Р Е Ш Е
Н И Е №56
гр.Силистра,15.01.2024
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд
гр.Силистра, в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, при
секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 105 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Е.В. ***, чрез
адв. Д., против Заповед № РД-05-01-10/31.03.2022 г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Силистра. Със същата, на основание чл.106,
ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), служебното
правоотношение е прекратено поради придобиване право за пенсиониране на общо
основание по чл.68, ал.1 от КСО. Оспорващият счита, че административният акт е
унищожаем. Служебното правоотношение не е прекратено и заповедта не е
постигнала целените правни последици. Нарушен е материалният закон и е
допуснато превратно упражняване на власт. Това е така, тъй като оспорената
заповед е издадена на 31 март, 2022 г., а един ден преди това – на 30.03.2022
г. е издадена заповед за възстановяване на работа, която не е била изпълнена. Освен
това поддържа, че към датата на издаването й Е.В. не е навършил правнозначимата
възраст и не е имал релевантния осигурителен стаж. Това било така, тъй като в
служебното му досие не се съдържали относимите документи, а той, няма как да
знае кога се консолидирал осигурителния му стаж.
Счита, че обжалваната
заповед следва да бъде отменена на основанията по чл.146 ,т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК и претендира съдебни разноски.
Ответникът - Директорът
на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, чрез писмено становище от 11 юли 2022 г. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и издадена в съответствие с всички
изисквания на закона. По отношение на допустимостта й е изразил становище, че е
недопустима, издадена след преклузивния 14 дневен срок, в който е следвало да
бъде обжалван административния акт. Развил е съображения, че тя е връчена на
31.03.2022 г в 9 ч. и 40 минути. Жалбоподателят е бил на работа на 30.03.2022
г., когато е издадена и предходна заповед № РД-05-01-09, с която жалбоподателят
е бил възстановен на работа.
От писменото становище на ответника се извежда извод, че материалният
закон е спазен, тъй като са налице всички предпоставки за осъществяване правото
на работодателя да прекрати служебното правоотношение с лице, навършило
съответната възраст и придобило осигурителен стаж съгласно изискванията по
чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл без да е необходимо съгласието на последното.
Обяснява, че, след като е разпоредено на служителя да се изплати полагащите му
се по чл. 106, ал.3 от Закона за държавния служител обезщетения, то оспорената
заповед явно влиза в сила непосредствено след нейното издаване. Според
ответника, жалбоподателят не е обжалвал в срок оспорената заповед, считано от
връчването й на 31.03.2022 г., поради което същата е влязла в сила на 14-ия ден
след това. Навежда доводи, свързани с поредица от действия на жалбоподателя за
снабдяване с няколко акта за медицинска експертиза (болничен лист от личен
лекар № 20220476247 от 01.04.2022 г., съответно от ЛКК, с което решение е
отменен цитирания по-горе болничен лист № 0001566/ 15.04.2022 г.; болничен лист
№ 20211950257 от 18.04.2022 г и трети болничен лист, входиран на 26.05.2022 г.). Поведението на жалбоподателя за последователни удостоверявания
на нездравословно състояние, представляващо „световъртеж“, базиран на вече
установена такава медицинска експертиза от 2018 г., е провокирало ответника да
помисли, че Е.В. цели шиканиране изпълнението на актовете и да изпрати повторно
за връчване оспорената заповед. Съответно от данните по преписката било видно,
че тя действително е връчена отново през месец юни, 2022 г., който момент се
свързвал с преклудиране правото на жалба. Цялостното поведение на жалбоподателя
подсказвало, че Е.В. желае формално да започне работа и не желае да бъде
пенсиониран на общо основание поради навършване на възраст и осигурителен стаж
(подаване на молба за възстановяване на работа, но, активно документирайки
болест, която не е нововъзникнала, с ниска степен на препятствие за явяване
пред съответни органи (в нито един от документите не е удостоверена забележка
по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, че освидетелстваният не
може да се явява пред представители на власт и др.) Обобщено е възприятието, че
в действителност жалбоподателят не желае да престира труд в полза на ОД “Земеделие“ гр. Силистра. В
заключение се извежда извод, че жалбата е на първо място – недопустима, на
следващо място – неоснователна. Претендира се за отхвърляне на оспорването и за
присъждане на разноски.
Силистренският административен съд е приел, че жалбата е
просрочена и е прекратил съдебното производство.
С определение № 2954
от 21.03.2023 г. по ч.адм.дело № 11565 / 2022 г. Върховен административен съд е
отменил прекратителното определение и е върнал адм.дело 105 / 2022 г. по описа
на АС-Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на
определението е прието, че оспореният акт не е редовно връчен на 31.03.2022 г.
съобразно изискванията на чл.18а, ал.7 от АПК, тъй като липсвало изрично
разпореждане на административния орган за устно връчване, а вписването на удостоверителното
изявление на присъствалото при връчването лице – служител при ОД “Земеделие“ -
Силистра, не е имало значение /л.75-гръб от адм.дело № 105/2022 г./.
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител.
Съдът, като
обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на
доказателствата по делото, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт. Оспорването е
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.124, ал.1
ЗДСл.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна
поради следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол е Заповед №РД-05-01-10/31.03.2022 г., издадена от Директора на
ОДЗ-Силистра, с която на основание чл.106, ал.1 т.5 ЗДСл служебното
правоотношение е прекратено в хипотезата по чл.68 от КСО - придобиване право на
пенсиониране поради достигане на съответна възраст и осигурителен стаж.
По повод доказателствения
процес:
Ответникът е
представил набор документи с данни, издадени от Националния осигурителен
институт - гр. Силистра, с приложени доказателства – съответни УПЕ-та, справки
и др., относими към въпроса – „дали Е.В., към деня, предхождащ издаването на
процесната заповед 30.03.2022 г., е имал необходимия осигурителен стаж по чл.68
от КСО.
Във връзка с
представено от жалбоподателя разпореждане за изменение на пенсия поради
инвалидност от 30.03.2022 г., на което последният се позовава, по делото е
изискана и приложена преписката по издаването му. Посочената преписка касае
пенсиониране на жалбоподателя поради общо заболяване „световъртеж“, с начална
дата на инвалидизиране – 01.01.2018 г.
По делото е приложено служебното досие и
делата с решения, на които жалбоподателят се позовава.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установява следното:
Е.В.В. е роден на *** г.
Със Заповед
№РД-11-027/16.09.2020 г на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ гр.
Силистра е прекратено служебното му правоотношение с длъжност „главен
инспектор“ в ОДЗ - Силистра при Главна дирекция /ГД/ “Аграрно развитие“ по чл.103,
ал.1, т.3 ЗДСл, поради съкращаване в стажа и здравни противопоказания въз
основа на заключение на ТЕЛК от 02.09.2020 г. Вместо тази длъжност му е била
предложена само „инспектор“. Административният акт е бил оспорен по съдебен ред
и е отменен с решение № 32 от 12 март 2021 г. по адм. дело № 211 / 2020 г. по
описа на АС-Силистра, влязло в сила на 12 август, 2021 г. (л.18-25 ).
На 16
август, 2021 г. жалбоподателят подал молба за възстановяване на работа.
Седем
месеца по-късно жалбоподателят подал отново заявление за възстановяване на
работа с вх. № РД-12-02-524-72 от 21 март 2022 г., с което декларирал желание
за възстановяване на предходната длъжност.
Девет
дни по-късно спрямо подаденото заявление, на 30 март, 2022 г., директорът на ОД
“Земеделие“ - Силистра издал заповед по чл.122, ал.1 и 3 от ЗДСл за
възстановяване на работа.
На
31.03.2021 г. била издадена процесната заповед № РД-05-01-10/31.03.2022 г. от
Директора на ОДЗ-Силистра, с която, както бе посочено по-горе, на основание
чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл служебното правоотношение е прекратено в хипотезата по
чл.68 от КСО - придобиване право на пенсиониране поради достигане на съответна
възраст и осигурителен стаж.
В
предходен период, считано от 01.01.2018 г. Е.В. е бил пенсиониран поради общо
заболяване „световъртеж от централен произход“ и му била определена 50 %
временна нетрудоспособност. Периодично тази пенсия била изменяна.
Видно
от приложените от ответника документи (л.546-л.561) към деня, предхождащ датата
на оспорената заповед 30.03.2022 г., жалбоподателят е придобил правнозначимия
осигурителен стаж за целите на пенсиониране по чл.68 от КСО (навършени възраст
и осигурителен стаж). Неоснователно в тази връзка е изведеното възражение на
жалбоподателя, че осигурителният стаж, посочен в разпореждането за изменение на
инвалидна пенсия (л. 563), е правнозначимият по настоящото дело. Това е така,
защото двете основания за пенсиониране са различни – едното е поради
инвалидизиране поради общо заболяване, а по процесното дело – пенсиониране
поради достигане на правно-значимата възраст и действителен осигурителен стаж.
С жалбата се твърди, че ответният орган по
назначаването не е изпълнил задължение по чл.122 ЗДСл. за възстановяване на
служителя на длъжността, заемал по отменената заповед. Това е така, тъй като
първата заповед е издадена на 30.03.2021 г., а оспорената – на следващия ден - 31.03.2021
г. Не само, че не е бил допуснат да изпълнява длъжността, но е получил
едновременно и двете заповеди, с поредни номера - за възстановяване на работа (№
9) и за прекратяване на СлПО на основание чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл - предмет на
настоящия съдебен контрол (№ 10). Последното означавало, че в нарушение на
чл.35 АПК, органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
Всичко това опорочавало съществено обжалвания
акт.
На следващо място се поддържа, че материалният
закон е неправилно приложен, защото Е.В. към 30 март, 2022 г. (датата на
издаване) не е инкорпорирал правно-значимия осигурителен стаж по чл.68 от КСО .
При отсъствие на предпоставките в закона за прекратяване
на служебното правоотношение, се поддържа,че оспорената заповед е несъответна и
на нормативно-предвидената цел (арг. чл.146 т.5 АПК).
Поради всичко това се настоява да бъде отменен оспореният акт, като се
претендира присъждане и на съдебни разноски, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
От правна страна - предмет
на съдебния контрол е Заповед №РД-05-01-10/31.03.2022 г., издадена от Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, с която е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателя от длъжността „главен инспектор“ в ОДЗ - Силистра
при ГД “Аграрно развитие“, с ранг IV старши, на основание
чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл. във вр.с чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.68, ал.1 от КСО.
Оспорената заповед е
издадена на 31 март 2022 г.
Е.В. като приложение
към жалбата е представил само първа страница на оспорената заповед, на която не
са удостоверени последващите действия на административния орган и създава
впечатление, че втора страница липсва (л. 7).
По делото е изискана
преписката , в която на втора страница (л.75-гръб) са вписани изявления на
служител на ответника за отказ адресата Е.В. да получи акта.
В обобщение фактите по делото сочат, че
заповедта за възстановяване на предишната работа е издадена на деня, предхождащ
датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В
рамките на този период обективно няма как да е изчерпано и осъществено правото
на служителя да се възползва от първата заповед и в същото време целеното
служебно правоотношение по заповед № РД – 05-01-10 от 31.03.2022 г. да се
прояви. В тази връзка е и непротиворечивата практика на ВАС в смисъл, че
липсата на реално възстановяване на длъжността при правопораждащ факт от чл.122,
ал.1, пр.2 ЗДСЛ, е основание за отмяна на последвалата заповед за прекратяване
на СлПО (Решение №9250/09.07.2020 г. по адм.д.№4668/20г. на състав на Пето
отделение на ВАС и Решение № 1117 от 01.02.2023 г. на ВАС по адм.дело № 5720 /
2022 г.)
Освен гореизложеното, следва да се отбележи,
че оспорената заповед е издадена от материално, териториално и по степен
компетентен орган - директор на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра,
съгласно чл.3 ал.3 т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции
„Земеделие“ /обн. ДВ, бр.7 /10г., посл. изм. ДВ, бр.97/20г./
Същата е постановена в предписаната от закона
писмена форма, съобразно изискванията на чл.108, ал.1 ЗДСл, който дерогира
приложението на общия АПК, в частта му за формата, уредена в чл.59, поради
което възражението в горния смисъл се явява неоснователно.
Обжалваната заповед съдържа основанието за
прекратяване на СлПО, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна
служба, което изчерпва изискванията на специалната разпоредба на чл.108 ал.1
ЗДСл.
Както бе споменато по-горе, основателно е
възражението, че жалбоподателят не е бил възстановен на длъжността, от която
незаконно е бил уволнен преди това, съгласно влязло в сила решение на съд,
защото некоректното връчване на заповеди, издадени в последователни дни,
препятства изпълнението на служебното правоотношение по оспорената заповед. С първата
заповед от 30 март 2022 г. явно формално е разпоредено назначаването на
държавния служител на конкретната длъжност, но същият не е допуснат до
работното място, за да осъществява служебните си функции, нито реално е
започнал да изпълнява длъжността.
В заключение, следва да се приеме, че
оспорената заповед, макар и постановена от компетентен орган, е материално
незаконосъобразна като несъответна на целта на закона. Ето защо оспорването се
явява основателно.
Разноски са поискани своевременно от
жалбоподателя като с оглед изхода на процеса, такива му се дължат в
удостоверения по делото размер от 2310 (две хиляди триста и десет) лева – (л.
681), представляващи възнаграждение за един
адвокат. Така установените разходи, следва да бъдат възложени в тежест на
бюджета на органа, издал процесния акт, по арг. от чл.143 ал.1 АПК. Съгласно
чл.33 ЗСПЗЗ, както и чл.2, ал.2 УПОДЗ, Областната дирекция „Земеделие”
гр.Силистра е юридическо лице на бюджетна издръжка, воден от което и на
основание чл.172, ал.2, пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.В. ***, Заповед № РД-05-01-10/31.03.2022
г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Силистра, с която е прекратено
служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.5 от Закона за
държавния служител във вр. с чл.68, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване
поради придобито право на пенсия поради достигнати възраст и осигурителен стаж.
ОСЪЖДА
Областна дирекция „Земеделие” Силистра, с административен адрес: гр. Силистра,
ул. ”Христо Смирненски” №2, да заплати на Е.В.В., с ЕГН: **********,***, сумата
от 2310 (две хиляди триста и десет) лева – (л. 681), представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: