Решение по дело №1854/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.06.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ПАВЕЛ ПАНОВ

                                      

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1854 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.06.2018г., гр.д.50613/17г., СРС, 144 с-в признава за установено, че Р.Г.Б. и А.К.А. дължат солидарно на  „Т.С.” ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата                     1 571,92 лв. - доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 11.04.2017г. до изплащане на вземането и сумата 83,13 лв. - лихва за периода от 15.09.2016г. до 23.03.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.04.2017г., ч.гр.д.22735/2017г., СРС,  144 състав, отхвърля исковете за главницата за разликата до пълния претендиран размер от 1 593,92 лв., ведно със законна лихва за периода от 11.4.2017г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 86,36 лв., като осъжда ответниците да заплатят солидарно на ищеца  сумата 515,50 лв. - разноски за заповедно и исково производството.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответниците по тях Р.Г.Б. и А.К.А.. Считат, че претендираните суми не са за правилно начислени. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а жалбата на ответниците е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното.  

Неоснователен е единственият довод в жалбата на ищеца за прихващане на плащанията с по-стари задължения от предходен отчетен период.

В зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, възниква ново вземане или в полза на потребителя - за възстановяване, или в полза на топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Възможността за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки, без изрично съгласие на потребителя, е установена с чл.32, ал.3 от Общите условия на ищеца, публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са приложими за вземания, възникнали след влизането им в сила. Като най-стари задължения следва да се разглеждат само тези за съответния отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Прихващането с по-стари задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. Затова предвид извършените плащания на процесните вземания, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Основателни са оплакванията по жалбата на ответниците по исковете, че претендираните суми не са за правилно начислени.

В съдебно-техническата експертиза, вещото лице Д.С.определя стойността за потребена топлинна енергия и гореща вода през процесния период  01.05.2015г. - 30.04.2016г. в съответствие с размерите, служебно начислени от ищеца „Т.С.” ЕАД и дяловия разпределител, поради неосигурен достъп до топласнабдения имот от ответниците Р.Г.Б. и А.К.А., съобразно съставен протокол за извършени посещения.

Разпоредбите на чл.150, ал.1, т.5 ЗЕ и чл.70, ал.3 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването предвиждат, че редът за осигуряване на достъп до имота от собствениците, съответно до отоплителните тела, средствата за търговско измерване и други контролни приспособления се урежда в общите условия на топлопреносното предприятие.

Съгласно чл.41, ал.1, изр. последно ОУ на ищеца, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача.

Според чл.13, ал.1, т.3 ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет.

В случая, представеният протокол за неосигурен достъп не съдържа реквизитите, предвидени в цитираните клаузи от Общите условия на ответника. Положени са само три последователни подписа на 28.04.2016г. от лицето Донков, на 12.05.2016г. от лицето Ш.от ап.3 и на 21.05.2016г. от лице, без посочено име, от ап.73. Подписалите не са персонифицирани чрез посочване на трите имена. Не е уточнено качеството им и конкретно доколко са свидетели или етажни собственици, овластени от етажната собственост да подписват подобни книжа. Липсват данни да пълните им адреси, с уточняване на блок и вход, поради което не се установява изобщо са етажни собственици в сградата, където се намира топлоснабдения имот. Няма подписи от упълномощен представител на ответника като продавач и на двама свидетели, с които не е в служебни правоотношения.

Протоколът не удостоверява със сигурност извършени посещения без осигурен достъп, именно в топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********. Непоследователните в рамките на целия текст вписвания сочат за посетени адреси в ж.к. „Гоце Делчев“, входове 1 – 5, и имоти, сред е числото „92“, обаче липсва обозначен административен номер на съответния жилищен блок.

Единствено относно посещение на 12.05.2016г., фигурира числото „257“, но цифрата „2“ е допълнително изпълнена с удебелен шрифт върху друга цифра, подобна на „3“.

При извършената по реда на чл.178, ал.2 ГПК преценка за доказателствената сила на документа с външен недостатък, каквато е поправката, въззивният съд извършва съпоставка с всички обстоятелства и доказателства по делото. Отчита отсъствието на обозначение в документа, от кого е извършена поправката, касаеща спорен по делото факт. Съобразява, че протоколът има характер на частен свидетелстващ документ по чл.180 ГПК, без обвързваща материална доказателствена сила. Предвид своевременното му оспорване от ответниците в о.с.з. 27.03.2017г., когато е представен, обективираните в него обстоятелства подлежат на доказване с преки доказателствени средства от ищеца, каквито не са представени.

В резултат, не се доказва ответниците като потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, да не осигуряват поискан им достъп до топлоснабдения имот, което да е удостоверено в съответствие с Общите условия на топлопреносното предприятие, с оглед законовата делегация. Не са изпълнени хипотезите на чл.69, ал.2, т.4 и ал.4, т.4 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, предвиждащи възможност за служебно начисляване на цена за предоставена топлинна енергия и гореща вода, когато не е осигурен достъп за отчитане.

След като в съдебно-техническата експертиза, стойността на предоставената топлинна енергия е определена на база, приложима при неосигурен достъп до измервателните уреди, заключението не следва да се кредитира. При липса на доказателства за точно количество реално доставена топлинна енергия и гореща вода за имота, както и за тяхната стойност, исковете да признаване дължимост на съответната цена и на мораторна лихва върху главницата следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят. Решението в останалата отхвърлителна част следва да се потвърди.

Ищците в заповедното производство и исковото производство пред първа инстанция не установяват реализирани разноски, а пред настоящата инстанция доказват разноски от 33.10 лв. – д.т., които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

        

ОТМЕНЯ решение от 11.06.2018г., гр.д.50613/17г., СРС, 144 с-в в частта, с която се признава за установено, че Р.Г.Б. и А.К.А. дължат солидарно на  „Т.С.” ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 1 571,92 лв. - доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 11.04.2017г. до изплащане на вземането и сумата 83,13 лв. - лихва за периода от 15.09.2016г. до 23.03.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.04.2017г., ч.гр.д.22735/2017г., СРС,  144 състав, като се осъжда Р.Г.Б. и А.К.А. да заплатят солидарно на  „Т.С.” ЕАД сумата 515,50 лв. - разноски за заповедно и исково производството и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, *** срещу Р.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Р.Г.Б. и А.К.А. дължат на  „Т.С.” ЕАД сумата 1 571,92 лв. - доставена топлинна енергия за имот в гр.София, ж.к. „******** през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сумата 83,13 лв. - лихва за забава през периода от 15.09.2016г. до 23.03.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.04.2017г., ч.гр.д.22735/2017г., СРС,  144 с-в.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.06.2018г., гр.д.50613/17г., СРС, 144 с-в в останалата част.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 33.10 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.