№ 1258
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Цветина Цолова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100512624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Б. С. срещу решение № 20049523 от
21.07.2022 г., по гр. д. № 39230/2019 г. на Софийски районен съд, 60 състав.
С посоченото решение е признато за установено, че съществуват следните вземания
на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, срещу Д. Б. С., ЕГН **********, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за сумата 1000 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит №
224765 от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 156,75 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 01.04.2019 г., които вземания са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2019 г.,
издадена по ч. гр. д. № 25010 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 60 състав.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „И.Ф.” ЕООД, действащ чрез
1
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него оспорва
въззивната жалба като неоснователна и претендира присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Единственото обективирано във въззивната жалба оплакване е, че са извършени
плащания по договор за поръчителство, който е нищожен, поради което следва да се считат
направени за погасяване на задълженията по договор за кредит.
По делото не се установяват да са били извършени каквито и да било плащания по
договора за предоставяне на кредит. Това обстоятелство се твърди за първи път във
въззивната жалба, но нито с нея, нито до приключване на производството пред въззивна
инстанция са ангажирани доказателства за това, респективно не са формулирани никакви
доказателствени искания в тази връзка.
Не се установява и да е сключван договор за поръчителство, нито да са правени
някакви плащания по него, поради което и това оплакване във въззивната жалба е
неоснователно.
В случай, че жалбоподателят има предвид установената от СРС нищожност на
клаузата за неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора за кредит, следва да се отбележи, че тази
неустойка не е претендирана от ищеца в исковото производство. По делото няма данни,
нито твърдения жалбоподателката да е заплащала суми за неустойка на основание
нищожната клауза от договора, което да е основание тези заплатени суми да се приспаднат
от подлежащата на връщане главница.
2
Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, а както беше отбелязано
по – горе, съдът е ограничен единствено до посоченото в жалбата.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва изцяло да
се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20049523 от 21.07.2022 г., постановено по гр. д. №
39230/19 г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН **** да заплати на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****” № 17, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3