№ 1644
гр. Бургас, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222120108223 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след като с определение
№3613/23.11.2022 г., гр.д.№4712/2022 г. по описа на РС-Стара Загора е
изпратено по подсъдност на РС-Бургас.
То от своя страна е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, представлявано от А.С., В.Р.К. и
И.С.П.-С., уточнена със становище, рег.№22.11.2022 г. по описа на РС-Стара
Загора, поредно уточнение с молба, рег.№1278/12.01.2023 г., против
наследниците на Г. Ф. И., ЕГН **********, а именно М. Н. И., ЕГН
**********, адрес в гр.Бургас, ***, Ф. Г. Ф., ЕГН **********, адрес
гр.Бургас, *** и Д. Г. В., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплатят
разделно, съобразно наследствените си дялове сумата от 522,19 лева, от която
348,12 лева, дължима от М. Н. И., съответстваща на 4/6 от наследствения й
дял, сумата от 87,03 лева, дължима от Ф. Г. Ф., съответстваща на 1/6 от
наследствения му дял и сумата от 87,03 лева, дължима от Д. Г. В.,
съответстваща на 1/6 от наследствения й дял, представляваща неплатена цена
за консумирана електрическа енергия на обект с ИТН ***, находящ се в с.***,
с открит клиентски номер ***, дължима за периода 20.02.2022 г. – 19.05.2022
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
исковата молба на 07.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 18,84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.04.2022 г. до 06.10.2022 г., от която 12,56 лева, дължима от М. Н. И.,
съответстваща на наследствения й дял от 4/6, 3,14 лева, дължима от Ф. Г. Ф.,
1
съответстваща на наследствения му дял от 1/6 и 3,14 лева, дължима от Д. Г.
В., съответстваща на наследствения му дял от 1/6.
Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството си на краен снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като по
силата на чл.7, т.1 от същите, се е задължил да снабдява ответника с
електрическа енергия, докато по силата на чл.11, т.1 от ОУ, ответникът се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите.
Според обстоятелствената част на исковата молба, в периода 20.02.2022 г. –
19.05.2022 г., ищецът изпълнил задълженията си по ОУ и доставил в обекта
на ответника елекрическа енергия на обща стойност 522,19 лева. Твърди, че
същата не му е заплатена от страна на ответниците, поради което и
претендира главницата ведно с лихва за забава.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не се явява и не се представлява,
депозира писмено становище.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. В., редовно уведомена, не се е
възползвала от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. И. и Ф. Ф., чрез назначения им от
съда особен представител – адв. С., депозират съвместен писмен отговор, с
който оспорват съществуването на облигационно правоотношение между
ищеца и ответниците за процесния период по доставяне на услуга –
снабдяване с електрическа енергия. В съдебно заседание
ответникът Д. В. - редовно призована, не се явява и представлява.
В съдебно заседание ответниците М. И. и Ф. Ф. се представляват от
назначения им от съда особен представител, който поддържа отговора на
исковата молба.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.79, ал.1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Прието като доказателство по делото е удостоверение за наследници, изх.
№25/14.11.2022 г., издадено от Община Стара Загора, от съдържанието на
което става ясно, че Г. Ф. И. е починал на *** г., а негови наследници по
закон са М. Н. И. - съпруга, Ф. Г. Ф. - син и Д. Г. В. – дъщеря.
По делото е представена от Община Стара Загора данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ, вх.№***/25.05.1998 г., видно от която същата е подадена от Г.
И.. От съдържанието й се установява, че последният е декларирал
2
собственост върху имот, находящ се в с.***, община Стара Загора,
представляващ къща, придобит чрез нотариален акт за дарение с
№113/15.02.19082 г. на нотариус при РС-Стара Загора.
По делото са приети като доказателства 3 броя фактури и препис-
извлечение от сметка, от съдържанието, на които се установява, че за периода
20.02.2022 г. - 19.05.2022 г., в обект с адрес в с.***, област Стара Загора и
ИТН ***, е доставена електроенергия и са предоставени мрежови услуги на
обща стойност 522,19 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът прави следните
правни изводи:
На основание чл.98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Видно от ал.3 на същия текст,
крайният снабдител на електрическа енергия публикува общите условия най-
малко в един централен и един местен всекидневник, а според ал.4 от
цитираната разпоредба, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
На основание чл.13 от ОУ, одобрени с Решение №ОУ-013/10.05.2008 г. от
ДКЕВР, в сила към момента, в който се претендира да са начислени
процесните суми, ЕВН снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД и не се е възползвал от правото си да
избере друг доставчик.
По делото не се оспорва, че обекта в с.***, област Стара Загора, за който се
претендира да е начислена консумираната ел.енергия, е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ищеца, поради което и за последния
съществува задължение да го снабдява с електрическа енергия. Безспорна е и
извършената доставка на отразената във фактурите услуга по вид и
количество, както и че ищецът правилно е калкулирал посочените суми за
ползвана ел.енергия.
Спорен в настоящия казус се явява единствено въпросът за наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото. В тази връзка,
установи се по делото, че имотът в с.***, област Стара Загора, е бил
собственост на наследодателя на ответниците – Г. Ф. И., като в съответствие с
приетата като доказателство декларация по чл.14 от ЗМДТ, същият е
деклариран като еднолична негова собственост, придобита по дарение. Ето
защо, след смъртта му и съгласно чл.9 от ЗН, всеки от ответниците като негов
наследник по закон се явява съсобственик на 1/3 ид.ч. от електроснабдения
имот. Не се представят доказателства съсобствеността върху имота на
ответниците да е прекратена, или правото на ползване върху имота да е
прехвърлено на друг собственик, поради което и ответниците отговарят за
задълженията за заплащане на потребеното в наследствения имот количество
3
ел.енергия, съобразно наследствената им квота за процесния период. Това е
така, тъй като като съсобственици на имота, ответниците се явяват
„потребители на електрическа енергия“ по смисъла на чл.1, т.4 от цитираните
по-горе ОУ, където понятието „клиент“ се разбира в своето значение като
„потребител“, а „потребител“ от своя страна е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН Електроразпределение“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че наведеното от ответниците
възражение е неоснователно и следва да бъде прието, че между страните е
налице облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество е доставяло електрическа енергия на потребителя, съобразно
публично известни условия и по цени, определени от ДКЕВР, а за ответните
страни е възникнало задължението да заплатят стойността на доставената и
консумирана електрическа енергия. По делото не се твърди, а и няма
доказателства задълженията за потребената в имота електрическа енергия за
процесния период, съгласно издадените от ищеца фактури, да е платена или
погасена по друг начин, поради което и всеки от тях отговаря до размера от
1/3 от претендираната обща сума, в съответствие с притежаваното от негова
страна право на собственост по отношение на процесния недвижим имот.
Главният иск следователно се явява основателен и доказан до размера от
174,06 лева за всеки от ответниците и подлежи на отхвърляне като
неоснователен за горницата до 348,12 лева за ответницата М. И.. За
ответниците Ф. Ф. и Д. В. следва да се уважи в предявения размер от по 87,03
лева за всеки от тях. Главниците се дължат ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска на 07.10.2022 г. до окончателното им
изплащане.
Поради неизпълнение от страна на ответниците на главното задължение в
посочения в чл.18 от ОУ срок, основателна се явява и претенцията на ищеца
за обезщетение за забава по чл.27 от ОУ, в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден в периода 30.04.2022 г. – 06.10.2022 г. Наличието на уговорен
падеж на задължението по всяка отделна фактура предполага, че с
настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова, на основание чл.86 от ЗЗД, всеки един от
ответниците в съответствие с правото си на собственост по отношение на
процесния недвижим имот дължи обезщетение в размер на по 6,28 лева от
претендирания общ размер от 18,84 лева. Акцесорният иск следователно
подлежи на отхвърляне като неоснователен за горницата до 12,56 лева за
ответницата М. И.. За ответниците Ф. Ф. и Д. В. следва да се уважи в
предявения размер от по 3,14 лева за всеки от тях.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски,
4
които са в общ размер на 1100 лева, от които 300,00 лева за платена държавна
такса (по 100,00 лева за всеки от ответниците) и 800,00 лева за платено
възнаграждение за особен представител на ответниците М. И. и Ф. Ф..
Съобразно уважената част от исковете, ответницата М. И. дължи сумата от
245,65 лева, ответникът Ф. Ф. дължи сумата от 500 лева, а ответницата Д. В.
дължи сумата от 100,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, представлявано от
А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 174,06 лева, представляваща стойността на
доставена електрическа енергия по партида с клиентски номер *** за обект,
находящ се в с.***, област Стара Загора, ИТН ***, дължима за периода
20.02.2022 г. – 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 07.10.2022 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до предявения размер от 348,12 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като неснователен.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, представлявано от
А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 3,14 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 174,06 лева, дължимо за периода от 30.04.2022 г.
до 06.10.2022 г., като за разликата до предявения размер от 12,56 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. Г. Ф., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, *** да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 87,03 лева, представляваща стойността на
доставена електрическа енергия по партида с клиентски номер *** за обект,
находящ се в с.***, област Стара Загора, ИТН ***, дължима за периода
20.02.2022 г. – 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 07.10.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 3,14 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, дължимо за периода от 30.04.2022 г. до 06.10.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 87,03 лева, представляваща стойността на
5
доставена електрическа енергия по партида с клиентски номер *** за обект,
находящ се в с.***, област Стара Загора, ИТН ***, дължима за периода
20.02.2022 г. – 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 07.10.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 3,14 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, дължимо за периода от 30.04.2022 г. до 06.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, представлявано от
А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 245,65 лева, представляваща
представляваща направените в настоящото производство разноски
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. Г. Ф., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, представлявано от
А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 500,00 лева, представляваща
представляваща направените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ***, да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37,
представлявано от А.С., В.Р.К. и И.С.П.-С., сумата от 100,00 лева,
представляваща представляваща направените в настоящото производство
разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6