Решение по дело №158/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4006
Дата: 24 август 2023 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20231110200158
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4006
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Д. Е. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № СО-Т-С-21-04-241/11.08.2021 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл. 36, ал. 1 и
чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /Наредбата/, за нарушение на чл.
23 от същия подзаконов нормативен акт.
С подадената от процесуалния представител на санкционираното лице
жалба се твърди, че оспореното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Същото не било връчено на заинтересованото лице по
надлежния ред, а за него жалбоподателката разбрала едва с образуваното
срещу нея изпълнително производство. По същество е изразено несъгласие с
издаденото НП поради неправилно определяне субекта на отговорността.
Сочи се, че лицето не е осъществявало търговска дейност от свое име, а в
изпълнение на длъжностните си функции, произтичащи от трудовоправната
си обвързаност с юридическото лице ****, където работела на длъжността
„продавач-консултант“. По тези съображения се моли за отмяна на
наказателното постановление и съответно се претендира присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски в хода на производството.
1
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения си защитник
– адв. А. С.. Същата моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, доколкото не било връчено на доверителката по
надлежния начин, а отделно от това отговорността за вмененото нарушение
следвало да бъде понесена от нейния работодател, който е следвало да си
набави нужната разрешителна документация за предприетата продажба на
стоки на открито.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П, която моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, както и в полза на
въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Търговско дружество **** е вписано в Търговския регистър под ЕИК
****, като в предметния обхват на основната му дейност попадат
осъществяване на търговска дейност, покупка на стоки или други вещи с цел
препродажба в първоначален, преработен или обработен вид и продажба на
стоки от собствено производство. Към **** г. юридическото лице е
стопанисвало търговски обект, представляващ съоръжение от метална
конструкция, разположено на парковата алея на столичния парк „Заимов“.
Чрез преместваемото съоръжение е осъществявана търговия на открито, като
се предлагали за продажба различни хранителни стоки като сладолед,
палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други. Дейността била
пряко осъществявана от жалбоподателката С. Д. Е., която към този момент
изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в процесния търговски обект
въз основа на сключения с дружеството трудов договор № 17/15.09.2020 г.
По силата на последния работодателят бил възложил на своя служител
управлението на щанда за хранителни продукти чрез посрещане на клиенти,
консултирането им и осъществяването на обмен на съответните парични суми
във връзка с осъществяваните покупко-продажбени сделки.
В обедните часове на 28.04.2021 г. старши инспектор Д. Г. от Столичния
инспекторат към Столична община предприела проверка по спазване на
правилата за осъществяване на търговска дейност на територията на СО
съвместно със своята колежка **** от същото структурно звено. В хода на
проверката било установено, че на централната паркова алея на парк „***“ в
район „***“ лицето С. Д. Е. извършвало търговия на открито от преместваем
метален павилион, който заемал площ от около 5 кв. метра публична
общинска собственост без да разполага с разрешение за ползване на мястото,
издадено от кмета на район „**“. Въз основа на тази си констатация
2
свидетелката Г. съставила срещу С. Е. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 21-04-241/28.04.2021 г. за нарушение
на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община. Актът бил съставен в
присъствието на свидетел и на жалбоподателката, която след запознаване със
съдържанието му го подписала и получила копие от него без да изложи
възражения срещу вписаните в него фактически твърдения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателката на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от
Наредбата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелката Д. Г., както и приетите по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК.
Събраните посредством разпита на актосъставителката сведения се ползват с
нужната конкретика, последователност и достоверност, като в съдържанието
им не се открояват несъответствия и празноти, поради което следва да им се
даде вяра. От прегледа на показанията се установяват значимите за
предприетата проверка обстоятелства и направените въз основа на тях
заключения. Описано е разположението на преместваемото съоръжение,
неговите външни характеристики и процеса по осъществяване на търговска
дейност, в хода на която се установява, че е бил издаден касов бон, съдържащ
изписване на наименованието на търговското дружество, от чието име са
предлагани хранителните стоки. Последното обстоятелство намира своята
подкрепа и в представеното по делото писмено уведомление от ТД на НАП –
офис Д, в което е декларирано наличието на пуснато в експлоатация фискално
устройство от страна на ****, регистрирано на адрес: гр. С, Район „О“, парк
„З“, като се изяснява, че в процесния период устройството е реализирало
финансов оборот, следователно е било в работещ режим и посредством него е
реализирана печалба от търговска дейност. Останалата част от наличните
писмени материали също способстват за правилното изясняване на
относимите към предмета на доказване обстоятелства. Чрез тях еднозначно се
установява наличието на трудово правоотношение между жалбоподателката
Е. и ****, постъпването на лицето на работа и конкретното съдържание на
служебните му задължения. Доколкото не бяха установени противоречия
между отделните елементи от доказателствената съвкупност, всички
приобщени по делото материали следва да се ценят положително и поради
своята смислова последователност и еднопосочност съдът ги постави в
основата на своите фактически изводи.
