Решение по дело №105/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2024 г.
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20227210700105
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №56

гр.Силистра,15.01.2024 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 105 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Е.В. ***, чрез адв. Д., против Заповед № РД-05-01-10/31.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Силистра. Със същата, на основание чл.106, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), служебното правоотношение е прекратено поради придобиване право за пенсиониране на общо основание по чл.68, ал.1 от КСО. Оспорващият счита, че административният акт е унищожаем. Служебното правоотношение не е прекратено и заповедта не е постигнала целените правни последици. Нарушен е материалният закон и е допуснато превратно упражняване на власт. Това е така, тъй като оспорената заповед е издадена на 31 март, 2022 г., а един ден преди това – на 30.03.2022 г. е издадена заповед за възстановяване на работа, която не е била изпълнена. Освен това поддържа, че към датата на издаването й Е.В. не е навършил правнозначимата възраст и не е имал релевантния осигурителен стаж. Това било така, тъй като в служебното му досие не се съдържали относимите документи, а той, няма как да знае кога се консолидирал осигурителния му стаж.

Счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена на основанията по чл.146 ,т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК и претендира съдебни разноски.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, чрез писмено становище от 11 юли 2022 г. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и издадена в съответствие с всички изисквания на закона. По отношение на допустимостта й е изразил становище, че е недопустима, издадена след преклузивния 14 дневен срок, в който е следвало да бъде обжалван административния акт. Развил е съображения, че тя е връчена на 31.03.2022 г в 9 ч. и 40 минути. Жалбоподателят е бил на работа на 30.03.2022 г., когато е издадена и предходна заповед № РД-05-01-09, с която жалбоподателят е бил възстановен на работа.

От писменото становище на ответника се извежда извод, че материалният закон е спазен, тъй като са налице всички предпоставки за осъществяване правото на работодателя да прекрати служебното правоотношение с лице, навършило съответната възраст и придобило осигурителен стаж съгласно изискванията по чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл без да е необходимо съгласието на последното. Обяснява, че, след като е разпоредено на служителя да се изплати полагащите му се по чл. 106, ал.3 от Закона за държавния служител обезщетения, то оспорената заповед явно влиза в сила непосредствено след нейното издаване. Според ответника, жалбоподателят не е обжалвал в срок оспорената заповед, считано от връчването й на 31.03.2022 г., поради което същата е влязла в сила на 14-ия ден след това. Навежда доводи, свързани с поредица от действия на жалбоподателя за снабдяване с няколко акта за медицинска експертиза (болничен лист от личен лекар № 20220476247 от 01.04.2022 г., съответно от ЛКК, с което решение е отменен цитирания по-горе болничен лист № 0001566/ 15.04.2022 г.; болничен лист № 20211950257 от 18.04.2022 г и трети болничен лист, входиран на 26.05.2022 г.). Поведението на жалбоподателя за последователни удостоверявания на нездравословно състояние, представляващо „световъртеж“, базиран на вече установена такава медицинска експертиза от 2018 г., е провокирало ответника да помисли, че Е.В. цели шиканиране изпълнението на актовете и да изпрати повторно за връчване оспорената заповед. Съответно от данните по преписката било видно, че тя действително е връчена отново през месец юни, 2022 г., който момент се свързвал с преклудиране правото на жалба. Цялостното поведение на жалбоподателя подсказвало, че Е.В. желае формално да започне работа и не желае да бъде пенсиониран на общо основание поради навършване на възраст и осигурителен стаж (подаване на молба за възстановяване на работа, но, активно документирайки болест, която не е нововъзникнала, с ниска степен на препятствие за явяване пред съответни органи (в нито един от документите не е удостоверена забележка по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, че освидетелстваният не може да се явява пред представители на власт и др.) Обобщено е възприятието, че в действителност жалбоподателят не желае да престира труд в полза на ОД “Земеделие“ гр. Силистра. В заключение се извежда извод, че жалбата е на първо място – недопустима, на следващо място – неоснователна. Претендира се за отхвърляне на оспорването и за присъждане на разноски.

Силистренският административен съд е приел, че жалбата е просрочена и е прекратил съдебното производство.

С определение № 2954 от 21.03.2023 г. по ч.адм.дело № 11565 / 2022 г. Върховен административен съд е отменил прекратителното определение и е върнал адм.дело 105 / 2022 г. по описа на АС-Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на определението е прието, че оспореният акт не е редовно връчен на 31.03.2022 г. съобразно изискванията на чл.18а, ал.7 от АПК, тъй като липсвало изрично разпореждане на административния орган за устно връчване, а вписването на удостоверителното изявление на присъствалото при връчването лице – служител при ОД “Земеделие“ - Силистра, не е имало значение /л.75-гръб от адм.дело № 105/2022 г./.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт. Оспорването е срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.124, ал.1 ЗДСл.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Заповед №РД-05-01-10/31.03.2022 г., издадена от Директора на ОДЗ-Силистра, с която на основание чл.106, ал.1 т.5 ЗДСл служебното правоотношение е прекратено в хипотезата по чл.68 от КСО - придобиване право на пенсиониране поради достигане на съответна възраст и осигурителен стаж.

По повод доказателствения процес:

Ответникът е представил набор документи с данни, издадени от Националния осигурителен институт - гр. Силистра, с приложени доказателства – съответни УПЕ-та, справки и др., относими към въпроса – „дали Е.В., към деня, предхождащ издаването на процесната заповед 30.03.2022 г., е имал необходимия осигурителен стаж по чл.68 от КСО.

Във връзка с представено от жалбоподателя разпореждане за изменение на пенсия поради инвалидност от 30.03.2022 г., на което последният се позовава, по делото е изискана и приложена преписката по издаването му. Посочената преписка касае пенсиониране на жалбоподателя поради общо заболяване „световъртеж“, с начална дата на инвалидизиране – 01.01.2018 г.

По делото е приложено служебното досие и делата с решения, на които жалбоподателят се позовава.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

Е.В.В. е роден на *** г.

Със Заповед №РД-11-027/16.09.2020 г на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ гр. Силистра е прекратено служебното му правоотношение с длъжност „главен инспектор“ в ОДЗ - Силистра при Главна дирекция /ГД/ “Аграрно развитие“ по чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл, поради съкращаване в стажа и здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК от 02.09.2020 г. Вместо тази длъжност му е била предложена само „инспектор“. Административният акт е бил оспорен по съдебен ред и е отменен с решение № 32 от 12 март 2021 г. по адм. дело № 211 / 2020 г. по описа на АС-Силистра, влязло в сила на 12 август, 2021 г. (л.18-25 ).

На 16 август, 2021 г. жалбоподателят подал молба за възстановяване на работа.

Седем месеца по-късно жалбоподателят подал отново заявление за възстановяване на работа с вх. № РД-12-02-524-72 от 21 март 2022 г., с което декларирал желание за възстановяване на предходната длъжност.

Девет дни по-късно спрямо подаденото заявление, на 30 март, 2022 г., директорът на ОД “Земеделие“ - Силистра издал заповед по чл.122, ал.1 и 3 от ЗДСл за възстановяване на работа.

На 31.03.2021 г. била издадена процесната заповед № РД-05-01-10/31.03.2022 г. от Директора на ОДЗ-Силистра, с която, както бе посочено по-горе, на основание чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл служебното правоотношение е прекратено в хипотезата по чл.68 от КСО - придобиване право на пенсиониране поради достигане на съответна възраст и осигурителен стаж.

В предходен период, считано от 01.01.2018 г. Е.В. е бил пенсиониран поради общо заболяване „световъртеж от централен произход“ и му била определена 50 % временна нетрудоспособност. Периодично тази пенсия била изменяна.

Видно от приложените от ответника документи (л.546-л.561) към деня, предхождащ датата на оспорената заповед 30.03.2022 г., жалбоподателят е придобил правнозначимия осигурителен стаж за целите на пенсиониране по чл.68 от КСО (навършени възраст и осигурителен стаж). Неоснователно в тази връзка е изведеното възражение на жалбоподателя, че осигурителният стаж, посочен в разпореждането за изменение на инвалидна пенсия (л. 563), е правнозначимият по настоящото дело. Това е така, защото двете основания за пенсиониране са различни – едното е поради инвалидизиране поради общо заболяване, а по процесното дело – пенсиониране поради достигане на правно-значимата възраст и действителен осигурителен стаж.

С жалбата се твърди, че ответният орган по назначаването не е изпълнил задължение по чл.122 ЗДСл. за възстановяване на служителя на длъжността, заемал по отменената заповед. Това е така, тъй като първата заповед е издадена на 30.03.2021 г., а оспорената – на следващия ден - 31.03.2021 г. Не само, че не е бил допуснат да изпълнява длъжността, но е получил едновременно и двете заповеди, с поредни номера - за възстановяване на работа (№ 9) и за прекратяване на СлПО на основание чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл - предмет на настоящия съдебен контрол (№ 10). Последното означавало, че в нарушение на чл.35 АПК, органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Всичко това опорочавало съществено обжалвания акт.

На следващо място се поддържа, че материалният закон е неправилно приложен, защото Е.В. към 30 март, 2022 г. (датата на издаване) не е инкорпорирал правно-значимия осигурителен стаж по чл.68 от КСО .

При отсъствие на предпоставките в закона за прекратяване на служебното правоотношение, се поддържа,че оспорената заповед е несъответна и на нормативно-предвидената цел (арг. чл.146 т.5 АПК). Поради всичко това се настоява да бъде отменен оспореният акт, като се претендира присъждане и на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

От правна страна - предмет на съдебния контрол е Заповед №РД-05-01-10/31.03.2022 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя от длъжността „главен инспектор“ в ОДЗ - Силистра при ГД “Аграрно развитие“, с ранг IV старши, на основание чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл. във вр.с чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.68, ал.1 от КСО.

Оспорената заповед е издадена на 31 март 2022 г.

Е.В. като приложение към жалбата е представил само първа страница на оспорената заповед, на която не са удостоверени последващите действия на административния орган и създава впечатление, че втора страница липсва (л. 7).

По делото е изискана преписката , в която на втора страница (л.75-гръб) са вписани изявления на служител на ответника за отказ адресата Е.В. да получи акта.

В обобщение фактите по делото сочат, че заповедта за възстановяване на предишната работа е издадена на деня, предхождащ датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В рамките на този период обективно няма как да е изчерпано и осъществено правото на служителя да се възползва от първата заповед и в същото време целеното служебно правоотношение по заповед № РД – 05-01-10 от 31.03.2022 г. да се прояви. В тази връзка е и непротиворечивата практика на ВАС в смисъл, че липсата на реално възстановяване на длъжността при правопораждащ факт от чл.122, ал.1, пр.2 ЗДСЛ, е основание за отмяна на последвалата заповед за прекратяване на СлПО (Решение №9250/09.07.2020 г. по адм.д.№4668/20г. на състав на Пето отделение на ВАС и Решение № 1117 от 01.02.2023 г. на ВАС по адм.дело № 5720 / 2022 г.)

Освен гореизложеното, следва да се отбележи, че оспорената заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган - директор на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, съгласно чл.3 ал.3 т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ /обн. ДВ, бр.7 /10г., посл. изм. ДВ, бр.97/20г./

Същата е постановена в предписаната от закона писмена форма, съобразно изискванията на чл.108, ал.1 ЗДСл, който дерогира приложението на общия АПК, в частта му за формата, уредена в чл.59, поради което възражението в горния смисъл се явява неоснователно.

Обжалваната заповед съдържа основанието за прекратяване на СлПО, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, което изчерпва изискванията на специалната разпоредба на чл.108 ал.1 ЗДСл.

Както бе споменато по-горе, основателно е възражението, че жалбоподателят не е бил възстановен на длъжността, от която незаконно е бил уволнен преди това, съгласно влязло в сила решение на съд, защото некоректното връчване на заповеди, издадени в последователни дни, препятства изпълнението на служебното правоотношение по оспорената заповед. С първата заповед от 30 март 2022 г. явно формално е разпоредено назначаването на държавния служител на конкретната длъжност, но същият не е допуснат до работното място, за да осъществява служебните си функции, нито реално е започнал да изпълнява длъжността.

В заключение, следва да се приеме, че оспорената заповед, макар и постановена от компетентен орган, е материално незаконосъобразна като несъответна на целта на закона. Ето защо оспорването се явява основателно.

Разноски са поискани своевременно от жалбоподателя като с оглед изхода на процеса, такива му се дължат в удостоверения по делото размер от 2310 (две хиляди триста и десет) лева – (л. 681), представляващи възнаграждение за един адвокат. Така установените разходи, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа, издал процесния акт, по арг. от чл.143 ал.1 АПК. Съгласно чл.33 ЗСПЗЗ, както и чл.2, ал.2 УПОДЗ, Областната дирекция „Земеделие” гр.Силистра е юридическо лице на бюджетна издръжка, воден от което и на основание чл.172, ал.2, пр.2 АПК, Административният съд Силистра

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е.В. ***, Заповед № РД-05-01-10/31.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Силистра, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител във вр. с чл.68, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване поради придобито право на пенсия поради достигнати възраст и осигурителен стаж.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие” Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, ул. ”Христо Смирненски” №2, да заплати на Е.В.В., с ЕГН: **********,***, сумата от 2310 (две хиляди триста и десет) лева – (л. 681), представляваща разноски по делото. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               СЪДИЯ: