РЕШЕНИЕ
№ …………………/16.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 3033 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.П.” АД срещу И.Л.С. кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата
от 880,64 лв., представляваща главница (продажна цена) за потребена и незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по следните
фактури */13.02.2018
г. на стойност 98,96 лв., */13.03.2018г. на стойност 202,96
лв., */13.04.2018г.
на стойност 176,92 лв., */14.05.2018г. на стойност 184,70
лв., */13.06.2018г.
на стойност 138,14 лв., ТП */19.06.2018 г. на стойност 19 лв. за
такса възстановяване и */12.07.2018г. на стойност 59,96 лв.,
издадени в периода от 13.02.2018 г. до 12.07.2018 г. за обект с абонатен № *, находящ
се в с гр. *, с
клиентски №*, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от
37,02 лв., представляваща мораторна лихва за заплащане
на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до
12.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 8063/29.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16204/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, 39 с-в.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на
„Е.П.” АД за посочения обект, като отношенията между страните се регламентират
от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.п.” АД, по
силата на които потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
в имота ел. енергия. Ищецът е доставил на ответника посоченото количество ел.
енергия. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на същата и е в
забава. Уточнява, че основанието за начисляването на такса възстановяване на
захранване (електромер) е чл. 34, ал. 1 от ОУ на ПЕЕ на „Е.П.“ АД, върху
стойността на която не е начислена мораторна лихва. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в
производството разноски.
В открито съдебно заседание процесуален представител
на ищеца не се явява. Депозирана е писмена молба, с която се поддържат
предявените искове и се моли за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Любомирова
С. не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 16204/18 г. на ВРС
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед Заповед №
8063/29.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено
длъжникът И.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
ищеца следните парични вземания: сумата от 880,64 лв. /осемстотин и осемдесет лева и 64ст./, представляваща сума за
ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен №*, находящ
се в с гр.*, с
клиентски №*, за която в
периода от 13.02.2018 г. до 12.07.2018 г. са издадени следните фактури: */13.02.2018г. на стойност 98,96 лв.,
*/13.03.2018г.
на стойност 202,96 лв., */13.04.2018г. на стойност 176,92
лв., */14.05.2018г.
на стойност 184,70 лв., */13.06.2018г. на стойност 138,14
лв., */19.06.2018
г. на стойност 19,00 лв., */12.07.2018г. на стойност 59,96 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 37,02 лв.
/тридесет и седем лева и 0,02ст./, представляваща мораторна лихва за заплащане
на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до
12.10.2018 г.
Издадената заповед е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано предявяване на иск по реда на
чл. 422 от ГПК на 21.01.2019 г.
От представено от по делото извлечение от сметка към 12.10.2018 г. се
установява, че на ответницата по иска са издадени 7 фактури за периода 13.02.2018
г. – 01.08.2018 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата на документа,
падеж и лихва към 08.2018 г. – общо за 917,66 лева от които главница 880.64
лева и 37,02 лева лихва. Посочените фактури са приложени към извлечението.
С фактура */19.06.2018 г. на стойност 19,00
лв., е начислена такса за възтстановяване на
захранването (електромер).
Представена е
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по
фактури за периода от 13.02.2018 г. – 01.08.2018 вкл., както и са представени
съответните фактури и извлечение от сметка.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото
търговско дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента
суми, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.26. Цената на ел.енергията се определя с решение
на ДКЕВР.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява след
извършена справка в счетоводството на ищеца наличието на просрочени и неплатени
задължени по фактури за периода 15.02.2018 г. – 12.07.2018 г. за обект на
потребление като размерът, падежът и периодът са посочени в табличен вид в
таблица 1 към заключението или в общ размер на 880,64лв. Мораторната лихва,
съобразно заключението възлиза на сумата от 37,02лв. Съобразно одобрените цени
на ДКЕВР количествата ел.енергия по процесните
фактури са изчислени правилно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 16204/2018 год. на ВРС – 39
състав.
В производството по предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че наличието
на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, качеството му на
потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за
изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД
ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците, а така също и одобряването и обнародването на горните
Общи условия. Без
значение е в случая обстоятелството дали
между страните е налице писмен договор
или не е налице такъв.
В настоящия случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, че ищецът е потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия и обектът на потребление с абонатен № *, находящ
се в с гр*, с клиентски №*..
От анализа на
доказателствата по делото се установи, че сумите по издадени фактури за процесния
период представляват стойността на ел.енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално
потребление, а не за корекция. Като потребител на ел. енергия ищецът е страна
по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на „*”, поради което същият е обвързан от
Общи условия на „*” АД и на „Е.п.” АД, който са
действали към отчетния период. Съгласно
същите потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и
начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от
него ел.енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на
заплащане съгласно правилата за
продажбата по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения от
страните - чл. 79 от ЗЗД. Ищецът установи,
че е изправна страна по договора за продажба на ел.енергия, поради което предявеният
от него иск е основателен и следва да се уважи за сумата от 861,64 лева,
представляваща реално потребена и незаплатена консумирана ел. енергия в процесния период.
При този извод за основателна се преценява и акцесорната претенция за заплащане на сумата от 37,02 лв.,
представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от
датата на падежа на всяка фактура до 12.10.2018 г.
Претенцията за заплащане на сумата от 19 лева, за
която е издадена фактура № */19.06.2018 г. за такса за
възстановяване на захранването е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 37 от ОУ ел. захранването се
възстановява, след като отпадне основанието за прекъсването и клиентът заплати
на „Е.П.“ АД, цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Следва да е налице доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер
разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се направи обоснован извод за предоставяне на
мрежова услуга /възстановяване на ел. захранване/, за датата на извършването й,
както и че действително е извършил такава -
възстановил е ел.
захранването на обекта на потребление на
абоната. Няма представени доказателства и че в качеството му на абонат И.С. е
поискала такова възстановяване.
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза,
въз основа на която се претендира плащане от ищеца, е неравноправна по следните
съображения:
На първо място, клаузата на чл. 37 от ОУ противоречи
на чл.122-124 ЗЕ. Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ. Съгласно
чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право
да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл
клаузата неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй
като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
На следващо място, дори да се извършват някакви
разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането
на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови
снабдяването на клиента с ел.енергия. С оглед наличието на договорни отношения
между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата на чл.34, ал.1 в посочената част, е неравноправна и на основание
чл.143, т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването (в този смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на
ВКС, I т.о.). Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е
уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По изложените съображения искът за заплащане на 19 лв.
такса за възстановяване на захранването следва да се отхвърли.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направеното
своевременно искане по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да плати на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете и съгласно
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 73,45 лева за заповедното производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) и в размер на 367,24 лева за исковото производство (държавна
такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Л.С., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *, сумата от 861,64 лв.
(осемстотин шестдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща главница (продажна цена) за потребена и незаплатена ел. енергия по следните
фактури */13.02.2018
г. на стойност 98,96 лв., */13.03.2018г. на стойност 202,96
лв., */13.04.2018г.
на стойност 176,92 лв., */14.05.2018г. на стойност 184,70
лв., */13.06.2018г.
на стойност 138,14 лв., и */12.07.2018г. на стойност 59,96 лв.,
издадени в периода от 13.02.2018 г. до 12.07.2018 г. за обект с абонатен № *, находящ
се в с гр. *, с
клиентски №*, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както сумата
от 37,02 лв. (тридесет и седем лева и две стотинки),
представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от
датата на падежа на всяка фактура до 12.10.2018 г., за които суми е издадена
Заповед № 8063/29.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 16204/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 с-в, по
предявения установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск
за сумата в размер на 19 лева
(деветнадесет лева), представляваща такса за възстановяване на захранването, за
което е издадена фактура ТП */19.06.2018 г. и за която сума е
издадена Заповед № 8063/29.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16204/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 с-в.
ОСЪЖДА И.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „*” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *, сумата от 367,24 лева (триста
шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Л.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „*” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *, сумата от 73,45 лева (седемдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: