Решение по дело №428/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 141
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195550100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер………………………10.12.2019 година………..………..Град Гълъбово

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение

На………единадесети ноември……...…..……...……...……..……..Година 2019              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

                       

Секретар Белослава Колева.………….……………………………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от……….………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 428……по описа за………….….…………2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът твърди, че на 29.05.2019 г. между „4Ф.“ ЕООД и Д.М.С. бил сключен Договор за кредит № *** по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В изпълнение на договора кредиторът отпуснал сума в размер на 200,00 лв. на ответника с падеж за погасяване 28.06.2015 г., като на 29.05.2019 г. посочената сума била преведена по сметка на ответника в „У.Б.“ АД. На 13.06.2015 г. договорът бил изменен като на ответника била предоставена допълнителна сума в размер на 150,00 лв. преведена отново по сметка на ответника в „У.Б.“ АД на същата дата.

При настъпване на падежа на договора – 28.06.2015 г. кредитополучателят не погасил дължимата сума в размер на 350,00 лв. и изпаднал в забава. Били му изпратени три броя напомнителни писма, но плащане не последвало.

На 01.02.2018 г. между „4Ф.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, бил сключен договор за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който кредиторът прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по договор № ***/29.05.2015 г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.

Моли съда да осъди, че Д.М.С. да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 350,00 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит № ***/29.05.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба до окончателно плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Явява се лично в съдебно заседание, като заема позиция, че не оспорва, че дължи сумата от 350,00 лева. Признава наличието на договори за кредит за сумата от 350,00 лв. и в дадена от съда почивка заявява, че е постигнал извънсъдебно споразумение с ищеца как да погаси задължението за пет месеца. В заключение признава дължимостта на сумата за главница по договора за кредит.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Гълъбовски районен съд, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1,т. 4 ГПК е обявено за безспорно, че праводателят на ищеца „4Ф.“ ЕООД и ответника са били в договорни правоотношения по договор за кредит от 29.05.2015 г. и анекс към него от 13.06.2019 г., като ответникът е получил сума в общ размер на 350,00 лв. /200,00 лв. по първоначалния договор и 150,00 лв. по анекса/. Също е безспорно, че ответникът не е погасил нищо от заемната сума.

Същото се установява от договори за кредит № ***/29.05.2015 г. и № ***/13.06.2015 г. и Общи условия към тях, сключени между „4Ф.“ ЕООД и ответника Д.М.С., страните са уговорили предоставяне на кредит в първоначално в размер на 200,00 лв., като с анекс /втори договор от 13.06.2015 г./ е било уговорено предоставяне на още 150,00 лв., като общата сума по кредита станала 350,00 лв. Падежът за плащане бил определен на 28.06.2015 г.

Представени са също по делото рамков договор от 01.02.2018 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „4Ф.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, като съгласно Приложение 1, вземането на „4Ф.“ ЕООД, произтичащо от договор № ***/29.05.2015 г. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 350,00 лв. „4Ф.“ ЕООД е упълномощило „К.“ ЕООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно/. До ответника е било изпратено от „4Ф.“ ЕООД чрез ищеца уведомително писмо с изх. № 4212 от 14.02.2018 г. за станалата продажба. От известие за доставяне се установява, че писмото не е било доставено и е отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно правоотношение както между „4Ф.“ ЕООД и ответника с предмет предоставяне на заемна сума, 2. реалното предоставяне на заемната сума в размер на 350,00 лв. и 3. наличие на валиден договор за цесия между „4Ф.“ ЕООД и ищеца , за който длъжникът е бил уведомен.

Следва да се посочи, че по делото е налице признание на дълга за главница от ответника. Тъй като ответникът призна в съдебно заседание, че дължи процесната сума за главница на ищеца, като освен това заяви, че бил постигнал извънсъдебно споразумение с ищеца за погасяването й настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти изброени в предходния абзац, от които възниква претендираното главно притезателно право, а именно 1/ наличие на действително правоотношение по договор за кредит продажба на изплащане сключен между „4Ф.“ ЕООД и ответника, 2/ реалното предоставяне на сума в размер на 350,00 лв. – исковата сума и 3/ наличие на валиден договор за цесия легитимиращ ищеца да претендира заплащане на сумата от 350,00 лв. на ответника. Отделно от това фактите по сключването на договора за кредит от 29.05.2015 г. и анекса към него от 13.06.2015 г., както и реалното предоставяне на сумата от 350,00 лв. на ответника бяха обявени за безспорни с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Това се установи и от доказателствата по делото. Както се посочи по-горе преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи съдебно признание на иска, т.е. ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а съдебно призна своето задължение за плащане. Поради това направеното съдебно признание за дължимостта на главницата ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о. е прието, че  изявлението, с което се признава съществуването на дълга за главница е съдебно признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно  чл. 175 ГПК.

Освен това по отношение на договора за цесия и уведомяването на ответника за него следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „К.“ ЕООД, а ответникът по делото е получил исковата молба ведно с всички приложения към нея лично на 20.08.2019 г. и също така се яви лично в съдебно заседание като призна, че дължи исковата сума на ищеца цесионер.

Поради изложеното съдът намира, че осъдителният иск за заплащане на сумата от 350,00 лв. - главница следва да бъде уважен, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 50,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,

 

Р       Е       Ш     И:

        

         ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние Д.М.С. и адрес: *** да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от общо 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща главница по договор за кредит № ***/29.05.2015 г. /200,00 лв./ и договор за кредит № ***/13.06.2015 г. /150,00 лв./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2019 г. до окончателното плащане.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.С. и адрес: *** да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** общо сума в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни  за държавна такса /50,00 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /100,00 лв./.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: