№ 46529
гр. София, 27.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110112703 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. Р. Т. за вземания по договор за паричен заем, които
включват и сумата от 250,32 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на
обезпечение и сумата от 150 лева, представляваща неустойка за забава.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит същият се обезпечава чрез едно следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход общо най-малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от
договора, обезпечението се предоставя в тридневен срок от сключването му. В чл. 11, ал. 1
от договора е уредено, че ако кредитополучателят не предостави договореното обезпечение
в тридневен срок от сключването на договора, същият дължи неустойка на кредитора в
размер на 326,98 лева.
Неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото налага на
потребителя да заплаща обезщетение надвишаващо 54 % от заетата сума, за неизпълнение на
задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че потребителят
всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не
осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
1
На следващо място, съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, в случай, че кредитополучателя
не изпълни задълженията, същият дължи заплащане на разходите, направени от кредитора
за събирането на вземането на просрочен кредит съгласно тарифата на кредитора. Според т.
6 от Тарифата за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „Сити Кеш“ ООД
разходите за събиране на просрочено вземане възлизат на 25% от вземането.
Клаузите уреждат договорна последица от забавата на длъжника с предварително
определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в
действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на
вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока. Касае се за
мораторна неустойка /както е посочено и в заявлението/, а не за възстановяване на сторени
разходи. Ето защо клаузите са нищожни поради противоречие с императивните норми на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което основаното на тях вземане не се дължи.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените неустойки. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 16,43 лева за държавна
такса и над 32,86 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
68774/29.02.2024г. подадено от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. Р. Т., В ЧАСТТА за сумата от
250,32 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение и сумата от 150
лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 16,43 лева за държавна такса и над 32,86 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2