Решение по дело №212/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 412

град Г.О., 08.01.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРС, шести състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. НИКОЛОВА

                                                                                 Членове : ...........................................

                                                                                                  ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 212 по описа за 2015 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищците В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез пълномощник – адвокат Т.Д.С. от ВАК, и Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез пълномощника си – адвокат К.С.С. от ВАК, с адрес ***, твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на следния недвижим имот, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 1539 от кв.2, по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., като собствеността върху имота са придобили по наследство от родителите си Е.С.Г., б.ж. на гр. Д.О., починала на 08.06.1989г. и от И. Г.А.,***, починал на 18.07.2013г. Твърдят, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от техните наследодатели и е описан в нотариален акт № 21 от 27.09.1960г., том ІІІ, дело № 783 от 1960г. на народния съд на гр. Г.О., като дворно място с площ 925 кв.м. /деветстотин двадесет и пет квадратни метра/, намиращо се на северния край на с. Д.О., Търновски окръг - извън плана на същото село, представляващо пл. № 100, ведно с построените в него къща, сайвант и кухничка, при стари граници : улица, Н.А.Ц., С.Г.С. и А.Г.С.,***, М.Н.А., С.Г.С. и Х.Н.Х.. Сочат, че по искане на Д.С.С. и Х.С.С., починал на 02.01.2006г., чиито наследници са ответниците Й.Г.С., Г.Х.С. и С.Х.С., през 2005 година е издаден Акт за непълноти и грешки в действащия кадастрален план на гр. Д.О., който акт е одобрен със Заповед № 676/10.03.2005г. на Кмета на Община Г.О.. Заявяват, че искането е направено от ответниците в качеството им на собственици на съседния имот пл. № 53 от кв.2 по плана на гр. Д.О., като вследствие на издадената заповед, кадастралната граница между собствения имот на ищците и този на ответниците е преместена и нанесена навътре в имота на ищците. Твърдят, че по този начин формално, по кадастрална карта, е отразена неправилно съществуващата на място граница между двата имота и е намалена с 430 кв.м. площта на собствения имот на ищците. Заявяват, че в действителност съществуващата на място ограда между двата имота не е премествана съобразно направеното изменение и е разположена по границата отпреди промяната, извършена през 2005г. Твърдят, че в този си вид границата съществува повече от 60 години и ищците владеят имота си именно в границите отпреди изменението, включително и претендираната от ответниците реална част от собствения им имот с площ от 430 кв.м. Посочват, че ответниците, възползвайки се от обстоятелството, че с издадената заповед през 2005г. е отразена в кадастралния план погрешно друга граница между съседните имоти, след смъртта на техния наследодател И. Г.А., са предявили претенции, като заявили че са собственици на 430 кв.м. реална част от имота на ищците, както и своето намерение да преместят съществуващата ограда, съобразно издадената заповед от 2005г. Считат, че това поражда за ищците правен интерес от завеждане на производството за установяване, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот, пл.№ 1539 от кв.2, по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., с площ на реалната част 430 кв.м., очертана на приложена към исковата молба скица с червен цвят, при граници на тази реална част: от изток поземлен имот № 58, от запад ПИ № 55, от север останалата част от ПИ № 1539, от юг ПИ № 53. В депозирана молба вх. № 8117/11.06.2015г., ищците уточняват границите на целия имот, като заявяват, че новата граница е формално отразена в плана и съществуващата ограда между двата имота не е премествана. Уточняват, че границите на целия техен имот с пл. № 1539, попадащ в УПИ ХIII-53 от кв. 2 по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., са : от изток – ПИ с пл. ХII-58, за който е отреден УПИ ХII-58, от запад – ПИ с пл. № 55, за който е отреден ХII-55, от север - улица ,,Хаджи Д.”, от юг - ПИ пл. № 53, за който е отреден УПИ ХIII-53. Заявяват, че предмет на спора е реална част от поземлен имот пл. № 1539, попадащ в УПИ ХIII-53 от кв. 2 по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., при граници : от изток – ПИ с пл. ХII-58, за който е отреден УПИ ХII-58, от запад – ПИ с пл. № 55, за който е отреден ХII-55, от север – останалата част от техния имот с пл. № 1539, попадащ в УПИ ХIII-53 от кв.2, от юг - ПИ пл. № 53, за който е отреден УПИ ХIII-53, като претенцията им се отнася само за посочената реална част.

В молба до ВТОС, в изпълнение на дадените от окръжния съд указания по отстраняване нередовности на исковата молба, ищците заявяват, че претендират от съда да приеме за установено по отношение на ответниците Д.С. Станев, Й.Г.С., Г.Х.С. и С.Х.С., че ищците са собственици на процесната реална част от ПИ пл. № 1539 от кв.2 по плана на град Д.О., общ. Г.О., с площ на реалната част от 430 кв.м., очертана на приложената по делото скица, подробно описана по-горе.

В съдебно заседание, чрез пълномощниците си – адв. Т.С. от ВАК и адв. К.С. от ВАК, ищците поддържат предявените искове. Излагат съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Молят съда да уважи предявените искове и да им присъди разноски.

Ответникът Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва исковата молба като недопустима. Посочва, че ищците претендират собственост на част от кадастрална основа - планоснимачен номер, т.е. част от имот, но не твърдят, че имота е урегулиран, че за него има действащ дворищно-регулационен план и за имотите е отреден общ парцел – ХІІІ 53 и 1359. Сочи, че наличието на дворищно регулационен план трансформира собствеността върху имотите в собственост върху дворищно-регулационните парцели и следователно се иска право на собственост върху общ парцел, който е неделим. В този смисъл счита искането за неоснователно. Счита, че ищците претендират разделянето на дворищно-регулационен парцел, респ. реално изменение на дворищно-регулационния план на града, което обаче се извършва по специална процедура, предвидена в ЗУТ, пред Общината, а не пред съда. В този смисъл счита искането за недопустимо. Счита, че не отговаря на истината твърдението, че са оспорвали фактическото положение, установено със Заповедта и протокола. Счита, че ако се твърди, че кадастралната граница не е поставена точно, съгласно издадената заповед, то би следвало отново да се поиска от Общината да я посочи по процедурата, предвидена в ЗУТ, а не пред гражданския съд. Посочва, че ищците не споменават дали регулацията е приложена. Оспорва иска.

В съдебно заседание, ответникът Д.С.С. поддържа отговора на исковата молба. Счита, че ищците следва да оправят документите си в Съвета и в ПК, а не следва да предявяват претенции към него.

Ответниците Й.Г.С.  с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, депозират писмени отговори на исковата молба, чрез пълномощника им – адвокат Е.К. от САК. Оспорват изцяло исковата молба. Считат исковете за неоснователни. Оспорват твърденията в исковата молба, че процесната реална част от поземлен имот е част от имота на ищците, придобит с договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 21 от 27.09.1960г., том III, дело 783/1960г. Сочат, че въз основа на Акт за непълноти и грешки и Заповед № 676/10.03.2005г., процесният имот е част от недвижимия имот, собственост на ответниците. Твърдят, че с това обстоятелство са се съгласили всички заинтересовани страни по административната преписка, включително и ищците, като са положили подписите си под Акта за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план, без да направят каквито и да е възражения. Заявяват, че ищците не са възразили и срещу издадената заповед, с която е одобрено нанасянето на пропусната граница между имоти с пл. № 53 и пл. № 1539 от кв.2 по плана на гр. Д.О.. Оспорват твърдението, че вследствие на издадената заповед кадастралната граница между двата имота е преместена. Твърдят, че граница между имотите изобщо не е била нанасяна, преди издаването на Заповед № 676/10.03.2005г. Твърдят, че тримата ответници са собственици на процесния недвижим имот, като собствеността върху имота е придобита от тях по наследство от Х.С.С., който заедно с ответника Д.С.С. е придобил имота чрез договор за издръжка и гледане, сключен във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том IV, нот.дело № 1255/1975г. по описа на ГОРС. Заявяват, че отделно от това, тримата ответници са съсобственици на недвижимия имот, който се твърди в исковата молба да е придобит от наследодателите на ищците с Нотариален акт№ 21 от 27.09.1960 г., том ІІІ, дело № 783/1960г., като правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от наследодателя им по силата на договор за доброволна делба, сключен на 06.10.2000г., по който договор страни са и ищците. Твърдят, че правото им на собственост е констатирано и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 90, том I, рег.№ 706, дело № 74/2005г. на нотариус А.М., с район на действие ГОРС. Заявяват, че съгласно посочените документи, общият наследодател на ответниците е собственик на недвижим имот : Др. селищна тер. от 0,551 дка, трета категория, местност ,,Над село”, представляваща имот № 000555 по картата на землището на гр. Д.О., при граници : № 202102 - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, № 000571 - полски път на Община Г.О., № 202099 - нива на насл. на Х.Н.Х., № 000268- жил. територия на гр. Д.О.. Твърдят, че описаният по-горе имот е идентичен с придобития от наследодателите на ищците с нотариален акт № 21 от 27.09.1960г., том III, дело № 783/1960г. Ответниците оспорват твърденията в исковата молба, че ищците владеят процесния недвижим имот. Посочват, че в случая не са налице и двата елемента от фактическия състав на владението – фактическа власт върху вещта и намерението да се свои вещта.

В съдебно заседание, ответниците Й.Г.С., С.Х.С. и Г.Х.С., поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения. Молят съда да прекрати съдебното производство или да остави иска без уважение. Оспорват по прекомерност разноските на ищцовата страна. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

          Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от нотариален акт № 21 от 27.09.1960г., том III, дело № 783 от 1960г., на Горнооряховския народен съдия, В. К. х.Н., а по паспорт С. Х. е продала на И. Г.А. и Елена С.Г., в обща собственост, при равни права, следния свой собствен недвижим имот : дворно място от 925 кв.м., намиращо се на северния край на с. Д.О., извън плана на същото село, представляващо планоснимачен номер 100, ведно с построените в него къща, сайвант и кухничка, при стари граници : улица, Н.А.Ц., С.Г.С. и А.Г.С., а при граници към 1960 г. : улица, М.Н.А., С.Г.С. и Х.Н.Х., за срещу задължение за издръжка и гледане от страна на двамата купувачи към продавачката.

Видно от приетото писмено доказателство - нотариален акт № 73, том IV, н.д. 1255/1975г. на горнооряховския районен съдия, С.Х.С. е продал на синовете си Х.С.С. и Д.С.С. следния свой собствен недвижим имот, а именно : дворно място, цялото от около 1360 кв.м., находящо се в гр. Д.О., без постройките в това дворно място, съставляващо парцел Х-101 в квартал 87 по плана на града, при граници : улица, Х.Н.Х., И. Г.А. и Е. И. А., Н.Ал. Ц.

Видно от приложените по делото заверени преписи от договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 06.10.2000г., скица – проект № Ф01322/21.09.2000г., скица № 1035/26.06.1995г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 90, том I, рег. № 706, дело № 74/2005г. на нотариус А.М. с рег. № 252 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, Х.С.С. е признат за собственик, по наследство и делба от В.К.Х. и С.С.С., на недвижими имоти, намиращи се в землището на с. Писарево и гр. Д.О., сред които е и недвижим имот, представляващ друга селищна територия от 0.551 дка, трета категория, местност „Над село”, представляваща имот № 000555 по картата на землището на гр. Д.О., при граници /съседи/ : № 202102 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, № 000571 – полски път на Община Г.О., имот № 202099 – нива на наследниците на Х.Н.Х., имот № 000268 – жил.територия на гр. Д.О..

           Безспорен по делото е фактът, че през 2005г. е издаден Акт за непълноти и грешки в действащия кадастрален план на гр. Д.О., одобрен със Заповед № 676/10.03.2005г.  на кмета на Община Г.О.. Видно от приетото писмено доказателство - Акт за непълноти в одобрен кадастрален план, с този Акт е констатирано, че кадастралната граница между имот пл. № 53 и имот пл. № 1539 е пропусната и не е материализирана на място, двата имота са слети в един, при което е постановено новообразуван имот пл. № 53 да се запише на Д.С. и Х. С., и новообразуван имот пл. № 1539 да се запише на И. Г.А., Г.И.А. и В.И.Г.. Със Заповед № 676/10.03.2005г. на кмета на Община Г.О., приложена като писмено доказателство, е одобрено нанасянето на пропусната кадастрална граница между имоти пл. № 53 и пл. № 1539 в км.2 по плана на гр. Д.О., съгласно кафявите линии и надписи на скицата към акта от 02.03.2005г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 15.02.1984г., като в административната процедура са участвали молителите Д.С.С. и Х.С.С. – собственици на имот пл. № 53 в кв.2 по плана на гр. Д.О., от една страна, и заинтересовани съседи И. Г.А., Г.И.А. и В.И.Г. – собственици на имот пл. № 1539 в кв.2, от друга страна.

            Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници № 16201/29.102014г., изд. от Община Варна, Е. С.Г. с ЕГН ********** е починала на 08.06.1989г. и е оставила следните наследници по закон : 1/ И. Г.А. с ЕГН ********** – съпруг, 2/ В.И.Г. с ЕГН ********** – дъщеря, 3/ Г.И.А. с ЕГН ********** – син.

            Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 419/20.10.2014г., изд. от Кметство Д.О., И. Г.А. с ЕГН ********** е починал на 18.07.2013г., като е оставил следните наследници по закон : 1/ В.И.Г. с ЕГН ********** – дъщеря, 2/ Г.И.А. с ЕГН ********** – син.

              Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 492/10.12.2014г., изд. от Кметство Д.О., Х.С.С. с ЕГН ********** е починал на 02.01.2006г., като е оставил следните наследници по закон : Й.Г.С. с ЕГН ********** – съпруга, 2/ С.Х.С. с ЕГН ********** – син, 3/ Г.Х.С. с ЕГН ********** – син.

            Видно от приетата по делото СТЕ, имотът на ищците, придобит с НА № 21 от 27.09.1960г., том III, дело № 783/1960г., е идентичен с имота, ограничен с кадастралната граница, нанесена с Акт за непълноти и грешки от 02.03.2005г., одобрен със Заповед № 676/10.03.2005г.; процесният имот е идентичен с част от имота на ищците, придобит с горепосочения НА; настъпила е незначителна промяна в конфигурацията на източната граница на имота на ищците по плана от 1984г. спрямо конфигурацията й по плана от 1953г., довело до намаляване площта на имота с 18 кв.м. /графически измерено/. От заключението на СТЕ се установява, че със Заповед № 676/10.03.2005г. на Кмета на Община Г.О. е одобрено нанасянето на пропусната кадастрална граница между имоти пл. № 53 и пл. № 1539 в кв.2 по плана на гр. Д.О. и същата не се отнася до регулационни предвиждания. Видно от приетата СТЕ, налице е частична идентичност между процесния имот и недвижимия имот на ответниците, описан в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том IV, нот.дело № 1255/1975г. по описа на ГОРС, който имот по действащия план на гр. Д.О. от 1984г. представлява ПИ с № 53, за който е отреден УПИ XIII-53 в кв.2. От заключението на СТЕ е видно, че не е налице идентичност между процесния имот и недвижимия имот на ответниците, описан в договор за доброволна делба на наследствени земи от 06.10.2000г. и в нот.акт № 90/2005г., който попада върху северната част /застроената/ на имота на ищците, описан в нот.акт № 21/1960г.

            Видно от заключението на повторната СТЕ, приета по делото, със Заповед № 676/10.03.2005г. на Кмета на Община Г.О. се одобрява нанасянето на пропусната кадастрална граница между имоти пл. № 53 и пл. № 1539, в квартал 2, по плана на гр. Д.О.. От повторната СТЕ се установява, че с нанасянето на пропуснатата в плана от 1984 година граница, имотът на ищците и имотът на ответниците получават очертания, каквито са имали в предходния план от 1953 година, и площите, които са описани в документите за собственост. Видно от повторната СТЕ, налице е частична идентичност, като в нотариален акт № 90 е описана част от имота, описан в нот.акт № 21 от 1960 година, както и е описана частта от имот пл. № 100, която е извън урбанизираната територия на населеното място, с площ 551 кв.м.; останалата площ от 430 кв. м., включена в регулацията на града, е отразена на скица № 1777, /л.66 от делото/. От повторната СТЕ е видно, че със Заповед № 676/10.03.2005г. на Кмета на Община Г.О. се одобрява нанасянето на пропусната в сега действащия план кадастрална граница; нанасянето е законосъобразно; процесната заповед не променя площите, а одобрява нанасянето на кадастралната /имотна/ граница така, както е била в плана от 1953 година. Видно от повторната СТЕ, имотът, описан в нотариален акт № 90/2005г., с площ от 0.551 дка, представляващ номер 000555, се намира напълно в местност ,,НАД СЕЛО” в землището на гр. Д.О.. 

Видно от показанията на св. Д. С. /позната на страните/, Г. и В. имат общ имот в Д.О.; техни родители са Е.и И.. Свидетелката установява, че този имот се намира в двора на дядо С., накрая на Д.О.; дворът е около декар и половина - два декара. Свидетелката С. посочва, че в двора на В. и на Г. има постройки, баба В. имала къща и едно савайнче и там си живеела, само че на горната улица. Видно от показанията на св. С., съседи на този имот са бай Х., дядо Н., от долната страна граничат с ул. „Патриарх Евтимий” и бай Х.. Свидетелката сочи, че двата двора : на бай Х. и на В. и на Г., са отделени, има си граници - от долната страна между двата имота имало една браздичка, която ги отделяла; тази бразда била над старата къща. Не знае тази браздичка да е местена по някакъв начин; не знае за спорове за имота между В., Г. и някой друг. Свидетелката знае, че повече от 70 години тази къща е на баба Върба, после на родителите на В. и Г. - И. и Еленка, които живели до последно там; това не се е променяло и ищците владеят имота – ползват го сега този имот, ходят да чистят. Свидетелката не е виждала в къщата и двора на В. и Г., които са от техните родители, освен тях някой друг да ходи или да работи двора. Свидетелката посочва, че долната част била на свако й С. и там синовете му направили нова къща.

            Видно от показанията на св. Х.Н. /позната на страните/, В. и Г. ***, в който живеел техният баща - бай И., докато умре. Свидетелката посочва, че дядо Стати отцепил от двора на дъщеря си и й дал да си направи къща; новата къща започнали да я правят 1974-1975г. - тя е на нейната улица - ул. „Патриарх Евтимий”, от долната страна. Видно от показанията на св. Н., между двете къщи е този овраг - една бразда; на бай И. мястото е по-високо, по-издигнато; пътеката зад старата къща нагоре е на бай И., откакто тя се помни. Свидетелката установява, че за тази къща в момента О. и Г. се грижат, те са там през ден - два, имат там бостан, гледат астми. Свидетелката твърди, че претенции за двора на бай И. никога никой не е имал, нито някой друг е работил там; едва сега се чуло из махалата и тя не можела да го повярва.

         При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

         Предявен е иск за установяване право на собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим. Съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск. Съгласно Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. По смисъла на чл.124,ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, какъвто се явява и настоящият случай, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.124,ал.1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост, каквито факти в случая се излагат и твърдят в исковата молба. В този смисъл, съдът счита, че в случая е налице спор за материално право, подлежащ на разглеждане и разрешаване от гражданския съд, а не спор, свързан с претенции за промяна на дворищно-регулационен план, който да се разреши по административен ред. Поради това, възраженията, предявени от ответниците с писмените отговори на исковата молба, за недопустимост на исковата претенция, следва да бъде отхвърлени като неоснователни.

         Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск за собственост се явява основателен и доказан по следните съображения :

         Видно от петитума на исковата молба и от данните по делото, ищците са сезирали съда с искане за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание осъществена от техните наследодатели възмездна сделка – покупко-продажба, наследствено правоприемство, и давностно владение, на процесния недвижим имот – процесната реална част от ПИ пл. № 1539 от кв.2 по плана на град Д.О., общ. Г.О., с площ на реалната част от 430 кв.м., подробно описан по-горе.

            Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот -  реална част от ПИ пл. № 1539 от кв.2 по плана на град Д.О., общ. Г.О., с площ на реалната част от 430 кв.м. Правото на собственост върху процесния недвижим имот в случая ищците са придобили, на първо място, на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на своите родители Елена С.Г. с ЕГН **********, починала на 08.06.1989г., - тяхна майка, и И. Г.А. с ЕГН **********, починал на 18.07.2013г., - баща на ищците /удостоверение за наследници № 16201/29.102014г., изд. от Община Варна, и удостоверение за наследници изх. № 419/20.10.2014г., изд. от Кметство Д.О./. По безспорен начин се установява в настоящото производство, че към датата на откриване на наследството, оставено на ищците от техните родители Елена С.Г., починала на 08.06.1989г., и И. Г.А., починал на 18.07.2013г., последните са били собственици на процесния недвижим имот, по силата на осъществена на 27.08.1960г. възмездна правна сделка – покупко-продажба на недвижим имот, удостоверена със съставянето на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том III, дело № 783/1960г. по описа на горнооряховския народен съдия, по силата на която праводателите на ищците са придобили недвижим имот : дворно място от 925 кв.м., намиращо се на северния край на с. Д.О., извън плана на същото село, представляващо планоснимачен номер 100, ведно с построените в него къща, сайвант и кухничка, при стари граници : улица, Н.А.Ц., С.Г.С. и А.Г.С., а при граници към 1960 г. : улица, М.Н.А., С.Г.С. и Х.Н.Х.. Видно от цитираното писмено доказателство, договорът за покупко-продажба е сключен в предвидената от закона форма - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том III, дело № 783/1960г. по описа на горнооряховския народен съдия, съставен по местонахождението на недвижимия имот. В случая се установява по безспорен начин наличието на съществените елементи на договора – две насрещни волеизявления, предмет на договора, уговорена цена, при което се налага изводът, че сделката е действителна и е породила целените с нея правни последици, в т.ч. и желаното от страните по договора вещно-прехвърлително действие. При тези данни, приетите писмени доказателства и заключенията на приетите СТЕ и повторна СТЕ, обуславят безспорно и извода, че общите наследодатели на ищците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот и са встъпили във владение на този имот в момента на подписване на нотариалния акт, с оглед изпълнение и на поетите с този договор задължения за гледане и издръжка на техния – праводател, продавач по сделката. Не на последно място, въз основа на цитираното по-горе писмени доказателство и от заключенията на приетите СТЕ и повторна СТЕ, заедно с приложения към тях заверен препис – извлечение от разписен лист към плана на гр. Д.О. от 1953г., се установява, че праводателят на общите наследодатели на ищците – продавачката В.К.К. /В. х.Н., а по паспорт В. С. Х./, е била собственик на имот пл. № 100 по плана от 1953г. – дворно място с площ от 925 кв.м., описано по-горе, на основание сделка, удостоверена с нотариален акт № 47, том V, р.1869/1947г.  

Предвид изложеното дотук, съдът намира за основателни и доказани и твърденията на ищцовата страна относно придобиване правото на собственост от В.Г. и Г.А. върху процесния недвижим имот -  реална част от ПИ пл. № 1539 от кв.2 по плана на град Д.О., общ. Г.О., с площ на реалната част от 430 кв.м., и на основание давностно владение. Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владелецът следва да е осъществил своята фактическа власт, без да я е прекъсвал. В случая, безспорно се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че ищците са установили своята фактическа власт, по смисъла на чл.68,ал.1 от ЗС, върху съответните идеални части от процесния недвижим имот, придобити от тях след смъртта на общия им наследодател Е.С.Г., починала на 08.06.1989г., като са ползвали и продължават да владеят лично описания по-горе имот без прекъсване до настоящия момент, т.е. в продължение на повече от 10 години /около и повече от 26 години/. В тази връзка, от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. С. и Х.Н., които съдът кредитира с оглед личното възприемане на фактите от тях, неоспорването им от страните и съответствието им на приетите писмени доказателства и заключенията на експертизите, се установяват по категоричен начин обстоятелствата, че повече от 70 години този имот е на баба Върба, след нея на Еленка и на И. – родителите на В. и Г., които живели там до смъртта си, а след това имота се ползва само от ищците, които ходят да чистят, имат там куче, което ходят да хранят, обработват двора, като това не се е променяло и никой друг не ходи в този двор, нито го работи /св. С./; този имот, който е около декар, бил на баба Върба, която нямала деца, и Е. и И. отишли да я гледат там и живели в имота до смъртта си; спорното място винаги е било на бай И., а след смъртта му ищците се грижат за този имот – ходят там през ден-два, отглеждат бостан, астми и овошки, като никой друг не е оспорвал това и не е ползвал имота, освен тях /св. Н./. Приложените по делото СТЕ и повторна СТЕ потвърждават фактите, съдържащи се в цитираните свидетелски показания, че ищците владеят и към момента на изготвяне на експертизите придобития от тях недвижим имот, в т.ч. и процесната реална част от него, по имотните граници на кадастрален № 1539 по кадастралния план на гр. Д.О. от 1984г., които на място се определят по „един овраг, една браздичка” /свидетелите С. и Н./. При така установените факти, събраните в хода на производството доказателства обосновават категоричен извод, че владението на ищците и на техните праводатели е непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, по смисъла на чл.68 от ЗС, като презумпцията, установена в чл.69 от ЗС в случая не е оборена от ответната страна. Не на последно място, въз основа на приетите доказателства се установява наличието и на втория елемент от фактическия състав на придобиването на имота по давностно владение – изтичането на определен от закона срок, а именно – около 70 години, като в случая към срока на владение на ищците са присъединява и срока на владение на техните праводатели, съобразно изложените по-горе мотиви. При така установените обстоятелства, безспорно се налага изводът, че след като са придобили процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство, и след като ищците са осъществили явно, непрекъснато, несъмнително и необезпокоявано от други лица владение върху процесния недвижим имот в продължение на повече от 10 години, същите са придобили недвижимия имот и по давност.

С оглед изложеното дотук, съдът приема за неоснователни, необосновани и непочиващи на доказателствата по делото на твърденията на ответната страна, че процесният имот е част от недвижимия имот, собственост на ответниците, въз основа на Акт за непълноти и грешки и Заповед № 676/10.03.2005г. с които са се съгласили всички заинтересовани страни по административната преписка, вкл. и ищците, както и че тримата ответници са собственици на процесния недвижим имот, по наследство от Х.С.С.. На първо място, горепосочените твърдения се опровергават от заключенията на приетите по делото СТЕ и повторна СТЕ, които съдът кредитира поради съответствието им и липсата на противоречия помежду им, удостоверяващи по делото, че имотът на ищците, придобит с НА № 21 от 27.09.1960г., том III, дело № 783/1960г., е идентичен с имота, ограничен с кадастралната граница, нанесена с Акт за непълноти и грешки от 02.03.2005г., одобрен със Заповед № 676/10.03.2005г.; процесният имот е идентичен с част от имота на ищците, придобит с горепосочения НА, като е настъпила незначителна промяна в конфигурацията на източната граница на имота на ищците по плана от 1984г. спрямо конфигурацията й по плана от 1953г., довело до намаляване площта на имота с 18 кв.м. /графически измерено/. Наред с това, от заключенията на СТЕ и на повторната СТЕ се установява, че със Заповед № 676/10.03.2005г. на Кмета на Община Г.О. е одобрено единствено нанасянето на пропусната кадастрална граница между имоти пл. № 53 и пл. № 1539 в кв.2 по плана на гр. Д.О., като процесната заповед не променя площите, а само одобрява нанасянето на кадастралната /имотна/ граница така, както е била в плана от 1953г., и тази заповед не се отнася до регулационни предвиждания, т.е. въз основа на нея не са възникнали твърдените от ответната страна права по повод визирани в нея регулационни предвиждания. Заедно с това, от приетите СТЕ и повторна СТЕ е видно, че действително е налице частична идентичност между процесния имот и недвижимия имот на ответниците, описан в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том IV, нот.дело № 1255/1975г. по описа на ГОРС, който имот по действащия план на гр. Д.О. от 1984г. представлява ПИ с № 53, за който е отреден УПИ XIII-53 в кв.2., но също е налице и частична идентичност между процесния имот и имота на ищците, като кадастралната граница между имот пл. № 1539 и имот пл. № 53 в кв.2 по плана на гр. Д.О., предмет на Заповед № 676/10.03.2005г. на Кмета на Община Г.О., реално не е материализирана на място – няма изпълнена ограда. В тази връзка обаче, цитираните СТЕ и повторна СТЕ, кореспондиращи на приетите писмени и гласни доказателства, налагат извод, че на място страните нямат противоречия относно местоположението на границата, която маркират от северната страна на стопанска постройка, изградена в северозападния край на ПИ № 53, и от слог, като при извършеното измерване на терена се установява по категоричен начин, че имотът, в т.ч. и процесният имот от 430 кв.м., се владее от ищците по имотните граници на кад. № 1539 по кадастралния план на града от 1984г. При тези данни, с оглед изложените по-горе мотиви и при липсата на доказателства, подкрепящи изложените от ответната страна възражения, съдът намира за недоказани твърденията, че ответниците Й.С., Гр.С. и Ст. С. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, предмет на спора, по наследство от Х.С.С..

Предвид изложеното дотук, съдът приема, че предявеният установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на ответниците Д.С., Й.С., Гр.С. и Ст. С., че ищците В.Г. и Г.А. са собственици, на основание наследствено правоприемство и на основание давностно владение, на процесния недвижим имот, намиращ се в град Д.О., а именно : реална част с площ от 430 квадратни метра от поземлен имот планоснимачен № 1539, частично попадаща в отредения УПИ ХIII-53, квартал 2 по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., при граници : от изток – ПИ с пл. ХII-58, за който е отреден УПИ ХII-58, от запад – ПИ с пл. № 55, за който е отреден ХII-55, от север – останалата част от имот с пл. № 1539, съгласно комбинира скица – приложение № 4 към заключението на СТЕ, съставляваща неразделна част от настоящото решение.

            При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищците за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси в общ размер от 60 лв., разноските за възнаграждения на вещи лица в общ размер от 350 лв., както и направените разноски за платени адвокатски възнаграждения от всеки един ищец на упълномощения от него един адвокат, в размер от по 300 лв. за всеки ищец, които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер от по 505 лв. за всеки от ищците.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ възраженията за недопустимост на исковата претенция, предявени от ответниците, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, че В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СА СЪСОБСТВЕНИЦИ, на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на своите родители Елена С.Г. с ЕГН **********, починала на 08.06.1989г., и И. Г.А. с ЕГН **********, починал на 18.07.2013г., и на основание давностно владение, на следния недвижим имот, намиращ се в град Д.О., община Г.О., а именно : РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 430 /четиристотин и тридесет/ квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 1539 /хиляда петстотин тридесет и девет/, частично попадаща в отредения УПИ ХIII-53 /тринадесет римско за петдесет и три арабско/ от квартал 2 /две/ по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., при граници : от изток – ПИ с пл. ХII-58, за който е отреден УПИ ХII-58, от запад – ПИ с пл. № 55, за който е отреден ХII-55, от север – останалата част от имот с пл. № 1539, съгласно комбинира скица – приложение № 4 към заключението на СТЕ, съставляваща неразделна част от настоящото решение.

            ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси, за възнаграждения на вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

            ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси, за възнаграждения на вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред ВТОС.

           На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..