Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
…………2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в
публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Пенка Михайлова , като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм.дело N 2429 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172,ал.2, изр. 1 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на „О.и.х.“ ЕАД, със седалище в
гр.Варна, представляван от изпълнителния директор С.И.Д., подадена чрез адв. Г.
против Заповед № 21-0352-000132/11.10.2020 г. издадена от началника на
РУ-гр.Свищов към ОД на МВР- гр. Велико Търново, с която е наложена принудителна административна
мярка на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца, считано от 09.10.2021 г. Заповедта се оспорва с
основанията на чл.146,т.3, т.4 и т.5 от АПК- допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон и целта на закона. Сочи се , че
изложените в акта
фактически констатации не отразяват действителната фактическа обстановка по
случая. Твърди , че срещу дружеството не е съставен АУАН, така както е описано
в обстоятелствената част на заповедта. Оспорва изложеното в акта, че
собственият му автомобил е бил управляван от неправоспособен водач. Сочи се, че
отразените в акта факти не установяват, какво е допуснатото нарушение, което е
дало основание за налагане на мярката. Сочи се, че актът е издаден при
неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Дружеството не е
уведомено за започналото административно производство. Поддържа жалбата в
представено писмено становище, с което претендира да се присъдят в негова полза
сторените по делото разноски.
Ответникът – началникът на РУ-Свищов към ОД на МВР-Велико
Търново не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред родово и
териториално компетентен съд, от лице, за което е налице правен интерес от оспорването му.
Обжалването е предприето в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен
срок , при липсата на данни за връчването на ЗПАМ.
Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Със Заповед
№21-0352-000132/11.10.2021 г. издадена от
началника на РУ-Свищов към ОД на
МВР- Велико Търново на „О.и.х.“ ЕАД е наложена принудителна административна
мярка на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца, считано от 09.10.2021 г. Ведно с налагането на ПАМ
са отнети свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника номер В
0007071А и е отнета един брой регистрационна табела с номер **.
Принудителната административна
мярка е наложена във връзка с установено при извършена полицейска проверка на
09.10.2021 г. административно нарушение , което е осъществено чрез следното
изпълнително деяние: лицето Р.Д.Д. управлявал на посочената дата в гр. Свищов,
ул. „33-ти Свищовски полк“ № 102 състав от ППС, колесен трактор, марка „Джон
Диър 8520“ с рег.№ ** и прикачено към него ремарке, марка ГТУ 25 с рег. № **и
двете собственост на „О.и.х. ЕАД, без да притежава свидетелство за управление
на МПС. На Д. е съставен АУАН сер. GA №
504101/09.10.2021 г. за нарушение на
чл.150 от ЗДвП- управлява ППС без да е правоспособен водач. Срещу Р.Д.Д. е
издадено Наказателно постановление № 21-0352-000791 / 15.10.2021 г. от
началника на РУ Свищов към ОД на МВР-гр. Велико Търново.
Горната фактическа обстановка, съдът приема въз
основа на писмените доказателства, представени от страните и приобщени по
делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По валидността на акта:
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е началника на РУ- Свищов към ОД на МВР- Велико Търново, оправомощен със Заповед №
366з-659/26.02.2021 г. на директора на ОД на МВР- Велико Търново. Заповедта е
издадена и в изискуемата писмена форма, поради което не са налице основания, за
обявяването на акта за нищожен.
По процесуалната и материално-правната законосъобразност
на акта:
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2
от АПК, включително съдържа фактически и правни основания за
издаването й. В същата се съдържа описание на нарушението, станало основание за
прилагане на ПАМ. Следва да се посочи, че по делото е представен и АУАН, станал
основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя,
редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като
предвид разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От последният се установява
нарушението, което е станало основание за издаване на принудителната административна
мярка.
В производството по
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил
уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията
на чл. 26 от АПК,
но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния
орган не е накърнило правата и законните му интереси. Поради специфичната
функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на
нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова
предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане
на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение,
което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В
конкретния случай неуведомяването на оспорващия за започване на производството
не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ
налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за
която е предназначена.
По отношение
съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:
Правното основание,
на което е издадена процесната заповед е чл. 171, т.
2а б. "а" от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца
до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. А съгласно чл. 172, ал.
4 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т. 2а свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта
за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното
превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.
Мотивите на
административния орган за прилагане на ПАМ са, че състав от ППС собственост на
„О.и.х.“ ЕАД се управлява от неправоспособен водач – Р.Д.Д. и в процесния
случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не е правоспособен водач. В тази връзка следва да се
посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е
достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, което е
неправоспособен водач, и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба
на чл. 171, т. 2а б"а" не поставя други изисквания за прилагане на
мярката.
По делото не се
спори, че на 09.10.2021 г. Р.Д.Д. е управлявал състав на ППС собственост на
жалбоподателя , без да е правоспособен водач, тъй като не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Последното е
констатирано с АУАН серия GA № 504101 и е квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат
за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4. Ето защо са налице материално-правните предпоставки за
издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Законът не свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а
от ЗДвП с липса /изначална или последваща/ на придобита
правоспособност за управление на МПС, а регламентира като материалноправна
предпоставка на налагането на ограничението "управление на моторно
превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за
управление". В този смисъл липсата на свидетелство за управление на
моторно превозно средство за категорията на управляваното МПС ,запълва съдържанието на законово регламентирания
фактически състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Нарушението на водача
на ППС –Р.Д.Д. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е
редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На
основание чл. 17, ал. 2
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че
същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са
спазени разпоредбите на чл. 40-43 от ЗАНН
за съставянето му. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното
нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от неправоспособен водач,
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената
заповед. Действително в описателната
част на ЗПАМ е посочено, че АУАН е съставен срещу дружеството. Тази неточност
не е съществена и не нарушава правата на оспорващия, тъй като от съдържанието
на заповедта става ясно, че фактическото основание за налагането на ПАМ е
констатираното по отношение на водача на ППС- Р.Д.Д. нарушение.
Мярката по чл. 171, т.
2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се
реализира диспозицията на правната норма. Т. е. без правно значение са
обстоятелствата дали оспорващият лично е предоставил управлението на собственото
си ППС, дали това е направено от друго лице и дали собственикът е знаел за
това. Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед постигане на
целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
В разпоредбата на чл. 171, т.
2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се
прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай
компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца,
което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма;
постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на
закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е
претендирал разноски, поради което такива не се следват.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „О.и.х.“ ЕАД,
със седалище в гр.Варна,
представляван от изпълнителния директор С.И.Д., подадена чрез адв. Г. против
Заповед № 21-0352-000132/11.10.2020 г. издадена от началника на РУ-гр.Свищов
към ОД на МВР- гр. Велико Търново, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 09.10.2021 г., отнето е свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника номер В0007071 А и са отнети регистрационни табели с номер **.
На основание чл.172,ал.5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: