№ 82025
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110135062 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на
заповед за изпълнение, депозирано от М.П.К., чрез пълномощника му адв. И. Л., АК –
София, с адрес за кореспонденция в .... Процесуалният представител на заявителя моли да
бъде издадена заповед за изпълнение против С. В. В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в ... и против „Е. за сумата от 116,46 лв. (сто и шестнадесет лева и
четиридесет и шест стотинки), от която а) 103,74 лв. (сто и три лева и седемдесет и четири
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 12,72 лв.
(дванадесет лева и седемдесет и две стотинки) – лихва за периода от 01.09.2021 г. до
12.01.2023 г., както и за сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между ФИРМА и дружеството заявител, договор за
продажба на изплащане, сключен на 15.11.2019 г. между ФИРМА и С. В. и договор за
встъпване в дълг, сключен на 15.11.2022 г. между ....
Със заявлението са представени пълномощни, удостоверяващи представителната
власт на адв. И. Л., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на М.П.К. – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника – поръчител е в гр. София, т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
1
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Л., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжниците имат постоянен адрес респ. седалище на територията на
Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че те не са с
обичайно местопребиваване и място на дейност на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
М.П.К. против С. В. и против „Евросолидарност“ ЕООД, както и да бъдат присъдени на
заявителя направените съдебни и деловодни разноски за заплащане на адвокатски хонорар и
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на М.П.К., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против С. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ... и против „Е.
за сумата от 116,46 лв. (сто и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), дължима
въз основа на договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между ФИРМА и М.П.К.,
договор за продажба на изплащане, сключен на 15.11.2019 г. между ФИРМА и С. В. и
договор за встъпване в дълг, сключен на 15.11.2022 г. между ..., от която а) 103,74 лв. (сто и
три лева и седемдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея
от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането и б) 12,72 лв. (дванадесет лева и седемдесет и две стотинки) – лихва за периода
от 01.09.2021 г. до 12.01.2023 г., както и за сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет
лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2