Решение по адм. дело №1939/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРОЗД), Регламент (ЕС) 2016/679).

П. Н. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.14, представлявана от адвокат С. П. - пълномощник, обжалва отказ на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Л., [улица], ет.2, ап.40 – 46, [ЕИК], в качеството му на администратор и обработващ лични данни, обективиран в Уведомление с Изх.№0-140 от 20.08.2025г., в отговор на молба на жалбоподателката, получена на 28.07.2025г. от “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез пощенска пратка с транспортен етикет №5300690262173 на пощенски оператор ЕКОНТ (“ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД), да ѝ бъде предоставена информация въз основа на какви конкретни критерии се обработват личните ѝ данни, предвид посочените от администратора цели на обработването, както и информация за начина на обработването им, като ѝ бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни) и ѝ бъдат предоставени копия от всички сключени между нея и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договори за потребителски кредит в периода от 24.07.2022г. до 24.07.2025г., на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Претендира се отмяна на отказа поради незаконосъобразност; осъждане на ответника да уважи правото на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съобразно направеното искане, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение; както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 33).

Съответно, претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. П. в размер на 1 000,00 лв., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), във връзка с чл.9, ал.3 (всъщност, чл.8, ал.3) от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.).

На 27.10.2025г. по делото постъпва молба с Вх.№17794 (листи 30-31) от адвокат П., с която заявява,че поддържа жалбата и заявената претенция за присъждане на разноски, представя писмена защита (листи 31-32), поддържаща заявеното в жалбата.

Ответникът - “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, не се представлява в съдебно заседание. На 30.09.2025г. по делото постъпва писмо с Вх.№15794 (лист 23) от К. Б.- пълномощник (лист 28) и юрисконсулт към “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД според приложения “отговор по разпореждане“ (лист 25), според който отговор жалбата е недопустима, алтернативно- жалбата е неоснователна; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

На 03.11.2025г. по делото постъпва “молба за разглеждане на делото, писмен отговор на жалба/писмени бележки“ с Вх.№18317 (листи 35-37) от адвокат А. Н.- пълномощник (лист 38), според който отговор жалбата е недопустима; алтернативно- жалбата е неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено, като се приложи практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в Решение на съда от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по спора.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от страните, че е налице висящо производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за процесното нарушение или решение на КЗЛД относно същото, поради което следва да се приеме за установено, че няма пречка по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД за разглеждане на настоящето производство.

Уведомление с Изх.№0-140 от 20.08.2025г. (лист 8, 27) е изпратено до жалбоподателката посредством пощенски оператор SPEEDY (“СПИДИ“ АД), като пратката, съдържаща уведомлението, е получена от жалбоподателката П. на 25.08.2025г., според приетото по делото заверено копие на товарителница №63217365178 (лист 26).

От своя страна, жалбата (листи 2-5) постъпва в съда на 04.09.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена против подлежащ на оспорване акт и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, противно на направеното възражение в тази насока от ответника.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед №РД22-1448 от 11.08.2009г. ответникът е вписан в Регистъра на финансовите институции по чл.3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ), поддържан от Българската народна банка (БНБ), с №5 и с предмет на дейност- “Отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“. Съответно, ответникът има качеството на “финансова институция“ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, извършваща дейност на територията на Република България, насочена към широк кръг потребители, и в това си качество създава, съхранява и обработва в рамките на дейността си данни на ползвателите на услугите по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, които са лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Договорът за кредит (в случая, за паричен заем, според процесното уведомително писмо) касае лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

На 24.07.2025г. жалбоподателката П. отправя молба (лист 9, 24), на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679, в качеството ѝ на субект, чиито лични данни се обработват, да и бъдат предоставени копия от всички договори за потребителски кредит, сключени в периода от 24.07.2022г. до 24.07.2025г., сключени между нея и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. В случай, че не бъдат предоставени копия на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679, П. моли да ѝ бъдат предоставени копия на основание чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Молбата е получена от дружеството на 28.07.2025г., според приетото по делото заверено копие на транспортен етикет №5300690262173 на пощенски оператор ЕКОНТ (лист 10), както и според поставения Вх.№0-337 от 28.07.2025г. (лист 24).

В отговор на подадената от П. молба, на 25.08.2025г. жалбоподателката получава процесното уведомление, в което е обективиран оспореният по делото отказ. Според посоченото в уведомлението, съгласно законовите изисквания екземпляр от съответен договор паричен заем се предоставя при сключването му. Посочено е още, че като страна по всяко договорно правоотношение П. е получила екземпляр/копие от всеки договор за паричен заем, който жалбоподателката е сключила. Посочено е, че единственото задължение на дружеството е да предостави екземпляр от договора за паричен заем при сключването.

В хода на съдебното производство не са представени други доказателства от страните.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда приема следното от правна страна:

Съгласно чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, “обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. А съгласно чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, “лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (“субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

По делото не е спорно между страните, че жалбоподателката е отправила искане до “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с предмет право на достъп до обработваните ѝ лични данни, включително във връзка със сключени между тях договори за потребителски кредит (паричен заем). Не е спорно и обстоятелството, че ответното дружество притежава качеството “администратор“ на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Спор не се формира и относно обстоятелството, че между страните по делото съществуват облигационни отношения, произтичащи от сключени между тях договори за потребителски кредит (паричен заем), копия от които не са представени по делото.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че освен информацията за обработваните лични данни, в искането е заявено и изрично желание от П. за получаване копия на документи, които съдържат нейни лични данни – договори за потребителски кредит (паричен заем).

Съгласно чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл.15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин. Член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е озаглавен “Право на достъп на субекта на данните“, като в §1 на посочената норма е прието, че “субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните…“. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че искането, отправено от жалбоподателката, не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. В допълнение следва да се посочи и следното: Според чл.16, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), всеки има право на защита на личните му данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право и съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). С цел защита на това право е приет именно Регламент (ЕС) 2016/679, който регламент, е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки (чл.99 от Регламент (ЕС) 2016/679). Освен Регламент (ЕС) 2016/679 приложим национален материален закон се явява и ЗЗЛД, доколкото тези обществени отношения не са уредени от самия регламент (чл.1 от ЗЗЛД).

Искането, отправено от жалбоподателката П. до администратора на лични данни - “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и получено от него на 28.07.2025г., несъмнено има характер на заявление по чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД, което съдържа предвидените от закона реквизити по чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД. От това следва несъмнен извод, че администраторът на лични данни е надлежно сезиран със заявлението по чл.37б, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЗЛД.

Както се установи по делото, отправеното от жалбоподателката искане е във връзка с упражняване на права по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

На основание чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл.15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. В случай на удължаване на срока, администраторът е длъжен на информира изрично субекта на данни за това. Разпоредбата на чл.12, §4 от Регламент (ЕС) 2016/679 установява, че ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, той следва да уведоми субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

Следователно, в едномесечен срок от искането, администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично, което е сторено от ответника по делото, при това дори когато не предприеме действия по него /предоставяне на копия на исканите документи/. Съгласно съдържанието на Уведомление с Изх.№0-140 от 20.08.2025г., искането на П. не е удовлетворено в пълнота от “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, тъй като не са ѝ предоставени поисканите документи, съдържащи нейни лични данни – договори за кредит. Видно от събраните по делото доказателства, включително от отговора по жалбата, от ответника не е проявена процесуална активност и не са ангажирани доказателства, с които да опровергава своето бездействие. Точно обратното, в постановения изричен отказ и в отговора на жалбата е направено изрично изявление, че за дружеството не съществува задължение за предоставяне на копия от документи, съдържащи лични данни. Обратно на поддържаната от ответника защитна теза, нормата на чл.12, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 създава задължение за администраторите на лични данни, при липса на основания за отказ от предоставяне на информация, във връзка с чл.37а от ЗЗЛД, във връзка с чл.23 от регламента, да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с регламента, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от Регламент (ЕС) 2016/679.

Администраторът в случая е длъжен да предостави на жалбоподателката копие от поисканите документи, съдържащи личните ѝ данни. Правото да се предостави копие на лични данни по смисъла на чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 не е тъждествено на правото да се предостави копие на документите, носители на тези данни. Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква да бъде предоставена на субекта на данните точна и разбираема реплика на всички тези данни.

Съгласно обаче приетото в Решение на СЕС от 4.05.2023г. по дело C-487/21 това право предполага и правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, в т.ч. и да извърши проверка за спазване на принципа за законосъобразна обработка на данните. Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 , предоставящи права на субекта на данни, които последният може да упражни, произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва, като в случая обработването е започнато по повод възникнали правоотношения между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит (паричен заем) , и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл.15, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Разпоредбата на чл.6, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 посочва, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто именно е разглежданият случай. Жалбоподателката изрично е поискала да ѝ бъдат предоставени копия от документи – договори за кредит (заем), съдържащи нейни лични данни. Тъй като личните данни се обработват включително за целите на сключените между страните договори за кредит (заем), съдът приема, че предоставянето на същите е задължително, за да може лицето ефективно да упражни правата си по Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. администраторът при поискване дължи предоставяне на копия от документите.

Без правно значение е обстоятелството, дали на жалбоподателката е предоставено копие от договорите за кредит (заем) към момента на сключването им с дружеството, защото като страна по тези договори, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с тези правоотношения. Непредоставянето на копие от договора за кредит (заем), чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на основните принципи, застъпени в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679 (законосъобразност, добросъвестност и прозрачност). С непредставянето на копия от посочените документи П. е поставена в невъзможност да разбере дали личните ѝ данни се обработват законосъобразно по смисъла на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Това води до лишаване и от “правото на защита на личните данни“, което се предоставя и с чл.8, §1 от ХОПЕС, като П. е поставена и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, както и до възпрепятстване жалбоподателката да се възползва от правото по чл.8, §2 от ХОПЕС да получи ясна представа за това дали данните ѝ са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието ѝ или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

Относно възражението на ответника, че в случая е налице превратно упражняване на права от страна на жалбоподателя следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства да е удовлетворил алтернативното искане на заявителката, на основание чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК да ѝ се предоставят всички договори за потребителски кредит (заем) за искания период.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният отказ е издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, както и в противоречие с целта на закона, поради което същият е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество от съда, преписката следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне, съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е основателно и такива следва да ѝ бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени или в размер на 10,00 лв., заплатена държавна такса (лист 7).

В полза на адвокат С. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, в случаите по ал.1 (безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес по Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и ЗЗЛД, възнаграждението е 900,00 лв.

Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

При това положение, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав на съда намира, че в полза на адвокат П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., което не е прекомерно.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Л., [улица], ет.2, ап.40 – 46, [ЕИК], в качеството му на администратор и обработващ лични данни, обективиран в Уведомление с Изх.№0-140 от 20.08.2025г., да предостави на П. Н. П., [ЕГН], информация въз основа на какви конкретни критерии се обработват личните ѝ данни, предвид посочените от администратора цели на обработването, както и информация за начина на обработването им, като ѝ бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни) и ѝ бъдат предоставени копия от всички сключени между нея и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договори за потребителски кредит в периода от 24.07.2022г. до 24.07.2025г., на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679.

ИЗПРАЩА преписката по молба на П. Н. П., [ЕГН], изпратена чрез пощенски оператор ЕКОНТ и получена от “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД на 28.07.2025г., съгласно транспортен етикет №5300690262173 на пощенски оператор ЕКОНТ, на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679, на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за ново произнасяне, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изпълнение на решението от 30 дни, считано от влизането му в сила.

ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Л., [улица], ет.2, ап.40 – 46, [ЕИК], да заплати на П. Н. П., [ЕГН], сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Л., [улица], ет.2, ап.40 – 46, [ЕИК], да заплати на адвокат С. Ж. П., [ЕГН], сумата от 900,00 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му страните.