Р Е
Ш Е Н И Е
№ 314 23.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Марина Димова
Като разгледа гражданско дело № 6574/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кралев и син“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.К.Н., против ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № 1, представлявано от Бисер Г.И., Р.В.М. и Ж.С. К.. Иска се осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6783,11 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 11.04.2017 г. ПТП на път II-55 на км. 31+900 в
района на община Велико Търново, при което е увредено собствено на ищеца МПС –
влекач Скания, модел Р 164 ЛА 4Х2 НА 480, рег. № ****,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2019
г. до окончателното плащане на главницата.
Твърди се, че на 11.04.2017 г. е настъпило ПТП, при което
е увредено собствено на ищеца МПС по вина на водача на автомобил модел Фиат Пунто с рег. № ****, за което има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. В ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ била образувана преписка по щета 0801-004492/2017-04,
като на ищеца било отказано изплащане на обезщетение до установяване вината за
произшествието. Процесуалният представител на ищеца сочи, че са извършени
следните разходи за ремонт на увредения влекач: 2883,11 лева за части втора
употреба, 2800 лева ремонт, 600 лева за боядисване на кабината, 500 лева за
адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора и пътуване до гр.
Велико Търново.
Моли съда
да уважи исковете и осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е
оспорило предявения иск. Посочило е, че процесното
ПТП не е виновно причинено от застрахован при дружеството водач, тъй като не е
приключило досъдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Поради това е
оспорен механизмът на ПТП, описан в исковата молба, вината на водача на лекия
автомобил, противоправността в действията му, причинноследствената връзка и настъпилите вреди. Загубата
на контрол върху автомобила не е по вина на водача, тъй като се касае за
случайно деяние. Алтернативно на това твърди, че лекият автомобил не е бил в
техническа изправност и по-конкретно не е бил оборудван с отговарящи на
нормативните изисквания гуми.
На следващо място сочи, че размерът на претенцията е
недоказан. Не може да се установи, че цитираните разходи са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Изложени
са съображения, че ищецът не е собственик на товарния автомобил и не е
процесуално легитимиран да води иск.
Посочено е, че ищецът е получил застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско“, а е
недопустимо да се получи два пъти застрахователно обезщетение за едно и също
застрахователно събитие.
Направено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил.
Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника
съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният представител на третото лице помагач М.Н.С.
е посочил, че искът е неоснователен и моли съда да отхвърли същия.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорни и е изключил от предмета на
доказване обстоятелствата относно настъпването
на ПТП на 11.04.2017 г. на път II-55 на км. 31+900 в района на община Велико Търново
между МПС – влекач Скания, модел Р 164 ЛА 4Х2 НА 480,
рег. № **** и лек автомобил модел Фиат Пунто с рег. №
****, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Настъпването
на процесното ПТП се установява и от приложените по делото
доказателства – констативен протокол за ПТП от 11.04.2017 г., присъда от
05.11.2019 г. по НОХД № 297/2019 г. на ВтОС, влязла в
сила на 21.11.2019 г.
Приета по
делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е описало подробно механизма на произшествието. Посочило е, че е
налице причинно-следствена връзка между сблъскване на двете превозни средства и
описаните щети. Вещото лице е съобразило конкретния механизъм на ПТП и
авточастите, които са влезли в ударно съприкосновение, и е посочил по пера и
стойност унищожените и увредени авточасти на влекач Скания, като е взел данни за увредените части
от описите на застрахователя, а цените е определил, като е направил справка при
официалния вносител на автомобили Скания и по
фактурите, приложени по делото от ищеца, за закупуването на частите. Определил е, че общата
стойност за възстановяване на техническата изправност на автомобила чрез
използване на нови оригинални части, включително труд, е в размер на 11230
лева.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелят Д.А. е посочил, че работи в ищцовото дружество и е участвал при ремонта на товарния
автомобил. Лично е ходил до С., М., П., за да търси изгодни оферти за
закупуване на части за ремонта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
За да бъде уважен
предявеният иск по чл. 432 КЗ, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования
на трето лице вреди, причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие и вредите. Активно
легитимирано да предяви иска е увреденото от произшествието лице. В случая ищцовото дружество е ползвало товарния автомобил на
основание договор за лизинг, сключен със собственика на автомобила „Елис Айля“
ЕООД. Видно от събраните писмени доказателства e, че именно „Кралев и син“ ООД е
претърпяло вреди от процесното ПТП, а от събраните
гласни доказателства се установява, че служители на дружеството са ремонтирали
влекача, поради което ищецът е увредено по смисъла на закона лице. На следващо място правото на ищеца
да предяви иск пред съда
възниква само ако преди това
той е предявил претенцията си пред застрахователя,
но той е
отказал да плати или е платил в размер, който не удовлетворява увредения. В
случая се установява от представените по делото от ищеца уведомления, че
застрахователното дружество е отказало да плати застрахователно обезщетение, въпреки
неколкократните покани от страна на ищеца, като
причина за това напр. не е обстоятелството, че вече е заплатило обезщетение на собственика на автомобила.
Съдът
приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането
между ответника и собственика на автомобил Фиат Пунто
с рег. № ****. От направената в eisoukr.guaranteefund.org служебна справка се установи, че към 11.04.2017
г. за автомобил с рег. № **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, това обстоятелство не е спорно между
страните.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките
на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило
вредите. В процесния случай е прието
за безспорно, а се установява и от събраните доказателства
(присъда на наказателен съд, която съгласно чл. 300 ГПК има задължителна сила за гражданския съд относно деяниято, противоправността му и вината на дееца; съдебна автотехническа експертиза), че на 11.04.2017 г. е настъпило
застрахователно събитие – ПТП,
от което е увреден автомобил, собственост на лизингодателя на ищеца „Елис Айля“ ЕООД (въз основа на
договор за лизинг, сключен между „Елис Айля“ ЕООД и „Кралев и син“ ООД на 25.03.2016
г.) – седлови влекач Скания,
рег. № ****. Произшествието е
причинено от водача на лек автомобил Фиат Пунто
М.Н.С., който като водач на лек автомобил по непредпазливост е нарушил установени в ЗДвП правила за движение.
Противоправността в поведението на водача и вината са установени с влязлата
в сила присъда. Останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин
от събраните по делото доказателства
– вредата за ищеца по делото,
изразяваща се в щети по автомобила, който ползва на правно
основание, и причинната им връзка с виновното
и противоправно деяние на виновния за
настъпване на ПТП водач на лек
автомобил. Констатациите в протокола за оглед и изготвената въз основа на него
експертиза съдържат данни и технически изводи относно механизма на
автопроизшествието. Не се оспорва от ответната страна, че от инцидента е увреден именно седлови влекач Скания. Причинно-следствената връзка между деликта
и претърпените вреди се установява и от приетата в настоящото производство съдебна автотехническата експертиза, в която е посочено, че
механизмът на ПТП отговаря на описаното в протокола за ПТП.
Спорен по делото е въпросът относно
размера на щетите по влекача. Дължимото от ответника застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В настоящето производство се установи от
приетата съдебна автотехническа експертиза и
приложените по делото описи и фактури за извършени ремонтни дейности по влекача
кои са увредените от ПТП елементи по влекача. Застрахователното обезщетение
е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, които ответникът е длъжен да обезщети, след като
е доказано, че те са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т. е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Размерът
на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда и не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. Според заключението по приетата автотехническа
експертиза общата пазарна стойност на средствата, необходими за
възстановяването на увредения влекач, е в размер на 11230 лева с ДДС. От сумата
следва да се извади разход за подмяна на тръба ауспух, оценен от вещото лице на
1200 лева, тъй като ударът между двете ППС е отпред, поради което не се
установява причинно-следствена връзка между тази вреда и процесното
ПТП. Поради това искът е основателен и доказан в пълния си размер, доколкото е
предявен за сумата 6283,11 лева. По отношение на искането за присъждане на
сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора
и пътуване до гр. Велико Търново съдът
намира същото за неоснователно, тъй като направените от ищцовото
дружество разходи за извънсъдебно уреждане на спора не са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието и не се дължат на виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, причинил
инцидента, поради което и не следва да се вменяват в тежест на застрахователя.
Направено от ответника е възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на товарния автомобил. Същото е неоснователно, тъй като не се събраха
никакви доказателства в производството в подкрепа на същото. Алтернативно на
това ответникът е навел възражение, че лекият автомобил не е бил оборудван с
отговарящи на нормативните изисквания гуми. По делото не се събраха
каквито и да е доказателства, които да обосновават извод за наличие
на подобна техническа неизправност на лекия автомобил.
Поради това исковата претенция е
основателна и доказана до размера от 6283,11 лева, а за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 6783,11 лева следва да се отхвърли.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника
следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 1131,29 лева съразмерно на уважената част от иска. На
ответника също се дължат разноски в размер на 11,06 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска, като по делото има доказателства за реално сторени
разноски единствено за сумата 150 лева – депозит за експертиза, но и за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад,
бул. Г. М. Д. № 1, представлявано от Бисер Г.И., Р.В.М. и Ж.С. К., да
заплати на „Кралев и син“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.К.Н.,
сума в размер на 6283,11 лева (шест хиляди двеста осемдесет и три лева и
единадесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
настъпило на 11.04.2017 г. ПТП на път II-55 на км. 31+900 в района на община Велико Търново,
при което е увредено собствено на ищеца МПС – влекач Скания,
модел Р 164 ЛА 4Х2 НА 480, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.08.2019 г. до окончателното плащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 6783,11 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад,
бул. Г. М. Д. № 1, представлявано от Бисер Г.И., Р.В.М. и Ж.С. К., да
заплати на „Кралев и син“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.К.Н.,
сумата от 1131,29 лева (хиляда сто тридесет и един лева и двадесет и девет
стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Кралев и син“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от С.К.Н., да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № 1, представлявано от Бисер Г.И., Р.В.М. и Ж.С. К.,
сумата от 11,06 лева (единадесет лева и шест стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК
********* М.Н.С..
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД