Решение по дело №2734/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 226 АПК вр. §2 ДР ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ.

Образувано е след постановената с решение № 10816/28.11.2022 г. по адм. дело № 1748/2022 г. на ВАС РБ частична отмяна на решение № 1551/25.11.2021 г. по адм. дело № 1114/2021 г. на Административен съд Варна, ХVІІІ състав, и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в отменената с решението част.

С отменителното решение на касационната инстанция е очертан и предметният обхват на спора при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, който предвид диспозитива на отменителното решение, е свързан с произнасянето на съда по законосъобразността на обжалвания от С.П.П. АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. /за краткост АУЗД/ в частта, в която за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. на жалбоподателката са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/, ведно със следващата се законна лихва за посочените в АУЗД недвижими имоти.

При новото разглеждане на делото в пледоарията по съществото на спора пълномощникът на жалбоподателката адвокат З. моли съда да уважи жалбата в частта, която е предмет на делото, като присъди на доверителката му и направените в производството съдебни разноски.

Юрисконсулт Х., пълномощник на директора на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, ответник по делото, изразява становище за неоснователност на оспорването в частта, предмет на повторното произнасяне от първата инстанция, като моли съда да го отхвърли въз основа на събраните при новото разглеждане писмени доказателства и да присъди на община Варна юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по основателността на оспорването в частта, която е предмет на делото, съдът съобрази следното:

В мотивите на решение № 10816/28.11.2022 г. по адм. дело № 1748/2022 г. на ВАС РБ касационният състав е обосновал частичната отмяна на решение № 1551/25.11.2021 г. по адм. дело № 1114/2021 г. на Административен съд Варна с извода, че ответникът по делото не е доказал всички съществени за установяването на задълженията за ТБО за услугите по чл. 62 ЗМДТ факти и обстоятелства, които освен установеното от първоинстанционния съд наличие на правна връзка по смисъла на чл. 11 ал. 1 ЗМДТ между субекта на задълженията и посочените в АУЗД недвижими имоти, са свързани още и със следното:

1/ наличие за обхванатите в АУЗД данъчни периоди на издадени заповеди по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ, в които да са посочени видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ и районите, в които те се предоставят, като в тези райони да попадат и имотите по процесния АУЗД;

2/ реално извършване от страна на общината в процесните периоди по АУЗД на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

3/ факта, че в процесните по АУЗД периоди общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци.

Касационният състав на ВАС РБ е приел, че причината ответникът да не се справи с доказателствената тежест по делото е процесуалното бездействие на съда да изпълни задължението си по чл. 170 ал. 3 и чл. 171 ал. 5 АПК да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което е довело и до непопълване на делото с нужния за изясняването му доказателствен материал. С тези мотиви ВАС РБ е върнал делото в отменената част на решението за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд като му е дал задължителни указания, съгласно чл. 224 АПК, конкретно да укаже на ответника доказателствената тежест за установяване на факта на реалното престиране на услугите по чл. 63 ЗМДТ и да му даде възможност да ангажира относимите за изясняване на делото доказателства.

С обжалвания АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. в частта, която е предмет на дължимата от съда при повторното разглеждане на делото преценка за законосъобразност, на жалбоподателката С.П.П. за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. са установени задължения за ТБО за декларирани на 26.05.1998 г. по реда на чл. 14 ЗДМТ недвижими имоти по имотни партиди, както следва:

1/ Партида № 5806101085004 – Апартаменти №№ 18 и 19 на терасовиден жилищен етаж в сграда на ул.“Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 20 и с 2, 6297 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

2/ Партида № 5806101085005 – Магазин № 2 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 21 и с 4, 2313 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

3/ Партида № 5806101085006 - Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 20 и с 2, 6297 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

4/ Партида № 5806101085007 - Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 15 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с 6, 2089 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

5/ Партида № 5806101085008 - Апартамент № 12 на тавански мансарден етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 15 в гр. Варна, район „Одесос“, заедно с прилежащата изба № 1, ведно с 12, 8972 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

6/ Партида № 5806101085009 – Гараж № 1 в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр. Варна, район „Одесос“, ведно с 2, 2941 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място.

При първоначалното разглеждане на делото от страна на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал на л. 130 – 149 от адм. дело № 1114/2021 г. на Адм. съд – Варна следните писмени доказателства: писмо рег. № МД-Т21007301ВН_001ВН/20.07.2021 г. от Служба по вписванията – Варна с приложените към него документи – нот. акт № 142, том ХХІІІ, дело № 19599/1997 г. на ВН; нот. акт № 143, том ХХІІІ, дело № 1960/1997 г. на ВН; договор за доброволна делба, вписан в СВ – Варна под № 13, том V, вх. рег. № 11686 от 11.12.1996 г. и договор за доброволна делба, вписан в СВ – Варна под № 158, том V, вх. рег. № 15177 от 21.10.1997 г. От съвкупната преценка на тези доказателства с необходимата категоричност се установява, че в процесния по АУЗД период 2012 г. – 2015 г. жалбоподателката е била носител на правото на собственост върху посочените в акта недвижими имоти, за които са й определени задълженията за ТБО. Същият факт е потвърден и от касационната инстанция с постановеното по адм. дело № 1748/2022 г. на ВАС РБ решение № 10816/28.11.2022 г. От това следва, че като титуляр на правото на собственост върху процесните по АУЗД имоти жалбоподателката е носител и на задължението за ТБО за тях, в случай, че са налице и останалите предвидени в специалния закон /ЗМДТ/ предпоставки за това.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция задължителни указания при повторното разглеждане на делото в първото съдебно заседание на 22.03.2023 г. съдът с определение изрично е указал на ответника кои факти и обстоятелства носи тежестта да докаже по делото, за да защити законосъобразността на оспорения с жалбата АУЗД в частта на установените с него задължения за ТБО.

При съобразяване на дадените указания с молба с. д. № 7209/12.05.2023 г. пълномощникът на ответника е представил по делото и съдът е приобщил към доказателствения материал в с. з. на 17.05.2023 г. без възражения от процесуалния представител на насрещната страна следните писмени доказателства:

1/ Заповед № 3825/28.10.2011 г. на кмета на община Варна за определяне границите на районите, в които през 2012 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 33 - 36 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

2/ Заповед № 4260/26.10.2012 г. на кмета на община Варна за определяне границите на районите, в които през 2013 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 37 - 40 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

3/ Заповед № 3918/30.10.2013 г. на кмета на община Варна за определяне границите на районите, в които през 2014 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 41 - 44 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

4/ Заповед № 4013/27.10.2014 г. за определяне границите на районите, в които през 2015 г. община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /л. 45 - 48 вкл. от делото/. От съдържанието на заповедта е видно, че ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, която е в териториалния обхват на административен район „Одесос“ и на която са ситуирани всички имоти по процесния АУЗД, не фигурира между изчерпателно изброените в заповедта граници в частта, относима към административен район „Одесос“.

И в четирите заповеди кметът на община Варна е посочил, че за имотите, невключени в границите по заповедта, се дължи единствено такса по т. 3 – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Относно дейностите по поддържане чистотата на територията на район „Одесос“ по делото са представени и са приобщени към доказателствения материал двустранно подписани между кмета на район „Одесос“ - община Варна и „Титан АС“ ЕООД – клон Варна във връзка с Договор № Д-9200/7841/28.10.1999 г. месечни приемо-предавателни протоколи за извършени през всеки от 12-те месеца на 2012 г. дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените места, предназначени за обществено ползване, както и по почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища с калкулация на цените по тях /л. 49 – 62 вкл. от делото/.

Същите по вида си протоколи са представени и за:

а/ всеки от 12-те месеца на 2013 г. /л. 63 – 87 вкл. от делото/;

б/ всеки от 12-те месеца на 2014 г., изключая м. ноември 2014 г. /л. 88 – 130 вкл. от делото/ като за м. декември 2014 г. е представен и Протокол за наложена санкция на „Титан АС“ ЕООД за дейностите по поддържане чистотата на територията на район „Одесос“, представляваща 10% от договорената пълна месечна цена за всички дейности по договора за м. декември 2014 г. в размер на 19 635. 66 лв. без ДДС /л. 131 от делото/;

в/ всеки от 12-те месеца на 2015 г. /л. 132 – 171 вкл. от делото/.

Наред с това ответникът е представил по делото и съдът е приобщил към доказателствения материал и следните писмени доказателства:

1/ Протоколи за реално приети количества отпадък в регионалното депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково, поотделно за всеки от 12-те месеца на 2012 г., с получател на услугата по тях община Варна и доставчик община Аксаково, като за месеците март, април, май, юни, август и ноември 2012 г. са представени и Отчети за количество приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна на Регионално депо за неопасни отпадъци – с. Въглен, обслужвано от „Спартак таксим“ ЕООД, с посочена тонажност на приетите от фирмите изпълнители отпадъци, между които и „Титан АС“ ООД за района на „Одесос“, „Аспарухово“, „Младост“, „Тополи“, Казашко, Каменар и Константиново /л. 172 – 185 вкл. от делото/;

2/ Протоколи за реално приети количества отпадък в регионалното депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково, поотделно за всеки от 12-те месеца на 2013 г. /изключая м. септември 2013 г./, с получател на услугата по тях община Варна и доставчик община Аксаково, като за месеците април, август, октомври и ноември 2013 г. са представени и Отчети за количество приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна на Регионално депо за неопасни отпадъци – с. Въглен, обслужвано от „Спартак таксим“ ЕООД, с посочена тонажност на приетите от фирмите изпълнители отпадъци, между които и „Титан АС“ ООД за района на „Одесос“, „Аспарухово“, „Младост“, „Тополи“, Казашко, Каменар и Константиново /л. 187 – 196 вкл. от делото/;

3/ Протоколи за реално приети количества отпадък в регионалното депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково, поотделно за всеки от 12-те месеца на 2014 г., с получател на услугата по тях община Варна и доставчик община Аксаково, като за месеците януари, март, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. са представени и Отчети за количество приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна на Регионално депо за неопасни отпадъци – с. Въглен, обслужвано от „Спартак таксим“ ЕООД, с посочена тонажност на приетите от фирмите изпълнители отпадъци, между които и „Титан АС“ ООД за района на „Одесос“, „Аспарухово“, „Младост“, „Тополи“, Казашко, Каменар и Константиново /л. 197 – 214 вкл. от делото/;

4/ Протоколи за реално приети количества отпадък в регионалното депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково, поотделно за всеки от 12-те месеца на 2015 г., с получател на услугата по тях община Варна и доставчик община Аксаково, като за всички месеци, изключая месец юли 2015 г., са представени и Отчети за количество приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна на Регионално депо за неопасни отпадъци – с. Въглен, обслужвано от „Спартак таксим“ ЕООД, с посочена тонажност на приетите от фирмите изпълнители отпадъци, между които и „Титан АС“ ООД за района на „Одесос“, „Аспарухово“, „Младост“, „Тополи“, Казашко, Каменар и Константиново, като единствено в Отчета за м. декември 2015 г. наместо „Титан АС“ ООД като фирма изпълнител за района на „Одесос“, „Аспарухово“, „Младост“, „Тополи“, Казашко, Каменар и Константиново е посочено „Санатит“ ЕООД /л. 215 – 236 вкл. от делото/.

Независимо, че всички изброени писмени доказателства са били известни на ответника още при първоначалното разглеждане на делото и не са нито за новооткрити, нито за новонастъпили обстоятелства, за тях в случая е неприложимо ограничението по чл. 226 ал. 2 АПК, тъй като причината да не бъдат представени своевременно още при първоначалното разглеждане на делото е свързана с констатирания от касационната инстанция пропуск на съда да разпредели доказателствената тежест между страните. Поради това, макар и представени едва при повторното разглеждане на делото, тези писмени доказателства следва да се кредитират от съда при изграждане на фактическите му констатации по спора.

Въпреки това съдът намира, че и с тях не се доказват изискуемите от закона предпоставки за пораждане в тежест на жалбоподателката на задължението за ТБО в периода 2012 г. – 2015 г. за процесните по АУЗД недвижими имоти, всички ситуирани в териториалния обхват на район „Одесос“ на община Варна.

Съгласно чл. 9а ал. 1 ЗМДТ местните такси се събират от общинската администрация като на основание ал. 3 приходите от тях постъпват в общинския бюджет. Установяването, обезпечаването и събирането им се извършва съгласно чл. 9б ЗМДТ по реда на чл. 4 ал. 1 – 5, т. е. по реда, приложим за местните данъци.

В чл. 6 ал. 1 ЗМДТ неизчерпателно са регламентирани събираните от общините местни такси, между които по б. „а“ е таксата за битови отпадъци.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ в действащата през периода 2012 г. – 2015 г. редакция на разпоредбата /от ДВ бр. 153/1998 г./, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът й се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно: а/ сметосъбиране и сметоизвозване; б/ обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; в/ поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 66 ал. 1 ЗМДТ, също в приложимата редакция на нормата в процесния по АУЗД период на 2012 г. – 2015 г. /от ДВ, бр. 53/2012 г./, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1/ осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци; 2/ събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3/ проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от ЗУО; 4/ почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и останалите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

По аргумент от противното на чл. 71 ЗМДТ такса битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължи само за действително предоставена от общината услуга, а за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – само при наличието на такива.

Съгласно чл. 63 ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция на разпоредбата през процесния по АУЗД период 2012 г. – 2015 г. /от ДВ, бр. 153/1998 г., непроменена и в последващата редакция от ДВ бр. 105/ 2014 г./, границите на районите и видът на предлаганите в тях услуги по чл. 62 ЗМДТ се определят ежегодно със заповед на кмета на общината.

В издадените на основание чл. 63 ал. 2 ЗМДТ и представени по делото заповеди на кмета на община Варна /Заповед № 3825/28.10.2011 г.; Заповед № 4260/26.10.2012 г.; Заповед № 3918/30.10.2013 г. и Заповед № 4013/27.10.2014 г./ при изчерпателното изброяване на границите на районите, в които съответно през 2012 г. - 2015 г. вкл. ще се предоставят трите вида услуги /по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване/ за територията на район „Одесос“, в която попада и ул. „Рали Мавридов“, на която се намират процесните по АУЗД имоти, тази улица не е посочена. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест за установяването на този факт, не бяха събрани абсолютно никакви доказателства, въз основа на които да се изведе аргументирано заключение, че ул. „Рали Мавридов“ попада в територия, обхваната от изчерпателно посочените в заповедите по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ граници.

Преценено съвкупно, това е достатъчно, за да разколебае убеждението, че в процесния период 2012 г. – 2015 г. за разположените на ул. „Рали Мавридов“ имоти, макар да се намират в район, покриващ централната градска част на Варна, предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване действително е било предвидено по установения от законодателя ред – посредством заповеди по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ.

Извод за предоставянето на тези услуги не може да се изведе и от представените по делото месечни приемо-предавателни протоколи за извършени на територията на район „Одесос“ и калкулирани за всеки от 12-те месеца на 2012 г. – 2015 г. дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии, предназначени за обществено ползване. В протоколите се съдържа най-обща информация за количества и цени, без по какъвто и да било начин те да могат да бъдат обвързани и съотнесени към която и да било конкретно обособена част от територията на административен район „Одесос“. Ответникът не представи по делото и сключения между община Варна и фирма „Титан АС“ ЕООД Договор № Д-9200/7841/28.10.1999 г., в изпълнение на който през процесния период на 2012 г. – 2015 г. са извършвани дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и са съставяни приемо-предавателните протоколи, за да може от него да се прецени уговорено ли е било между страните по договора, че тези дейности ще се извършват от изпълнителя и в обхвата на ул. „Рали Мавридов“ в гр. Варна, непосочена в издадените за периода заповеди по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ при изчерпателното изброяване на границите, в които услугите ще се предоставят.

Тъй като ответникът при условията на проведено пълно доказване трябва да установи по делото факта на предоставянето на двете услуги в процесния времеви диапазон 2012 г. – 2015 г., което ще рече, че посредством доказателствата, на които се позовава, трябва не просто да създаде вероятно предположение, а неподлежащо на каквото и да било съмнение убеждение за действителното им извършване, то отсъствието на доказателства, на които да се основе това убеждение, води до извод, че на основание чл. 71 ЗМДТ за жалбоподателката като собственик на процесните имоти не е била дължима такса битови отпадъци в периода 2012 г. – 2015 г. за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За процесния период 2012 г. – 2015 г. по делото са представени протоколи за реално приети количества отпадък в Регионално депо за неопасен отпадък в с. Въглен, община Аксаково, с получател на услугата община Варна и доставчик община Аксаково, както и Отчети за количеството приети в регионалното депо битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна. В протоколите обаче се съдържа най-обща информация за цялото количество депониран отпадък през отчетния месечен период и за дължимата за това сума, без съотнасянето му по райони, от които е събран и извозен. За месеците, за които са представени и отчети за приетите в депото количества отпадък, от отчетите не може да се заключи какво количество от събрания и представен за депониране отпадък се припада на административен район „Одесос“, тъй като и в тях събраното количество от фирмата изпълнител „Титан АС“ ООД е посочено общо за всички обслужвани административни райони и населени места в общината. Наред с това от ответника не са представени и абсолютно никакви доказателства по силата на какви договорни отношения и при какви условия съгласно тях община Варна е ползвала депото за битови отпадъци в процесния период, което е достатъчно, за да обуслови по делото извод за недължимост и на таксата битови отпадъци за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Още повече, че според издадените за периода 2012 г. – 2015 г. заповеди по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ за имотите, които не са включени в границите по заповедта, такса за тази услуга не се дължи.

В целостта си изложеното обуславя извод за основателност на оспорването в частта, която е предмет на произнасяне по делото, поради което мълчаливо потвърденият от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. следва да се отмени в частта, в която са установени задължения на жалбоподателката за такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. за процесните по АУЗД недвижими имоти, ведно със следващата се към 30.03.2016 г. законна лихви за забава.

При този изход на спора община Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката, на основание чл. 161 ал. 1 изр. първо вр. чл. 144 ал. 2 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ, направените по делото разноски, които изчислени съразмерно на уважената част от жалбата, са в размер на 950. 94 лв. Сумата е изчислена при съобразяване на всички направени от жалбоподателката разноски в съдебното производство в общ размер на 2330 лв. /за държавни такси за първата и касационната инстанция, за платен при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция депозит за вещо лице за СИЕ и за договорено и заплатено за всички инстанции адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000 лв., което е в рамките на минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г./.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на С.П.П., ЕГН **********, мълчаливо потвърдения от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. на органа по приходите в Дирекция „Местни данъци“ САМО В ЧАСТТА в която на С.П.П. са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. в общ размер на 2 362. 44 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, ведно със следващата се към 30.03.2016 г. законна лихва в общ размер на 506 лв. /петстотин и шест лева/.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на С.П.П., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 950. 94 лв. /деветстотин и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Председател: