Решение по дело №796/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: 494 Година  2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  16.12.                                                                    2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

                                                                                                      ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ

                                                                                                         

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. гр. д. № 796 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от  А.А.Т. , ЕГН **********,  с постоянен адрес *** , против  Л.М.Ч. , ЕГН **********,  с постоянен адрес ***.

С исковата молба е предявен  осъдителен иск  за заплащане на сумата 1003лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до  окончателното заплащане .        

С Решение № 1056/ 18. 07. 2019г.  на районен съд Пазарджик   , постановено по гр. д. № 4310/2018г. по описа на същия съд,   иска е уважен изцяло. Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца  сторените съдебно – деловодни разноски .   

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника  в първоинстанционното производство Л.М.Ч. , ЕГН **********. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила .  Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се   отхвърли  предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции. 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК   е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .

С Решение № 1163/ 21. 08. 2019г.  на районен съд Пазарджик   , постановено по гр. д. № 4310/2018г. по описа на същия съд, e допълнено първоначално постановеното решение в частта за разноските по делото, като е осъден ответника да заплати в полза на ищеца  допълнително сумата  от 130 лв. , представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице .    

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника  в първоинстанционното производство Л.М.Ч. , ЕГН **********. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила .  Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се   отхвърли   молбата на ищеца за допълване на решението в  частта за разноските по делото .   Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции. 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК   е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .

В открито съдебно заседание  жалбоподателя   поддържа въззивните  жалби . 

В открито съдебно заседание   ответника  оспорва въззивните жалби . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .  

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред двете инстанции, при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивните жалби са    процесуално допустими .

Жалбите са   подадени от активно легитимирана страна  (ответник    в производството пред районния съд ). 

Жалбите  са    подадени  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Въззивната инстанция счита ,че районния съд е постановил процесуално недопустим съдебен  акт, който ще следва да се обезсили .

Според утвърдената съдебна практика и правната теория правното основание на предявения иск се квалифицира от съда , който разглежда спора въз основа  на обстоятелствата , които са  изложени в исковата молба и направеното искане( петитума на иска ). Единството на обстоятелствата , на които се основава иска и направеното искане очертават предмета на спора и компетентността на  произнасянето на съда.

В исковата молба ищеца е изложил следните обстоятелства :

През  м.декември на 2015г. ищеца е закупил от магазин на „М-тел“ в гр. П.  мобилен телефон марка „Айфон 6С“.   При закупуването на телефона му била издадена фактура . По искане на ответника   Л.Ч., който бил негов познат ,  ищеца му предоставил за временно  и безвъзмездно по ползване телефонния апарат.  В последствие  телефона бил предоставен за ползване от ответника Ч. на лицето Л.В., с която той живее на съпружески начала.  След смъртта на лицето Л.В., ответника продал телефонния апарат , но не възстановил на ищеца сумата ,за която го е закупил.  Въпреки поканите на ищеца ответника отказал да му заплати стойността на апарата.

Искането , което е направено в исковата молба е да се осъди  ответника да заплати в полза на ищеца  сумата 1003лв. , представляваща стойността на закупения телефонен апарат,ведно със законната лихва  върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане .

При така изложените обстоятелства  в защита на  субективните  материални права , на които  се основава иска и направеното искане , въззивната инстанция прави извода ,че  районния съд е дал неправилна правна квалификация на спора , поради което се е произнесъл по непредявен иск.

Правната квалификация на иска , с който е сезиран  районния съд е  чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с  чл. 243 и сл. от ЗЗД- договор за заем за послужване. Ищеца е предоставил на ответника за временно и безвъзмездно ползване една вещ,срещу задължението на ответника да ползва вещта според нейното предназначение и да я върне след ползването.  В исковата молба ищеца твърди ,че вещта не е върната ,нито е заплатена нейната парична равностойност. Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да върне заетата   вещ след послужването . Размерът на обезщетение е определен от ищеца ,като паричната стойност на вещта към момента на нейното закупуване.

Правната квалификация на спора, която е дадена от районния съд, както в  доклада по делото ,така и в решението по съществото на спора  е по чл. 45 от ЗЗД-  непозволено увреждане . Тази правна квалификация е неправилна .         

В исковата молба ищеца не е изложил обстоятелства за деликтна отговорност на ответника(виновни и противоправни действия на ответника , които са причинили имуществени вреди на ищеца ). Обстоятелствата ,които е изложил ищеца водят до извода за  договорни отношения между страните ,въз основа на сключен устен договор за  заем за послужване .

Процесуалната недопустимост на първоначалното решение води до процесуална недопустимост и на решението , с което районния съд  е допълнил първоначалното решение в частта за разноските по делото. 

На основание чл. 270 ал. 3 от ГПК ще следва  да се обезсилят решенията на районния съд и делото да се върне за ново разглеждане   от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.

По въпроса за разноските по делото ?

При положение ,че решението на районния съд се обезсилва , като процесуално недопустимо и делото се връща  за ново разглеждане от друг състав на същия съд,  за страните не възниква правото на разноски по чл. 78 и сл. от ГПК. Това е така , тъй като с  въззивното решение не се разрешава спора по същество. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе по разноските , които са направени от страните  в първоинстанционното и във въззивното производство, с оглед изхода на спора пред тази инстанция ( в този смисъл виж Определение № 673/ 14. 11. 2017г. по ч. т. д. № 2686/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС).     

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал.3 от ГПК   Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1056/ 18. 07. 2019г.  на районен съд Пазарджик   , постановено по гр. д. № 4310/2018г. по описа на същия съд и Решение № 1163/ 21. 08. 2019г.  на районен съд Пазарджик   , постановено по гр. д. № 4310/2018г. по описа на същия съд, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ.

ВРЪЩА делото на районен съд Пазарджик за произнасяне по предявения иск.

 

 

На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК   решението  на въззивната инстанция не   подлежи на касационно обжалване (  гражданско дело сцена на иска  под 5000лв.).   

 

 

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :