Р Е Ш Е Н И Е
Номер 179 08.02.2021г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2511 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Началника на РУ-
гр.Приморско при ОД на МВР- гр.Бургас, против Решение № 260029 от 27.10.2020г.,
постановено по НАХД № 238 от 2020г. по описа на Районен съд – Царево, с което е
отменено наказателно постановление №20-4635-00131 от
27.05.2020г., издадено от касатора. С посоченото НП са наложени административни
наказания на ответника по касация С.Я.В., както следва: на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, а на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева.
Касаторът твърди, че съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила, които са съществени, а наред с това
постановил решението си и в нарушение нормите на материалния закон. Било
доказано по безспорен начин, че обезопасителният колан на водача не бил
поставен по правилния начен, което на практика обезсмисля поставянето му, с
което водачът извършил нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Оспорват се и
изводите на съда по отношение на другото вменено нарушение на водача, като
според касатора и нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП било доказано, с
направеното описание в „докладната“. Представя като писмено доказателство
цитираната докладна записка от 15.05.2020г., изготвена от служител на
РУ-гр.Приморско. Иска се отмяна на решението изцяло и потвърждаване на НП в
двете му части.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК– неправилно решение поради противоречие с
материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител.
Ответникът по касация – С.Я.В., не изразява становище
относно касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Царево било
образувано по жалба на С.Я.В., против наказателно
постановление № 20-4635-000131 от 27.05.2020г., издадено от Началника на
РУ-гр.Приморско. С посоченото НП са наложени административни наказания на С.Я.В.,
както следва: на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП- глоба в размер
на 50 лева, а на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева. Първото
наказание /глоба 50 лева/ е постановено за това, че на 15.04.2020г. в 17.11
часа на второкласен път, на територията на Община Приморско, при управление на
товарен автомобил „Тойота Такома“, с рег. № А 5872 НН водачът В. не поставя
обезопасителен колан, а превозното средство е оборудвано с такъв. Втората глоба
/20 лева/ е наложена, за това, че на същата дата и място създава пречки за
движението, като участник в движението, имуществени вреди и опасност за хората,
като ненужно форсира двигателя и върти гуми в завой, с което според издателя на
НП е нарушил чл.5, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С оспореният съдебен акт, РС–гр.Царево отменил изцяло
наказателното постановление. При постановяване на това решение съдът приел, че
в конкретния случай е безспорно, че на посочената дата и място водачът В.
управлявал описания автомобил, като действително при преодоляване на завоя за
селищно образование „Узунджата“, в резултат на мокра и хлъзгава настилка,
автомобилът е „поднесъл“, съответно водачът ускорил мощността на двигателя и го
„форсирал“, с цел овладяване на превозното средство и преминаване на завоя.
Същевременно, съдът обсъдил приобщените гласни и писмени доказателства, според
които при тези свои действия водачът не е създал никаква опасност за
движението. Мястото, където се случило описаното състояние при управление на
автомобила било извън пътното платно, в завой, при липса на движещи се по това
време и на това място автомобили, при липса на хора или имущество /животни,
сгради/ точно на това място, които да са потенциално застрашени от увреждане,
вследствие поведението на водача. Като отрекъл установяването на факти и
обстоятелства, включени в състава на това нарушение от обективна страна, съдът
обосновал извод за незаконосъобразно наложено наказание, по този пункт на НП и
го отменил. Освен недоказаност на
вмененото нарушение, решаващият състав отчел и формалната незаконосъобразност
на НП, предвид липсата на конкретни обстоятелства описани в него, в нарушение
нормите на ЗАНН.
На следващо място, съдът анализирал и гласните
доказателства досежно установяване на второто вменено на водача деяние, а
именно свързано с използването на обезопасителен колан. В тази връзка, съдът
преценил, че наказанието е наложено за неизползване на такъв колан, докато
възприятията и на актосъставителя сочели друго фактическо положение-
неправилното му използване, а не липсата на поставен колан въобще. Позовавайки
се на тези данни, както и на публичноизвестни факти относно техническите
характеристики на автомобили, американско производство досежно развиването на
пределна скорост без да се постави такъв обезопасителен колан, съдът направил
извод за незаконосъобразно наложено наказание и в тази част, като отрекъл
тезата на наказващият орган, че водачът извършил и това нарушение.
Настоящата касационна инстанция, намира, че решението
на РС-гр.Царево е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдът е извършил
обстоен анализ на доказателствата по делото и е обсъдил релевантните факти и
обстоятелства, посредством които е обосновал верни правни изводи. Действително,
наказателното постановление страда от непълнота на конкретните обстоятелства,
включени в състава на вмененото на водача нарушение по пункт 1 от НП, както
правилно изтъкнал и решаващият състав на ЦРС, а както е известно формалната
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, какъвто е случаят, е самостоятелно основание за
отмяна на санкцията в тази част.
Не може да се сподели тезата на касатора, че с
представената по делото докладна записка на служител на РУ-гр.Приморско,
изготвена на 15.05.2020г. е установено за кои лица е създадена опасност,
вследствие на така описаното поведение на водача. Обстоятелствата, при които е
извършено и тези, които го потвърждават са задължителни реквизити на
наказателното постановление и липсата им не може да бъде преодоляна с изготвена
за целта докладна записка, с рег.№ 2789 от 15.05.2020г., съдържаща се в
преписката по първоинстанционното производство /л.8-9 от делото на ЦРС/, както и като приложение към касационната
жалба.
На следващо място, при така ангажираните в процеса
доказателства, които съдът е анализирал съвсем обективно и в тяхната
взаимовръзка, не може да се обоснове извод за допуснато виновно нарушение по
чл.5, ал.1 ,т.1 от ЗДвП, за което да се налага каквато и да е санкция. Както
правилно е установено и от предходната инстанция, по делото не са събрани
никакви доказателства за създаване опасност за движението и участниците в него,
по начина, по който се твърди, че е извършено. В този смисъл, от обективна
страна въобще липсват данни за такова нарушение, а поради това и наказанието е
наложено незаконосъобразно.
По отношение на второто вменено нарушение, относно
неизползване на обезопасителен колан, безпротиворечиви са доказателствата, че
коланът всъщност е поставен, но според възприятията на актосъставителя-
очевидец на нарушението, предпазното средство било поставено неправилно, тъй като
бил „преметнат“.
Следва да се отбележи, че извършването на нарушението
предполага ясно и конкретно установяване на факта, че обезопасителен колан не е
използван. Вярно е, че коланът следва да бъде позициониран в определено
положение, според характеристиките на превозното средство, но при така
заявените обстоятелства относно конструктивните особености на автомобила, за
които са събрани и гласни доказателства, необорени от други доказателства,
следва да се приеме, че коланът е използван, в каквато насока са и показанията
на самия актосъставител, макар и неправилно според него. Наказанието обаче не
може да се налага по аналогия или за случаи, които не са обхванати от
конкретния санкционен състав. Налагането на наказание за нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП предполага липса на поставен колан, а не поставянето му по начин,
който според актосъставителя е неправилен. Нещо повече, самото описание, което
е направено от свидетеля-очевидец, че колана е бил „преметнат“ създава неяснота какво точно е възприел относно
използването на колана, нито се сочи, че не е закрепен в съответното устройство.
При положение, че обезопасителният колан се поставя
пред тялото на водача или на пътника, което фактически отговаря на заявеното от
свидетеля, че е „преметнат“, с така
направеното изявление от служителя не може да се обоснове извод какво се има
предвид по начина на поставянето му, отпред на тялото или зад него. Следователно,
липсват недвусмислени констатации относно установяване на наказуемото бездействие
водачът да постави своя обезопасителен колан, т.е. да се направи извод, че
коланът не е бил използван от водача, което би било основание за налагане на
такава санкция. Ето защо, съдът съвсем закономерно и в съответствие с
ангажираните доказателства отменил НП изцяло.
Обобщено, подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА
и следва да се отхвърли, а решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно,
което обуславя потвърждаване на съдебния акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат, при този изход.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав, Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260029 от 27.10.2020г.,
постановено по НАХД № 238 от 2020г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1. 2.