Решение по дело №1074/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            27.05.2019 година                      Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 24.04.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                    

Секретар: ДИАНА ИВАНОВА  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1074 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 1178/16.11.2018г., постановено по гр.д. №6806/2017г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Д. А. П.” ЕООД – П. против ”А.” ООД – С. З., обективно съединени искове за сумата от 11 479,00лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2016г., ведно със законната лихва и за сумата от 1214,10лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 11479лв. за периода 05.12.2016г. до 19.12.2017г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение „Д. А. П.” ЕООД – П.е осъден да заплати на ”А.” ООД С.З., сумата от 11479,00лв., платена на отпаднало основание – развален договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на насрещната исковата молба – 08.02.1018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете общо в размер на 1702,14 лв.

 

         Във въззивната жалба въззивникът „Д. А. П.” ЕООД – П.излага съображения за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното решение. Развива подробни съображения във връзка с направените оплаквания.

         Моли съда да отмени решението на РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи първоначално предявения иск и да отхвърли предявения от ответника насрещен иск. Претендира за присъждане на разноските пред двете инстанции.

 В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез адв.Т., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира разноските по делото пред въззивната инстанция.

 

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

 

Пред първоинстанционния съд са предявени първоначални искове с правно основание на иска за главница - чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД и на иска за лихва - чл.86 ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.ІІІ ЗЗД във вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

 

От договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2018г., се установява, че на 12.09.2016г. между „А.” ООД С.З., в качеството на възложител, и „Д. А. П.” ЕООД – П., в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема и се задължава срещу възнаграждение да изработи инвестиционен проект във фаза Технически проект за следния обект: „Пристрояване, преустройство и смяна на предназначението на склад за селскостопанска техника и инвентар в склад за зърно и семена за посев", находящ се в УПИ XVII за производствена и складова дейност, кв. 109, по плана на гр. Чирпан., в срок от 90 календарни дни, считано от подписване на договора.

Страните са уговорили /чл.2 на договора/, че посочената услуга включва Инвестиционно проектиране във фаза работен проект, включващ проектни части: Архитектура, Строителни конструкции, Конструктивно становище за ограда, Електро, План за безопасност и здраве, Пожарна и аварийна безопасност, План управление на строителните отпадъци, Количествени сметки по частите и Количествени сметки по отделните части на проекта. Договореното възнаграждение е в размер на 22 958 лв. без ДДС, платимо, както следва: авансово плащане – 5000 лв. без ДДС до 5 работни дни от датата на подписване на договора и представена оригинална фактура, издадена от изпълнителя и окончателно плащане – 17 958 лв. без ДДС 5 работни дни от датата на подписан приемо-предавателен протокол за извършената работа и представена оригинална фактура, издадена от изпълнителя /чл.3 от договора/.

Не се оспорва от страните по делото, че в изпълнение на сключения между тях договор ищецът е изработил възложения инвестиционен проект и го е предал на ответника, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 29.11.2016г., двустранно подписан от страните, за предаване на 4бр. еднообразни екземпляра в оригинал на хартиен носител от инвестиционния проект.

Видно от представените по делото доказателства – представените   пред РС фактури и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, ответникът „А.” ООД С.З. е извършил плащания в полза на „Д. А. П.” ЕООД – П., на следните суми: по фактура №6/14.09.2016г. – 5000лв. без ДДС с основание „авансово плащане по договор от 12.09.2016г.” и по фактура №8/10.04.2017г. – 6 479 лв. без ДДС с основание „частично плащане по договор №73/12.09.2016г.”

По делото е представена и фактура №9/31.10.2017г. за сумата 11 479лв. без ДДС с вписано основание „окончателно плащане по договор №73/12.09.2018г.”. Видно от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и не е платена.

От представените по делото доказателства - Оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите, извършена с протокол №12 т.7 от 08.12.2016г. на ОЕСУТ Община Чирпан и писмо изх.№63-00-612/08.12.2016г. на Община Чирпан е видно, че внесеният от „А.” ООД С.З.  със заявление с вх.№63-00-612 от 30.11.2016г. инвести­ционен проект за обект „Пристрояване, преустройство и смяна предназначението на склад за селскостопанска техника и инвентар в склад за зърно и заготовка на семена за посев" не е одобрен със забележките, посочени в Оценката за съответствие със съществените изисквания към строежите от ОЕСУТ с Протокол №12 т.7/08.12.2016г. - „Съгласно Наредба №1 за но­менклатурата на видовете строежи - Приложение № 1 с класификатор по т.138, обектът е първа категория. Няма виза за ограда. Не става ясно къде са санитарно-битовите помещения за персонала”.

От представените по делото доказателства: Писмо изх.№V8-16/15.02.2017г. на МРРБ и Писмо изх.№ЕП-47-05-753 от 16.12.2016г. на ДНСК, съдържащи разяснения по въпроси относно категорията на обекта на ответника, Становище за определяне на категорията на строеж според ЗУТ на „Д. А. П.” ЕООД – П.от арх.Н. Г. за обекта, Писмо №01-1100/351 от 20.08.2018г. на ДФ „Земеделие” с приложени към него: квитанция за прием на заявление за подпомагане по Мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” с кандидат „А.” ООД С.З. от 05.12.2016г., договор №73/12.09.2016г., титулни страници на частите от предоставения инвестиционен проект, изработен от „Д. А. П.” ЕООД – П., заверени копия на платежни документи за извършено плащане по договора от 12.09.2016г., Уведомително писмо за отказ изх.№ 01-2600/8360 от 17.12.2017г. на ДФЗ и Заповед №03-РД/6124 от 16.12.2017г. на изп.директор на ДФЗ, се установява по безспорен начин, че заявлението за подпомагане на „А.” ООД С.З. е получило пълен отказ за финансиране, поради недостатъчен бюджет по подмярката.

С писмо, получено от „Д. А. П.” ЕООД – П.на 02.01.2018г. възложителят „А.” ООД С.З. е дал на изпълнителя допълнителен срок за коригиране на проекта до 12.01.2018г., след изтичането на който е заявил, че счита договорът между тях за развален.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключения договор, който има характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, а възложителят следва да му заплати възнаграждение.

 

Предметът на договора, видно от чл. 1 и чл. 2 от същия  е изработването на инвестиционен проект във фаза Технически проект за посочения в договора обект /чл.1 от договора/, като посочената услуга включва Инвестиционно проектиране във фаза работен проект, включващ проектни части: Архитектура, Строителни конструкции, Конструктивно становище за ограда, Електро, План за безопасност и здраве, Пожарна и аварийна безопасност, План управление на строителните отпадъци, Количествени сметки по частите и Количествени сметки по отделните части на проекта. Няма спор, че ищцовото дружество е изготвило проекта и същият е предаден на възложителя, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 29.11.2016г., двустранно подписан от страните. По договор за изработка, когато изпълнителят е извършил възложената работа и съгласно нормата на чл. 264 от ЗЗД тя е прегледана и приета без забележки, възложителят не може да отказва да заплати уговореното възнаграждение с довода, че трети за договора субекти бездействат. Съгласно чл. 264, ал.3 ЗЗД при липса на възражения при предаване на изработеното, същото се счита прието с последиците по чл. 266 от ЗЗД. Това важи за явните недостатъци, т.е. тези, които са могли да бъдат установени от възложителя при обикновен оглед /преглед/ на изработеното.

 

В настоящия случай,  съдът приема, че изработеният от ищеца инвестиционен проект страда от недостатъци, който не могат да се открият при фактическото приемане на проекта. Това се установява от представените по делото доказателства - Оценка за съответствие и писмо изх.№63-00-612/08.12.2016г. на Община Чирпан, от които е видно, че внесеният от „А.” ООД С.З. инвести­ционен проект не е одобрен. Поради това, не може да се направи извод, че ищецът е изпълнил качествено задължението, посочено в чл. 1 и чл. 2 от договора - изработване на инвестиционен проект. Поради това, за изпълнителя е възникнало задължението при необходимост да извърши корекции и преработки в проекта за своя сметка, видно от чл.5.3 от договора. От показанията на свидетелката Т.И. се установява, че „А.” ООД С.З. в средата на м.декември 2016г. е върнало на ищеца проекта за преработване. Поради това, настоящата съдебна инстанция счита възражението на „Д. А. П.” ЕООД – П.за изтекла погасителна давност по чл. 265, ал. 3 ЗЗД за неоснователно, тъй като не и изтекъл предвидения шестмесечен срок. Ищецът не е представил на ответника преработен проект, а в подкрепа на  доводите му, че параметрите на заданието и категорията на строежа са определени от ответника, като изработеното е в съответствие на възложеното, не са представени доказателства.

С писмо, получено от „Д. А. П.” ЕООД – П.на 02.01.2018г. възложителят „А.” ООД С.З. е дал на изпълнителя допълнителен срок за коригиране на проекта до 12.01.2018г., след изтичането на който е заявил, че счита договора за развален. По делото е безспорно установено, че инвестиционният проект, предмет на сключения между страните договор, не е преработен от изпълнителя „Д. А. П.” ЕООД – П.и не е върнат на възложителя „А” ООД в определения допълнителен срок.

 

Ето защо, предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че в случая са налице предпоставките за разваляне на договора от 12.09.2016г., предвидени в хипотезата на нормата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, тъй като е налице и отклонение от поръчката, и недостатъци, които са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Поради това, предявеният от „Д. А. П.” ЕООД – П.първоначален иск за заплащане на сумата от 11 479 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект № 73/12.09.2016г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността и недоказаността на иска за главница, неоснователен се явява и обективно съединения иск за заплащане на лихва за забава в плащането на претендираното възнаграждение. В този смисъл е и решението на РС, което настоящата инстанция намира за правилно.

 

По насрещния иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.ІІІ ЗЗД.

Въззивният съд намира, че са били налице предпоставките за възложителя да упражни потестативното си право да развали договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като с писмо, получено от „Д. А. П.” ЕООД – П.на 02.01.2018г. възложителят „А.” ООД С.З. е дал на изпълнителя допълнителен срок за коригиране на проекта до 12.01.2018г., след изтичането на който е заявил, че счита договора за развален. Развалянето на договора има обратно действие, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и страните по него са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо сключването на договора и да върнат разменените престации. Ако след развалянето на договора страните не върнат полученото по него, те се обогатяват неоснователно, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на това плащане. От събраните по делото доказателства се установи, че в изпълнение на договора, „А.” ООД е превел на „Д. А. П.” ЕООД – П.сумата в размер на 11479лв.  От страна на ответника „Д. А. П.” ЕООД – П.не се представиха доказателства, установяващи наличието на основание за получаване на това плащане. При договора за изработка в тежест на изпълнителя е да докаже изпълнението на поръчаната работа, което не е направено от страна на ответника. Поради това, въззивният съд счита, че с разваляне на сключения между страните договор, с обратна сила е отпаднало основанието, на което „Д. А. П.” ЕООД – П.е получил от „А.” ООД сумата в размер на 11 479 лв., поради което дължи връщането й.

 

Предвид гореизложените съображения, предявеният от „А.” ООД С.З. насрещен иск за сумата от 11 479 лв., платена на отпаднало основание /развален договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2018г./ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

С оглед изхода на делото, въззивникът „Д. А. П.” ЕООД – П.следва да заплати на „А.” ООД направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1178/16.11.2018г., постановено по гр.д. № 6806/2017г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА „Д. А. П.” ЕООД – П.с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.П., район Т. ж.к.Т. бл.**вх.* ет.* ап.*да заплати на ”А.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.З., бул.П.Е. №** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

                                                                     

                                                                      2.