Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА
АНДОНОВА
при
секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ,
като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1225 по описа за 2021година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция по безопасност на храните – Варна против Решение №
260000/22.03.2021 г. на Районен съд – Девня /ДРС/, постановено по НАХД № 147/2020г.
по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-19/05.05.2020
г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което
за нарушение на чл. 55е, т. 2 от Закона за фуражите /ЗФ/, във връзка с чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. за изискванията за производство и/или
търговията с медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им
(Наредба № 1/11.03.2014г.), на основание чл. 77д, ал. 2 от ЗФ, на
„Свинекомплекс Брестак“ АД е наложена имуществена санкция в размер на
5 000лева.
В касационната жалба се
поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно поради постановяването му
при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Оспорват се изводите на ДРС за липса на съставомерност на нарушението по чл.
55е, т. 2 от ЗФ. Твърди се, че констатираното от въззивния съд, че в случая се
касае за неизбежен пренос на лекарствена субстанция, показва, че „Свинекомплекс
Брестак“ АД не отрича доказаното чрез лабораторните анализи съдържание на
доксициклин в нецелевия фураж. Сочи се, че в разпоредбата на чл.4, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1/11.03.2014г. императивно е определено, че при производство на
медикаментозни фуражи операторът не трябва да допуска кръстосано замърсяване на
нецелеви фуражи, т.е. максималното съдържание е 0 /нула/, поради което се
изразява несъгласие с извода на районния съд, че кръстосано замърсяване в
минимални количества е допустимо. Излагат се съображения за липсата на
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва се размера на присъдените от ДРС в полза на „Свинекомплекс
Брестак“ АД разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В
с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата, моли да се отмени
оспореното решение, като се постанови друго, с което да се потвърди НП и да му
се присъди юр.к. възнаграждение.
Оветникът – „Свинекомплекс
Брестак“ АД, по обстойни доводи, изложени в депозиран чрез представител по
пълномощие писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Моли за оставяне в сила на решението на ДРС и за
присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Варна,
чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на жалбата,
счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Варна,
при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна
проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни
основания и правомощията си по чл.
218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
В производството пред
въззивния съд е установено, че на 14.01.2020г. служители на ОДБХ – Варна
извършили проверка животновъден обект с рег. № 9280-0533 – промишлена
свинеферма, находяща се в с. Брестак, обл. Варна, собственост на „Свинекомплекс Брестак“АД във връзка със
Заповед № РД-11-70/08.01.2020г. на изп. директор на БАБХ, с която е обявено
първично възвикнало огнище на болестта Африканска чума по свинете /АЧС/ в
животновъдния обект.
Поради възникнало съмнение за
ежедневно изхранване на животните с медикаментозни фуражи, от хранилките на
халета 2/10, 11/1 и 11/2 били взети проби от пълноценни фуражи за прасета
стартер от 9 до 20 кг., които били изпратени за анализ в акредитирана
лаборатория в Германия.
При получаване на резултатите
от лабораторните анализи се установило наличие на една и съща лекарственна
субстанция - Doxycycline и в трите проби, взети на 14.01.2020г. Докладите от
анализите били предоставени на оператора като същия бил уведомен за правото да поиска
контролна експертиза, но такова искане не постъпило.
След проверка и анализ на документите
и записите, предоставени от оператора било извършено проследяване на
ветеринаромедицинските продукти /ВМП/, в резултат на което и с оглед получените
лабораторни анализи, проверяващите приели, че е налице нерегламентирано влагане
на ВМП Doxivet 50 % в хранилките на животните, отглеждани в трите халета, от
които били взети проби.
Така те заключили, че на
14.01.2020 г. операторът „Свинекомплекс Брестак”АД, стопанисващ животновъдния
обект с горепосочения рег. номер е допуснал нарушение на нормата на чл.55е т. 2
от ЗФ, вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/11.03.2014г., като е изхранвал животните в
трите халета с медикаментозен фураж, без да има съответно издадена рецепта от
ветеринарен лекар за него. Поради това, на 19.02.2020 г. срещу „Свинекомплекс
Брестак“АД бил съставен АУАН. Възприемайки
изцяло фактическите констатации и правната квалификация на нарушението,
отразени в АУАН, на 05.05.2020г. наказващия орган издал атакуваното наказателно
постановление и наложил на нарушителя предвидената в чл. 77д ал.2 от Закона за
фуражите санкция в минимален размер от 5000лв.
За времето от 14.01.2020 г. до
20.01.2020г. отглежданите в животновъдния обект животни били умъртвени и
загробени в изпълнение на дадено предписание от ОДБХ – Варна.
Районният съд е приел, че АУАН
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по
чл. 34 от ЗАНН и при липса на процесуални нарушения, като съдържат всички
законовоизискуеми реквизити. Счел е обаче, че не е доказано извършването на административното
нарушение по чл.55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/11.03.2014г., поради обстоятелството, че към датата на проверката и вземането
на пробите отглежданите в обекта животни /прасета/, не са били предназначени за
производство на храни, тъй като е било предвидено тяхното унищожаване. Този
правен извод на първостепенния съд е аргументиран и с приетото заключение на
вещото лице по назначената в хода на въззивното производство съдебно
ветеринарномедицинска експертиза /СВЕ/, според което наличието на лекарствена
субстанция Doxycycline в пробите би могло да се
дължи и на т.нар. „кръстосано замърсяване“ и да е резултат от „неизбежен
пренос“ от предишно производство на медикаментозен фураж и последващо
производство на медикаментозен фураж и изхранване с нецелеви фураж. ДРС е
изложил съображения, че замърсяването на нецелеви фураж с активни вещества след
производство на медикаментозен такъв /кръстосано замърсяване/ в минимални
количества е допустимо. Посочил е, че дори да се приеме, че формално има
извършено нарушение, деянието следва да се квалифицира като маловажен случай
поради наличието на множество обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на
обществената опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В тази насока въззивният съд е съобразил установените
минимални количества лекарствена субстанция в храната на животните съобразно
нормите, дадени от вещото лице; липсата на вредни последици поради
умъртвяването на животните непосредствено след тяхното изхранване с
медикаментозен фураж; факта, че се касае за първо по ред нарушение, както и
своевременното изпълнение от страна на „Свинекомплекс Брестак“ АД на
предписанията на контролните органи, дадени в хода на проверката, въпреки
загубите, които е следвало да претърпи. Така мотивиран, ДРС е отменил
оспореното пред него наказателно постановление и е присъдил в полза на
дружеството пълния размер на претендираните от него съдебно-деловодни разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.
Така постановеното решение е
правилно.
В хода на първоинстанционното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, са
събрани достатъчно доказателства, като същите са анализирани подробно и
задълбочено от решаващия съдебен състав. На страните в съдебния процес е
предоставено еднакво право на защита, като не са нарушени техните процесуални
права. С оглед горното се налага извод за липса на допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспорения
съдебен акт, като наведените в обратна насока възражения в касационната жалба
са неоснователни.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е правилно.
Правилно първостепенният съд е
преценил, че от събраните по делото доказателства не се доказва извършването на
описаното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение на чл.
55е, т. 2 от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 година.
Цитираната законова норма забранява производството и храненето на животни,
отглеждани за производство на храни, с медикаментозен фураж, за който няма
издадена рецепта от ветеринарен лекар. С идентично съдържание е и посочената
разпоредба с подзаконов нормативен характер, по силата на която употреба на
медикаментозен фураж се допуска само при животните, за които е издадена
рецепта. Анализът на изложената правна регламентация сочи, че за
съставомерността на визираното в АУАН и наказателното постановление
административно нарушение следва да е налице хранене на животни, които се
отглеждат за производство на храни, с медикаментозен фураж, без рецепта, издадена
от ветеринарен лекар. Легална дефиниция на понятието „медикаментозен фураж“ се
съдържа в § 1а, т. 7 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗФ, според която
правна норма, това е смес от медикаментозен премикс и комбиниран фураж,
предназначена за профилактика, лечение, възстановяване, коригиране или
модифициране на физиологичните функции на животните.
В разглеждания случай, от
събраните по делото доказателства, не се установява изхранването на животните в
стопанисвания от „Свинекомплекс Брестак“ АД обект с медикаментозен фураж. Видно
от приложените по административнонаказателната преписка три броя доклади за
извършени лабораторни анализи наличието на лекарствена субстанция Doxycycline във взетите в хода на проверката проби е
съответно: >20 mg/kg, 15 mg/kg и <5
mg/kg. Според заключението на
вещото лице по назначената в хода на въззивното производство СВЕ фураж с
посочената в докладите за анализ концентрация на активната субстанция Doxycycline не може да бъде определен като медикаментозен и да
послужи за лечение на животни с бактериална инфекция или бактериална болест.
Експертното заключение е обосновано с представената в хода на
административнонаказателното производство кратка характеристика на продукт към
лиценз за употреба № 0022-1891-07.11.2012 на DOXYPREX, съдържащ активна субстанция Doxycycline, според т. 4.9. „Дозировка и прилагане“ от която
препоръчаната доза за лечение представлява концентрация на активната субстанция
Doxycycline в крайния продукт
/медикаментозен фураж/ в границите от 100 до 250 мг Doxycycline/кг медикаментозен фураж, които представляват норма
за влагане. Експертът – ветеринарен лекар, дава заключение, че посочените в
докладите за анализ стойности са несъизмеримо по-ниски от тези, които биха се
получили при анализ за наличие на Doxycycline
в медикаментозен фураж, като подобна концентрация не би могла да окаже лечебен
ефект. След като фуражът, с който са хранени отглежданите от касационния
ответник животни, не е медикаментозен по смисъла на § 1а, т. 7 от ДР на ЗФ, не
е осъществено изпълнителното деяние на визираното в чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във
връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. административно нарушение.
Лисата на осъществен състав на административно нарушение обуславя
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както правилно е
приел районният съд в обжалваното решение.
За пълнота на изложението
следва да бъде отбелязано, че констатирайки липсата на извършено
административно нарушение от страна на „Свинекомплекс Брестак“ АД, въззивният
съд не е следвало да обсъжда приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
задължителна предпоставка за квалифициране на случая като маловажен е наличието
на доказано административно нарушение, каквото в случая не се установява.
Нарушението на чл. 55е, т. 2
от ЗФ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. е от категорията
на т.нар. формални нарушения /нарушения на просто извършване/, при които
вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване
на изпълнителното деяние.
Достигайки до извод за липса
на съставомерност на административното нарушение по чл. 55е, т. 2 от ЗФ, във
връзка с чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/11.03.2014 г. и отменяйки оспореното пред
него наказателно постановление, решаващият състав на ДРС е постановил правилен
съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва
да бъде оставен в сила.
Относно възражението, касаещо
размера на присъдените от районния съд разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на „Свинекомплекс Брестак“ АД, съдът прецени следното: не е спорно между
страните по делото, че дружеството е представило доказателства за направени
разноски за адвокат в размер на 846 лв
Съдът намира, че определеното
възнаграждение от ДРС съответства на
фактическата и правната сложност на делото, както и на конкретно осъществената
от наетия адвокат защита – в подадената жалба и в проведените две открити
съдебни заседания по делото са изложени подробни аргументи, сочещи на
достатъчно задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите правни
норми, и са формулирани въпроси за изготвяне на СВЕ, чието заключение е
кредитирано от съда при излагането на мотивите към обжалваното решение.
По
искането на дружеството за присъждане на разноски в касационното производство
съдът прецени следното: по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който дължимото възнаграждение за адвокат е 600 лв. без
ДДС, представена е фактура №**********/14.05.2021 г. за сумата от 720лв., в
която е отразено, че плащането е по банков път. От приложено по делото извлечение
от банковата сметка на адвокатското дружество е видно, че е извършено плащане
за общата сума от 2777,46лв., но липсва доказателство дали посочената сума
касае платен адвокатски хонорар по ф-ра №**********/14.05.2021г.
Предвид
изложеното претенцията на ответника за присъждане на адвокатски хонорар се явява
неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от това и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 260000/22.03.2021 г.
на Районен съд – Девня, постановено по НАХД № 147/2020 г. по описа на същия
съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………
ЧЛЕНОВЕ: 1………
2………