Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Червен бряг, 02.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на осми  ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №652/2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я. – САК, адрес: ***, партер, против С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че с изпълнителен лист от дата 19.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на РС Б. С., С.В.А.  бил осъден да заплати на С.А.П. сумата от 7000 /седем хиляди/ лева като дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г., както и деловодни разноски в размер на 140 лв. държавна такса и 340 лв. адвокатско възнаграждение.  Твърди се, че на 7.11.2014г. въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №102/2014г. по описа на ДСИ при РС Червен бряг.  След образуването на изпълнителното дело взискателят поискал изпращане на покана за доброволно изпълнение и различни справки. Твърди се, че първата молба, с която взискателя посочил способ за изпълнение чрез запор върху трудовото възнаграждение и запор на банкова сметка ***.06.2018г., като към този момент бил изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8  от ГПК. Твърди се, че по искане на ищеца /длъжника/ съдебният изпълнител констатирал изтеклия срок по чл.433 ал.1 т.3 от ГПК и постановил прекратяване на изпълнително дело №102/2014г.  Твърди се, че по повод сигнал в РП б.с. била извършена проверка, в хода на която ответникът признал, че основанието, на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №431/2014г. по описа на РС б.с. респективно и изпълнителен лист, не съществува. Твърди се, в исковата молба, че за вземането по същия изпълнителен лист ответникът образувал повторно изпълнително дело №27/2019г. по описа на ДСИ при РС Червен бряг, като ищецът получил покана за доброволно изпълнение на 13.06.2019г. Твърди се още, че дори да се приеме за съществуващо вземането на ответника, същото е погасено по давност с изтичането на срока по чл.110 от ЗЗД. Иска се от съда да признае за установено, че не съществува вземане на С.А.П. с ЕГН **********, обективирано в изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на РС б.с. за сума от 7000 лева, дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г.  При условията на евентуалност се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че визираната в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №431/2014г.  по описа на РС б.с. сума от 7000 лева, по договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г. е недължима като погасена по давност. Претендират се разноските в производството.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба  и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законоустановения срок   е постъпил отговор  с вх.№ 4289/22.08.2019г. от ответника / до 17.09.2019г. делото е било в ОС-Плевен/, в който страната взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.  Посочва се в отговора, че иска по чл.124, ал.1 ГПК предявен при липса на правен интерес. Твърди се, че по  ч.гр.д.№ 431/2014г. не е било подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и длъжникът не се е възползвал от предвидените възможности за защита, а  предявява искане по чл.423 ГПК. Твърди се също така, че в хода на изпълнителното производство са осъществени редица действия по принудително събиране на сумата, поради което не е изтекла петгодишната давност за търсене на вземането. Иска се от съда да отхвърли като неоснователни и недоказани исковете. Претендират се направените съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът С.В.А. се явява лично и  с пълномощник адв.И.Я. – САК. Страната и представителят й  молят съда да уважи изцяло предявената искова молба като основателна и доказана.

Ответникът С.А.П., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.П.К. ***. Страната и представителят й  молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. 

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Безспорно по делото е и  не се спори, че между страните са водени два броя изпълнителни дела -№ 431/2014г. и  № 27/2019г., и двете по описа на СИС при РС-Червен бряг, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на РС-б.с. / в заверено копие на л. 15 от делото/ за следните вземания : „сумата от 7000 лв., дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г., както и направените деловодни разноски в размер на 140 лв. внесена държавна такса и 340 лв. адвокатско възнаграждение“.

Безспорно по делото е и се установява от представените от ответника заверено копие на удостоверение изх.№ 687/08.07.2019г. и удостоверение изх.№ 687-1/08.07.2019г., че ищецът С.В.А. е син на в. А.П., а последния е брат на ответника т.е. между страните е налице роднинска връзка  по серебрена линия от втора степен.

Спори се между страните  съществува ли вземане за сумата от 7000 лв. на основание договор за заем от 30.01.2013г. – 25.12.2013г.  в полза на ответника срещу ищеца, за което е издаден изпълнителен лист  по ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на Рс-б.с. респ. погасено ли е то по давност.

   Разгледани по отделно от писмените доказателства се установяват следните факти и обстоятелства, от значение за спора между страните:

            Видно от материалите по ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на РС б.с.,  на 17.06.2014г. С.А.П. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.В.А.   за сумата от 7000 лв. , представляващи разликата в неизплатено задължение договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г. за сумата от  8000 лв. , от които сумата от 1000 лв. била възстановена през месец август 2013г. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 233/18.06.2014г. и  изпълнителен лист от 19.08.2014г. въз основа на нея / л. 21 от ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на РС-б.с./.

            Установява се от материалите по ВЧГД № 636/2018г. по описа на ОС-Враца, че на 12.10.2018г. С.В.А. подал възражение до ОС Враца с искане да бъде констатирано, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, поради нарушаване на процесуалните правила за връчване  и длъжникът е лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл.414 ГПК. С определение №839/10.12.2018г. по в.ч.гр.д. № 636/2018г., ОС-Враца не приел възражението по чл.423 ГПК  на С.В.А.  чрез адв. И.Я. против  заповед за изпълнение на парично задължение №323/18.06.2014г., издадена по ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на РС б.с..

            Видно от заварено копие на изпълнително дело №102/2014г. по описа на СИС при РС-Червен бряг, производството е образувано по молба с вх.№ 525/07.11.2014г.  на С.А.П.  против С.В.А. въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на РС б.с. за сумата от 7000 лв.

            Установява се от материалите по изпълнителното дело, че държавния съдебен изпълнител  поискал /молби с вх.№ 487/20.11.2015г., №90/09.03.2016г., № 406829.08.2016г., №263/14.06.2017г., №269/06.06.2018г.  и др./ справки от  различни институции - ТД на НАП Враца,  ТД на НАП В.Търново, НАП, НОИ, БНБ  за притежавани имоти, вещи, декларирани доходи, трудови договори, банкови сметки и др. В отговор на исканията по изпълнителното дело са приобщени редица справки и удостоверения.

            Видно от изп.дело № №102/2014г. по описа на СИС при РС-Червен бряг поканата за доброволно изпълнение не била връчена на длъжника чрез Кметство с.в., а едва в протокол за опис на движимо имущество / л.22/ , е отбелязано, че въз основа на молба с вх.№ 131/2014г.  и искане на кредитора да бъде призован длъжника по телефона, на 01.04.2014г. в 11,50 часа ДСИ а.а. „уведомил по телефона длъжника за образуваното изпълнително дело срещу него  като му била разяснена възможността за обжалване и сроковете, в които може да бъде направено това“. Протоколът е съставен в присъствието на свидетел Д. М. - деловодител в СИС.

В хода на изп.дело, по молба на 29.06.2018г. пълномощник на П. подал молба да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. / л.69 от изп.дело №102/2014г./. На 29.06.2018г. било изготвено запорно съобщение изх.№ 1970/2018г. Видно от заверено копие на запорно съобщение по изп.д. № 2014440400102 по описа на ДСИ при РС Червен бряг,  същото е изготвено на основание молба на взискател – ТД на НАП В.Търново офис Плевен с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца за сумата от 11 705,60 лв.   Запорното съобщение е получено в „*** на 26.09.2018г.  от касиера на работодателя.  С писмо изх.№ 201808/28.09.2018г. дружеството отказало да прави удръжка по запорното съобщение поради обстоятелството, че  ищецът се осигурява на 4 часа и работната му заплата е под минимума в страната.

 С молба с вх.№ 439/12.10.2018г.  С.В.А. чрез адв.И.Я. подали молба до ДСИ при РС Червен бряг по изп.дело №102/2014г. с искане за прекратяване на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК и вдигане на наложения запор.

С постановление от 15.10.2018г. по изп.дело № 10282014г. по описа на СИС при РС-Червен бряг  производството било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК. С.П. бил уведомен чрез адв.П.К. на дата 22.10.2018г., а длъжника – на 16.11.2018г.  лично, а на 29.10.2018г. – адв. Я..

Видно от заверено копие на молба с вх. № 66/29.01.2019г.  от С.А.П., кредитора поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист по прекратено изп.дело № 102/2014г. /арх.№ 128/2018г./ като на 29.01.2019г. получил лично оригинала на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№431/2019г. по описа на Белослатински районен съд“.

Видно от материалите по изпълнително дело № 27/2019г. по описа на СИС при РС Червен бряг, производството е образувано на 29.01.2019г. с разпореждане на Държавен съдебен изпълнител  на основание молба  с вх.№ 67/29.01.2019г. на С.А.П., към която бил приложен оригинала на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 431/2014г. по описа на РС б.с..

 В хода на изпълнителното дело било изпратено съобщение вх.№ З-29682/02.04.2019г. до Първа инвестиционна банка  за налагане на запор върху банкови сметки , суми депозирани за доверително управление и ценности в банкови касети и трезори на името на ищеца за сумата от 8160,99 лв.

 Била изпратена до ищеца и покана за доброволно изпълнение, която била залепена на 04.06.2019г.  на входната врата и  непотърсена в 14 дневния срок в деловодството на СИС.

Установената  от доказателствените материали в съвкупност фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба и отговора  обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск като главен иск с правно основание  чл.439, ал.2 ГПК,  за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от  19.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на РС б.с., дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г., поради новонастъпил факт - прекратяване на изп.д.№104/2014г. по описа на СИС при РС Червен бряг, както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание  чл.439, ал.2 ГПК,  за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от  19.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на РС б.с., дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г. , поради новонастъпил факт-  изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. В ал.2 обаче законодателя е посочил, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Посочената правна норма, установява възможност за длъжника да оспори изпълнението чрез иск, който се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото заповедите за изпълнени, издавани по реда на действащия ГПК се ползват със стабилитет след като влязат в сила, съдебната практика приема, че нормата на 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

В настоящия случай се навеждат твърдения, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, тъй като в период от две години след образуването му, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, а при условия на евентуалност ищецът посочва изтекла петгодишна погасителна давност за вземането.

Същевременно в конкретния случай  въз основа на оригинала на изпълнителния лист е образувано ново изпълнително дело № 27/2019г. по описа на СИС при ЧРС, поради което съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът не разполага с правно средство за защита срещу продължаващо изпълнение при липса на правно основание за това (арг.чл. 435, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, претенцията / както главната, така и предявената евентуална/  се явяват неоснователни.

В конкретния случай изпълнителното основание за принудителното събиране на вземането е изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение. Издаването на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но не е част от същинското изпълнение, т.е. не представлява действие на принудителното изпълнение, което съобразно чл. 426 от ГПК може да започне само по молба на заинтересования молител.

Чл. 439, ал. 1 от ГПК  предвижда ред за защита на длъжника по исков ред, като оспорва чрез иск изпълнението. С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване /в този смисъл Решение № 129 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 475/2012 г. на Върховен касационен съд/. По този начин законодателят предоставил възможност на длъжника, чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на присъдено нещо, тоест новонастъпили факти / в този смисъл Решение № 5 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ВКС/.

В конкретния случай като такъв факт се сочи прекратяването на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК на първото изпълнително дело - №114/2014г. по описа на СИС при РС Червен бряг, а при условия на евентуалност – изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД.

На първо място, следва да се има предвид, че първоначално образуваното изпълнително дело №104/14г. при ДСИ било прекратено, поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК с постановление от 15.10.2018г. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК почива на принципа за спазване справедливия баланс между интересите на всички участващи в процеса страни. Законът дава възможност на взискателя да очертае кръга на изпълнителните способи, посредством които да защити своите права по изпълнителния лист, но е въвел и изискване за активно поведение в рамките на изпълнителния процес. С въвеждането на срок от две години, в който същият бездейства, законът поставя разумна граница на неговите права, с цел запазване интересите на длъжника, който не следва да търпи негативните последици от образуваното изпълнение за неопределен период от време. При тези данни се налага извод, че взискателя не е проявил интерес към извършване на изпълнителни действия в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С неговото изтичане е настъпило прекратяване на изпълнението по силата на самия закон. Следва да се отбележи, че постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство има единствено констативен характер - установява факта на настъпилото прекратяване. Прекратяването настъпва ex lege, независимо от липсата на прогласяването му с нарочно постановление на съдебния изпълнител т.е. всички действия след настъпването на прекратяване по закон са недействителни и не пораждат правни последици  за длъжника. Именно поради тази причини наложеният запор през 2018г., макар и неуспешен, върху трудовото възнаграждение на ищеца, не следва да бъде отчитано като действие по принудително изпълнение с оглед на обстоятелството, че е извършено след изтичане на двугодишния срок  по чл.433, ал.1 т.8 ГПК в изпълнително дело №104/14г. В последното не е извършено нито едно действие по принудително събиране на вземането, което да има силата на прекъсващо давността, а единственото осъществено – наложения запор върху трудовото възнаграждение , е реализирано след прекратяването по закон на изпълнителното дело през 2016г. 

Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две: непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен срок. Понеже изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба на взискателя, именно той трябва да посочи какви изпълнителни способи за събиране на вземането да приложи съдебният изпълнител. Трябва да се има обаче предвид, че давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител). Тези действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Извършването единствено на изпълнителни действия прекъсва двегодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, след което започва да тече нов срок.

В конкретния случай изпълнително дело №104/2014г. е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК поради бездействие на взискателя. "Перемпцията" е  настъпила по силата на закона, а съдебният изпълнител е прогласил в постановление вече настъпилото прекратяване, когато е  установил осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на производството обаче не е факт, които да доведе до погасяване на правната възможност на взискателя да търси изпълнение на своето вземане. Именно поради тази причина кредитора е изискал оригинала на изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело, в хода на което е поискал налагане на запор върху банковите сметки на ищеца. Ето защо съдът приема, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК на основание нововъзникнал факт, а именно прекратяване на производството по изп.д.№104/14г. по описа на СИС при ЧРС на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК по силата на закона следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За взискателя е съществувала възможност след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона да получи обратно изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело и именно това е сторено  случая е направено от С.А.П.. Ако взискателят образува ново изпълнително дело, длъжникът ще дължи по новообразуваното изпълнително дело, стига вземането междувременно да не се е погасило по давност. Дали, след като изпълнителното дело бъде прекратено по силата на закона, взискателят ще образува ново изпълнително дело, зависи от волята на взискателя и длъжникът няма какво да направи, за да се предпази от ново изпълнително дело въз основа на стария изпълнителен лист.

По отношение на евентуално предявения иск отрицателен  установителен иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК на основание нововъзникнал факт- изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД, съдът приема, че съдът приема и този иск за  неоснователен.

Давностният срок е времеви период, след изтичането на който вземането, се погасява по давност. Погасителната давност на вземанията е уредена в чл.110 и следващите Закона за задълженията и договорите. В чл.110 от ЗЗД е посочена общата давност, която е 5 години. С изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг). В чл.111 от ЗЗД е предвидена тригодишна погасителна давност за някои видове вземания:  вземания за труд; вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. В конкретния случай вземането се основава на издадена заповед за изпълнение, която е свързана с договор за кредит между страните, поради което приложима е общата петгодишна давност.

Видно от материалите по делото ответникът е подал две молби за образуване на изпълнителни дела - молба с вх.№ 525/07.11.2014г.  и молба  с вх.№ 67/29.01.2019г. Образуването на изпълнителните дела не е действие по принудително изпълнение, но подадените молби от страна на взискателя за образуване на изпълнителни дела представляват годни такива действия, с които се прекъсва 5 годишния давностен срок и след всяко от тях започва да тече нов давностен. Същевременно в хода на новообразуваното дело №27/19г. давността е прекъсната още веднъж на 02.04.2019г. с предприето действие по изпълнението - наложен запор със съобщение вх.№ З-29682/02.04.2019г. до Първа инвестиционна банка  запор върху банкови сметки, суми депозирани за доверително управление и ценности в банкови касети и трезори на името на ищеца за сумата от 8160,99 лв.

Ето защо може да се приеме, че от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие започва да тече нова давност. А последното по време валидно изпълнително действие, предприето по новообразуваното изп. д. №27 /2019г. на ДСИ при РС – Червен бряг, е именно наложения запор на 02.04.2019г. От този и момент следва да се счита да е започнала да тече и нова погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден в полза на ответника.

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че както главния ,така и евентуално предявения иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло

            С оглед изхода на делото, на ответника  следва да бъдат присъждани и направените в настоящето производство разноски в размер на 704  лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса за свидетели.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я. – САК, адрес: ***, партер, против С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание  чл.439, ал.2 ГПК,  за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от  19.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на РС б.с., дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г. , поради новонастъпил факт- прекратяване на изп.д.№104/2014г. по описа на СИС при РС Червен бряг, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я. – САК, адрес: ***, партер, против С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание  чл.439, ал.2 ГПК,  за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от  19.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на РС б.с., дължима на основание договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г. , поради новонастъпил факт-  изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.8 ГПК С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я. – САК, адрес: ***, партер, да заплати  на С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***, направените съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 704 / седемстотин и четири / лева и 10 лв. държавна такса или общо сумата от 714 /седемстотин и четиринадесет/ лева.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: