№ 18945
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря Б. ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110125608 по описа за 2024 година
Предявени са от П. П. М. против Министерство на вътрешните работи и в условия на
евентуалност против Обласна Дирекция на МВР - Бургас евентуално съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 5340 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2024 г. включително, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
07.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД
за сумата от 810 лева, представляваща обезщетение за забава върху вземанията, считано от
датата, на която съответното месечно вземане е станало изискуемо, до датата на предявяване
на исковете - 07.05.2024 г. Ищецът твърди, че със заповед № 8121к-20367/05.11.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи, бил назначен за държавен служител, на длъжност
„старши експерт (ОМП)“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване “
на отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР - Бургас. Сочи, че
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т .2 ЗМВР, какъвто е бил той и като такъв имал право да получава
ежемесечно левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че за
процесния период не е предоставяна храна в натура, нито пък е изплащана нейната левова
равностойност, дължима по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Министерство на вътрешните работи, с който оспорва исковете. Не оспорва твърдението, че
страните били обвързани от валидно служебно правоотношение през исковия период по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, по силата на което ищецът заемал посочената длъжност. Излага, че
статутът на ищеца бил уреден със ЗДСл, в който не се предвиждало предоставянето на
безплатна храна или левовата й равностойност. Позовава се на анализ на законодателството
в тази връзка от 1991 г. насетне, в т.ч. последното изменение на нормата на чл. 142, ал. 4
ЗМВР. Признава, че през исковия период не е заплащал отделно на ищеца левова
равностойност за храна, но твърди, че не дължи отделно плащане, тъй като определената на
ищеца основна заплата включвала тази равностойност по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, предвид
нормата на § 69, ал. 6, вр. ал. 1, вр. § 86 ПЗР ЗИДЗМВР. Моли съда да отхвърли предявените
1
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
евентуалния ответник Обласна Дирекция на МВР - Бургас, с който оспорва иска. Оспорва да
е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове по съображения, че органа по
назначаване на държавните служители е МВР. Не оспорва твърденията за наличие на
служебно правоотношение между страните и положения труд от ищцата. Твърдят, че ищеца
е служител от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗДСл,
правилата на ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови препратки,
поради което разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията с ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е установено, че за процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност по чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР, като спорният въпрос по делото е дължи ли се левова равностойност за храна.
Със заповеди министърът на вътрешните работи е определил на служителите от
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР през 2021 г. и през 2022г. левовата равностойност
на храната в размер на 120 лв. месечно, а за периода 2023 – 2024 е в размер на 200 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни
служителиполицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /т.
1/; държавни служители /т. 2 и лица, работещи на трудово правоотношение /т. 3/. От
събраните доказателства се установи, че през процесния период страните по делото са били
обвързани от служебно правоотношение, като ищцата е имал статут на държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител
и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл.
190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. В чл. 1 ЗМВР е предвидено, че този закон урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на
вътрешните работи /МВР/ и статута на служителите в него. Настоящият съдебен състав
счита, че цитираната разпоредба е обща и се отнася и до служители на ЗМВР със статут по
чл. 142, ал. 1, т. 2 доколкото не са налице изрични норми, които да изключат приложението й
по отношение на тези служители. Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата равностойност. В цитираната норма не е предвидено
изключение на определена категория служители от системата на МВР и конкретно за
държавните служители, каквато е и ищцата. Обстоятелството, че в чл. 1 от Наредба №
8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи е посочено, че с
нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР не
променя този извод, тъй като законът не е делегирал на министъра на вътрешните работи да
2
определя кои служители следва да получават храна или парична равностойност, респ. да
ограничи кръга на работещите с право да получат храна или парична равностойност, а само
да определи условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1- 3
ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. Дори да се приеме, че е налице противоречие между
разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на
вътрешните работи и специалния ЗМВР, то следва да се приложи разпоредбата на
нормативния акт от по-висока степен, т. е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР. На следващо място, освен
буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба, следва да бъдат съобразени
и принципите на управление на държавната служба в МВР и най-вече тези за забрана за
дискриминация и обективност, тъй като в противен случай дългогодишни държавни
служители от системата на МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо
другите служители на МВР, които са назначени по трудово, респ. по служебно
правоотношение по ЗМВР.
Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за
сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се
изплаща левовата равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал.
1, т. 2 ЗМВР – не.
Нещо повече, според § 69 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. / служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на
ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с изключение на тези от
Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на този закон в сила.
Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се
преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова равностойност на храната
по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на преобразуване по
силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР
се дължи левова равностойност за неосигурена храна.
Такова следва да бъде разрешението и при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1
ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в
системата на МВР. Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ишецът е имал
качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същата да получи от
работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби,
уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.
В този смисъл Решение № 3859 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3889/2022
г., Решение № 3910 от 28.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2802/2024 г. и Решение № 623 от
2.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6815/2023 г.
3
Съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на
вътрешните работи, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават
ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи.
В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагал
труд. Не се твърди и установява да му е била осигурена храна, с оглед на което следва да се
приеме, че в негова полза е възникнало вземане за левовата й равностойност. Последната се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, каквито в случая се
явяват процесните заповеди, издадени от Министъра на вътрешните работи. В последните е
посочено, че се отнасят за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
В случая вещото лице изрично констатира, че в заплатата на ищеца няма
самостоятелно перо левова равностойност за храна и такава никога не е била
начислявана.
Доколкото обаче се достигна до извод, че ответникът дължи левовата
равностойност на неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквото
качество несъмнено има и ищеца, и предвид липсата на правна уредба относно нейния
размер, то по аналогия съответно приложение следва да намерят правилата именно на
посочените подзаконови нормативни актове. Размерът и доволствията, които се дължат на
всички служители на МВР в това число и на ищцата, се определят ежегодно със заповед на
Министъра на вътрешните работи.
По изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи до размера
на 5440 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2024 г. включително.
Относно искът за лихвата:
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният
такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана,
доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно заплащане при тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. Ответникът дължи лихва за забава за периода от падежа на
всяко изискуемо вземан, което съгласно заключението на съдебно - икономическата
експертиза е в размер на от 833,10 лв.
Относно разноските в производството
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е доказал сторени
такива в производството в размер на 1488 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в общ размер от 250,92 лв., както и разноските за
експертиза в размер на 300 лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на П. П. М. с ЕГН
**********, правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 5440
лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна за периода от м.05.2021
г. до м.04.2024 г. включително, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
07.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД
за сумата от 833,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху вземанията, считано
от датата, на която съответното месечно вземане е станало изискуемо, до датата на
предявяване на исковете - 07.05.2024 г., както и сумата в размер на 1488 лв. за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, което е реално заплатено по
банков път.
ОСЪЖДА ГДПБ и защита на населението - МВР на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 250,92 лв., държавна такса върху
исковете и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5