да заплати
на „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумите от 97,37 лева, представляваща разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 52326/2023 г. по описа на СРС и 171,53 лв., представляваща
съдебни разноски за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в
град София да заплати на осн. чл.78, ал.3 вр. с чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. на адв. А. З.
Д. от САК, с адрес на упражняване на дейността в *** сумите от 375,81 лв. с вкл. ДДС за
настоящото исково производство, както и 165,19 лв. с вкл. ДДС за заповедното
производство по ч.гр.д. № 52326/2023 г. по описа на СРС, представляващи дължимите му се
адвокатски възнаграждения за оказаната от него безплатна помощ и съдействие на
ответника в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7