Определение по дело №261/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 325
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20221400500261
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325
гр. Враца, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова

Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по повод на определение № 1033 от 06.07.2022 г., постановено по ч. гр.
дело № 2126/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, с което съдът е повдигнал спор за
подсъдност между Районен съд - Враца и Районен съд - София.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото и изложените
от районните съдилища мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:
Районният съд в гр. София е бил сезиран с искане, основано на чл. 62, ал. 6, т. 4, във
връзка с ал. 2 от ЗКрИ и чл. 133, ал. 5, т. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа, във вр. с чл. 35, ал. 6, т. 4 и ал. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти
(ЗПФИ), на директора на Териториална дирекция-София към Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за
постановяване на решение, с което да бъде допуснато разкриване на банкова тайна
информация за операциите и наличностите по открити или закрити банкови сметки, датите
и основанието за извършване на операциите, във всички търговски банки в Република
България, на името на проверяваното лице Г. В. В., ЕГН **********, постоянен адрес
гр.Враца и свързани с него лица и фирми посочени в искането.
При проверката за редовността и допустимостта на искането, районният съд в гр. София
е констатирал, че не е местно компетентен да се произнесе по депозираното пред него
искане. По тази причина с определение № 15074 от 14.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
131626/2022 г по описа на същия съд е прекратил производството по образуваното пред
него частно гражданско дело № 131626/2022 г и е изпратил същото по подсъдност на
Районен съд – Враца. Мотивите в подкрепя на крайния извод се свеждат до липса на норма в
1
специалните закони – ЗПКОНПИ и ЗКрИ, уреждаща подсъдността на подобно искане, в
който случай решаващият състав по аналогия е счел за приложим ЗСВ след влизане в сила
на изменението с ДВ бр.49/2018 на чл. 175д ал. 6 изр. 2 от него, според който текст Главният
инспектор и инспекторите от ИВСС могат да искат разкриване на банкова тайна от
районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето. Аналогията точно с тази норма
съдът е обосновал, че производството по искане за разкриване на банкова тайна не
представлява охранително производство като вид безспорна съдебна администрация, нито
спорна такава, поради което е счел, че по аналогия са неприложими правилата за определяне
на компетентния съд по реда на чл. 531, ал. 2 ГПК. Неприложимостта на правилата за
определяне на компетентен съд по ГПК са обосновани и с нормите на ЗПКОНПИ,
определящи компетентния съд при искане за определяне на обезпечителни мерки и при
предявяване на иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото имущество,
според които е предвидена изрична компетентност на окръжния съд, в района на който е
постоянният адрес на проверяваното лице. Ето защо, съдебният състав е счел, че местно
компетентен да се произнесе по искането за разкриване на банкова тайна относно банкови те
сметки с титуляр Г. В. В. е Районен съд - Враца, след като от приложената справка от НБД
"Население" е констатирал, че постоянният адрес на лицето е в района на този съд.
След получаване на делото Районен съд – Враца също е счел, че не е компетентен да се
произнесе по спора и е повдигнал спор за подсъдност с посоченото по-горе определение.
Като мотив за това е изложил, че производството по чл. 115, ал. 1 от ЗПКОНПИ е
специално, с елементи на едностранно охранително такова и цели предоставяне от съда на
съдействие във връзка с правомерно упражняване на граждански права. Посочил е, че
според него по аналогия с разпоредбата на чл. 531, ал. 2 ГПК молбата се подава до районния
съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя, подобно на чл. 105 ГПК. При това
положение е изложил мотив, че за тази подсъдност съдът не следи служебно, а след като
подсъдността е в полза на молителя и ответник няма, то , съдът не следва да извършва
служебна проверка за спазването й. Изложен е мотив, че бързината на производството също
изисква молбата се разгледа от районния съд по седалището на молителя.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по искането на
директора на Териториална дирекция-София към КПКОНПИ за постановяване на решение,
с което да бъде допуснато разкриване на банкова тайна информация за операциите и
наличностите по открити или закрити банкови сметки, датите и основанието за извършване
на операциите, във всички търговски банки в Република България, с титуляр проверяваното
лице Г. В. В., е Районен съд – София.
Действително, липсва регламентация в специалния закон, която да урежда местната
подсъдност по исканията по чл. 115, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тази законодателна празнота трябва
да бъде попълнена чрез правоприлагане по аналогия. Аналогията на закона /чл. 46, ал. 2,
изр. 1 ЗНА/ е приложима, доколкото в българската правна система съществува нормативен
регламент, отнасящ се до хипотези, при които изрично е уредена местната подсъдност при
сходни случаи, а именно когато се касае за съдебни процедури с едностранен характер,
2
каквато е разглежданата. Регламентираното в чл. 115 ЗПКОНПИ производство има
едностранен характер, поради което и спрямо него следва да важат общите правила на
охранителните производства по ГПК. Този извод се обосновава от разпоредбата на чл. 530
ГПК, според която охранителни производства са не само изрично предвидените в ГПК, но и
такива, които са регламентирани в други закони. От друга страна, едностранната процедура
по чл. 115 ЗПКОНПИ има своите специфики, поради което не би могла изцяло да се
отъждестви с чист вид охранително производство, но има повече прилики с него.
Производството по чл. 115 ЗПКОНПИ се подчинява на необходимостта от бързина и
процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага
разкриване на определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на
банкова и търговска тайна принадлежи единствено на КПКОНПИ и на директорите на
териториалните й дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха
се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия
молбата орган (КПКОНПИ или съответната й териториална дирекция).
Липсата на нормативно основание за определяне на подсъдността на производството по чл.
115 ЗПКОНПИ въз основа на местожителството на проверяваното лице и бързината на
производството дава основание да се заключи, че такава подсъдност не би съответствала на
принципите за определянето й. Същевременно, най-пълно съответствие с принципите за
бързина и процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се определи
съобразно седалището на молителя.
По тази причина местно компетентният съд би следвало да се определя по правилото
на чл. 531, ал. 2 ГПК - по седалище на молителя, в случая - седалището на съответната ТД
към КПКОНПИ. Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
установяват не само имуществото, придобито пряко от престъплението, за което лицето е
осъдено или му е повдигнато обвинение, а цялото имущество на проверяваното лице, за да
може да се направи преценка кое имущество подлежи на отнемане по реда на ЗПКОНПИ.
Изложените съображения дават основание да се приеме, че искането за разкриване на
сведения, представляващи банкова, търговска и финансова тайна, се отправя до районния
съд по седалището на съответната ТД към КПКОНПИ, като такъв в случая се явява Районен
съд - София. Посочените от този съд аргументи, водещи до друг извод, имат своята
последователност и логика, но не се споделят от настоящия съдебен състав и
преобладаващата съдебна практика по сходни случай, доколкото характерът на
производството по чл. 115 ЗПКОНПИ се определя като нечист вид охранително. Тези
производства са едностранни, тъй като в тях няма насрещна /противна/ страна. Съдебният
акт, с който по същество приключва процедурата по чл. 62, ал. 6, т. 4 ЗКИ, чл. 133, ал. 5, т. 2
ЗППЦК и чл. 91, ал. 2, т. 4 ЗПФИ, вр. чл. 115, ал. 1 ЗПКОНПИ, не подлежи на обжалване,
независимо от резултата за молителя положителен или отрицателен. В случая лицата,
спрямо които е започнала проверка от КПКОНПИ, не са страни в производството по чл. 62,
ал. 6, т. 4 ЗКИ, чл. 133, ал. 5, т. 2 ЗППЦК и чл. 91, ал. 2, т. 4 ЗПФИ, вр. чл. 115, ал. 1
ЗПКОНПИ. С оглед това, техните адреси не могат да бъдат определящи за местната
3
подсъдност. Освен това, не би следвало да се черпи логиката от други норми на ЗПКОНПИ
кой е местно компетентен съд, които други норми определят компетентния съд при
различно производство - при предявяване на иск за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобитото имущество. Производствата в двата случая са различни, поради
което аналогия не е допустима. Следва да се отбележи, че уредената подсъдност на исковото
производство в полза на съда, в района на който е постоянният адрес на проверяваното
лице, следва логиката на ГПК, който в тези си разпоредби също определя различен местно
компетентен съд. Логика за местно компетентен съд не следва да се черпи и от разпоредбите
на други норми на ЗПКОНПИ, определящи компетентния съд при различно производство -
искане за определяне на обезпечителни мерки, производството по допускането на които има
своите специфики, разграничаващи го от охранителното производство, поради което и
подсъдността им е изрично посочена и несвързана помежду си в разпоредбите на ГПК.
Аналогия не следва да бъде направени с нормата на чл. 175д ал. 6 изр. 2 ЗСВ след влизане в
сила с ДВ бр.49/2018 г, според който текст Главният инспектор и инспекторите от ИВСС
могат да искат разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният
адрес на лицето. Няма съмнение, че хипотезите в настоящия случай и този по чл. 175д, ал. 6
ГПК са идентични и логиката би могло да бъде заимствана и в ЗПКОНПИ. Това обаче не
променя – от една страна, белезите на тези производство, в който случай съдът не следи
служебно за този вид подсъдност, а от друга – обуславя отклонение в общите правила,
определящи подсъдността при охранителни производства, досежно и само за този вид
искане – това по чл. 175д, ал. 6 ЗСВ, но не и за останалите видове охранителни
производства, предвидени в други закон, както в настоящия случай, при които на общо
основание с оглед характеристиките им ще бъдат обвързани от общите правила по чл. 531,
ал. 2 ГПК, щом няма специална уредба срез редакция на закона, както се е случило с ЗСВ.
Предвид изложеното, Районен съд - Враца правилно е приел, че не е местно
компетентен да се произнесе по искането, поради което делото следва да се изпрати за
разглеждане на Районен съд - София.
Съгласно т. 9, б. "в" от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, определенията по чл. 122 ГПК, постановени по спор за подсъдност между
съдилища /каквото е и настоящото/, не подлежат на обжалване, тъй като не попадат сред
актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК, Окръжен съд - Враца, в
настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането на директора на Териториална
дирекция-София към КПКОНПИ за постановяване на решение, с което да бъде допуснато
разкриване на банкова тайна информация за операциите и наличностите по открити или
закрити банкови сметки, датите и основанието за извършване на операциите, във всички
4
търговски банки в Република България, с титуляр проверяваното лице Г. В. В., ЕГН
**********, постоянен адрес гр.Враца, е Районен съд – София.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен Съд - София за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Враца за постановеното определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5