О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 801 25.04.2018 град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Десислава Динкова Членове:
като
разгледа докладваното от съдията Д.Динкова гражданско дело № 1883 по описа за
2017 година, на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Хелио-тур-с“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ №103, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, против „Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно
наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Черноморец 8142, местност "Аклади-Чеири", къмпинг
"Южен бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, за осъждане на
ответника да заплати на основание чл.73 ал.1 от ЗС сумата от 440 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на сгради, подробно
описани в исковата молба, находящи се в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по
КККР на гр.Черноморец, понастоящем разделен на имоти с идентификатори
81178.8.193, 81178.8.194, 81178.8.195, 81178.8.196, за периода от 14.12.2012
год. до 14.12.2017 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата; да заплати на основание
чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
(440500 лв.) за периода от
14.12.2012
год. до 14.12.2017 год., в размер на сумата от 224
054,21 лв.; при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 440 500 лв., за периода от
14.12.2012 год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на стойност 224
054,21 лв.; при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца на основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, сумата от 440 500 лв., за
периода от
14.12.2012
год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на
стойност 224 054,21 лв.
Ищецът твърди, че е собственик на общо 17 сгради,
ситуирани в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по КККР на гр.Черноморец, и е
упражнявал владение върху тях. Подробно проследява фактите, от осъществяването
на които е придобил правото на собственост, като заявява, че осъществения
придобивен способ върху предоставените за управление и стопанисване земи и
сгради в полза на
„Хилео-тур-с“ АД е по чл.17а от ЗППДОбП (отм.), вр.чл.1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 год. Заявява се, че в информационния проспект за приватизацията на
дружеството, издаден през м.януари 2000 год. от МИ, подробно е описано
състоянието на къмпинга и сградите в него - посочено е, че недвижимите имоти по
сметка 203 (сгради), прикрепени към територията на къмпинга, са посочени в
технически карти, към тях няма предявени реституционни претенции и са част от
капитала на дружеството. Твърди се от ищеца, че за поземления имот и сградите в
него, представляващи заедно къмпинг „Градина“, са издадени нот.акт №161, том
XII, дело №2824/2001 год. и нот.акт №3, том I, рег.№0059, дело №2/12 год.
Ищецът заявява, че е придобил правото на собственост
върху процесиите сгради и на основание давностно владение, с начален момент от
1996 год., като ги е владял явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение
на 16 години, до 14.12.2012 год. Заявява, че правото на собственост е придобито
на основание чл.79 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че от 14.12.2012 год. до
момента, ищецът е лишен неправомерно от възможността да ползва процесиите сгради
и да извлича граждански плодове от тях, както и да ги ползва по предназначение.
Заявява се, че за задължения на „Приват турист“ ООД, произтичащи от договор за
продажба на 40% от капитала на „Хелио-тур-с“ АД, по искане на АПСК, поземления
имот с идентификатор 81178.8.145 е бил изнесен на публична продан по изп.дело
№00309/11 год. на ЧСИ Т.Колев, продаден и възложен на „Камп интернешънъл“ ЕООД
с ЕИК202039452 , по-късно преименувано на „Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно
наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД. Посочва се, че предмет на публичната
продан е бил единствено поземления имот, с площ от 62 192 кв.м., включително на
купувача е възложен само поземления имот, без находящите се в него постройки.
Твърди се, че на 14.12.2012 год. е извършен въвод във владение на
ответника-купувач, след което владението, упражнявано от ищеца върху процесиите
сгради е било нарушено и в крайна сметка отнето от него. Твърди се, че новата
охрана, назначена от ответника, препятства достъпа на ищеца до сградите, и от
14.12.2012 год. дружеството е лишено неправомерно от възможността да ползва
имотите си.
Заявява се, че е било образувано производство по
чл.361 и сл. от ТПК за възстановяване на отнетото владение на ищеца, което е
приключило с влязло в сила решение по гр.д.№1869/16 год. на БОС, с което
ответникът е осъден да предаде на ищеца фактическата власт върху процесиите
постройки.
Заявява се, че ответното дружество е канено да предаде
владението на процесиите сгради и да заплаща обезщетение за лишаване от
ползването им с исковата молба по гр.д.№4178/13 год. на БРС и с нот.покана,
връчена на ответника на 25.04.2014 год.
Твърди се, че процесиите сгради се експлоатират от
ответника без всякакво правно основание след датата на въвода и последният
отказва да осигури достъп на представителите на ищеца до сградите. Заявява се,
че ищецът е бил в трайни търговски отношения с „Туристически холдинг Русалка
Холидейз“ АД и по силата на наемен договор и последващи анекси е предоставял за
възмездно ползване терена на къмпинга на горното дружество, включително да го
преотдава под наем на трети лица. Посочва се, че вследствие на извършения
въвод, наемателите са престанали да изпълняват задълженията си към
„Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД, а освен това и самият ищец не може
да спазва основното си задължение по договора към своя наемател - да му
осигурява безпрепятствено ползване и фактическа власт върху сградите, което е
довело до прекратяване на отношенията между двете дружества.
Твърди се, че ищецът е лишен от възможността да
получава граждански плодове от процесиите сгради, въпреки, че приходът от
наемна цена е бил очакван и възможен.
Заявява се, че за ищеца е налице правен интерес да
търси обезщетение за имуществените вреди, които новият собственик му е
причинил, лишавайки го от владение. Заявява се, че отнемането на владението и
невъзможността сградите да се ползват е довело до неоснователно обогатяване на
ответника, който си е спестил наемната цена за ползването на всички сгради.
Ищецът твърди, че са налице предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.73
ал.1 от ЗС - „Хелио-тур-с“ АД е собственик на имотите, за претендирания период
ответникът е осъществявал фактическа власт и е препятствал достъпа на ищеца,
без да е налице валидно учредено право за това. В следствие на горното, ищецът е
бил лишен от възможността да реализира ползи от тези имоти. Твърди се, че
ищецът е реализирал годишен доход от наеми в размер на 88 100 лв. и е можел
през процесния период да продължи да получава ползи от процесиите имоти.
Посочва се, че обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получил при отдаването на имота под наем, и които
следва да се определят по пазарни наемни цени. Неоснователното обогатяване на
ответника се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем,
който би плащал за ползването на имота за този период.
В условията на евентуалност претенцията се основава на
чл.59 от ЗЗД, доколкото за дружеството не съществува възможност да се защити
чрез друг иск.
Ако претенциите по чл.73 ал.1 от ЗС и чл.59 от ЗЗД
бъдат отхвърлени, ищецът заявява искане за присъждане на обезщетението на
основание чл.45, вр.чл.49 от ЗЗД. Заявява се, че по възлагане на ответника
наетата от него охранителна фирма препятства достъпа на ищеца до собствените му
сгради, което се намират на територията на къмпинга. Твърди се, че
противоправното действие се изразява в това, че ответникът без правно основание
заграбва процесиите сгради, поставяйки собствена охрана и недопускайки
представители на ищеца , като по тази начин лишава ищеца от ползването им, дори
и след влизане в сила на решението, с което е осъден да възстанови
направомерното ползване и да предаде фактическата власт. Имуществената вреда се
изразява в пропуснати ползи за наемна цена в периода от 14.12.2012 год. до
14.12.2017 год. Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между
деянието и вредата.
С исковата молба се представят доказателства и се
правят доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ТПК е постъпил отговор от
ответника, с който претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни.
