№ 10411
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110107826 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу В. М. И., ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца: сума в общ
размер на 1 527.64 лв. /хиляда петстотин двадесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки/, от които: главница в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, договорно
възнаграждение в размер на 115.89 лв. /сто и петнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет
лева/ и лихва за забава в размер на 151.75 лв./сто петдесет и един лева и седемдесет и пет
ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
***************, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 16541/2021 г. на СРС.
Твърди се, че на 18.03.2020 г. между „ФИРМА“ ЕООД, в качеството му на
кредитодател и В. М. И. като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит №
***************, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер
на 600 лева при следните параметри: Сума на кредита: 600 лв.; Срок на кредита: 11 месеца;
Размер на вноската: 65.09 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 47.94 %; Годишен
лихвен процент: 40.90 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:
715.89 лв. Сочи се, че били поискани и закупени допълнителни услуги по т.15.1 от ОУ, по
които се дължи възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 180.00 лв. и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 480.00 лв., като размера на вноската
по закупени допълнителни услуги е 83.30 лв.
Сочи се, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави договорената сума, като
на 18.03.2020г. превежда парична сума в размер на 600.00 лв. по посочена от длъжника В.
М. И. сметка.
Сочи се, че длъжникът В. М. И. не е изпълнявала поетите договорни задължения и не е
1
направила нито една погасителна вноска, видно от приложеното Извлечение по сметка към
ДРЗ № ***************. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план към ДРЗ № *************** е изтекъл на дата 05.02.2021 г. с изтичането на който срок
е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Представят се писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Между В. М. И. и „ФИРМА“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт” № *************** от 18.03.2020 г., по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 600 лева за
срок от 11 месеца, при размер на месечната вноска 65.09 лева, ГПР от 47.94 % и
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 40.90 %, лихвен процент на ден 0.11
%, възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси 480 лева и възнаграждение за
допълнителна услуга Фаст 180 лева, като общият размер на вноската е 125.09 лева, от които
60 лева - размер на вноска по закупени допълнителни услуги, а общото задължение 1375.89
лева.
По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От
представен документ /разписка за извършено плащане/ се установява, че на 18.03.2020 г.
ищецът е превел по микросметка в Изипей на В. М. И. сума в размер на 600 лева.
Крайният срок на договора е настъпил на 05.02.2021 г. и всички вземания по него са
изискуеми.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от
допълнителни услуги- Флекси- право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т.15.2 от ОУ/.
Страните не спорят, а и не са ангажирани доказателства от ответницата В. М. И. ,
същата да е заплащала на ищеца каквато и да е сума по договора.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
2
влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговореното възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, разписани детайлно и в т.
15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж. Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона –
чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства
услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени, напротив- дори
изрично се заявява с исковата молба, че кредитополучателят не се е възползвал от услуга
„Флекси“. Ето защо тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на
страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни
услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин,
заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за
кредитора.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото
същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези
услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от
дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.90%, както е записано, а следва
да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общо 660 лева, формално уговорено
като допълнително възнаграждение/ 180 лева за услуга „Фаст“ и 480 лева за услуга
„Флекси“/. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от
660 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. С включването й размера на ГПР става 590.57 % /изчислен с кредитен калкулатор за
ГПР / https://www.calculator.bg/ по реда на чл. 162 ГПК, надвишаващ законовия максимум-
50 %, а имено представлява близо петдесет и девет пъти размера на законна лихва -/чл.19,
ал.4 ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 600 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
3
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорените допълнителни услуги „Фаст и Флекси“, представляващи по съществото си
договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще
навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това
действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху
продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи
спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т.
см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от
30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г.,
Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17, EU:C:2019:250/.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени само за сумата от 600 лева- галвница, а в
останалата си част следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има правно на разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 70.91 лв., от общо дължим размер от 180.55 лева/ в т.ч.
държавна такса-30.55 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 150 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.Видно от приложените към заповедното
производство доказателства ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 31.77лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. М. И., ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
че дължи на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
ет. 7, по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, сума в размер на 600
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Профи кредит
стандарт” № *************** от 18.03.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. -
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
договорно възнаграждение в размер на 115.89 лв. /сто и петнадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет
лева/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 480.00 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/ и лихва за забава в размер на 151.75 лв./сто петдесет и един лева и
седемдесет и пет ст./, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 16541/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. М. И., ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, ет. 7, сумата от 70.91 лева- разноски за исковото производство и съдебно
деловодни разноски в размер на 31.77 лева за ч.гр.д. №16541/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5