3
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Съдът намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима,
тъй като изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт и е депозирана в предвидения в закона преклузивен срок. Във
връзка с последното следва да се отбележи, че посочването в съдържанието
на наказателното постановление, че същото е било връчено при условията на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, не намира своята обосновка в приложените материали
и предприетата връчителна процедура е осъществена незаконосъобразно и
при несъблюдаване процедурните изисквания на закона. За гарантиране
правото на нарушителя да разбере срещу какво обвинение следва да се
защитава и какво противоправно действие му е вменено, законодателят е
предвидил императивното изискване за лично връчване на НП срещу подпис,
което в случая не е било изпълнено. Не са налице и предпоставките за
предприемане на т.нар. „неприсъствено връчване“, при което надлежното
получаване на постановлението от неговия адресат се фингира предвид
трайното отсъствие на лицето от вписания му адрес и бездействието му по
отношение на задължението си да заяви пред наказващия орган новия си
адрес. От приложеното към административнонаказателната преписка
известие за доставяне става ясно единствено, че препис от НП е бил
адресиран до жалбоподателката, но пратката е била върната като непотърсена.
Еднократното посещение на адреса не удовлетворява изискванията за
осигуряване възможност на нарушителя да организира защитата си и да
разбере какво деяние му се вменява, а същевременно и не съответства на
субсидиарно приложимите процесуални изисквания на НПК за връчване на
съдебни книжа. По делото не се установява наличието на нито една от двете
кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се
приеме, че НП е било връчено по този ред – нито се установява
жалбоподателят да е бил щателно издирен по постоянния му адрес, нито да е
осъществил промяна в същия без да уведоми компетентните органи.
Незаконосъобразно проведената процедура по връчване на НП мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че жалбата все пак е била подадена в
срок и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Настоящия съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО във
връзка с чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Като старши инспектор от Столичния
инспекторат, актосъставителката е оправомощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения по Глава Трета от
4
НРУИТДТСО по силата на чл. 35, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 34, ал. 3 от
Наредбата, както и при съобразяване с основните служебни задължения,
произтичащи от приложената по делото длъжностна характеристика.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон - актът и НП са
издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните
правила. От страна на жалбоподателя не са релевирани възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, а и съдът след самостоятелна
служебна проверка прие, че такива не са били допуснати.
От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че на
посочените в наказателното постановление време и място неправомерно е
била извършвана търговска дейност в нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО,
доколкото същата е осъществявана върху терен, представляващ публична
общинска собственост без наличие на разрешение за целта. Действащата към
момента на извършване на деянието редакция на нормата предполага
търговията на дребно върху терени, представляващи общинска собственост
като паркове, тротоари, площади, улични платна и други (по смисъла на чл.
19 от НРУИТДТСО), да се осъществява само въз основа на разрешение за
ползване на мястото, издадено от кмета на района, на територията на който се
извършва дейността.
Въпреки направената констатация обаче, съдът намира, че в случая
неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката С. Е. в
лично качество, доколкото същата не е имала качеството търговец, а е
извършвала продажба на хранителни продукти на дребно от името и за
сметка на дружеството, за което е работела, и което именно е следвало да
осигури необходимите позволителни документи да упражняването на
търговска дейност на процесното обществено място. Императивната повеля,
произтичаща от текста на разпоредбата, под която е подведено поведението
на жалбоподателката, предвижда качеството „търговец“ като съставомерен
признак, с който деецът се характеризира. Легалното определение на
понятието е изводима по пътя на законовата делегация от дефинитивната
норма на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, където се сочи, че търговец е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В
настоящия случай е недопустимо да се приеме, че жалбоподателката е
разполагала с такова качество, тъй като същата е действала в изпълнение на
5
служебните си задължения, произтичащи от индивидуалното си трудово
правоотношение с търговско дружество ****, при което е била назначена на
длъжността „продавач-консултант“. Както съдържанието на длъжностната
характеристика, така и самият предмет на работа предопределят
принадлежността на предприетата продажба на открито към обхвата на
трудовото правоотношение по продажба на палачинки, сладолед и други
хранителни продукти на щанд, разположен в парк в гр. София. Друга ясна
индикация за полагането на работна сила в полза на своя работодател се
съдържа и в показанията на актосъставителката, която, изслушаната в хода на
съдебното следствие, заяви, че дори и да не е осъществила контролна
покупка, е станала свидетелка на извършена продажба, като предявеният
при поискване касов бон е съдържал обозначение на търговското дружество,
от името на което са извършвани съответните стопански дейности.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че търговията на открито
е била осъществявана в рамките на трудово правоотношение – от името и за
сметка на **** в качеството му на работодател, чиято отговорност е следвало
да бъде ангажирана за установеното нарушение. При това положение следва
единственият закономерен извод, че физическото лице, което е било
санкционирано, не е годен субект на реализираната административна
простъпка по чл. 23 от НРУИТДТСО, доколкото не отговаря на законовото
изискване за особеното качество на субекта на конкретния фактически състав.
В допълнение към всичко гореизложено съдът установи отсъствието и
на друг съставомерен елемент, касаещ субективната страна на процесното
нарушение. Касае се за отсъствието на виновно поведение от страна на
административно наказаната С. Е., което се подкрепа от факта, че същата не е
разполагала с представа, нито е била длъжна да знае дали дружеството, за
което полага работна сила, е имало издадено разрешение за осъществяване на
търговия на открито. Предприетата от страна на жалбоподателката дейност по
предлагане на хранителни стоки за продажба на площ с публичен общински
статут, не би могла да се квалифицира като виновно извършена, което
извежда извода за субективна несъставомерност на деянието и влече отмяната
на обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди Столична община да
заплати на жалбоподателката С. Д. Е. сторените от нея разноски за адвокатска
защита в размер на 300 лева, за извършването на които са представени
доказателства – договор за правна защита и съдействие от 14.03.2023 г., в
частта на т. III имащ характера на разписка за изплащане на уговорената сума,
и то в размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и
на минималните законоустановени стойности.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
6
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-241/11.08.2021
г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на С. Д. Е. с ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева на основание
чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, за нарушение на чл.
23 от същия подзаконов нормативен акт.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да
заплати в полза на С. Д. Е. с ЕГН ********** сума в размер на 300.00 /триста/
лева, представляваща сторени в хода на производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Д. Е. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № СО-Т-С-21-04-241/11.08.2021 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл. 36, ал. 1 и
чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /Наредбата/, за нарушение на чл.
23 от същия подзаконов нормативен акт.
С подадената от процесуалния представител на санкционираното лице
жалба се твърди, че оспореното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Същото не било връчено на заинтересованото лице по
надлежния ред, а за него жалбоподателката разбрала едва с образуваното
срещу нея изпълнително производство. По същество е изразено несъгласие с
издаденото НП поради неправилно определяне субекта на отговорността.
Сочи се, че лицето не е осъществявало търговска дейност от свое име, а в
изпълнение на длъжностните си функции, произтичащи от трудовоправната
си обвързаност с юридическото лице ***, където работела на длъжността
„продавач-консултант“. По тези съображения се моли за отмяна на
наказателното постановление и съответно се претендира присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски в хода на производството.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения си защитник
– адв. А. С.. Същата моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, доколкото не било връчено на доверителката по
надлежния начин, а отделно от това отговорността за вмененото нарушение
следвало да бъде понесена от нейния работодател, който е следвало да си
набави нужната разрешителна документация за предприетата продажба на
стоки на открито.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Павлова, която моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и в полза на
въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Търговско дружество *** е вписано в Търговския регистър под ЕИК
*****, като в предметния обхват на основната му дейност попадат
осъществяване на търговска дейност, покупка на стоки или други вещи с цел
препродажба в първоначален, преработен или обработен вид и продажба на
стоки от собствено производство. Към 28.04.2021 г. юридическото лице е
стопанисвало търговски обект, представляващ съоръжение от метална
конструкция, разположено на парковата алея на столичния парк „**“. Чрез
1
преместваемото съоръжение е осъществявана търговия на открито, като се
предлагали за продажба различни хранителни стоки като сладолед,
палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други. Дейността била
пряко осъществявана от жалбоподателката С. Д. Е., която към този момент
изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в процесния търговски обект
въз основа на сключения с дружеството трудов договор № 17/15.09.2020 г.
По силата на последния работодателят бил възложил на своя служител
управлението на щанда за хранителни продукти чрез посрещане на клиенти,
консултирането им и осъществяването на обмен на съответните парични суми
във връзка с осъществяваните покупко-продажбени сделки.
В обедните часове на 28.04.2021 г. старши инспектор Д***от Столичния
инспекторат към Столична община предприела проверка по спазване на
правилата за осъществяване на търговска дейност на територията на СО
съвместно със своята колежка ***от същото структурно звено. В хода на
проверката било установено, че на централната паркова алея на парк „З**“ в
район „О***“ лицето С. Д. Е. извършвало търговия на открито от
преместваем метален павилион, който заемал площ от около 5 кв. метра
публична общинска собственост без да разполага с разрешение за ползване на
мястото, издадено от кмета на район „О***“. Въз основа на тази си
констатация свидетелката Г** съставила срещу С. Е. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 21-04-241/28.04.2021 г. за нарушение
на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община. Актът бил съставен в
присъствието на свидетел и на жалбоподателката, която след запознаване със
съдържанието му го подписала и получила копие от него без да изложи
възражения срещу вписаните в него фактически твърдения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателката на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от
Наредбата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелката Д. Г., както и приетите по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК.
Събраните посредством разпита на актосъставителката сведения се ползват с
нужната конкретика, последователност и достоверност, като в съдържанието
им не се открояват несъответствия и празноти, поради което следва да им се
даде вяра. От прегледа на показанията се установяват значимите за
предприетата проверка обстоятелства и направените въз основа на тях
заключения. Описано е разположението на преместваемото съоръжение,
неговите външни характеристики и процеса по осъществяване на търговска
дейност, в хода на която се установява, че е бил издаден касов бон, съдържащ
изписване на наименованието на търговското дружество, от чието име са
предлагани хранителните стоки. Последното обстоятелство намира своята
2
подкрепа и в представеното по делото писмено уведомление от ТД на НАП –
офис Д., в което е декларирано наличието на пуснато в експлоатация
фискално устройство от страна на ***, регистрирано на адрес: гр. С, Район
„О“, парк „З“, като се изяснява, че в процесния период устройството е
реализирало финансов оборот, следователно е било в работещ режим и
посредством него е реализирана печалба от търговска дейност. Останалата
част от наличните писмени материали също способстват за правилното
изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Чрез тях
еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между
жалбоподателката Е. и ***, постъпването на лицето на работа и конкретното
съдържание на служебните му задължения. Доколкото не бяха установени
противоречия между отделните елементи от доказателствената съвкупност,
всички приобщени по делото материали следва да се ценят положително и
поради своята смислова последователност и еднопосочност съдът ги постави
в основата на своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Съдът намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима,
тъй като изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт и е депозирана в предвидения в закона преклузивен срок. Във
връзка с последното следва да се отбележи, че посочването в съдържанието
на наказателното постановление, че същото е било връчено при условията на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, не намира своята обосновка в приложените материали
и предприетата връчителна процедура е осъществена незаконосъобразно и
при несъблюдаване процедурните изисквания на закона. За гарантиране
правото на нарушителя да разбере срещу какво обвинение следва да се
защитава и какво противоправно действие му е вменено, законодателят е
предвидил императивното изискване за лично връчване на НП срещу подпис,
което в случая не е било изпълнено. Не са налице и предпоставките за
предприемане на т.нар. „неприсъствено връчване“, при което надлежното
получаване на постановлението от неговия адресат се фингира предвид
трайното отсъствие на лицето от вписания му адрес и бездействието му по
отношение на задължението си да заяви пред наказващия орган новия си
адрес. От приложеното към административнонаказателната преписка
известие за доставяне става ясно единствено, че препис от НП е бил
адресиран до жалбоподателката, но пратката е била върната като непотърсена.
Еднократното посещение на адреса не удовлетворява изискванията за
осигуряване възможност на нарушителя да организира защитата си и да
разбере какво деяние му се вменява, а същевременно и не съответства на
субсидиарно приложимите процесуални изисквания на НПК за връчване на
съдебни книжа. По делото не се установява наличието на нито една от двете
кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се
приеме, че НП е било връчено по този ред – нито се установява
жалбоподателят да е бил щателно издирен по постоянния му адрес, нито да е
3
осъществил промяна в същия без да уведоми компетентните органи.
Незаконосъобразно проведената процедура по връчване на НП мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че жалбата все пак е била подадена в
срок и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Настоящия съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО във
връзка с чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Като старши инспектор от Столичния
инспекторат, актосъставителката е оправомощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения по Глава Трета от
НРУИТДТСО по силата на чл. 35, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 34, ал. 3 от
Наредбата, както и при съобразяване с основните служебни задължения,
произтичащи от приложената по делото длъжностна характеристика.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон - актът и НП са
издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните
правила. От страна на жалбоподателя не са релевирани възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, а и съдът след самостоятелна
служебна проверка прие, че такива не са били допуснати.
От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че на
посочените в наказателното постановление време и място неправомерно е
била извършвана търговска дейност в нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО,
доколкото същата е осъществявана върху терен, представляващ публична
общинска собственост без наличие на разрешение за целта. Действащата към
момента на извършване на деянието редакция на нормата предполага
търговията на дребно върху терени, представляващи общинска собственост
като паркове, тротоари, площади, улични платна и други (по смисъла на чл.
19 от НРУИТДТСО), да се осъществява само въз основа на разрешение за
ползване на мястото, издадено от кмета на района, на територията на който се
извършва дейността.
Въпреки направената констатация обаче, съдът намира, че в случая
неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката С. Е. в
лично качество, доколкото същата не е имала качеството търговец, а е
извършвала продажба на хранителни продукти на дребно от името и за
сметка на дружеството, за което е работела, и което именно е следвало да
осигури необходимите позволителни документи да упражняването на
търговска дейност на процесното обществено място. Императивната повеля,
произтичаща от текста на разпоредбата, под която е подведено поведението
на жалбоподателката, предвижда качеството „търговец“ като съставомерен
признак, с който деецът се характеризира. Легалното определение на
4
понятието е изводима по пътя на законовата делегация от дефинитивната
норма на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, където се сочи, че търговец е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В
настоящия случай е недопустимо да се приеме, че жалбоподателката е
разполагала с такова качество, тъй като същата е действала в изпълнение на
служебните си задължения, произтичащи от индивидуалното си трудово
правоотношение с търговско дружество ***, при което е била назначена на
длъжността „продавач-консултант“. Както съдържанието на длъжностната
характеристика, така и самият предмет на работа предопределят
принадлежността на предприетата продажба на открито към обхвата на
трудовото правоотношение по продажба на палачинки, сладолед и други
хранителни продукти на щанд, разположен в парк в гр. София. Друга ясна
индикация за полагането на работна сила в полза на своя работодател се
съдържа и в показанията на актосъставителката, която, изслушаната в хода на
съдебното следствие, заяви, че дори и да не е осъществила контролна
покупка, е станала свидетелка на извършена продажба, като предявеният
при поискване касов бон е съдържал обозначение на търговското дружество,
от името на което са извършвани съответните стопански дейности.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че търговията на открито
е била осъществявана в рамките на трудово правоотношение – от името и за
сметка на *** в качеството му на работодател, чиято отговорност е следвало
да бъде ангажирана за установеното нарушение. При това положение следва
единственият закономерен извод, че физическото лице, което е било
санкционирано, не е годен субект на реализираната административна
простъпка по чл. 23 от НРУИТДТСО, доколкото не отговаря на законовото
изискване за особеното качество на субекта на конкретния фактически състав.
В допълнение към всичко гореизложено съдът установи отсъствието и
на друг съставомерен елемент, касаещ субективната страна на процесното
нарушение. Касае се за отсъствието на виновно поведение от страна на
административно наказаната С. Е., което се подкрепа от факта, че същата не е
разполагала с представа, нито е била длъжна да знае дали дружеството, за
което полага работна сила, е имало издадено разрешение за осъществяване на
търговия на открито. Предприетата от страна на жалбоподателката дейност по
предлагане на хранителни стоки за продажба на площ с публичен общински
статут, не би могла да се квалифицира като виновно извършена, което
извежда извода за субективна несъставомерност на деянието и влече отмяната
на обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди Столична община да
заплати на жалбоподателката С. Д. Е. сторените от нея разноски за адвокатска
защита в размер на 300 лева, за извършването на които са представени
доказателства – договор за правна защита и съдействие от 14.03.2023 г., в
5
частта на т. III имащ характера на разписка за изплащане на уговорената сума,
и то в размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и
на минималните законоустановени стойности.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:


6