Заявява се, че е решение №27/15.01.2016 год. по
гр.д.№1879/15 год. на БОС ответникът е осъден да предаде владението върху 5 от
общо седемнадесетте процесии сгради - обектите под №№5, 6, 8 ,9 и 10 в исковата
молба. Твърди се, че по отношение на останалите обекти не е постановено
осъдително решение за възстановяване в полза на ищеца на владението, като
предявените иск по чл.75 от ЗС и евентуалния по чл.76 от ЗС са отхвърлени. С
оглед на горното ответникът заявява, че предявените в настоящото производство
главен и евентуални искове за присъждане на обезщетение поради отнемане на
владението и ползването на обекти под №№1, 2, 3, 4, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17
по исковата молба са недопустими за разглеждане. Сочи се, че по отношение на
тази обекти не е установено с влязло в сила решение противоправно отнемане от
ищеца на владението и последният няма право на обезщетение, т.е. право на иск.
По отношение на останалите обекти под №№5, 6, 8 ,9 и 10 се заявява, че
предявения главен иск е недопустим. Ответникът твърди, че този иск е
предоставен на собственика на ревандикиран имот , който е признат за такъв с
установителен диспозитив в приключило ревандикационно производство. Сочи се, че
ответник е владелецът на имота, който съгласно чл.71 от ЗС се ползва от вещта и
получава добивите до предявяване на иска за връщането й. От това ответникът
извежда, че обезщетението за ползите не може да се търси преди приключване на
ревандикационното производство.
В случай, че исковете се разгледат като допустими, в
отговора са изложени съображения за тяхната неоснователност.
По претенцията с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС се
оспорва правото на собственост на ищеца върху процесиите вещи. Твърди се, че
постройките нямат юридическа самостоятелност и не могат да бъдат предмет на
самостоятелна собственост. Заявява се, че санитарните комплекси имат обслужващо
предназначение - обслужват къмпинга, поради което собствеността върху тях
следва собствеността върху придобития от ответника имот. Същото се заявява и за
бунгалата - те не са самостоятелни обекти, още по-малко жилищни сгради, тъй
като нямат кухни, спални, бани и тоалетни и изобщо не отговарят на изискванията
на Наредба №7 за самостоятелни жилищни обекти. Дори и да се приемат за
самостоятелни сгради, ответникът заявява, че те не са трайно прикрепени към
земята и са по естество движими вещи. Излагат се съображения, че останалите
постройки също не са самостоятелни обекти, не отговарят на техническите
изисквания и нямат самостоятелно функционално предназначение. Затова, дори и да
се приемат за сгради, поради несамостоятелния им характер те следват правото на
собственост върху терена. Затова, след като ответникът е придобил терена на
къмпинга, е придобил и правото на собственост върху несамостоятелните постройки,
което води до неоснователност на иска по чл.73 ал.1 от ЗС.
В отговора се сочат ТР №44/18.05.1971 год. и ТР
№5/18.05.2015 год. по т.д.№5/15 год. на ОСГК ВКС, с второто от които изрично се
приема, че когато става дума за несамостоятелни постройки, същите се придобиват
то закупилия в публичната продан поземлен имот, дори без да са описани и
оценени от съдебния изпълнител. Ответникът счита, че процесиите обекти не са
нанесени в
КК,
защото не са самостоятелни сгради. Позовава се на влязлото в сила решение по
чл.75 от ЗС, в което се приема, че обектите са движими вещи.
Заявява се, че претенцията по чл.73 ал.1 от ЗС е
неоснователна и поради това, че ответникът владее постройките на собствено
правно основание - придобил е собствеността въз основа на постановлението за
възлагане. Това, според него, му придава качеството на добросъвестен владелец,
а обезщетение може да се търси само от недобросъвестния. Излагат се
съображения, че предявяването на иск по чл.75 от ЗС не е разнозначно на
предявяването на иск за собственост и поради това владението не е
трансформирано в недобросъвестно с получаването на исковата молба с правно
основание чл.75 от ЗС, евентуално чл.76 от ЗС.
Претенцията по ч.73 ал.1 от ЗС се оспорва и по размер.
Заявява се, че се касае за комплексно строителство в къмпинг, поради което
отдаването под наем на отделни обекти напрактика е обективно невъзможно. Дори и
да може да се определи среден пазарен наем на отделните несамостоятелни обекти,
според ответника той би бил значително по-нисък от претендирания. Заявява се,
че става дума за силно амортизирани обекти, че състоянието на къмпинга към
момента на проданта е било такова, че напрактика вещите са били неизползваеми и
в този смисъл нямат реална наемна цена.
Заявява се, че с нарочна покана от 05.04.2016 год.
ответникът е поканил ищеца да изнесе от имота обектите, които представляват
движими вещи, но вместо това ищецът предпочита да извлича облага от собственото
си бездействие, предявявайки иск по чл.73 ал.1 от ЗС. Твърди се, че след като
ответникът не счита себе си за собственик и е готов да предаде вещите на
лицето, което се легитимира като такъв, липсва анимус на владение и исковата
претенция по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователна.
По първия евентуален иск се сочи, че ответникът е
станал собственик на процесиите сгради на основание чл.92 от ЗС (по
приращение), ползвал ги е като техен собственик, т.е. не е налице неоснователно
обогатяване в резултат на ползването. Ако вещите са негодни или изобщо липсват,
то е невъзможно собственикът да се обогати със стойността на подобно ползване,
съответно - ищецът не може да обеднее.
По отношение на деликтната претенция също се заявява,
че ако ответникът е придобил собствеността по приращение, то той разполага с
правото за ползва същите и в този смисъл с осъществяване на ползването не може
да причини вреда другиму, а и самото ползване в този случай не е противоправно.
Твърди се, че няма реално причинени вреди на ищеца, поради негодността на
обектите в къмпинга. Заявява се, че и тази претенция е прекомерна по размер,
поради изложените вече доводи по главния иск.
Заявява се, че сградите под №№5, 6, 8 ,9 и 10, които
по твърдения на ищеца са били изградени в периода 1968 - 1988 год. съгласно АДС
№196/06.08.96 год., не съществуват на територията на къмпинга. Затова се
заявява, че след като тези постройки не съществуват, претенцията за заплащане
на обезщетение е неоснователна поради несъществуваща владяна вещ.
Твърди се, че ищецът не е придобил правото на собственост
върху процесиите постройки по давност, защото давност върху несамостоятелни
постройки не може да тече - те не могат да бъдат обект на самостоятелно
придобиване.
Заявява се, че ответникът е започнал да експлоатира
процесиите постройки на основание чл.92 от ЗС, като техен законен собственик.
Сочи се, че съществуващите към онзи момент облигационни отношения между ищеца и
трети лица не обвързват ответника, който в качеството си на нов собственик може
да ги прекрати.
По отношение на всички искове за присъждане на
обезщетение поради отнемане на владението и ползването се навежда възражение за
погасяване по давност на съответна част от вземанията за обезщетение.
Ответникът счита, че вземането се погасява с кратката 3-годишна давност, и
поради това предявените вземания за периода 14.12.12 - 14.12.14 год. са
погасени по давност.
При условията на евентуалност се въвежда възражение за
прихващане с вземания на ответника. Заявява се, че обезщетението по чл.73 ал.1
от ЗС се заплаща, след като се приспаднат направените за това разноски.
Ответникът счита, че ищецът дължи разноски за преминаване през чуждия имот и
разноски за разполагане на преместваеми обекти в чуждия имот. Счита, че ищецът
дължи и разноските, направени от ответника за запазването на вещите - за поддръжка
на сградите и охрана. Заявява се, че отказвайки да премахне движимите вещи,
разположени върху терена на къмпинга, ищецът причинява вреда на ответника,
представляващи размера на разходите за отстраняване на същите обекти от
територията на къмпинга.
Предявените обективно евентуално съединени искове имат
своето правно основание в чл.73 ал.1 от ЗС, чл.59 ал.1 от ЗЗД, чл.49,вр.чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за ползите, от които ищецът
е бил лишен за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., евентуално -
обезщетение за неоснователно обогатяване за същия период, евентуално -
обезщетение за вреди и пропуснати ползи за същия период и обезщетение за
забава, ведно с всяко едно от горните главници, за периода от 14.12.2012 год.
до 14.12.2017 год.
Цената на иска определя подсъдност на окръжен съд като
първа инстанция, поради което и на основание чл.104 т.4 от ГПК исковете са
предявени съобразно правилата за родова подсъдност.
Възраженията на ответника по допустимостта на
претенцията с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС не се споделят от настоящия
съд. Активната и пасивна легитимация по претенцията се извличат от твърденията
на ищеца, като материалния закон не е поставил като условие на възникване на
притезанието по чл.73 ал.1 от ЗС предварително успешно провеждане на
ревандикационно производство, в което правото на собственост на ищеца да е
установено със сила на пресъдено нещо. Достатъчно е ищецът да твърди, че е
собственик и да сочи фактите, от които е придобил правата си, както и да заявява,
че фактическата власт се намира у ответника. Проведеното предходно производство
по чл.75, евентуално чл.76 от ЗС, се преценява от съда като неотносимо за
настоящия спор, доколкото подлежащите на установяване в него правнорелевантни
факти са други - установяване на защитимо от правото фактическо положение
(владение), а не права. Затова уважаването или отхвърлянето на претенцията за
част от спорните постройки не е обуславящо за допустимостта на настоящото
производство. Нормата на чл.71 от ЗС, на която се позовава ответника в
отговора, също е неотносима, тъй като с нея се уреждат правата на
добросъвестния владелец, а по дефиницията на закона обезщетението за лишаване
от ползи се дължи от недобросъвестния владелец, затова предявяването на иск за
връщането на вещта не е условие за реализиране на правата по чл.73 ал.1 от ЗС.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им да водят до извода, че са
налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на исковете. При това положение те са допустими.
Правоизключващото възражение на ответника има своето
правно основание в чл.92 от ЗС, а правопогасяващите възражения - в чл.111б.“в“
от ЗЗД и в чл. 73 ал.1 от ЗС, за прихващане на исковите суми с разходите,
направени от ответника.
По отправеното възражение за прихващане на основание
чл.103 от ЗЗД, съдът намира следното: в случая горното е едновременно и
материалноправно и процесуално действие, като от гледна точка на първото е
способ за изпълнение на две насрещни задължения до размера на по- малкото от
тях чрез едностранно волеизявление. От гледна точка на второто- несамостоятелно
средство за защита срещу предявен иск. По вземанията, заявени с възражение за
прихващане, се формира сила на пресъдено нещо - чл.298 ал.4 от ГПК,
следователно, за да се осъществи валидно произнасяне на съда е необходимо
ответникът да изложи фактическите си твърдения и да отправи до съда петитум,
съответстващ на тези фактическа твърдения, както ако би предявил искова молба.
При липса на яснота какво вземане се предявява с възражението за прихващане, от
осъществяването на какви факти е породено и какъв е неговия размер, съдът не е
в състояние да го разгледа. Затова на ответника следва да се дадат указания в
горната насока, както и да му се укаже, че ако не ги изпълни, възражението му
по чл.73 ал.1 от ЗС няма да бъде разгледано, съответно на това - прихващане
няма да бъде извършено.
На доказване подлежат спорните по делото факти и
връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съобразно
въведените твърдения и оспорвания, по претенцията с правно основание чл.73 ал.1
от ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на постройките на заявените
придобивни основания, че за периода, през който се търси обезщетението,
ответникът е упражнявал фактическа власт, както и размера на ползата, от която
е бил лишен. По претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът носи
тежестта да докаже, че се е обеднил чрез пропускане на възможността да увеличи
имуществото си; че обогатяването на ответника е за сметка на ищеца; връзката
между обедняването и обогатяването от един или няколко юридически факта, както
и размера на обогатяването и обедняването. По претенцията с правно основание
чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД носи тежестта да установи, че е претърпял вреди от
действията или бездействията на лице, на което ответникът е възложил работа,
вида и размера на вредите, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от
действията или бездействията на изпълнителя на работата и е можело да бъдат
предвидени.
Ответникът носи тежестта да докаже, че е придобил
собствеността върху постройките на основание чл.92 от ЗС, включително, че
същите имат характера на приращение върху терена; че постройките имат
характеристиката на движими вещи; че е упражнявал добросъвестно владение; че
вещите са негодни за ползване; че е ползвал постройките с основание и изобщо
носи доказателствената тежест за всички свои правоизключващи, правоунищожаващи
и правопосагяващи възражения.
Страните не спорят, че на 14.12.2012 год. ответникът е
бил въведен във владение на терена като купувач по публична продан и е
установил фактическа власт и върху постройките.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване
факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На ищеца следва да бъде указано да посочи банкова
сметка - *** по чл.127 ал.4 от ГПК.
По доказателствените искания на страните:
Представени от ищеца с исковата молба писмени
доказателства, както и представените от ответника с отговора, са относими към
предмета на делото и следва да бъдат приети.
Страните са поискали допускане на гласни доказателства
и предвид доказателствената тежест, която носят, исканията им следва да бъдат
уважени като се допуснат по двама свидетели от всяка страна при режим на
довеждане.
Двете страни са поискали назначаване на различни
експертизи. Преценява се от съда, че най-напред следва да бъде назначена
поисканата от ответника съдено-техническа експертиза, която да отговори на
въпросите от 1 до 4 в отговора. Тъй като са необходими специалните знания на
конструктор и геодезист, експертизата ще бъде назначена като комплексна. По
искането за назначаване на оценителска и счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе след като ответникът уточни възражението си за прихващане и според
това дали същото ще бъде прието за разглеждане заедно с исковете в настоящия
процес или не.
Мотивиран
от горното, на основание чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
ПРИЕМА предявените от
„Хелио-тур-с“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №103, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК *********, със
съдебен адрес ***, против „Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно наименование
„Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Черноморец 8142, местност "Аклади- Чеири", къмпинг "Южен
бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, искове за осъждане на
ответника да заплати на основание чл.73 ал.1 от ЗС сумата от 440 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на сгради, подробно
описани в исковата молба, находящи се в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по
КККР на гр.Черноморец, понастоящем разделен на имоти е идентификатори
81178.8.193, 81178.8.194, 81178.8.195, 81178.8.196, за периода от 14.12.2012
год. до 14.12.2017 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата; да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата (440500 лв.) за периода от
14.12.2012
год. до 14.12.2017 год., в размер на сумата от 224
054,21 лв.; при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 440 500 лв., за периода от
14.12.2012 год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на стойност 224
054,21 лв.; при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца на основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, сумата от 440 500 лв., за
периода от
14.12.2012
год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в размер
на законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на стойност
224 054,21 лв.
ДОКЛАДВА на страните гр.дело №1883/2017 год. съобразно
проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението да
посочи банкова сметка ***.127 ал.4 от ГПК с препис за ответника.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от съобщението, е
писмена молба, с препис за насрещната страна, да заяви какво вземане се
предявява е възражението за прихващане, от осъществяването на какви факти е
породено и какъв е неговия размер, както и да отправи съответно на това петитум
до съда, в противен случай възражението няма да бъде разгледано.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че на 14.12.2012
год. ответникът е бил въведен във владение на терена като купувач по публична
продан и е установил фактическа власт и върху постройките.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника при
предварителната размяна на книжата писмени доказателства.
ДОПУСКА при режим на довеждане в съдебното заседание
по двама свидетели на всяка страна.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на въпросите на ответника, поставени в отговора - стр.12.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 450 лв., вносим от
ответника в седмичен срок от съобщението по сметката на съда за депозити и
гаранции.
НАЗНАЧАВА за вещи лица Ирена Маврова и Мариета
Гълъбова.
ОБЯВЯВА на страните, че по исканията им за назначаване
на оценителска и счетоводна експертизи ще се произнесе след като ответникът
уточни възражението си за прихващане.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 05.06.2018 год. от 14.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението
е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: