Присъда по дело №539/2022 на Районен съд - Русе

Подсъдимият СТ. Ф. ЮН. от гр.Русе е предаден на съд по обвинение в това, че :“ На
29.12.2020год. в гр. Русе, чрез използване на неистински частни документи – Договор за
паричен заем №4016031/29.12.2020год. със Заемодател “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
представлявано от В. АНГ. АНГ. от гр. Русе, и Заемател ИВ. СТ. ЯН. от гр.Русе, Договор
за предоставяне на поръчителство №4016031/29.12.2020год. с Поръчител “ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от В. АНГ. АНГ. от гр. Русе, и Потребител ИВ. СТ.
ЯН. от гр. Русе, Предложение за сключване на паричен заем със Заемодател “ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, представлявано от В. АНГ. АНГ. от гр. Русе, и Заемател ИВ. СТ.
ЯН. от гр. Русе, Погасителен план /месечни погасителни вноски, получил без правно
основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 800.00 лева,
собственост на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с намерение да я присвои. Престъпление
по чл. 212, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за
доказаност на извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК – документна измама, за
което счита, че следва да се наложи предвиденото наказание ЛОС, в размер към
предвидения минимум от 2г, ефективното изпълнение на което да бъде отложено за
изпитателен срок от 4г.
Пострадалата от престъплението - ИВ. СТ. ЯН. от гр.Русе, редовно призована се
явява в с.з., не предявява гр.иск, не желае да участва в процеса като граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимият, редовно призован, се явява в с.з. доведен от Затвора в гр.Ловеч ,
където изтърпява наказание Лишаване от свобода по друга присъда. Явява се заедно с
назначения на основание чл.94, ал.1, т.6 от НК сл.защитник адв.Б.Ж. от АК Русе. Дава
подробни обяснения по случая. Не отрича, че той е предоставил личната карта на баба си
св.И. Ст. Я., без нейно знание на св.В.А. и св.Г.А. с цел да бъде одобрен кредит на нейно име,
за който е знаел, че ще бъде в размер на 400лв. Не отрича, че той е подписал договора за
кредит и че е получил от кредита 200лв. Пояснява, че изцяло е бил под въздействието на
тримата свидетели св.В.А., св. Г.А. и св.Т.П., които са взели част от сумата по кредита,
като уговорката с тях е била четиримата заедно да върнат парите от кредита, но в
последствие тримата са го изоставили сам да носи отговорността. Назначеният
сл.защитник пледира за оправдателна присъда, тъй като действията на подсъдимия не
осъществявали фактическия състав на документна измама, поради което извършеното от
него не е престъпление.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият СТ. Ф. ЮН. с ЕГН: ********** е ***, осъждан за деяния, извършени
след настоящото деяние.
Св. В.А. към м.декември 2020г. работела като кредитен консултант в “ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Задачата и била да набира клиенти на дружеството, на които да
съдейства при получаване на кредити. В края на м. декември 2020год. със съдействието на
своя познат св. Г.А. подсъдимият се свързал по телефона със св.В.А.. Подсъдимият Ю.
бил безработен, не притежавал и имущество, което да му носи доходи. Живеел в една къща
с баба си – св. И.Я.. Решил да вземе паричен кредит като ползва личните данни на баба си
– св. И.Я.. В проведен разговор със св. А. той я попитал дали баба му може да получи
кредит, тъй като била пенсионерка и имала нужда от парична сума в размер на около 800
лева. Свидетелката отговорила положително и обяснила, че трябва да се оформят
документи с данните на кредитополучателя. Тогава подсъдимият намерил и взел от дома
им личната карта на св.Я. без нейно знание. Снимал я и предал копието на св.А. и св.А.. С
данните от личната карта на св.Я. св. А. изготвила искане за кредит, което предала на
Офис-мениджъра св.В.З.. Тя в съответствие с правилата на работа в дружеството го
1

изпратила по електронен път в Централния офис на фирмата в гр.София, където
искането получило одобрение. Следващата стъпка по отпускане на кредита била лично
подписване на документите от кредитоискателя, като за целта св.А. трябвало да посети
дома на св.И.Я.. Действията се развивали по време на пандемията и подсъдимият й
обяснил, че жената е болна и не може сама да отиде в офиса. Една вечер св.А. с личния си
автомобил завел св.А. до дома на св.Я.. Докато чакали на улицата видели подсъдимия да
излиза от къщата. После на вратата за кратко се показала възрастна жена, след което се
прибрала вътре. Малко след това подсъдимият излязъл от къщата и отишъл при св.А. и
св.А., които не искали да влизат в къщата на подсъдимия, за да не се заразят и разболеят
от св.Я.. Подсъдимият взел подготвения за подписване договор и другите документи,
които свидетелката му дала, за да ги занесе на баба си да се запознае с тях и да ги
подпише. Влязъл в къщата, а св.А. и св.А. останали да изчакат в автомобила пред имота.
Докато се намирал в къщата, подсъдимият положил подпис и изписал ръкописно
трите имена на баба си в съответните реквизити, касаещи кандидатстващото за паричен
кредит лице, във всички предадени му от свидетелката документи, а именно - Договор за
паричен заем №4016031/29.12.2020год. със Заемодател “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
представлявано от В. АНГ. АНГ. от гр. Русе, и Заемател ИВ. СТ. ЯН. от гр. Русе, Договор
за предоставяне на поръчителство №4016031/29.12.2020год. с Поръчител “ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от В. АНГ. АНГ. от гр.Русе, и Потребител ИВ. СТ.
ЯН. от гр.Русе, Предложение за сключване на паричен заем бл. №11202231961 със
Заемодател “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, представлявано от В. АНГ. АНГ. от гр.
Русе, и Заемател ИВ. СТ. ЯН. от гр. Русе, Погасителен план /месечни погасителни вноски,
предавайки им по този начин вид, че били подписани от св. Я.. След това ги върнал на св.А.,
ведно с копие от личната карта на св. Я.. Същата вечер св.А., нарушавайки правилата за
работа в „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД вместо на св.Я., като кредитополучател тя
предала на подсъдимия Ю. договорената парична сума в размер на 400 лева, без да и бъде
представено пълномощно, че св.Я. е упълномощила подс.Ю. да получи сумата по кредита
вместо нея. По този начин кредитът бил усвоен. Подсъдимият знаел и много добре
разбирал, че кредитът следва да бъде върнат от баба му – с.Я., тъй като тя е страна по
договора за кредит. Св. А. се върнала в офиса, където положила подписа си в съответните
реквизити на документите, след което ги предала на регионалния мениджър – св.З..
След като не постъпили няколко погасителни вноски по кредита, св. Я. била
посетена в дома си от служителки на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – св.Д.С. и св.А..
Тогава от тях тя разбрала за сключения на нейно име договор за паричен кредит.
Възмутена и ядосана от този факт тя посетила офиса на фирмата и разговаряла със св.
З.. Обяснила, че не била сключвала такъв договор и предположила, че това е извършено от
подсъдимия Ю., като неин внук. Св.Я. подала сигнал в полицията, във връзка с което била
заведена полицейска преписка и извършена проверка. Св.Я. разговаряла с внука си –
подсъдимия Ю. и той признал за извършеното от него, като казал, че св.А. и св.А. го
мотивирали да извърши това деяние и те му давали наставления какво точно да направи.
След известно време св.Я. заедно с подсъдимия отново посетили офиса на “ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, находящ се в гр. Русе, бул. “Липник“ №50, и пред св. З.. Там св.Я. със
скандален тон обяснила, че не е получавала кредит и че внукът и – подсъдимият е взел и
злоупотребил с данните от личната и карта. По случая била извършена вътрешна
проверка в офиса на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. По време на проверката установили
нарушения в работата на св.А., на която било разпоредено да върне на дружеството
сумата от 800лв, след което била освободена от длъжността кредитен консултант в
“ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в с.з. доказателства, посредством показанията на разпитаните
2

свидетели – Я., А., А., З., С., И.. Съдът кредитира техните показания изцяло, като приема,
че те са непротиворечиви, обосновани, логически свързани и взаимно допълващи се. В
показанията си разпитаните св.А. и А. разкрива факти, които непосредствено са
възприели, намирайки се в пряк и непосредствен контакт с подсъдимия. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели в частта им относно действията на подсъдимия,
свързани с получаване на сумата по кредита от него. Поставя под съмнение показанията
на св.А. за това, че тя по телефона е получила данните на св.Я., които и били издиктувани
от непозната за нея жена, която тя възприела като кредитоискателя. В тази част
показанията на свидетелката са оборени от обясненията на подсъдимия, който пред съда
признава, че той лично е взел личната карта на баба си от дома им и я предал на св.А., за
да оформи необходимите документи по кредита. Видно от ДП/л.30-45/ - писмото от „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и приложените оригинални документи към него, между тях се
намира и копие от ЛКарта на св.Я./л.45/, заверено от подсъдимия и проверено от св.А., за
което тя е положила подписа си. С това писмено даказателство се потвърждават
обясненията на подсъдимия. Съдът намира, че с показания в този вид, относно този факт
св.А. цели да предпази себе си, предвид неправомерните действия, които е извършила в
работата си като кредитен консултант. Съдът изцяло приема показанията на
свидетелите Я., З., С. за отговарящи на обективната истина, тъй като те еднопосочно
описват фактите около установяването на неправомерно одобрения и усвоен кредит,
взаимно се подкрепят като достоверни, същевременно се подкрепят и от всички други
събрани писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, които са от една страна
основно средство за защита и от друга - доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя от последователността им, логичността им,
както и от съответствието им с останалите приобщени по делото доказателствени
материали. В случая подсъдимият в обясненията си сочи както изгодни за него факти,
така и факти, които изцяло обосновават виновното му поведение. Достоверността на
обясненията на подсъдимия за това, как е попаднал в описаната от него престъпна схема,
какви са били отношенията му със св.А., св.А.а и св.Т.П. в извършената документна
измамата и по какъв начин те са се облагодетелствал от измамата не могат да бъдат
проверени чрез събраните други доказателства, тъй като съответни такива не са
представени нито от защитата, нито от обвинението. Поради тази причина съдът не
кредитира в тази част обясненията на подсъдимия. Липсата на безспорни доказателства
за задружна престъпна дейност и установен о съучастие на други лица обосновават и
параметрите на обвинението, насочено единствено към подсъдимия, чиито престъпни
действия са изцяло доказани.
Съдът приема за достоверни подробните обяснения на подсъдимия за участието му
в документната измама, тъй като те изцяло се потвърждават и допълват от
обясненията на посочените горе свидетели и основно от св. А. и св.А..
В ДП е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза. От заключението на
вещото лице – Протокол №540/16.08.2021год. по описа на С “БНТЛ“ при ОД МВР – гр.
Русе се установява, че ръкописният текст “ИВ. СТ. ЯН.“, положен в реквизита “Заемател
/Декларатор/ Възложител“, както и подписите, положени в реквизитите “Подпис“, в
Предложение за сключване на паричен заем бл. №11202231961, били изпълнени от обв. Ю.;
Установява се, че подписът, положен в реквизита “За Заемателя“ в Погасителен план
/месечни погасителни вноски, бил изпълнен от обв. Ю.; Експертът е категоричен, че
ръкописният текст “ИВ. СТ. ЯН.“, положен в съответно в реквизит “Потребител“ в
Договор за предоставяне на поръчителство №4016031/29.12.2020год. и в
“Заемател/Възложител“ в Договор за паричен заем №4016031/29.12.2020год., били
изпълнени от обв. Ю. и подписите, положени долу вдясно на всяка страница в Договор за
предоставяне на поръчителство №4016031/29.12.2020год. и Договор за паричен заем
3

№4016031/29.12.2020год., били изпълнени от обв. Ю., както и че подписът, положен под
реквизита “ТРИ ИМЕНА И ПОДПИС“ в Приложение към договор за предоставяне на
поръчителство, бил изпълнен от обв. Ю.. Съдът на основание чл.282, ал.1 от НПК проведе
разпит на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза и допълнителната
съдебно-почеркова експертиза. Изцяло кредитира и поставя в основата на постановената
осъдителна присъда заключенията по посочените експертизи като обосновани и изготвени
от специалист в съответната област, за който няма данни да е предубеден и
заинтересован от изхода на делото.
Съдът приема приложените по ДП № 3393 – ДП – 253 / 2021г. по описа на Второ
РУ Русе писмени доказателства и доказателствени средства – Договор за паричен заем
№4016031/29.12.2020год., Договор за предоставяне на поръчителство №4016031/
29.12.2020год., Предложение за сключване на паричен заем, Погасителен план /месечни
погасителни вноски, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, справки
от мобилните оператори, справка за съдимост, справка за образувани и неприключили
наказателни производства срещу лицето, биографична справка, декларации, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
При правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните
доказателства по нея съдът установи, че извършените от подсъдимия Ю. действия са
изцяло съставомерни по чл.212, ал.1 от НК, за което е привлечен като обвиняем, така
както пледира в края на процеса представителят на прокуратура.
Документната измама е престъпление против собствеността, което включва
сложен фактически състав и два предмета на престъпление: деецът от една страна
въздейства върху измаменото лице, у което се формира невярна представа относно
правното основание за разпореждане с определено имущество. Вторият предмет е
имуществото, което за дееца е чуждо движимо имущество. Специфичното при
документната измама за разлика от обикновената измама е използването на особено
средство за осъществяване на престъплението – неистински или преправен документ или
документ с невярно съдържание. Функцията на тези документи е да се създаде привидно
правно основание за разпореждане от страна на лицата, които имат фактическа власт
върху предмета на посегателство. Съществен елемент от обективната страна на
престъплението е актът на имуществено разпореждане да е станал в резултат на
заблуждението на разпоредилите се лица, техните действия са при ясно съзнание от
тяхна страна, че съществува действително правно основание за имуществено
разпореждане, породено от използвания документ. В процесния случай са налице всички
елементи от обективната страна на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК – от
подсъдимия е осъществено е изпълнителното деяние – получаване на чуждо движимо
имущество – парична сума, чрез използване на частни документи с невярно съдържание -
Договор за паричен заем №4016031/29.12.2020год., Договор за предоставяне на
поръчителство №4016031/29.12.2020год., Предложение за сключване на паричен заем,
Погасителен план. Посочените документи са с невярно съдържание, доколкото
отразеното в тях не отговаря на обективната действителност – че св.Я. желае да получи
паричен кредит от дружеството ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Посочените частни
документи са и неистински, тъй като соченият автор на изявленията в тях /св.Я./ се
различава от лицето / подс.Янузов/, който действително е съставило и подписало
документа. В процесния случай са използвани опорочени документи, с които е въведено в
заблуждение длъжностно лице от кредитното дружество, в чиято фактическа власт се е
намирал имущественият предмет на посегателството. Осъществен е и вторият акт -
получаването на чуждото движимо имущество. Престъплението е резултатно
увреждащо и се явява довършено с преминаването на имуществения предмет във
фактическата власт на обвиняемия, в конкретния случай - предаването на одобрената
парична сума по кредита, като в случая, предвид механизма на деянието, вредоносният
4

резултат настъпва в патримониума на св.Я., която следва да погаси кредит, който реално
не е получила.
Целта на подсъдимия е да въведе в заблуждение длъжностни лица от
дружеството, независимо от тяхната индивидуалност, които могат да се разпоредят с
имущество на дружеството, като правно основават своите служебни действия по
отпускане на кредита на представените от подсъдимия неистински документ. Този начин
на осъществяване на документната измама е различен от общоприетия правен модел,
извършено е престъпление, в механизма на което са използвани съвременните модерни
начини за комуникация, но съдебната практика, макар и по-стара, не го изключва. Такъв
механизъм за осъществяване на деянието е приет като съставомерен от съдебната
практика - Решение № 324 от м. VII.1979 г. по н. д. № 319/79 г., I н. о. : “ По чл. 212, ал. 2
НК деецът може чрез съставяне на документ с невярно съдържание или неистински или
преправен документ съзнателно да даде възможност на другиго да получи без правно
основание обществено имущество, като измами не само едно физическо лице, а и един
колективен орган, напр. една комисия, която е натоварена да присъжда разреди на
работници...“ По изложените причини съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че деянието на подсъдимия е несъставомерно и не осъществява състава на чл.
212,ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и користна цел.
Установено е от съд.почерковата експертиза, че подсъдимият лично ръкописно е попълнил
текстовете в отделните документи и ги е подписал от името на св.Я.. От разпита на
подсъдимия се установи, че подсъдимият е бил с ясното съзнание, че използваните от него
документи са неистински, че не е подписан от лицето, посочено за техен автор., т.е.
разбирал е противоправността на деянието си. Знаел е, че инкриминираните документи
ще се използват като доказателство, че съществуват договорни отношения между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и св.Я., както е действал със знанието, че въз основа на него ще
получи без правно основание чуждо движимо имущество. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици – настъпването на отрицателни последици за дружеството и св.Я. и ги е
желаел. Мотивите за деянието са користни – желание за собственото и неправомерно
обогатяване, чрез получаване на паричната сума по заема и по този начин осигуряване на
възможността да ползва и да се разпорежда с парите за собствените си нужди.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице всички елементи от състава на
чл.212, ал.1 от НК, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така
повдигнатото обвинение за извършена от него документна измама.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства съдът се съобрази с разпоредбите на чл.54 НК, като
отчете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, разкаянието за извършеното деяние,
съдействието, което е оказал при разкриване на престъплението чрез подробните
обяснения, които е изложил в досъдебна и съдебна фаза на процеса. Следва да се отчита,
че при извършване на престъплението подсъдимият е бил в млада възраст, току що
навършил пълнолетие. В действията си е бил подпомаган от пълнолетни лица – св.А. и
св.А., които не са упражнили контрол над него, въпреки очевидното му неправомерно
поведение. От друга страна св.А. също не е спазила и не е изпълнила служебните си
задължения, като в разрез с установените правила на работа в кредитното дружество е
предоставила паричната сума на лице, което не е титуляр на договора за кредит. По този
начин тя е съдействала на подсъдимия, вместо да предотврати извършването на
престъплението със съвестно и точно изпълнение на задълженията си на кредитен
инспектор. Друго смекчаващо вината обстоятелство е, че сумата, предмет на измама е
5

възстановена на дружеството кредитор, макар и не от подсъдимия. От друга страна св.
Я. също не е претърпяла реални вреди от престъплението, въпреки злоупотребата с
личната и карта. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете, че подсъдимият е
злоупотребил с лични документи на член от семейството си, което е индикация за
изключително ниско правно съзнание и липса на морални ценности. При така изложеното
и поради превеса на многобройните смекчаващите вината обстоятелства съдът определи
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За престъплението по чл. 212,ал.1 от
НК е предвидено наказание ЛОС за срок от 2 до 8г. Прилагайки чл. 55, ал.1, т.1 от НК
съдът определи наказанието ЛОС под минимума, като конкретизира размера му на
6/шест/ месеца. Налице са законовите предпоставки за прилагането на чл.66, ал.1 Н|К-
изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено за определен изпитателен
срок, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието, размера
на наложеното наказание, което е по-малко от три години, както и това, че при тези
личностни характеристични данни - млад човек, осъзнал обществената неприемливост на
извършеното от него престъпление, въпреки отлагане ефективното изпълнение на
наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то ще има поправителен ефект над него.
Съдът отложи ефективното изпълнение на наложеното наказание ЛОС за изпитателен
срок от три години.
При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и
възпиране подсъдимия да върши нови престъпления следва да му бъде наложено
посоченото горе наказание.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като на основание чл. 189, ал.3 от
НПК осъди подсъдимия да заплати сумата в размер на 559,15лв за вещо лице в
досъдебното производство – в полза на МВР и 30лв/ за вещо лице в съдебна фаза на процеса
– в полза на съдебната власт, по сметката на РС Русе .

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА :
6

Номер на акта:	83
Дата:	22 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия:	Галена Петкова Чешмеджиева Дякова

Дело:	20224520200539
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2022 г.

Присъда по дело №539/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите