№ 3429
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. П.ВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. П.ВА Административно наказателно
дело № 20251110204917 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и осми август две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Цв.Кирилова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4917 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
24-4332-023436/ 07.10.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция
СДВР", с което на Г. Д. К., ЕГН-********** са наложени административни наказания, както
следва: по т. 1- "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; по т.2 - "Глоба" в размер на 2000 (две хиляди)
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП и по т. 3-„Глоба“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
1
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-адв.
С.В. от САК, която не участва в хода на съдебните прения. В жалбата са изложени
съображения за отмяна на НП поради неосъществяване на твърдените нарушения и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, изпраща
представител-гл.юрк. Пашунов, който пледира за потвърждаване на НП поради
осъществяване съставите на нарушението.Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.09.2024 г. около 07:45 часа, в гр. София, жалбоподателят Г. Д. К. управлявал
лек автомобил марка "***" с рег. № *** от ул.“Мими Балканска“ с посока от ул.“Източна
тангента“ към бул“Брюксел“ и поради движение с несъобразена скорост с интензивността на
движение, реализирал пътно транспортно произшествие в спрелия пред него лек автомобил
марка "***" с рег. № **** Подаден бил сигнал и на мястото пристигнали мл.автоконтрольор
при ОПП-СДВР -акт. Д.И. и св. И. ***. Самоличността на водача на л. а. "***" с рег. № ***
била установена. Снети били сведения от водача на л.а“***“. Мл. автоконтрольор при ОПП-
Д. И., възприел, че водачът К. лъха на алкохол и му предложил да бъде тестван с техническо
устройство за употреба на алкохол Алкотест Дрегер 7510, като същият отказал. Предложено
му било да бъде тестван и за употреба на упойващи вещества с Дръг тест 5000 като същият
отказал. Св. Ив. С. издал на жалбоподателя талон за изследване № 113854 като
жалбоподателят следвало да се яви във УМБАЛ "ВМА " до 45 минути и да даде проби за
установяване наличието/липсата на алкохол в кръвта и на упойващи вещества.
Жалбоподателят подписал талона за медицинско изследване.
Към админтистративно-наказателната преписка е приложен Протокол и скица на
ПТП № 2024-1022-13384-1/13.09.2024г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН № 3260769/ 13. 09. 2024 г. от акт. Д.И. като
било прието, че е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без
възжражения.
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 07.10.2021 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР,отдел "Пътна полиция
СДВР", оправомощен със заповед № 8121к13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 10.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ
на събраните по делото доказателства, както следва: гласни доказателствени средства –
показанията на акт. Д. И., на св. И. С.; писмени доказателства - протокол за ПТП № 2024-
1022-13384-1/13.09.2024г. и скица за ПТП, талон за изследване № 113854/13.09.2024 г.,
2
декларация; справка картон на водача; Заповед№ 8121к-12547/ 12.09.2024г.; Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021г и др.
По делото като свидетел е разпитан св. Ив.С., който не дава данни относно извършената
проверка и констатираните нарушения и сочи, че няма спомен. Съдът намери липсата на
спомен у св. С. относно обстоятелствата по осъществената проверка и съставения талон за
медицинско изследване на водача на л.а за напълно обяснимо предвид естеството на
заеманата от длъжност. Това наложи предявяване на свидетеля на съставения АУАН и на
издадения от него талон за медицинско изследване за ВМА, като същият потвърди, че
подписът в двата документа е негов.
От показанията на акт. Д.И. се установиха изцяло обстоятелствата по извършената
на мястото на ПТП проверка на водача Г. К. и направените констатации. Съдът кредитира
показанията на полицейския орган изцяло, доколкото се установява, че същите са ясни,
последователни и обективни. Акт. И. демонстрира спомен за случая като специфичен и
описа , че лично е възприел състоянието на водача на лекия автомобил „***“, както и че му е
предложил да бъде тестван с техническо средство да употреба на алкохол и с техническо
средство за употреба на упойващи вещества. От същия бе потвърдено, че е издаден на
водача на МПС-то талон за медицинско изследван и е съставен от колегата му протокол за
ПТП и скица към него.
Съдът кредитира и приложените писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от
НПК. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно
навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията
и авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си
изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на
противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се
анализира поотделно всяко от писмените доказателства.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да
извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН
и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от
компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото,
и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по
връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Неоснователно е
3
възражението, че АУАН и НП са издадени от лица без съответните правомощия, доколкото
както бе посочено по-горе са представени съответните заповеди за оправомощаване, както
на актосъставителя, така и на АНО.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят
на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като съдържат пълно описание
на констатираните нарушения- мястото и времето на извършването, на обстоятелствата, при
които са извършени, на нарушените законови разпоредби като е налице съответствие м/у
словесното описание на нарушението и приетата правна квалификация на вясо едно от тях.
Поради това, настоящата съдебна инстанция намира, че доводите направени от
жалбоподателя в жалбата, са неоснователни.
При така изложеното съдът намира, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното НП, които да
налагат неговата отмяна.
Относно нарушението по т.1 на НП- на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
В хода на производството бе установено по несъмнен начин, че жалбоподателят Г.
К. е извършил нарушение по посочения в ЗДвП текст, като на посочените в НП време, място
и обстановка, управлявал лек автомобил марка "***" с рег. № *** от ул.“Мими Балканска“ с
посока от ул.“Източна тангента“ към бул“Брюксел“ и поради движение с несъобразена
скорост с интензивността на движението е реализирал ПТП в спрелия пред него лек
автомобил марка "***" с рег. № **** Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на това императивно
задължение е скрепено със санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП, се наказва с
глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
По тези съображения съдът намира, жалбоподателят е осъществил от обективна и
субектива страна описаното в НП и в АУАН нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От
субективна страна жалбоподателят умишлено е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като е управлявал МПС-то си със скорост, несъобразена с интензивността на движението и е
ударил спрял на платното лек автомобил, като е действал при условията на небрежност – не
е предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да избере скорост, която да е
съобразена с интензивността на движението, и да му позволява да избегне настъпването на
ПТП. Законодателят е предвидил санкция в абсолютен размер, като за съда не съществува
възможност да индивидуализира наказанието по размер.
4
Относно нарушенията по т. 2 и т. 3 на НП- на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП:
Жалбоподателят е бил санкциониран и за това, че е извършил нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, "водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде направен
категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява, че
същият на 13.09.2024г. като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на
алкохол Алкотест Дрегер 7510 и да бъде тестван и за употреба на упойващи вещества с Дръг
тест 5000. По този начин същият е осъществил състава на административни нарушения,
предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Извършените нарушения са формални и за съставомерността на деяниятя е
достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е отказал да бъде
тестван с техническо средство, които обстоятелства са установени по безспорен начин-от
показанията на акт. Д.И. и от писмените доказателства, приложени към адвм.наказателната
преписка. Законодателят е въвел като административни нарушения отказа на лицето да
съдейства на органите на реда за проверка наличието/липсата на алкохол и или на упойващи
вещества в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че отказът на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
представляват две административни нарушения, алтернативни и самостоятелни от това
лицето да откаже да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Следва да се отбележи, че в НП е възпроизведено
съдържанието на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП като е отразено, че лицето не е изпълнило
предписанията за химико-токсилогично лабораторно изследване и предписанието за
медицинско изследване и вземане на кръвна проба, то доколкото с Наказателното
постановление на жалбоподателя се вменява, че е отказал след като му е било предложено да
5
бъде тестван за употреба на алкохол и да бъде тестван за употреба на упойващи вещества
или техни аналози, то няма противоречие в обстоятелствената и диспозитивна части на НП.
Законът не изисква кумулативно водачът на МПС и да е отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества, и да не е изпълнил предписание за химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества, съответно
административно – наказателните обвинения по по чл.- 174, ал. 3 от ЗДвП се отнасят само за
това, което е описано в обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Наложените наказания
са описани в абсолютен размер и за административнонаказващия орган и за съда да не
съществува възможност за преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното
наказание, съответно не съществува възможност за съда да измени наказателното
постановление като увеличи или намали размера на наложеното наказание. Ето защо съдът
намира, че и за тези нарушения наказващият орган правилно е санкционирал лицето.
По тези съображения обжалваното НП нледва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на
въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че възнаграждението следва да се определи към предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно в размер на 100
(сто) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-023436/ 07.10.2024
г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", с което на Г. Д. К.,
ЕГН-********** са наложени административни наказания, както следва: по т. 1- "Глоба" в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП; по т.2 - "Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДП и по т. 3-„Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН-**********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, сума в размер на 100(сто) лева, представляваща юрисконсултско
6
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7