Решение по дело №1724/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът А.Т.Ф. ЕГН **********, чрез адв. А.Д. е предявил иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ – гр. Варна, с цена на иска 5056 лева за нанесени неимуществени и имуществени вреди през периода 14.03.2023 г. до 22.06.2023 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000335/15.03.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР – Варна сектор „Пътна полиция“ – Варна, отменен с Решение № 873/22.06.2023 г. по адм. дело № 723/2023 г. на Адм. съд - Варна. Неимуществените вреди се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка, непосредствена последица от правото му да управлява личния си автомобил и задържането му под стража за 24 часа. Имуществените вреди се изразяват в заплатена сума от 56 лева за изготвяне на скрийнинг за наркотични вещества, съгласно Фактура № **********/15.03.2023 г. Отправено е искане ОД МВР – Варна да бъде осъдена да му заплати сумата от 5056 лева, ведно със законната лихва от образуване на делото в съда - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат по настоящото дело.

Исковата молба е окончателно уточнена с молба с.д. № 12022/18.08.2023 г. Ищецът посочва, че с издадения незаконосъобразен административен акт вредите са пряка последица от същия, поради което претендира за обезщетяването им. В съдебно заседание, чрез преупълномощен представител - адв. И. В. исковата молба се поддържа, като в допълнение изтъква, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, а именно бил е лишен от управление на МПС, трудно се е придвижвал до работа и съответно в очите на своите близки, роднини и приятели той е човек, който е употребявал наркотични вещества и съответно е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. Предвид изложеното моли съдът да уважи исковата молба и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР – Варна чрез процесуален представител юрисконсулт Й., оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Намира, че не са доказани вредите настъпили от отменения административен акт, причинно-следствената връзка със заповедта, както и техният размер. По отношение на имуществените претенции, които са в размер на 56 лв. възразява също, тъй като са направени по волята на самия ищец, а не по настояване на органите на МВР – Варна. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира, че предявения иск е недоказан. Претенцията за имуществени вреди за сумата от 56 лв. разноски за платен от ищеца тест за наркотични вещества, не е в пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните вреди, т.к. теста е бил извършен по желание на ищеца. По отношение втората претенция за причинени неимуществени вреди не са установени по делото доказателства за такива промени в неимуществената сфера на ищеца. Дори да приемем, че такива са налице не се установи еднозначно дали те са резултат от издаването на незаконосъобразната заповед, дали те са резултат от показанията на техническото средство или дали те са резултат от задържането на ищеца за 24 часа. С тези съображения е изразено становище за неоснователност на исковата претенция и моли да бъде отхвърлена.

Съдът намира за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000335/15.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна, на А.Т.Ф. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена поради следните мотиви на 14.03.2023 г. в 16.06 ч. А.Т.Ф. ***, посока бул. „Девня“ на кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“, лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ////, след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер АRРК-0014, който отчита наличие на бензодиазепини с поредна проба номер 77. Посочено е, че са отнети СУМПС №*********.

Съставен е АУАН серия GA № 840988/14.03.2023 г. от младши автоконтрольор с сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна против А.Т.Ф. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и е иззето Свидетелство за управление на МПС № *********.

На Ф. е издаден талон за медицинско изследване номер 121556/14.03.2023 г., връчен му е на 14.03.2023 г. в 16.40 ч., след което той е придружен от полицейския служител до ВМА гр. Варна, където е дал биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като Ф. не е приел показанията на техническото средство.

С оглед данни за престъпление е образуваното Досъдебно производство № 96/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е издадена мотивирана резолюция № 23-0819-М000115/15.03.2023 г. от началник група в ОДМВР - Варна за прекратяване на административно-наказателното производство.

С писмо ВРП№ 3572/2023 г. от 13.10.2023 г. прокурор при Районна прокуратура – Варна по искане на съда е посочил, че по ДП № 96/2003 г. по описа на сектор „ПП“ – ОДМВР – Варна е назначена съдебно – химическа експертиза на 15.03.2023 г., която до момента не е изготвена. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и същото се намира още във фазата на досъдебното производство.

От фиш за токсикохимичен анализ от 15.03.2023 г. издаден от Лаборатория по химикотоксикология в МБАЛ – Варна към Военномедицинска академия е установено, че в изследване на кръв и урина от 15.03.2023 г. на А.Т.Ф. не е установено наличие на наркотични вещества. Посоченият фиш е приет към доказателствата по адм. дело № 723/2023 г. на Адм. съд – Варна и към доказателствата по настоящото дело. Издадена е фактура № **********/15.03.2023 г. от МБАЛ – Варна към ВМА София за скрийнинг, анализ на урина и кръв, наркотичен тест на обща стойност 56 лева, във фактурата е посочено, че сумата е заплатена в брой, подписана е от представител на доставчика на услугата – МБАЛ – Варна към ВМА и получателя – А.Ф..

С Решение № 873/22.06.2023 г. по адм. дело № 723/2023 г. на Адм съд – Варна е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000335/15.03.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна сектор „Пътна полиция“ – Варна.

В съдебното производство са разпитани свидетели, които твърдят следното:

Свид. В.А.Н. твърди, че познава А.Ф. от пет години и са приятели. Спомня си, че в началото на м. март, след което уточнява, че на 14.03.2023 г. Ф. е бил спрян за проверка от полицията. Н. не е присъствал по време на проверката, но Ф. му се е обадил и той е отишъл, за да вземе автомобила му от мястото на проверката. Ф. му е позвънил и му е казал: „Направиха ми тест за наркотици, излезе положителен“, бил е много шокиран. Н. твърди, че познава Ф. от години и счита, че той не употребява наркотици. След случилото се е бил депресиран. Посочва, че Ф. живее в кв. „Васил Левски“, гр. Варна и работи в района на Западна промишлена зона, гр. Варна. След като на Ф. е било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, Н. с автомобил го е придвижвал до местоработата му и обратно. Близките и работодателят на Ф. са започнали да се съмняват, че употребява наркотици, поради случилото се. В резултат на всичко последвало от тази проверка счита, че Ф. е бил депресиран, защото се е затворил в тях, не е излизал, не е спял по цели нощи. Преди да се случи проверката на 14.03.2023 г. е бил много позитивен човек, усмихнат, весел, но изведнъж се е променил изцяло.

Свид. Самуил Н. К. посочва, че са приятели с Ф. от 10 години. Спомня си, че Ф. е бил спрян за проверка на 14.03.2023 г., защото датата е сходна с рождения му ден 14.04. Ф. му е позвънил, за да отидат със свид. Н. да му приберат колата. Лично не е присъствал, когато са го спрели за проверка. Отишли са до кръгово кръстовище под магазин „Метро“ в гр. Варна, защото там е бил автомобила и Ф.. След като е приключила проверката и вземане на кръвните проби се е срещнал с Ф., който е бил притеснен и уплашен, защото теста за наркотици бил положителен. След тази дата не е имал право да управлява МПС, защото му е отнето СУМПС. Знае къде живее Ф. като местоположение, посочва, че адреса му е ул. Мир в гр. Варна, но другите данни от адреса не ги знае. Посочва, че Ф. работи в „Ареон“, фирма за ароматизатори. Кръговото кръстовище, на което са го спрели за проверка е под магазин „Метро“ в гр. Варна и Ф. минавал от там, за да отиде и се върне от работа. В часа на проверката е отивал на работа. Местоработата му била в близост до мястото на проверката. До деня на проверката до работното си място се придвижвал с личния си автомобил, преди да му вземат СУМПС. След това техния общ приятел - Владимир Н. му е бил шофьор през периода, в който е нямал СУМПС, като Ф. му е плащал разходите. Налагало се е да му прави тези услуги, защото работното време на Ф. е било на смени, понякога е приключвал в 2 часа през нощта и е нямало друга възможност за придвижване. Относно случилото, намира, че то е породило съмнение у родителите и работодателя на Ф., както и у родителите на К., че Ф. употребява наркотици. Ф. е бил много разстроен от това, защото е било от значение за него какво е мнението на хората. Посочва, че често се виждат. К. е уточнил, че има дете, което много често е с Ф..

Свид. И.С.Х. е посочил, че е мл. инспектор „Старши полицай“ от 01.08.2023 г., преди това от 2018 г. е изпълнявал длъжността мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Спомням си лицето А.Ф.. Тогава е бил назначен като наряд дневна смяна от 8,00 до 20,00 ч. и е изпълнявал задачи по маршрут на кръгово кръстовище бул. „Вл. Варненчик“ и ул. „А.М.“. Спрял е заедно с колегата си по наряд за проверка автомобила управляван от Ф. и са извършили проверка с RSOD /служебен таблет за проверка/. Извършили са проверка и с дрегер за наличие на алкохол и „Дръг тест 5000“, който е за наличие на наркотици. Теста е отчел наличие на бензодиазепин. Тогава са предприели издаването на акт и медицински талон, като са отвели Ф. за вземане на кръвна проба във ВМА. Нямало е възражения от страна на ищеца, само е казал, че не е употребявал наркотични вещества. След вземане на кръвната проба отишли в ІІІ РПУ, където е бил задържан за употреба на наркотични вещества.

Свид. А.И.И.твърди, че си спомня, че на 14.03.2023 г. са спрели с колегата му за проверка лицето А.Ф. *** и бул. „А.М.“ в гр. Варна. На място са извършили проверка на лицето за неплатени глоби, алкохол и наркотици. При проверката за наркотици с „Дръг тест 5000“ е отчел положителна проба, но не си спомням за какво наркотично вещество. Показали са пробата на водача, след което са съставили документи и са го задържали.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразен административен акт.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК, ОД МВР – Варна е надлежен ответник, тъй като на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, съответно действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

За уважаване на предявения иск за имуществени и неимуществени вреди, ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт.

На 14.03.2023 г. около 16,06 г. при проверка на Ф. за употреба на наркотици с техническо средство, същото е отчело положителен резултат за бензодиазепин. Дал е кръвна проба за химико – токсикологично изследване, което по аргумент на чл.3а, т.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. и чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП сочи, че е оспорил резултата от техническото средство, като в последната норма е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

С цел да опровергае резултата от дрегера, на 15.03.2023 г. по собствено желание в лаборатория в МБАЛ – Варна към ВМА, Ф. е предал за изследване кръв и урина. Издаден е Фиш за токсикохимичен анализна от 15.03.2023 г., като резултатите от изселването сочат, че не са установени наркотични в кръвта и урината му. Заплатил е за изследването сумата от 56 лева по фактура № **********/15.03.2023 г. издадена от доставчик МБАЛ – Варна към ВМА – София. Фиш за токсикохимичен анализ от 15.03.2023 г. е приет към доказателствата по адм. дело № 723/2023 г. на Адм. съд – Варна. С решението по адм. дело №723/2023 г. отмяната на заповедта на ПАМ не е постановена, поради резултатите посочени във фиш за токсикохимичен анализ от 15.03.2023 г., но това доказателство, несъмнено е било потвърждение, че Ф. оспорва резултата от техническото средство и събира доказателства, за да го опровергае. Следва, че това доказателство е било относимо за спора по адм. дело №723/2023 г. на Адм. съд – Варна. Сторените разноски преди започване на съдебното производство не е предвидено да се дължат от ответната страна по арг. на чл.143, ал.1 от АПК. Разноските за доказателства сторени преди започване на съдебното производство са имуществена вреда за ищеца и следва да се обезщетят по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С тези съображения съдът приема, че сторените разноски от 56 лева са в пряка причинно – следствена връзка с издадения незаконосъобразен административен акт, същите са претърпяна имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена чрез заплащане на сумата на ищеца, в този смисъл - Решение № 1231 от 6.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2022 г.

От разпита на свид. Н. и свид. К. се установява, че Ф. е бил силно разстроен и депресиран от положителния резултата на дрегера за наркотици. Станал е необщителен, по-рядко се е срещал с приятелите си отколкото преди това. Всички приятели, познати, родителите му, родителите на приятелите му и работодателя му са имали съмнение, че резултата от изследването с техническото средство може да е верен, съответно, че той употребява наркотици. Отнемането на СУМПС на Ф. е станало известно на много лица, защото той се е придвижвал с автомобил, включително до местоработата си.

С оглед тези установявания съдът приема, че авторитета на Ф. е бил сериозно накърнен и то необосновано, тъй като изследването с техническо средство е извършено на 14.03.2023 г., като до момента не е изготвен протокол за химико – токсикологично изследване по реда на чл.24, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. На основание чл.24, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017 г., химико - токсикологичното изследване се извършва от трето лице - лице с висше образование и професионална квалификация "химик", в случая служител на МБАЛ – Варна при ВМА и това лице не е в служебна зависимост от административния орган издал заповедта за ПАМ или други длъжностни лица в ОД МВР – Варна. Следвало е полицейския инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна да съобрази, че към момента на издаване на заповедта за ПАМ – 15.03.2023 г. резултата от техническо средство за употреба на наркотици е оспорен от ищеца, поради което определящ е резултата от кръвната проба и при липса на такъв да не се отнема временно СУМПС, защото не са налице всички релевантни факти за това, които чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП предвижда.

В случай, че не беше отнето СУМПС и Ф. е имал възможност да управлява МПС кръгът от неговите роднини, близки и познати не биха узнали за наличието на резултата от дрегера, съответно нямаше да се породи съмнение, че той употребява наркотици. Създаването на мнение в обществото, че определено лице употребява наркотични вещества е изключително злепоставящо и е предпоставка за трудно намиране на работа, също така е възможно да окаже негативно влияние върху отношението на хората към лицето. Всеобщоизвестно е, че се подхожда с недоверие към лица, които страдат от зависимости, сред които е и наркотичнта. В този смисъл съдът приема, че честта, достойнството, доброто име и авторитета на Ф. са били накърнени, в резултат на което той е изпитал негативни емоции. Следва да се отбележи, че при издаване на всеки административен акт, с който се въвежда лишаване от право или изпълнение на задължение е естествено да бъде причинен дискомфорт на съответния адресат на акта, но в случая съдът приема, че се касае не за естествената неприятна емоция, а за много по-силен негативен емоционален резултат. Доказателство за това са твърденията на свид. Н. и свид. Калев, които сочат, че Ф. е станал необщителен, рядко е излизал с приятели и е бил депресиран.

Същите свидетели посочват че ищецът, през периода, в който е бил с отнето СУМПС се е придвижвал до местоработата си и до други места, чрез автомобил управляван от свид. Н.. Това безспорно е създало неудобство за ищеца, защото е следвало да съобразява придвижването си с друго лице. Действително възможно е било да ползва градски транспорт или друг платен превоз, но това отнема време или парични средства, което също създава негативна емоция.

С оглед установеното ищецът е претърпял сочените от него неимуществени вреди, изразяващи се нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, както и дискомфорт от невъзможността на управлява личния си автомобил. Тези вреди са пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед.

СУМПС е иззето от А.Т.Ф. на 14.03.2023 г., което е посочено в АУАН серия GA №840988/14.03.2023 г., извършено е на основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП /В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение/. Временното отнемане на СУМПС се е осъществило със заповедта за ПАМ издадена на 15.03.2023 г. на основание чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, подлежаща на предварително изпълнение съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП и въпреки, че се основава на АУАН серия GA №840988/14.03.2023 г., отнемането на СУМПС е от 15.03.2023 г. и е продължило до 22.06.2023 г., когато е отменена заповедта с решение № 873/22.06.2023 г. по адм. дело № 723/2023 г., което е окончателно, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП. Това установява, че от 15.03.2023 г. до 22.06.2023 г. е доказан периода на претърпяване на имуществените и неимуществените вреди, в резултат на отменената заповед за ПАМ. Съответно за 14.03.2023 г. съдът приема, че претендираните вреди не са в резултат на отменената заповед.

ПАМ по реда на чл. 171, т.1 б. “б“ от ЗДвП се издава до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата не е мярка за неотклонение по смисъла на чл. 58, ал.1-4 от НПК и не може да служи за целите на наказателното производство, което е образувано във връзка със случая – Досъдебно производство № 96/2023 г. по описа на сектор „ПП“ ОДМВР - Варна. В този смисъл въпреки, че към момента не е решен въпроса с отговорността по наказателното производство, не следва да се счита, че е имало основание да ищецът да претърпи имуществени и неимуществени вреди.

Относно посочените неимуществени вреди от задържане за 24 часа, с определение №2304/21.08.2023 г. на ищецът е дадено указание да уточни задържаното за 24 часа, което сочи в исковата молба в резултат на какъв административен, съдебен или друг акт е извършено и кога. Доказателства в тази насока не са посочени и представени. Свид. Х. и свид. И. твърдят, че след даване на кръвна проба ищецът е бил задържан и отведен в Трето РУ – Варна с оглед установената употреба на наркотични вещества. След като не е представен от ищеца административен акт отменен по надлежния ред относно извършеното задържане, съдът приема, че в тази част искът е недоказан, поради което не са налице доказателства, че задържането за 24 часа е било незаконосъобразно и от него са претърпени вреди.

Следва, че претърпените неимуществени вреди са само в резултата на незаконосъобразната Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0919-000335/15.03.2023 г. издадена от полицейски инспектор в сектор „ПП“ към ОДМВР – Варна.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. В случая периодът на преживените негативни емоции е три месеца и седем дни, и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано, че се е наложила медицинска или друга специализирана намеса за подобряване на психологичното състояние на ищеца. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. При преценка изискванията на чл.52 от ЗЗД, предвид степента на увреждането, периодът на исковата претенция, понесените неимуществени вреди и икономическия стандарт в страната, съдът намира, че за установените неимуществени вреди справедливото обезщетение е в размер на 1000 лева. В този смисъл са Решение № 9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2023 г., Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2022 г. и Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2022 г.

Предвид изложеното исковата претенция е основателна за имуществени вреди в размер на 56 лева и неимуществени вреди до размера от 1000 лева, общо 1056 лева. Имуществената претенция е неоснователна в останалата част в размер на 4000 лева.

Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на образуване на настоящото дело. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия акт. Следва, че лихвата е дължима от 22.06.2023 г., но поради това, че искът е за лихва считано от датата на образуване на делото в съда 03.08.2023 г., следва претенцията да се уважи по този начин. При това положение, следва да се присъди лихва върху уважената главница от 1 056 лева, считано от 03.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Относно разноските. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие сключен с адв. Д. на 26.09.2023 г. Съразмерно уважената част от иска дължимото възнаграждение за адвокат е в размер на 83,54 лева.

Ответникът е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 24, изр.2 от НЗПП съдът определя, че в настоящия случай с оглед предявения иск от 5056 лева, дължимото възнаграждение в пълен размер е 100 лева, тъй като случая не е с правна и фактическа сложност. С оглед отхвърлената част от иска в размер на 4000 лева, дължимото възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ е в размер на 79,11 лева. След прихващане, ответникът следва да заплати възнаграждение за адвокат на ищеца в размер на 4,43 лева и държавна такса в размер на 10 лева, общо 14,43 лева, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Воден от горното, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати на А.Т.Ф. ЕГН ********** сумата от 1 056 лева /хиляда петдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди през периода от 15.03.2023 г. до 22.06.2023 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000335/15.03.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна сектор „Пътна полиция“ – Варна, отменен с Решение № 873/22.06.2023 г. по адм. дело № 723/2023 г. на Адм. съд - Варна, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5 056 лева /пет хиляди петдесет и шест лева/ и за лихва върху тази част, считано от 03.08.2023 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати на А.Т.Ф. ЕГН ********** сумата от 14,43 лева /четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща сторените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

	Съдия: