Определение по дело №402/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 464
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 5 октомври 2019 г.)
Съдия: Агнеса Борисова Ставарова
Дело: 20191400200402
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

 

                                                          

с участието на секретаря: МАРИЯ ЦЕНОВА

и прокурора: КАМЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от А. СТАВАРОВА ЧНД N 402 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от С.Н.С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване от останалата част от наказанието лишаване от свобода. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание и е придобил право за условно предсрочно освобождаване. Твърди, че не е наказван, спазвал е вътрешния ред и дисциплина, установени в затвора.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения Б.В..

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата.

Упълномощеният от началника на Затвора гр. Враца с изрична Заповед  № 185/17.09.2018 год. на началника на Затвора гр. Враца инспектор "РД" А.М.,  изразява становище за неоснователност на искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не се уважи молбата.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

            Лицето С.Н.С. е осъден по НОХД № 153/2019 г. на РС-Монтана, с което на л. св. С. е наложено наказание  "Лишаване от свобода" в размер на 8 месеца за престъпление по чл. 343в, ал.2 НК.    

            Начало на наказанието - 10.05.2019 г. Фактически изтърпял - 4 месеца и 17 дни.  Всичко изтърпял - 4 месеца и 17 дни. Остава за изтърпяване - 3 (три) месеца и 13 (тринадесет) дни.

            Доказателствата сочат, че осъденият С.С. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, съгласно изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

            При първоначалната оценка се регистрира среден риск от рецидив - 58 точки. В профила на криминогенни нужди дефицитни стойности има при следните зони:

            Отношение към правонарушението - оправдава деструктивните си прояви и не разпознава факторите довели до реализиране на правонарушенията, както в настоящата присъда, така и в криминалната му история, не е склонен да ограничава поведението си с всички ситуации;

            Взаимоотношения - израства в условията на посредствени грижи, определя отношенията с партньорката си като проблемни, не полага нужните грижи за децата си;

            Начин на живот и обкръжение - ориентиран към лица, влияещи негативно на цялостното му поведение, податлив на чужди внушения, склонен към безразсъдни и рискови прояви;

            Умения за мислене - не се замисля за негативните последици от предприетите действия, създава определен брой алтернативи при решаване на проблемите, със склонност към импулсивни действия.

            Рискът от вреди е нисък за служителите и за останалите лишените от свобода по време на изтърпяване на присъдата.

            Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности.

            Рискът от вреди за обществото е със средни стойности след освобождаването му УПО или прекъсване и се обуславя от настоящото правонарушение и криминално минало на л.св. С., който с поведението си поставя в риск широк кръг от потенциални жертви в обществото, рискът от които е насочен към участниците в пътното движение. Осъждан в криминалното си минало за притежание на огнестрелно оръжие, за което не е имал нужното разрешително.

            В изготвения план на присъдата като цели са заложени приучване към ред и спазване на определени правила; да приеме отговорността за собственото си поведение; разширяване на приятелския кръг в групата, особено към различните лишени от свобода; осмисляне на отношението си към приятелския кръг, по което въздействие се намира тук и с които за в бъдеще ще контактува; поставяне на основни цели за в бъдеще; разпознаване на проблемите около него и подходи за избягването им; включване в корекционни програми.

     Изготвената ревизия на оценката запазва риска от рецидив в средните нива, като намалява числената стойност с 1 пункт - 57 точки. Понижение на стойностите има при раздел „Отношение към правонарушението“.

     Рискът от вреди за обществото остава среден.

     Нисък е рискът от вреди за служителите на затвора, както и за останалите лишени от свобода.

            Рискът от суицид и самоувреждане е в ниските стойности.

     Отаразено е,че по време на изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното поведение на л.св. С., така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот, ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време и с трудова дейност.

В резултат на проведената индивидуално - корекционна работа с л.св. С. е прието,че са настъпили положителни промени в следната зона:

- Отношение към правонарушението - оправдава поведението си. В малка степен изявява мотивация за промяна, която е свързана семейството му, но все още е твърде неискрена и социално желателна.

Лишеният от свобода С. има примерно поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван.

Няколкократно е декларирал желание за работа, но поради утвърдените критерии за назначаване на работа /минимален престой в затвора от 3 месеца / и липсата на свободни работни места на този етап не може да му бъде осигурена възможност да работи. От проведените с него разговори, става ясно, че интереса му към трудовата ангажираност е само с цел намаляване на остатъка от присъдата.

По отношение на извършеното престъпление признава грешката си, но твърде формално поема отговорност за действията си. Преосмислянето и склонността за промяна на досегашното криминално поведение са все още неустойчиви.

            Има постоянно жилище, в което да пребивава при евентуално освобождаване от затвора. Социалните контакти са съхранени. Ежемесечно провежда свиждания със свои познати и майка си. В личен аспект л. св. С. сам е споделял, че има проблеми със взаимоотношенията със съпругата си. Тя е напуснала семейното им жилище, поради честите му изневери и редовната употреба на алкохол.

            Рискът от вреди за обществото е свързан с трайно формирания модел за извършване на идентични правонарушения. Многократните осъждания по чл.343в от НК не са успели да променят нагласите му и имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите в страната.

            Индивуално – корекционната работа с л.св. С. според становището,приложено по делото трябва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.

            Смятат,че подходящо е да бъде мотивиран да участва в специализирана групова програма  „Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл.343 от НК“, с оглед характера на извършените престъпления и осъзнаване на последствията от правонарушенията.

            Отчетено е, все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Демонстрираното примерно поведение в затвора само по себе си не е индикация за промяна в начина му на мислене и за формиране на просоциални нагласи. Формираните криминални нагласи и податливостта му на отрицателно въздействие от близкото обкръжение са фактори, които предопределят в голяма степен вероятността от продължаване на престъпната дейност след освобождаването от затвора.

            Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем.

            На основание доказателствата по делото съдът прие,че не са налице кумулативните предпоставки по чл.439а НПК за изтърпян минимум и достатъчно доказателства за реално поправяне на осъдения.Налице е само първата материално-правна предпоставка за изтърпяно наказание от 1/2.

Отчетените резултати от проведените възпитателни мерки не сочат на напълно постигнали резултата по изпълнение на целите в плана на присъдата.Въпреки положените от страна на администрацията в затвора усилия за краткия престой в пенитенциарното заведение не са настъпили желаните корекционни промени по  проблемните показатели.Външните признаци  на поведение за преосмисляне и  склонност за промяна не се покриват с желаната промяна за преосмисляне на поведението му ,за критичност към извършеното и за промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот.

            В обобщение съдът намира, че към настоящия момент не отговаря на изискванията за наличие на положителна промяна съгласно чл.70 ал.1 НК и не са налице доказателства за неговото поправяне и превъзпитание.

            Това е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.

            На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.Н.С. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН **********, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 8 (осем) месеца,  наложено му по НОХД №2153/2019 г. на РС-Монтана по чл. 343в, ал.2 НК,  с остатък в размер на 3 (три) месеца и 13 (тринадесет) дни.

            ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният от свобода С.Н.С. не може да подаде нова молба за УПО.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

            Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца за сведение и изпълнение, както и на РС-Бяла Слатина - Бюро "Съдимост" за отметка в бюлетина за съдимост.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: