Р Е Ш
Е Н И Е№
16.12.2015, гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
в публично заседание на
седемнадесети ноември 2015г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Кремена
Борисова
с
участието на секретаря Р.Х.
като разгледа
докладваното от съдия Борисова адм. дело № 169/2015г.
по
описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 на КСО вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на П.М.Г. с постоянен адрес в
гр.Шумен, чрез процесуалния й представител-адв.С.А. със съдебен адрес ***,против
Решение
№ 1040-27-11/29.07.2015г. на
Директора на ТП на НОИ-Шумен,
с което е оставено в сила Разпореждане № ОП-В-9761#3 от 03.04.2015год. на Началник на отдел „Пенсии“ при
ТП на НОИ-Шумен, с което на основание чл.96 ал1 т.4 от КСО е прекратена,считано
от 16.07.2014год. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
на основание чл.114 ал1 от КСО е постановено надвзетата сума да се събере от
лицето и по заявление№ОП-В-9761 от 19.12.2014г. на лицето е отказано
възстановяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
на осн. чл.82 ал.1 и чл.97 ал.1 от КСО.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния
закон. Счита, че неправилно е изтълкувано издаденото удостоверение№1-63306/15.01.2015год.
от ИУ Варна, в което записано, че съгласно Заповед № РД-05-2335/16.07.2014г. е
прекъснала учебната 2014-2015г. поради слаб успех и със
Заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. е прехвърлена в друга специалност- „Икономика
на строителството“ за учебната 2014-2015 година,като прекъсването продължава,
но не е съобразен текста, съгласно който е записана за зимното полугодие на
учебната 2014-2015 година,в редовна форма на обучение,държавен
прием,ОКС“Бакалавър“ 3-ти курс,специалност „Икономика
на строителството“ и следва да завърши обучението си през м.септември
2015година, поради което неправилно органът приема, че няма качеството на учаща
и за нея не са налице предпоставките за възстановяване на наследствената й
пенсия. Заявява още че административният орган неправилно е изтълкувал
представените от жалбоподателката уверения,като не е взел предвид, че се е
прехвърлила в друга специалност и не е прекъсвала обучението си, продължава да
ходи редовно на учебни занятия и да полага съответните изпити, поради което неправилно е прекратил отпускането на
наследствена пенсия за периода, през който университета урежда административно
прехвърлянето на обучаващата се студентка в друга специалност.Релевира
доводи,че неправилността на разпореждането за прекратяване на наследствената
пенсия обуславя и извода за неправилност и на разпореждането за възстановяване
на надвзети суми по чл.98 ал2 от КСО.Поради обстоятелството,че жалбоподателката
през процесния период продължавала обучението си и не е налице прекъсване
процеса на обучение,през периода 16.07.2014год. -13.08.2014год. по отношение на същата са налице условията на
КСО за изплащане на отпуснатата й наследствена пенсия,същата е надлежно
получена .Счита още,че не е налице недобросъвестност при получаване на
сумите,тъй като от датата на заповедта за прекъсване-16.07.2014год. до датата
на заповедта за прехвърляне в друга специалност-13.08.2014год. не е изтекъл
едномесечен срок,с оглед на което не е било необходимо съобщаване на
ненастъпило релевантно обстоятелство.Излага доводи и за допуснати съществени
нарушения на законоустановените правила. На изложените основания счита, че има
качеството на учаща и не са налице
основания по смисъла на чл.96 ал1 т.4 вр. с чл.82 ал1 от КСО за прекратяване на наследствената
пенсия и за възстановяване на надвзети от жалбоподателката суми на основание
чл.114 ал1 от КСО ,както и че са налице предпоставки за възобновяване на
наследствената й пенсия на основание чл.97 ал1 от КСО. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Д.П., поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Сочи, че от събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства се установяват наведените
в жалбата твърдения, че има качеството на учащ. Посоченото обстоятелство е
установено още с удостоверението представено в хода на административното производство и от
представената пред административния орган студентска книжка. В този смисъл моли
жалбата да се уважи, като претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ-Шумен, чрез процесуален
представител – юр.к.Л.И оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, тъй
като в хода на административното производство не са представени доказателства
установяващи обстоятелствата по чл.34 ал.1 т.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/. Излага доводи,че по делото са налице безспорни доказателства,че
жалбоподателката е прекъснала обучението си по слаб успех и че прекъсването е
продължило и след прехвърлянето й в друга специалност на същото висше учебно
заведение, поради което са налице основанията на чл.34 ал5 от НПОС, в сила от
01.01.2014год. във вр. с чл.96 ал1 т.4 от КСО за прекратяване на пенсията.В
този смисъл сочи, че решението е съобразено с материалния закон и като такова
се явява правилно и законосъобразно. По изложените съображения моли същото да
бъде оставено в сила,а жалбата срещу него-да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на
страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана от
активно процесуално легитимирано лице, чиито
права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Правото на оспорване е упражнено в рамките на законоустановения 14- дневен
преклузивен срок по чл.118 ал.1 от АПК,срещу
годен за оспорване административен акт,издаден по реда на чл.117 ал3 от КСО,при
спазена процедура за задължителен предварителен административен контрол, с оглед на което
съдът приема, че жалбата, е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността: Видно от
съдържащите се в пенсионната преписка писмени доказателства, с Разпореждане № **********/10.08.2010г.
по Заявление от 13.08.2010г. на П.М.Г., като наследник на починалия й баща-М.Г.К.,починал
на 10.07.2010год. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, считано от 10.07.2010г. От 15.06.20011г. пенсията е прекратена,поради
дипломиране на лицето в Професионална гимназия по строителство,архитектура и
геодезия.. С Разпореждане№********** от 09.12.2011г. на жалбоподателката е
възобновена наследствената пенсия поради общо заболяване, считано от 26.09.2011
във връзка с представено Уверение№2-11462/24.11.2011год.,издадено от от Икономически университет-Варна, че същата
е записана за редовно дневно обучение за зимно полугодие на учебната 2011-2012г.в
специалност „Счетоводство и контрол“. На 20.03.2014год. жаалбоподателката
представила в ТП на НОИ уверение№2-49869/07.03.2014год. от ИУ-Варна, удостоверяващо,че
е записана за лятно полугодие на учебната 2013-2014година в трети курс, специалност
„Счетоводство и контрол“, въз основа на което пенсията й е изплатена до
03.09.2014год. На 29.10.2014год. представила уверение№1-57319/03.10.2014год. от
ИУ-Варна,удостоверяващо,че е записана за зимното полугодие на учебната
2014-2015година в трети курс ,специалност „Икономика на строителството“. С
писмо изх.№ИП-В-8647#2/02.12.2014год. ТП на НОИ-Шумен изискало от ИУ-Варна да уточни
статуса на студентката. С писмо№РД-21-1487 от 10.12.2014год. ИУ-Варна уведомило
ТП на НОИ-Шумен,че през учебната 2013-2014година Г. се е обучавала в
специалност „Счетоводство и контрол“ и съгласно заповед№РД-05-2535 от
16.07.2014год. на ректора прекъснала поради слаб успех, както и че съгласно
заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. на ректора се е прехвърлила в друга
специалност-„Икономика на строителството“,като и в новата специалност се води
прекъснала.
На 19.12.2014год. жалбоподателката подала
в ТП на НОИ-Шумен заявление за възстановяване на наследствената пенсия , към
което приложила уверение изх.№1-63000 от 18.12.2014год. издадено от ИУ-Варна, удостоверяващо,
че е записана за зимния семестър на учебната 2014-2015година в трети курс
,редовно обучение,в специалност „Икономика на строителството“.Впоследствие е
постъпило и уверение изх.№1-63306 от 15.01.2015год., в което освен
гореупомената информация е вписано още,че студентката се е обучавала през учебната 2013/2014год. в специалност
„Счетоводство и контрол“ и съгласно заповед№РД-05-2535/16.07.2014год.
прекъснала учебната 2014/2015год. по слаб успех,с право да посещава учебни
занятия и да полага невзетите изпити,както и че на основание
заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. е прехвърлена в специалност „Икономика на
строителството“ за учебната 2014/2015год., като прекъсването продължава и в
новата специалност.
Въз
основа на представените по административната преписка доказателства., с
Разпореждане№ОП-В-9761 от 03.04.2015г. наследствената пенсия на жалбоподателката
е прекратена, считано от 16.07.2014г. с оглед обстоятелството, че същата е
прекъснала учебната 2014-2015г. поради слаб успех въз основа Заповед №
РД-05-2535/16.07.2014г. на Ректора на ИУ-Варна. Поради непредставяне в законоустановения
срок по чл.14 ал1 от НПОС в ТП на НОИ-Шумен на документ,удостоверяващ
прекъсването на учебната 2014/2015година и на основание чл.114 ал1 от КСО,със
същото разпореждане е постановено възстановяване на надвзетата от лицето
неправомерно получена пенсия. С аргумента,че съгласно представените пред органа
доказателства студентката е прекъснала
обучението си по слаб успех и не е учаща по смисъла на чл.34 ал1 от НПОС,с
обжалваното разпореждане е отказано възстановяването на наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
В срока по чл.117
ал.2 от КСО, П.Г. е оспорила Разпореждане № ОП-В-9761/03.04.2015г. на Началника на
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Шумен пред Директора на ТП на НОИ, гр.Шумен, който с Решение №
1040-27-11/29.07.2015г. е приел, че
жалбата е неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане. В мотивите към
решението административният орган е
приел, че с оглед представените по
преписката доказателства студентката е прекъснала учебната 2014/2015 година
поради слаб успех в специалност „Счетоводство и контрол“,след което се
прехвърлила в друга специалност-„Икономика на строителството“,където също се
води прекъснала,поради което последната няма качеството на учаща по смисъла на
чл.82 ал.1 от КСО вр. чл.34 ал.1 т.2 от НПОС.
В хода на съдебното производство, във връзка с
издадено на жалбоподателката съдебно удостоверение, по делото е представено Уверение№1-75190
от 19.10.2015год. издадено от ИУ-Варна,
съгласно което П.М.Г.., фак.№ 096105, е записана за студентка в четвърти курс за зимния семестър на учебната 2015/2016г.,
специалност „Икономика на строителството”, редовно обучение; Следва да завърши
през м.юни 2016г.; Съгласно Заповед № РД-05-2535/16.07.2014г. и чл.113 т.1,2 от
Правилника на ИУ-Варна, на студентката е наложена санкция прекъсване на
учебната 2014/2015 година по слаб успех.Съгласно Правилника на университета
мярката представлява административна санкция и е наложена със срок от
16.07.2014г. до 03.09.2015год.По време на тази мярка студентката има студентски
права,заплаща такса обучение,посещава учебни занятия и полага изпити.Записана е
за зимен семестър за учебната 2015/2016
година
По делото е представено и заверено копие на студентска
книжка на жалбоподателката, видно от която се установяват същите обстоятелства
посочени в горецитираното удостоверение от Ректора на ИУ-Варна.
При горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
На основание чл.168 от АПК,
приложим на основание чл.118 ал.2 от КСО,
при преценката на законосъобразността на атакувания административен акт съдът е
длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Анализът на оспорения
административен акт във връзка с правното основание на молбата, инициирала
административното производство обуславя извода на съда, че същият е издаден от
компетентен орган , упражняващ
законоустановеното си правомощие по
чл.117 от КСО да разглежда и се произнася с решения по повод подадени жалби срещу актове на други органи в системата на НОИ,в т.ч. и срещу разпореждания за отказ или неправилно
определяне или изменение или спиране на пенсиите,както и разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО /вж.разпоредбите на
чл.117 ал1 т.2 б.а и б.д от КСО/. При неговото осъществяване, ответникът е издал
решение в законоустановената форма. Същото е мотивирано и постановено при
спазване на процесуалноправните предпоставки за издаването му. В тази насока съдът, в настоящия съдебен състав не
споделя релевираните в жалбата оплаквания за допуснати от административния
орган съществени процесуални нарушения в производството по издаване на
обжалваното разпореждане.Действително,в настоящия случай е налице произнасяне
на органа с един административен акт-разпореждане по три отделни
хипотези-прекратяване на наследствена пенсия на основание чл.96 ал1 т.4 от КСО,
възстановяване на неоснователно получени плащания на основание чл.114 ал1 от КСО и отказ за възстановяване на наследствена пенсия на основание чл.97 ал1 от КСО ,за които КСО предвижда самостоятелен ред и различни срокове за обжалване
съгласно разпоредбата на чл.117 ал2 от КСО /14-дневен за разпореждането за
възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО и 3-месечен от
получаването им-за разпорежданията за пенсии/, но доколкото в случая с
обжалваното разпореждане на жалбоподателката е предоставена възможност да
обжалва постановения акт пред ръководителя на ТП на НОИ-Шумен в рамките на по-дългия 3-месечен срок,съдът
счита,че не е накърнено правото й на защита,поради което допуснатото нарушение
се явява несъществено и като такова не
рефлектира върху законосъобразността на обжалвания административен акт.
Същевременно обаче съдът намира, че
обжалваното решение№1040-27-11 от
29.07.2015год. на Директора ТП на НОИ-Шумен и потвърденото с него
разпореждане № ОП-В-9761#3/03.04.15г на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Шумен са незаконосъобразни, като
издадени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
По делото няма спор относно
фактите. Спорният въпрос се свежда до
това дали към момента на подаване на Заявлението от 19.12.14г. за възобновяване
на наследствената пенсия П.Г. е имала качеството учащ, с оглед правото й да
получава същата,както и дали за периода от 16.07.2014год. до
13.08.2014год.,през който административно е уредено прехвърлянето на
студентката от една специалност в друга е налице реално прекъсване на обучението
по смисъла на чл.34 ал5 от НПОС,с оглед постановеното прекратяване на пенсията
от 16.07.2014год.
Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от КСО
децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а
след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от
навършването на 26-годишна възраст. В чл.34
ал.1 т.2 от НПОС е предвидено, че деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст
по смисъла на чл.82 ал.1от КСО са лица,
независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във
висшите училища, създадени по реда на ЗВО; те установяват
това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше
училище или от съответната научна организация. Съгласно чл.67 от ЗВО статут на студент,
докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се
загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл.74 ал.2, а според чл.66 ал.2 от ЗВО "студент" е този,
който се обучава за придобиване на образователни
степени
„бакалавър" и
магистър".
Независимо че законът не съдържа легално определение на понятието учащ
студент, анализът на горецитираните
разпоредби налага извода, че безспорно в
съдържанието на същото се включва лице, което е записано като студент във висше учебно заведение за една от образователните
степени "бакалавър" или "магистър" и взема участие в регламентирания учебен процес. В
т.5 на § 4д от ПР на ЗВО се съдържа определение на понятието „действащ студент”
което е най-близко по съдържание с „учащ студент”. Съгласно същото, действащи
студенти са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват
учебния план за съответната учебна година.
Безспорно към момента на подаване на заявлението за възстановяване на
наследствената пенсия жалбоподателката отговаря на тези изисквания. Видно от със
заявлението за възстановяване на пенсията и съдържащо се в административната
преписка Уверение № 1-63306/15.01.2015г. от ИУ-Варна, П.М.Г. е записана за зимното
полугодие на учебната 2014/2015г., III-ти курс, редовно обучение ОКС
„Бакалавър” в специалност „Икономика на
строителството“ и следва да завърши през м.септември 2015год. В уверението е
удостоверено още,че студентката се е обучавала през учебната 2013/2014 година в
специалност „Счетоводство и контрол“ и съгласно
заповед№РД-05-2535/16.07.2014год. на ректора на ИУ ,на основание чл.113 т.1,2
от Правилника на университета прекъснала учебната 2014/2015година по слаб
успех,с право да посещава учебни занятия и да полага невзетите изпити.На
основание заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. е прехвърлена в специалност
„Икономика на строителството“ за учебната 2014/2015 година,като прекъсването
продължава и в новата специалност.Видно и от представеното пред съда Уверение №1-75190
/19.10.2015г. от ИУ-Варна, същата е записана като редовен студент за зимния
семестър на 2015/2016г. ,редовно обучение държавен прием,ОКС“Бакалавър“ IV-ти курс в специалност „Икономика на строителството“ и
следва да завърши през м.юни 2016година.В уверението е посочено още,че
наложената на Г. със заповед№РД-05-2535/16.07.2014год. на ректора на основание
чл.113 т.1,2 от Правилника на ИУ-Варна мярка „прекъсване по слаб успех“
представлява административна санкция ,валидна за срок от 16.07.2014г. до 03.09.2015г.,който
срок към момента на издаване на уверението е изтекъл.Пояснено е също,че по
време на административната мярка „прекъсване“ студентката има студентски
права,заплаща такса обучение и посещава учебни занятия и полага изпити.Този
извод се налага и от тълкуването на разпоредбата на чл.113 от Правилника на
ИУ-Варна,съгласно която“ студенти,които не са се записали в определения срок
или имат повече от два неположени изпита след ликвидационна сесия,прекъсват“
,като едва „при второ прекъсване се отстраняват за определен срок по преценка
на ректора“.Съгласно ал.2 на чл.113 от Правилника прекъсване се разрешава само
веднъж през целия курс на обучение, изключая предвидените в текста няколко
изрично предвидени случаи,какъвто в настоящия казус не налице.В разпоредбата на
чл.115 ал2 от Правилника е предвидено
,че преминаване на студент от една специалност в друга в рамките на
ИУ-Варна,какъвто се явява настоящия случай,може да се разреши еднократно само
при условие,че студентът е завършил успешно предходната учебна година.Следователно,
такова прехвърляне от една специалност в друга в рамките на същото висше учебно
заведение би била невъзможна ако жалбоподателката не е посещавала активно
учебни занятия и не е полагала съответните изпити и ако тя действително е била
отписана или отстранена от учебното заведение.Горните обстоятелства се
потвърждават и от прил. по делото заверено копие на студентска книжка.
Цитираните документи имат обвързваща съда доказателствена сила, тъй като
представляват официални удостоверителни документи, чието съдържание не е
оспорено по съответния ред.
От гореизложеното следва, че
жалбоподателката има право на наследствена пенсия по чл.82 ал.1 от КСО,тъй като
,видно от прил. надлежни доказателства /
уверения № 1-63306/15.01.2015год. и №1-75190/19.10.2015год. /отговаря на
изискванията по чл.34 ал.1 т.2 от НПОС,а
именно-има качеството на учащ по смисъла на закона.В случая,доколкото
наложената й със заповед№РД-05-2535/16.07.2014год. на ректора мярка „прекъсване по слаб успех“ съставлява
само предварителна административна по своя характер мярка и през периода от
16.07.2014год. до издаване на последващата заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. на
ректора за прехвърляне на Г. от специалност Счетоводство и контрол“ в
специалност „Икономика на строителството“ в същия ИУ-Варна и след това не е
налице реално „прекъсване „ на
студентката във вложения от законодателя
смисъл,тъй като същата не е прекъснала обучението си,не е загубила студентски
права и е продължила да участва в учебния процес и да се явява на изпити,съдът
счита,че не са били налице основанията по смисъла на чл.96 ал1 т.4 от КСО във
вр. с чл.34 ал5 от НПОС за прекратяване на получавана от жалбоподателката
наследствена пенсия и за постановяване на отказ за възстановяване на същата на
основание чл.97 ал1 от КСО,поради което обжалваното разпореждане в тази му част
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно,постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Неправилността на разпореждането за
прекратяване на наследствената пенсия, обуславя и извода, за неправилност и на
разпореждането в частта му за възстановяване на надвзети суми по чл.98, ал.2 от КСО във вр. с чл.114 ал1 от КСО. Същото е обусловено от разрешаването на спора
за правилността на разпореждането по чл.98, ал.1, вр. с чл.96, ал.1, т.4, вр. с
чл.82, ал.1 от КСО. С оглед извода, че през периода16.07.2014год.-03.09.2014г.
са налице условията на КСО да се изплаща на П.М.Г. отпусната й наследствена
пенсия, и същата е надлежно получавана, не следва да се издава акт по чл.98,
ал.2 от КСО, тъй като няма предпоставки за това, т.е. няма неправилно изплатени
суми от фондовете на ДОО. В този смисъл следва да се отмени разпореждането и в
тази му част, като неправилно.
По изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение№1040-27-11 от
29.07.2015год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен и потвърденото с него
разпореждане № № ОП-В-9761#/03.04.2015г. на Началника на
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Шумен, следва да се отменят и тъй като въпросът не
позволява решаването му от съда по същество, делото следва да бъде върнато като
преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените
в решението указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
С
оглед изхода на спора и изложените
по-горе мотиви и на осн. чл.120 ал.2 от КСО вр. чл.143 ал.1 от АПК,
основателно се явява и направеното от жалбоподателката искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски съобразно
представения списък. Последните са доказани по делото в размер на 600 лв. - адвокатски
хонорар, съобразно представени Договор за правна
защита и съдействие и писмени доказателства /извлечение по сметка
и фактура№**********/14.08.2015год./, че същия е заплатен от страната.
Водим от горното и на основание чл.118
ал.3 от КСО, вр. чл.172 ал.2, предл. 2 и чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-27-11/29.07.2015г. на Директор на ТП на
НОИ-Шумен и потвърденото с него Разпореждане № ОП-В-9761#3/03.04.2015г.Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ-Шумен, с което на основание чл.98 ал1 във вр. с чл.96 ал1 т.4 и чл.114 ал1
от КСО е прекратена считано от 16.07.2014год. отпуснатата на П.М.Г. с ЕГН **********
от гр.Шумен наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване,постановено е събиране от лицето на надвзетата сума и по заявление от 19.12.2014г. й е отказано
възстановяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
на осн. чл.82 ал.1 и чл.97 ал.1 от КСО.
ВРЪЩА
преписката
на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Шумен ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.М.Г. ЕГН **********,с
постоянен адрес *** ,съдебен адрес ***,чрез адв.С.А. , съдебно-деловодни
разноски в размер на 600 /шестотин / лв. на осн. чл.120 ал.2 КСО вр.чл.143 ал.1 АПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: