РЕШЕНИЕ№
89
№
гр. Кюстендил, 17.06.2020 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Росица Стоичкова,
разгледа докладваното от младши
съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 149/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№ 56 от 22.01.2020 г., постановено по гр.дело № 1931/2019 г., Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен, предявения от М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1784, бул. „***с клиентски номер 300139673660, с адрес на потребление: гр. Дупница, ул. „Отец Паисий“ № 20, не дължи на
ответното дружество сумата от общо 1799.82 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и
девет лева и осемдесет и две стотнки), включваща главница по неплатени фактури
в размер на 933.80 лв. и начислени лихви в размер на 866.02 лв., които
задължения са натрупани в периода от 01.01.2008г. до датата на предявяване на
иска-18.09.2019г. Със същото решение, на
основание чл.78, ал. 3, вр. с ал.8 от ГПК, е осъдил М.И.С., да заплати
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от общо 500.00 (петстотин) лева, представляваща
сторените от ответника разноски по водене на делото, от които 100.00 (сто)
лева-юрисконсултско възнаграждение и 400.00 (четиристотин) лева-възнаграждения
за вещи лица.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
2273/18.02.2020 г., депозирана от М.И.С., чрез адв. И.А.З., назначена за процесуален
предствител по реда на Закона за правната помощ, с която се обжалва
горепосоченото решение изцяло като неправилно и постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен. На
първо място сочи, че ответното дружество не е представило никакви доказателства
за изразходваната и консумирана от ищцата електроенергия за целия процесния
период. От заключението на вещото лице инж. *** е установено, че за периода от края
на 2008 г. до края на 2010 г. е имало тримесечен период на отчет, а след 2010 г. ежемесечен отчет. В този период
от края на 2008 г. до края на 2010 г. ищцата е била с преустановено електрозахранване и не е имала
консумиране на електроенергия. Сумите, които са се начислявани не се дължат,
поради това, че не са изразходвани начислените киловати и не са представени
доказателства за това обстоятелство, а именно колко киловата електроенергия е
начислена за целия процесен период и колко киловата електроенергия се дължи.
Сумите в споразумителните протокли са неправомерно, неточно и произволно
начислени. Не става ясно как е формирана нито главницата, нито лихвата по тях.
Няма конкретно посочена формула на база на която е начислена лихвата за
съотвтените периоди, поради което тези клаузи са нищожни. Отразяванията в
счетоводството, въз основа, на което са издавани фактурите също не води до
извод, че на ищцата са доставени конкретни количества електроенергия, поради
което смятам, че липсват доказателства за съществуването на вземанията по
главницата. Липсата на доказателства относно" съществуването на
главницата, от своя страна води до липса на доказателства за съществуването на
вземане на обезщетение за забава върху вземането по главницата. Предявеният от
ищцата иск е изцяло основателен, тъй като фактурите и сумите отразени в тях не
са редовни и не отговарят на действителното консумираната електрическа енергия.
Счита се, че количествата енергия не са били правилно изчислени и не са
остойностени законосъобразно по утвърдените от ДКЕВР и действащи цени на електроенергията.
Твърди се на следващо място, че с обжалваното решение ДнРС неправилно
приема, че сключвайки споразуменията с ответника, ищцата е признала наличието
на обективираните в тях задължения по основание и размер, като страните са
договорили нови параметри и срокове на погасяването му.
Жалбоподателят счита за неправилен и извода на ДнРС относно
неприложимостта на разпоредбата на чл. 33 от ЗЗД в настоящия слуай, като твърди
и излага подробни съображения, че ищцата е подписала процесните споразумения в
състояние на крайна нужда и при явно неизгодни условия. Сочи, че в случая е
налице нееквивалентност, тъй като уговореното по искане на ищцата разсрочено
плащане на задълженията й за доставена от ответното дружество електроенергия не
е в нейна полза-плащането на задълженията се разсрочва във времето, но размера
на дълга се увеличава, дълга се олихвява и се начисляват такси допълнителни без
да знае ищцата какви са и как се начисляват.
На тази база се иска отмяна на постановения съдебен акт и уважаване
изцяло на предявеения иск като основателен, алтернативно обявяване на решението
за нищожно на основание чл. 270, чл. 1 от ГПК и връщането му за разглеждане от
друг състав. Въведени са искания по доказателствата: Да бъде
задължено ответното дружество да представи всички необходими документи в
оригинал, които не са предствени в хода на първоинстанционното производство.
Поискано е и освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима за въззивно
обжалване.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, депозиран чрез юрисконсулт ***, в който същата се оспорва изцяло. Прави се искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован, тъй като при постановяване на решението първоинстанционният
съд е оценил всички релевантни факти и обстоятелства, обсъдил е и е преценил
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил
обоснован извод за неоснователност на предявените искове. Излагат се подробни
съображения в тази връзка. Предвид изложеното се моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба, да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да
бъдат присъдени разноски за производството пред настоящата инстанция.
B открито съдебно заседание на 09.06.2020 г., жалбоподателката М.С., редовно призована се представлява
от адв. И.З., която поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на
постановения съдебен акт и уважаване изцяло на предявените искове като
основателни.
B съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, редовно призована не се явява и не
изпраща представител. Депозирана е молба, с която не се възразява да бъде даден
ход на делото. Поддържа се изложеното в депозирания отговор и се моли да бъде
потвърден постановения от ДнРС съдебен акт. Претендират се сторените разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с
правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт
Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно. Съображенията за това са следните:
Пред Дупнишкия районен съд е
развито производство по депозирана от М.И.С., срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, искова
молба, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата, в качеството си на
потребител на електроенергия с клиентски номер 300139673660, не дължи на
ответното дружество сумата от 1799.82 лв., включваща главница по неплатени
фактури в размер на общо 933.80 лв. за периода след 2008г. до предявяване на
иска, както и начислени лихви в размер на общо 866.02 лв.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата
съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени доказателства, които да
бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на
исковите претенции.
Въззивната
инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора,
определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно
доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират
доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са
направени възражения. B развилото се производство е
осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита. След подробен
анализ на представените по делото доказателства, районен съд в оспорваното
решение е приел, че предявените от ищцата отрицателни установителни искове са
неоснователни и е отхвърлил същите.
Правните изводи изцяло се споделят от окръжен съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
постановения от първата инстанция съдебен акт са неоснователни. От анализа на
събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод за
основателността им.
По
делото са представени и приети като доказателства 16 броя
фактури, обективиращи задължения на ищцата за консумирана електроенергия. От приетото по делото заключение на ССчЕ, което
съдът кредитира напълно като
всестрано и обективно изготвено се установява, че в счетоводството на ответното дружество има
открита партида на името на М.И.С., с клиентски номер ИТН 300139673660 и
абонатен номер **********, по която е отразено извършеното снабдяване и
отчитане на консумираната ел.енергия, остойностена в приложените към отговора
на исковата молба фактури. В счетоводството на ответника са водени редовно
счетоводните записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и
заплащането на изразходваната ел. енергия по партидата на ищцата, като са
отразявани системно задълженията за плащане по процесиите фактури, общо 38 на
брой, за периода от 06.01.2009г. до м.02.2019г. В хода на първоинстационното
производство са представени и приети по делото пет броя споразумителни протоколи,
подписани между страните, с които М.С. е признавала задълженията си за
консумирана в електроснабдения имот електрическа енергия и начислени лихви,
натрупани в периода от 06.01.2009г. до 11.02.2013г. и е поемала задължения за
разсроченото им плащане. Безспорно установено по делото е, че за периода
от м.12.2008г., когато е преустановено плащането от страна на ищцата, до м.
12.2013г.- датата на подписаното първо Споразумение за разсрочено плащане между
страните, общата дължима сума е в размер на 4073.31 лв., от които: 3101.31 лв -
главница и 952.28лв - лихва за забава. За изплащане на просрочената сума в
размер на 4073.31лв., са подписани 5 /пет/ споразумителни протокола за
разсрочено плащане. Ответницата е посочила, че не дължи главница
и лихва за процесния период, тъй като вземането е погасено по давност.
Направено е изрично възражение в този смисъл, което се поддържа и в
депозираната пред настоящата инстанция въззивна жалба.
КнОС съд намира за правилен извода на ДнРС относно
характера на представените по делото Споразумителени протоколи подписани
от страните по делото, с който ищцата е признала задълженията си за консумирана в
електроснабдения имот електрическа енергия и начислени лихви, натрупани в
периода от 06.01.2009г. до 11.02.2013г. и е поемала задължения за разсроченото
им плащане, а именно, че посочените споразумителни протоколи
представляват спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и
валидно правно основание за плащане на процесната сума.
С оглед на изложеното съдът счита, че представените
пет броя споразумителни протокли са валидно сключени и са породили целените с
тях последици в правната сфера на страните по делото. Тези споразумения от
гледна точка на гражданското право включват фактическия състав и правните
последици на извънсъдебната спогодба по чл. 365 от ЗЗД. Договорът за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, като всеки договор има за
страните силата на закон, като с този договор страните прекратяват един спор,
като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са
такива, каквито ги прогласява спогодбата и ако договорът за спогодба е
опорочен, страната може да предяви този порок с иск или възражение за
прогласяване за нищожност или за унищожаване ( в този смисъл - Решение №
985/27.12.2004 г. по т.д. № 97/2004 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
447/25.06.2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.). За да се
постигнат горепосочените цели на договора за спогодба спорещите са готови да
пожертвуват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду
си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя
включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за
частично поемане на несъществуващо задължение. Спогодбата цели да изключи
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. ( в този смисъл -
Решение по гр. д. № 2480/94 г. на ВКС-V г.о. ).
Със сключените споразумителни
протокли ищецата е признала съществуването и размера на дълга, а
ответникът е приел неговото разсрочено плащане. Договорът за разсрочено
плащане, има за основна цел признаване на вземането от страна на длъжника. На
основание чл. 116, б.
"а" от ЗЗД направеното от длъжника изявление за
признание на дълга, което е с конкретен адресат - кредитора, е произвело
действието си с факта на достигането му до него, е прекъснало давността и от
този момент, на основание чл. 117
от ЗЗД е започнала да тече нова давност. Ето защо, с оглед на
гореизложените съображения, съдът приема, че с подписване на тези споразумения
и признавайки задълженията си за процесния период периода, въззивницата-ищца се
е отказала от изтеклата давност.
За правилен КнОС намира и извода на ДнРС
досежно неоснователност на релевираното от въззивницата възражение за
унищожаемост на сключените споразумителни протоколи на осн. чл. 33 от ЗЗД като
сключени поради крайна нужда и при явно неизгодни условия и позововането му на Решение № 87 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2016 г., III г.
о., съдебна пактика, която настоящия състав на КнОС споделя изцяло. Както е
посочено в цитираното решение, нормата на чл. 33 от ЗЗД посочва
две съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени
кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е
състояние на крайна нужда, т.е. липса или недостатъчност на материални средства
за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства
за издръжка - лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък,
за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху
волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я
сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства
/достатъчно средства за издръжка и за погасяване на задълженията/, т.е. при
липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. От
гореизложеното е видно, че първата предпоставка - състоянието на крайна нужда
също е необходимо да отговаря на две изисквания - от една страна да
представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни
потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна -
този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята
на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я
сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Втората
предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за
лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки
случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между
престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна,
като при договор за продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато
има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и
купувача, при много съществена разлика между действителната стойност на
продаваната вещ и продажната ѝ цена по договора. Следователно от
легалното определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна
нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат
да бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки като
елементи от фактическия му състав: извършване на волеизявлението под влияние на
крайна нужда за един от съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия,
които са необходими и достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване
по чл. 33 ЗЗД. Правилно ДнРС
е констатирал, че в настоящия случай е осъществена първата предпоствка, но не е
доказано наличието на втората такава, тъй като нееквивалентност не е налице, а напротив-уговореното по искане на ищцата
разсрочено плащане на задълженията й за доставена от ответното дружество
електроенергия е само в нейна полза-плащането на задълженията се разсрочва във
времето, без да се увеличава размера на дълга, поради което наведените
възражения във въззивната жалба в този смисъл, КнОС приема за неоснователни.
Безспорно установено от приета в хода на първоинстанционото производство ССчЕ е
и обстоятелството, че неплатената лихва по предходен споразумителен протокол не
се прибавя към дължимата сума по главницата, т.е. няма капитализиране на лихви.
В случай, че лихвата по дадено споразумение бъде изцяло изплатена, се начислява
лихва само за периода на изплащане по следващото споразумение. Лихвата нараства
във всяко следващо споразумение поради факта, че периодът от падежа на
неплатените фактури до поредното плащане, се увеличава.
С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че ответното дружество в рамките на производството по делото и в чиято
доказателствена тежест е, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при предявен отрицателен установителен иск, е установил при условията
на пълно и главно доказване основанието и размера на вземането си, поради което
и предявените искове правилно са отхвърлени от ДнРС като неоснователени. Решението
на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При
изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК /изм. ДВ бр.8 от 2017
г./, във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
P ЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 22.01.2020 г., постановено по гр.дело
№ 1931 по
описа на Дупнишкия районен съд за 2019
г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал. 3, вр. с ал.8 от ГПК, М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София
1784, бул. „***“, сумата
от 100.00 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.