Номер 36816.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Катя С. Пенчева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20205000500417 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 във вр. с чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.
Обжалвано е определение № 144, постановено в закрито съдебно
заседание на 3.02.2020 г. от Окръжен съд-Стара Загора по гр.д. № 96/2019 г.,
с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила
присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, водено по ДП № 1104/2014 г. на РУМВР-гр.К., пр.пр. №
3476/2014 г. на ОП-Стара Загора.
Жалбоподателите И. Г. Й. , М. Г. И. , Й. Т. С. и С. Д. С. , ответници по
делото, молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. №
2152/18.02.2020 г.
Жалбоподателят Д. М. Й. , ищец по делото, действащ като непълнолетен
лично и със съгласието на своя баща М. Й. П. , моли определението да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 2196/18.02.2020 г.
Жалбоподателят „"К."“АД-гр.К., трето лице-помагач на ответниците И.
Г. Й. , М. Г. И. , Й. Т. С. и С. Д. С. , моли определението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната
жалба с вх. № 8043/20.07.2020 г.
1
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по гр.д. 96/2019 г. на ОС-Стара Загора е образувано по
подадената на 14.08.2019 г. от Д. М. Й. , действащ като непълнолетен със
съгласието на своя баща М. Й. П. , искова молба, с която от него са предявени
против четиримата ответници И. Г. Й. , М. Г. И. , Й. Т. С. и С. Д. С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от
ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждането им солидарно да му заплатят сумата
50 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие на смъртта на неговия брат С.Ю.П., настъпила на претърпяна на
15.08.2014 г. трудова злополука по време на работата му по трудов договор в
„"К."“АД като подчинен на Четиримата ответници тИ.Й., М.И. , Й.С. и С.С.,
които са допуснали посочени нарушения на правилата за безопасност и от
това е настъпила като последица смъртта на С.П., ведно със законната лихва
от 13.08.2016 г. На 7.11.2019 г. по делото е постъпил писмен отговор от
четиримата ответници. С определение от 11.11.2019 г. окръжният съд приема,
че следва служебно да поиска от ОП-Стара Загора удостоверение, от което да
е видно на какъв етап се намира производството по ДП 1104/2014 г. на
РУМВР-К., пр.пр. 3476/2014 г. на ОП-Стара Загора, има ли привлечени към
наказателна отговорност лица и за извършването на какво престъпление са
били привлечени тези лица.
На 3.02.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното определение, с
което приема, че е налице основание по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране на
производството по делото. Съдът посочва, че от служебно изисканата справка
от ОП-Стара Загора се установява, че ДП 1104/2014 г. на РУМВР-К., пр.пр.
3476/2014 г. на ОП-Стара Загора се води за престъпление по чл. 123,ал.1 от
НК, като по досъдебното производство няма привлечено обвиняемо лице и не
са били взети мерки за процесуална принуда, а наказателното производство
се намира във фаза „Досъдебно производство“ (разследване). Съдът посочва,
че производството по гражданското дело се спира на основание чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК, когато съдът констатира съществуването на престъпните
обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че
установяването им в исковото производство е невъзможно. Съдът посочва, че
2
в случаите, когато с непозволеното увреждане се осъществява състав на
престъпление, гражданското дело за обезщетение на вредите от деликта
следва да се спре на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПКС до приключване на
наказателното производство, като се позовава на определение №
355/2.08.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 1611/2019 г., 1 ТО. Посочва още, че ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане
на административно наказание, на основание чл. 300 от ГПК актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд относно деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, а ако наказателното
производство бъде прекратено без да се стигне до осъдителна присъда,
гражданското дело следва да се възобнови. Съдът намира, че в случая са
събрани по делото доказателства, установяващи наличието на трудова
злополука, довела до причиняване на смъртта на С.П., а в исковата молба се
твърди, че смъртта му е настъпила в резултат на противоправното виновно
поведение на четиримата ответници, всеки от които не е изпълнил своите
трудови задължения, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни
условия на труд на починалия работник. Съдът преценява, че тъй като
твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответниците попада в
хипотезата на причиняване на смърт при професионална небрежност по чл.
123,ал.1 от НК, а по повод причинената смърт на С.П. е образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 123,ал.1 от НК
по ДП 1104/2014 г. на РУМВР-гр.К., пр.пр. 3476/2014 г. на ОП-Стара Загора,
което все още е висящо, то е налице пречка гражданският съд да установява
престъпните обстоятелства, от които зависи изхода на гражданското дело.
Затова съдът намира, че съгласно т.9 на ППВС 17/18.11.1963 г. в случая
гражданското дело следва да бъде спряно на основание чл. 229,ал.1,т.5 от
ГПК до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда
или постановление за прекратяването му.
За определението на съда от 3.02.2020 г. ищецът по делото Д.Й. е
уведомен на 11.02.2020 и на 18.02.2020 г. подава частната жалба до
апелативния съд с вх. № 2196. С нея се твърди, че обжалваното определение е
неправилно, тъй като съдът е мотивирал наличието на основанието по чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК с образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно
производство по повод на смъртта на С.П., а основанието по чл. 229,ал.1,т.5
3
от ГПК е налице при наличие на пълно съвпадение между твърдяното в
исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на
ответника, сочен за причинител на вредите, и деянието, по повод на което е
предприето наказателно преследване срещу ответника и ответникът е
привлечен като обвиняем, в който смисъл е определение № 728/11.12.2019 г.
на ВКС по ч.т.д. 2522/2019 г., 2 ТО. Твърди се, че ответниците не са
привлечени като обвиняеми, поради което предпоставките по чл. 229,ал.1,т.5
от ГПК не са налице. Посочва се, че за приложението на чл. 229,ал.1,т.5 от
ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира,
че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят
в самото гражданско производство. Посочва се, че фактът на образувано
досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови
спиране, а именно на това обстоятелство се е позовал окръжният съд при
постановяване на определението за спиране, в който смисъл е определение №
309/3.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. 1984/2019 г., 3 ГО.
За определението на съда от 3.02.2020 г. четиримата ответници по
делото И. Г. Й. , М. Г. И. , Й. Т. С. и С. Д. С. са уведомени на 11.02.2020 г. и
на 18.02.2020 г. подават частната жалба до апелативния съд, постъпила в съда
с вх. № 2152. С нея те твърдят, че обжалваното определение е неправилно,
като посочват обстоятелството, че в случая предявените искови претенции са
по повод на трудовата злополука и смъртта на брата на ищеца като работник
при бившия му работодател „"К."“АД и по този повод е било образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 1104/2014 г. на
РУМВР-гр.К., пр.пр. 3476/2014 г. на ОП-Стара Загора, като няма повдигнато
обвинение срещу виновно длъжностно или друго конкретно лице, в т.ч. и
срещу някой от ответниците по делото. Заявяват, че с оглед на това
обстоятелство те са направили основното си възражение за недопустимост на
исковите претенции, защото ищецът е имал единствено правна възможност да
предяви същите спрямо бившия работодател на починалия, т.е. срещу
„"К."“АД по реда и на основание чл. 200 от КТ, а не и срещу ответниците на
основание чл. 45 от ЗЗД. Считат, че в производството по спора твърдението,
че е налице виновно поведение на ответниците без спрямо тях да е било
повдигнато конкретно обвинение в образуваното ДП 1104/2014 г. на РУМВР-
4
гр.К., пр.пр. 3476/2014 г. на ОП-Стара Загора, не е достатъчно основание
съгласно чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК за спирането му, още повече, че ДП е
образувано срещу неизвестен извършител, съответно, срещу ответниците
няма повдигнато обвинение. Заявяват, че само твърдението на ищеца, че за
настъпилия деликт съществуват данни за извършени престъпления от страна
на ответниците и че по този повод има образувано ДП срещу неизвестен
извършител не е основание за спиране на делото на основание чл. 229,ал.1,т.5
от ГПК, тъй като не са събрани от съда достатъчно доказателства за
съществуването на престъпните обстоятелства, касаещи ответниците.
Посочват, че производството по делото на практика не е започнало, нямо
проведено дори и едно съдебно заседание и няма и никакви доказателства към
момента, от които да се приеме, че са разкрити престъпни обстоятелства,
касаещи ответниците по делото, само в който случай може да се стигне до
спиране на делото на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК (като посочват
съдебна практика в тази насока).
За определението на съда от 3.02.2020 г. третото лице-помагач на
ответниците „"К."“АД-гр.К. е уведомено на 15.07.2020 г. и на 20.07.2020 г. е
подадена частната жалба до апелативния съд, постъпила с вх. № 8043. С нея и
третото лице-помагач на ответниците счита обжалваното определение за
неправилно, тъй като предявените искови претенции са във връзка с
трудовата злополука и смъртта на брата на ищеца, който е работил в
„"К."“АД, и по този повод е било образувано ДП срещу неизвестен
извършител № 1104/2014 г. на РУМВР-К., пр.пр. 3476/2014 г. на ОП-Стара
Загора, като няма повдигнато обвинение срещу четиримата ответници,
работещи в „"К."“АД. Счита, че ищецът е имал правна възможност да
предяви исковете си срещу „"К."“АД по реда и на основание чл. 200 от КТ, а
не и срещу четиримата ответници на основание чл. 45 от ЗЗД, защото
разпоредбата на чл. 200 от КТ изключва възможността да се търси
отговорност освен от предприятието и от „виновните служители“ в същото
предприятие по реда на ЗЗД. Посочва, че ищецът твърди, че е налице виновно
поведение на ответниците без спрямо тях да е било повдигнато конкретно
обвинение в образуваното ДП, което образуване не е достатъчно основание за
спиране на делото съгласно чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, още повече, че това ДП е
образувано срещу неизвестен извършител. Посочва, че производстдото по
5
делото не е започнало, няма насрочено и проведено нито едно открито
съдебно заседание, няма събрани писмени или гласни доказателства за
съществуването на престъпни обстоятелства, касаещи ответниците. Посочва,
че образуваното ДП, което е срещу неизвестен извършител, а не срещу
ответниците, не е основание за спиране на гражданското дело съгласно чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК. Посочва, че след като няма повдигнато обвинение срещу
ответниците, то не може да бъде спряно производството по гражданското
дело, като посочва практика в тази насока на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира
производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи
изходът на гражданския спор. Основание за спиране съгласно тази норма е
налице тогава, когато именно гражданският съд е събрал доказателства за
съществуването на престъпни обстоятелства. Не е достатъчно следователно
да бъде заявено твърдение на някоя от страните, че са извършени
престъпления, както и не е достатъчно гражданският съд само да констатира,
че се осъществява проверка от прокуратурата или от органите на МВР дали е
извършено престъпление, включително при образувано досъдебно
производство. За приложението на нормата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК е нужно
съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира сам, че са
налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на този спор, в която насока да изложи съответни съображения,
както и че не е възможно и защо тези обстоятелства да се установят в самото
гражданско производство. В случая окръжният съд не е обосновал в
обжалваното определение разкриване в образуваното по делото производство
наличие на престъпни обстоятелства, съответно, те да имат и какво значение
за правилното решаване на спора, както и да не е възможно и защо тези
обстоятелства да се установят в гражданското производство. Обжалваното
определение е постановено без по делото да е било насрочено съдебно
заседание и без съдът да е събрал доказателства, включително представените
от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба, при които
обстоятелства по начало съдът не би могъл да установи разкриване по делото
на престъпни обстоятелства. Определението е постановено след като съдът е
изискал служебно справка от ОП-Стара Загора справка дали по ДП има
6
привлечени към наказателна отговорност лица и за извършването на какво
престъпление са били привлечени тези лица, но в получената справка е
посочено, че се води ДП за престъпление по чл. 123,ал.1 от ГПК, като няма
привлечено обвиняемо лице и производството се намира във фаза на
разследване. След като липсват в случая конкретно изложени мотиви от съда,
а и не се констатира, при разглеждането на делото от окръжния съд да са
разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи
изходът на гражданския спор, то не е налице основание за спиране на делото
по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Установява се следователно, че при
постановяването на обжалваното определение не е имало основание за
спиране на производството по делото съгласно разпоредбата на чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК. Частните жалби, подадени от всички страни по делото, са
основателни и следва те да бъдат уважени, като бъде отменено обжалваното
определение и делото се върне на окръжния съд за предприемане на
съответните процесуални действия.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 144, постановено в закрито съдебно
заседание на 3.02.2020 г. от Окръжен съд-Стара Загора по гр.д. № 96/2019 г.,
с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила
присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, водено по ДП № 1104/2014 г. на РУМВР-гр.К., пр.пр. №
3476/2014 г. на ОП-Стара Загора.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав на Окръжен съд-Стара Загора за
предприемане на съответните съдопроизводствени действия.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8