Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 399 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с
чл.68 от ЗЗДискр.
Образувано
е по жалба на Т.С.П. *** против решение № 242/10.04.2019 г. на Комисията за
защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 218/2017 г., в частта, с която, на
основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр, е установено, че ответникът „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Русе, представлявано от управителя С. С., не е осъществил
нарушение на чл.4, чл.13, чл.14, чл.16 и чл.17 от ЗЗДискр и на § 1, т.1 и т.3
от ДР на същия закон като по отношение на тази страна жалбата е оставена без
уважение. В жалбата и в представената писмена защита се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се, че в
производството пред административния орган са инвокирани оплаквания и за
допуснати нарушения по чл.17, чл.18, чл.19, чл.20 и чл.21 от ЗЗДискр, които
останали необсъдени в атакувания административен акт като комисията не изпълнила
и задължението си за служебно събиране на доказателства по тях. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението и да върне преписката на
административния орган със задължителни указания по приложението на закона, а
алтернативно – да признае по отношение на работодателя извършването на
твърдените нарушения по ЗЗДискр. Претендира направените деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнграждение, заплатено
от заинтересованата страна.
Ответникът
по жалбата – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си
представител, е депозирал становище, в което оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана.
Заинтересованата
страна в съдебното производство – „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на КЗД е постановено от
компетентен орган, съгласно правомощията на комисията по чл.65, т. 5 от ЗЗДискр
и в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити по чл.66
от същия закон. При издаване на административния акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е
образувано по жалба на жалбоподателката, на основание чл.50, т.1 от ЗЗДискр,
като са спазени изискванията по чл.54 - 64 от закона. Проведена е процедура по
проучване, в хода на която са събрани относимите доказателства, с които
страните са се запознали. Изготвено е заключение, както и са проведени
заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили
становища, а решението е взето при изискуемото от закона мнозинство.
Съдът намира, че решението е взето в
съответствие и с материалния закон.
В административното
производство са били конституирани следните физически лица, които са служители
на същия работодател - „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе и за които
жалбоподателката е твърдяла в жалбата си пред административния орган и
допълненията пред нея, че са осъществили актове на дискриминация спрямо нея: Г.
В. – главен счетоводител, Л. Д. – началник звено „Водомерно стопанство“, М. П.
– началник отдел „Продажби“ и С.Д. – шлосер-монтьор. С решение № 242/10.04.2019
г. на КЗД по преписка № 218/2017 г. е признато, че тези лица не са осъществили
дискриминация по смисъла на § 1, т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр вр. с чл.5 от същия закон по
отношение на жалбоподателката. Административният акт не е обжалван в тази част и
е влязъл в сила като по този начин е установено, че посочените лица не са
извършвали актове на дискриминация спрямо последната.
Разпоредбите на чл.17 – чл.19
от ЗЗДискр уреждат задължения за работодателя да извърши незабавно проверка при
получено оплакване от работник или служител за тормоз на работното място, да предприеме
мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна
отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител, за
предприемане на ефективни мерки, в сътрудничество със синдикатите, за предотвратяване
на всички форми на дискриминация на работното място като в случай на
неизпълнение на последното задължение се предвижда и отговорност на
работодателя за актовете на дискриминация, извършени на работното място от
негов работник или служител.
Посочените задължения на работодателя и
обвързаната с тях отговорност при неизпълнението им, макар и лични, са
обусловени от актове на дискриминация, извършени от негов работник или
служител. В разглеждания случай, с необжалвано в тази част и поради това влязло
в сила решение на КЗД, е установено, че такива актове на дискриминация спрямо
жалбоподателката от посочените служители и работници на същия работодател няма
извършвани. По тази причина не може да бъде обоснована и отговорност на
работодателя за неизпълнение на задълженията по чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр като
по тези оплаквания жалбата се явява неоснователна.
Тя се явява неоснователна и в останалата
си част. В оспореното решение са изложени подробни мотиви за липсата на
дискриминация по отношение на жалбоподателката, както под формата на неравно
третиране по признаците „увреждане“ и „лично положение“, изразяващо се в
членуването й в синдикална организация, така и под формата на тормоз и
преследване по смисъла на § 1, т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр. Тези мотиви се
споделят изцяло от съда доколкото, противно на подържаното от жалбоподателката,
те кореспондират на доказателствата, събрани в административната фаза на
производството, а направените от органа фактически и правни изводи не се
разколебават предвид доказателствата, събрани в съдебното производство.
В константната практика на ВАС по тълкуване
и прилагане на ЗЗДискр се приема, че фактическият състав на всяка от формите на
дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване
установява дискриминационното третиране като общото между тях е, че те
съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от
защитените признаци. За да е налице съставомерно по ЗЗДискр нарушение на
принципа на равенство в третирането е необходимо то да е обусловено, да се
намира в причинна връзка с някой от защитените признаци.
Защитените признаци, по които в случая се
твърди, че е налице дискриминация, са „увреждане“ и „лично положение“. Вярно е,
че последният признак няма легална дефиниция, поради което във всеки конкретен
случай следва да бъде установяван и доказван значим, обективен, същностен за
личността белег, в който той се изразява. Безспорно членуването в синдикална
организация би могло да бъде подведено под признака „лично или обществено положение“,
още повече, че то е защитен признак, който е самостоятелно изведен в чл.8, ал.3
от КТ, а чл.4, ал.1 от ЗЗДискр забранява и всяка дискриминация въз основа на „…всякакви други признаци,
установени в закон ….“. По тази причина, за целите на настоящото производство,
е достатъчно жалбоподателката да е членувала в синдикална организация, което в
случая е безспорно, като без значение е конкретната длъжност, която тя е
заемала в тази организация и дали тя се ползва от предварителната закрила при
уволнение по чл.333, ал.3 от КТ.
От съвкупния анализ на събраните писмени и
гласни доказателства, както в производството пред КЗД, така и тези в съдебното
производство, които са в значителен обем, обаче не може да се направи извод, че
са налице действия или бездействия на работодателя, които да съставляват неравно
третиране, тормоз или преследване, както и че съществува подобна причинна
връзка между твърдените форми на дискриминация и посочените по-горе защитени
признаци. Съдът споделя изводите на административния орган, според които
влошеният микроклимат на работното място и възникналото напрежение между
жалбоподателката и останалите служители е провокирано именно от нейното поведение
и отношение към колегите й. Касае се не просто до антиконформистко поведение от
страна на последната, което да се изразява в активно отстояване на лична
позиция и защита на собствените права и което следва да бъде толерирано и
защитавано, включително по реда и чрез средствата на ЗЗДискр, а до обидно,
накърняващо достойнството на колегите на жалбоподателката отношение от нейна
страна, на което подобна защита не може да бъде предоставена. За това отношение
свидетелстват многобройните изявления на жалбоподателката, озаглавени по
различен начин (отворени писма, доклади, рапорти), налични по приложената по
делото преписка. Голяма част от съдържащите се в тях квалификации, сравнения и
оценки, понякога поднесени и под формата на реторични въпроси, са с обидно
съдържание. Такива квалификации и твърдения има още в т.нар. „отворено писмо“,
с което е инициирано производството пред КЗД. По изложените съображения съдът
намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.143, ал.3 от АПК в полза
на заинтересованата страна – „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе следва
да бъдат присъдени направените деловодни разноски, изразяващи се в заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС. Възражението на
жалбоподателката за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като, видно от
представената фактура, данъчната основа е в размер на 500 лева, т.е. в размер
на минималното адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като върху
него е начислен и дължимия ДДС съгласно § 2а от ДР на Наредбата. Дори и да се
приеме, че преценката за прекомерност следва да се извършва спрямо размера на
възнаграждението с включен ДДС, а не само върху данъчната основа, то правната и
фактическа сложност на делото са такива, че заплатеното възнаграждение от 600
лева с ДДС отново не би било прекомерно.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.П. ***, против решение № 242/10.04.2019 г. на Комисията за
защита от дискриминация, в частта, с която е установено, на основание чл.65,
т.5 от ЗЗДискр, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. И. С., не е осъществил нарушение на чл.4,
чл.13, чл.14, чл.16 и чл.17 от ЗЗДискр и на § 1, т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр
като по отношение на този ответник жалбата е оставена без уважение.
ОСЪЖДА Т.С.П. ***, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Добруджа“ № 6, представлявано от управителя С. И. С.,
сумата от 600 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: