О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1257 Година, 2019 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав
……………………….............
На шестнадесети октомври ...…..……..........…..… Година
две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели: ………………………..………..
Секретар ……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор ……………………………………………………………………….……………............
като разгледа докладваното от ………..… Р. Калиманова
……………………………. .......
търговско дело № ….… 246....…. по описа за ………. 2019………….
година.
Производството по
делото е образувано по повод исковата претенция на „Съюз на тракийските
дружества в България“, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Стефан Караджа“ № 7-А,
представляван от Председателя на Управителния съвет Красимир Андреев Премянов чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против „Съюз на тракийските
дружества“, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Конт Андрованти“ № 5,
представляван от Председателя Яни Янев за
прекратяване на ответното сдружение с нестопанска цел на основание чл. 13, ал.
1, т. 3, б. „а“ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел като учредено не
по законния ред и в противоречие с чл. 7, ал. 2 и чл. 7, ал. 4 от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
В исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че бил
вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Агенция по
вписванията на 21.05.2018 година. Ответникът се вписал впоследствие в посочения
регистър с наименование, практически идентично с неговото, поради което било
налице въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, като в тази
връзка се позовава на историческа справка за създаването и развитието „Съюз на
тракийските дружества в България“. Твърди, че началото на организацията било
поставено с учредяването на дружество „Странджа“ през 1896 година в град Варна.
Дружеството се развило като структура и обхванало цялата тракийска емиграция в
Княжество България. Издавало и собствен печатен вестник - „Странджа“. През 1900
година то приело решение за вливането си в Македоно- одринската организация.
През 1907 година бил проведен конгрес, на който се учредил „Съюз на одринските благотворителни братства“.
След Балканската война, през 1914 година в град София било създадено дружество
„Одринска Тракия“, което първоначално не успяло да развие съществена дейност.
След 1918 година дружеството започнало да укрепва, което довело и до
учредяването на „Младежко тракийско дружество“ през 1922 година, а през 1924 година
се провел и Учредителен конгрес на Тракийския младежки съюз. През 1930 година
било създадено и женско културно-просветно дружество „Тракия“, което по-късно
се утвърдило с името „Тракийски женски съюз“. Поради забрана на дейността на
политическите и обществени организации след деветоюнския преврат през 1934 година,
дейността на тракийската организация била преустановена.
Възраждането на организацията
било след 10 ноември 1989 година. През 1990 година била проведена национална
конференция в София, на която бил приет устав на дружеството, който
възпроизвеждал устава на Съюза, създаден през 1896 година, с цел да бъдело
узаконено пълното му правоприемство. Решение за промяна на наименованието на
дружеството в „Съюз на тракийските дружества в България“ било взето на 19-тия
му конгрес, проведен в Хасково през 1992 година. Решението за това било вписано
в СГС на 22.01.1993 година.
Сочи се от ищеца,
че в последващите години били правени редица вписвания на промени в числения
състав на дружеството, неговия устав и Управителен съвет. Прави се и съпоставка
между уставите на дружествата през годините, като се акцентира на
обстоятелството, че формулировките на целите в същината си оставали същите,
като претърпявали редакции и актуализации.
Ищецът твърди, че
бил вписан в Централния регистър на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна
дейност под № 20020902003, за което разполагал с удостоверение № 003/02.09.2002
година, издадено от Министерството на правосъдието. На 21.05.2018 година бил
регистриран в Агенция по вписванията като „Съюз на тракийските дружества в България“. Към месец януари 2019 година, членове на
съюза били общо 102 колективни и индивидуални члена. Твърди се, че съюзът имал
самостоятелен печатен орган - вестник „Тракия“, който излизал от 2011 година и
развивал дейност на територията на цялата страна, която била добре известна на
всички, които имали отношение към съдбата на българските бежанци от Тракия и
техните потомци.
Излагат се
твърдения по-нататък, че на 13.05.2017 година за секретар на Тракийския
младежки съюз към СТДБ бил избран член на съюза от град Харманли. От този избор
и поради негласуваното му доверие, съгласно медийна публикация, останал обиден
г-н Тодор Ангелов /Председател на Тракийско дружество „Екзарх Антим I-ви“ -
Бургас/, който напуснал националното обединение.
На 09.07.2018 година
било регистрирано в Агенция по вписванията юридическо лице с нестопанска цел с
наименование „Съюз на тракийските дружества“, което било учредено от три
регионални дружества - Тракийско дружество „Екзарх Антим I-ви“ - Бургас,
Тракийско дружество „Димитър Маджаров“ - Кърджали и Тракийско дружество
„Тракия“ - Сливен. Твърди се, че предметът на новорегистрираното дружество бил
практически идентичен с предмета на ищеца. В тази връзка се заявява, че за
ответника била налице хипотезата на на чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, поради което на
основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ от закона, ответното сдружение следвало
да бъде прекратено. Твърди се още, че съществуването на ответника в правния мир
водело до заблуждение относно връзката му със съществуващия от десетилетия
съюз, на който ищецът твърди да е правоприемник. Заявява, че заблудата е
търсена от ответника и той цели да се възползва от наложилото се в годините име
на организацията.
Ответникът „Съюз
на тракийските дружества“ чрез пълномощника си оспорва предявения иск като
неоснователен. В тази връзка посочва, че депозираната от ищеца историческа
справка била непълна и представена тенденциозно, като я е допълнил и коригирал.
В тази връзка заявява, че през 1897 година бил проведен учредителен конгрес,
който обединявал тракийските дружества. След вливането в Македонската
организация на създаденото през 1896 година дружество „Странджа“, последното
прекратило своята дейност като самостоятелно сдружение, поради което ищецът не можел
да бъде негов продължител. Юридическото лице „Съюз на тракийските културно-просветни
дружества в България“ бил вписан от СГС на 31.08.1967 година и с протокол №
40/01.02.1977 година на Политбюро на ЦК на БКП била преустановена дейността му.
През 1990 година упълномощени представители, без яснота за упълномощаването им,
провели съвещание, на което приели декларация за възстановяване на дейността на
културно-просветните дружества „Тракия“
и дейността на Съюза на тракийските културно-просветни дружества. Била
проведена национална конференция, на която бил приет устав и избрани ръководни
органи на съюза; сдружението било вписано в СГС. Съгласно приетия устав,
българските бежанци от Тракия и техните потомци се организирали в
културно-просветните дружества „Тракия“, които били юридически лица и били
съюзени в Съюз на тракийските културно-просветни дружества. През 1993 година
съюзът бил пререгистриран като „Съюз на тракийските дружества в България“
/СТДБ/, като бил правоприемник на създадения през 1967 година Съюз на
тракийските културно-просветни дружества.
След 2001 година
в устава на СТДБ били записани непроменени до днес текстове, които противоречали
на закона и добрите нрави. Твърди се, че в състава на общото събрание участвали
физически и юридически лица, като всяко лице /независимо физическо или
юридическо/ имало право на един глас, което създавало неравнопоставеност между
физическите и юридическите лица, като на практика последните управлявали съюза.
Физическите лица заплащали индивидуален членски внос, а юридическите 30 % от
събрания членски внос и 20 % от собствените си брутни приходи. Допускало се
ръководните органи на съюза да се намесват недопустимо в работата на юридическите
лица - членове на сдружението. Било налице системно нарушаване на устава на
дружеството, изразяващо се в политизиране на съюза. Била създадена политическа
партия „Политически клуб „Тракия“, чийто членове можели да бъдат единствено
лица, които членуват в СТДБ. Налице било
смесване на дейността на СТДБ с тази на ПК „Тракия“, като пример в тази насока
се сочи вземането на съвместни решения за действия по време на избори за
подкрепа на кандидатите на посочена партия, както и популяризиране, чрез
печатния орган на съюза вестник „Тракия на идейните платформи на ПК „Тракия“ и
предизборната платформа на БСП.
Ответникът оспорва
наличието на лични интереси при г-н Тодор Ангелов и твърди, че именно
политизирането на СТДБ и наличието на противоречащи на закона и добрите нрави
текстове в устава на дружеството били причина много от тракийските дружества да
напуснат съюза. В тази връзка се изтъква факта, че и Тракийския младежки съюз в
България и Тракийския женски съюз в България се били регистрирали като
самостоятелни сдружения, съответно през 2017 година и 2018 година.
Изтъква се, че
г-н Ангелов бил председател на ТД „Екзарх Антим I-ви“ Бургас и до 2017 година
бил и Председател на Тракийския младежки съюз в България към СТДБ. Той никога
не бил индивидуален член на съюза, поради което нямало как да го бил напуснал. Заявява
се по-нататък, че напусналите членове останали верни на тракийската кауза и за
да отговорят на обществената потребност, трима от тях учредили Съюза на
тракийските дружества /СТД/. Заявява се, че впоследствие се били присъединили и
други членове, а някои били и в процес на присъединяване.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в устава на съюза се съдържал текст, според който
„Съюз на тракийските дружества в България“ навсякъде по-нататък се наричал
„Съюз на тракийските дружества“ за по-кратко.
По отношение на
предмета на дейност на двете сдружения, ответникът счита, че било нормално в
предмета на дейност да било налице частично или дори пълно припокриване на
изрази, тъй като и в двата случая се касаело за работа с тракийските бежанци и
техните потомци, а не за идентичност. В смислово отношение обаче, различията в
отделните текстове били големи. В тази връзка се прави съпоставка между част от
предмета на дейността на двете юридически лица с нестопанска цел, както и на
средствата за постигане на целите, които също били различни.
На последно място
се оспорват и твърденията на ищеца за наличието на предпоставките на чл. 7, ал.
4 от ЗЮЛНЦ. В тази връзка се заявява, че наименованието „Съюза на тракийските
дружества“ било проверено от „Информационната система за проверка и резервиране
на наименования и вписвания на търговски и юридически лица с нестопанска цел“ и
запазено като уникално. За посоченото обстоятелство бил издаден и документ,
който бил представен в Агенция по вписванията, където ответникът бил вписан с
уникално наименование, а не със същото като на ищеца. Намира, че твърденията на
ищеца в тази връзка са несъстоятелни, тъй като едното наименование /това на ищеца/
показвало, че сдружението развива дейността си само и единствено на територията
на България, а другото /това на ответника/ предполагало, че дейността се
развива и в чужбина. Сочи се, че ищецът прилагал двоен стандарт по отношение на
наименованията на тракийските дружества по градовете, тъй като създавал
паралелни такива в градовете, в които членовете му го били напуснали, с еднакви
наименования на напусналите го. В заключение посочва, че нямало причина да не
се твърди, че новосъздаденото дружество възстановява традициите и се явява
правоприемник на съюза, основан през 1897 година, след като възприема идеите
му, а и членовете на СТД били сдружения с история по-дълга от тази на СТДБ.
В
допълнителна искова молба, депозирана в
законоустановения срок ищецът излага нови доводи във връзка с направените от
ответника възражения. Изтъква, че били неверни и неотносими твърденията на последния за незаконосъобразност на устава на
ищцовото дружество. В тази връзка посочва, че уставът му бил предмет на съдебна
преценка и бил приет за законосъобразен. Заявява, че СТДБ и ПК „Тракия“ били
отделни правни субекти, с различни цели и функции. Подчертава, че в устава на
дружеството било записано, че организацията е надпартийна, а не, че тя е
не-партийна. Не съществувала забрана членовете на дружеството да членуват в
различни партии, като в тази връзка сочи, че и към настоящия момент
председатели и членове на дружеството членували в различни партии. Изтъква, че
включително Яне Янев и Тодор Ангелов /членове на СТД/ били членове на партии.
Оспорва се
твърдението на ответника, че много от дружествата били напуснали съюза, поради наличието
на текстове в устава му, които противоречали на закона и добрите нрави. Твърди
се, че първите т. нар „напуснали“ дружества били с изключени председатели,
поради нарушение на устава и множество сигнали до ръководството на съюза.
Акцентира се на
тезата, че било налице желание у ответника за разцепване на съюза, поради което
бил използвал чуждо наименование, с цел да бъдат заблудени хората. Отново се
подчертава обстоятелството относно силното сходство в предмета на дейност на
двете юридически лица с нестопанска цел. Заявява, че извършената проверка за
оригиналност на името не било доказателство за липсата на хипотезата на чл. 7,
ал. 4 от ЗЮЛНЦ, която била предвидена включително за подобни случаи. Счита, че
ответната страна не представя доказателства за липсата на идентичност на
наименованията на двете сдружения, както и за липсата на заблуда, а се опитвала
да размие процеса, обсъждайки устава на ищеца и политизирайки проблема. Взема
се отношение и по другите наведени от ответника възражения, като се сочи включително, че те са неотносими към
предмета на спора.
В допълнителен
отговор на допълнителната искова молба ответникът
излага допълнителни аргументи в подкрепа на възраженията си по предявените
претенции. Доразвива аргументите си за историческото развитие на организацията
на тракийските дружества, наличието на текстове в устава на ищеца, които били в
противоречие със закона и добрите нрави, като и причините поради които редица
дружества били напуснали ищцовия съюз. Взел е отношение по наведените от ищеца
твърдения и представените от него писмени доказателства.
Предявения иск е с правно основание в чл. 13, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗЮЛНЦ. Съобразно ал. 2 на чл. 13 от ЗЮЛНЦ, такъв може да бъде
предявен само от лице, което има правен интерес. Правният интерес съставлява
онзи факт, който страната твърди, че съществува и който свидетелства за
притежаването от ищеца на защитимо от закона право, за което страната твърди,
че е нарушено или застрашено от действията или бездействията на ответника.
Интересът се съизмерва с евентуалните положителни последици за ищеца при уважаване
на иска, като основният критерий е дали с това ищецът ще получи ефективно
осъществяване на своите права. В конкретния случай такъв интерес не може да
бъде извлечен от въведените от ищеца с обстоятелствената част на исковата му
молба фактически твърдения в тази насока. Така изложените обстоятелства
очевидно не налагат извода за интерес при него да иска прекратяване на
ответника на посоченото по-горе основание. Тяхната съвкупна преценка сочи на
това, че не е налице засягане на негови субективни права. В тази връзка следва
да се допълни, че съобразно изложението им липсва изтъкната и поддържана такава
хипотеза, при която успешното провеждане на иска би довело до реално
осъществяване на индивидуалните права на ищеца. Съдът счита, че не съществува и
друга косвена полза за него от уважаване на иска за прекратяване на ответното
сдружение /така и в решение № 1730 от 08.08.2013 година по търг. дело №
4190/2012 година на Софийски апелативен съд, т. о., недопуснато до касация с определение № 14 от 06.01.2015 година на ВКС
по търг. дело № 154/2014 година/, II т. о./.
Такъв изискуем от
закона интерес не е признат на ищеца и с оглед твърдяното нарушение на
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, тъй като с императивна разпоредба,
съдържаща се алинея пета на същия член е предвидено, че при наличие на
идентичност /евентуално при разширително тълкуване - сходство, водещо до
заблуждение/ в наименованието на едно юридическо лице с това на по-рано
регистрирано, последното може да иска преустановяване носенето и служенето от страна
на ответника със съвпадащото наименование. Това право изключва наличието на
интерес от иск за прекратяване на същото основание /цитираното по-горе, както и
определение № 236 от 10.04.2012 година на ВКС по частно търг. дело № 202/2012
година, I т. о., съобразено предвид сходството на уредбата в тази част и
съответното приложение поради това на разглежданата норма/.
Всичко така
изложено обуславя извод за недопустимост на заявената искова претенция, поради
което и на това основание настоящото производство следва да бъде прекратено.
Ето защо, по
горните съображения и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело №246/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.
Настоящото
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: