Мотиви към присъда по НОХД № 3792/2019 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската градска
прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство (ДП) № ЗМ 405/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР,
пр. пр. № 9634/2019 г. по описа
на СГП, с което е повдигнала обвинение срещу подс. К.М.М. за това, че на
22.03.2019 г., за времето от 16.05 часа до 16.50 часа, в ж. к. „*******, без
надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорискови наркотични вещества, подлежащи на
контрол (съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ - бр. 87/96 г., Конвенция на ООН
от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества, ратифицирана
от Р. България и обнародвана в ДВ - бр. 89/93 г. и Приложение №1 към чл. З, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. З ал. 2
от ЗКНВП - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях , забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”), с цел разпространение, както следва :
-
плик, съдържащ марихуана, с тегло 6.90 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13 %, на стойност 41.40 лв.
(четиридесет и един лева и четиридесет стотинки) ;
-
21 бр. топчета марихуана, с тегло : 0.15 гр., 0.21 гр., 0.19 гр., 0.12 гр.,
0.17 гр., 0.22 гр., 0.15 гр., 0.11 гр., 0.20 гр., 0.12 гр., 0.12 гр., 0.13 гр.,
0.16 гр., 0.22 гр., 0.21 гр., 0.22 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр. и 0.22 гр., с
общо тегло 3.72 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент (тетрахидроканабинол) 13%, на обща стойност 22.32 лв. (двадесет и два
лева и тридесет и две стотинки) ;
-
стъкло, върху което има амфетамин, с тегло 0.12 гр., с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент (амфетамин) 10.2 %, на стойност 3.60 лв.
(три лева и шестдесет стотинки) ;
-
30 бр. топчета амфетамин, с тегло : 0.44 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.43 гр.,
0.41 гр., 0.47 гр., 0.36 гр., 0.48 гр., 0.30 гр., 0.47 гр., 0.40 гр., 0.47 гр.,
0.50 гр., 0.42 гр., 0.35 гр., 0.44 гр., 0.42 гр., 0.44 гр., 0.38 гр., 0.32 гр., 0.43 гр., 0.48
гр., 0.27 гр., 0.43 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.43 гр., 0.40 гр. и
0.44 гр., с общо тегло 12.53 гр., с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент (амфетамин) 10.2 %, на обща стойност 375.90 лв. (триста
седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки), като общата стойност на всички
наркотични вещества е в размер на 443.22 лв. (четиристотин четиридесет и три
лева и двадесет и две стотинки) - престъпление
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК.
С разпореждане на съдията –
докладчик от 11.10.2019 г., по реда на чл. 247б, ал. 1 – ал. 3 от Наказателно –
процесуалния кодекс (НПК), делото е насрочено за разглеждане в открито
разпоредително съдебно заседание, по реда на чл. 248 от НПК.
В откритото разпоредително съдебно
заседание, проведено на 24.10.2019 г., при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.
1, т. 4 от НПК, служебно назначения защитник на подсъдимия – адв. С.К., САК,
прави искане съдебното производство да протече по реда на глава двадесет и
седма от НПК, в частност по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК. Подсъдимият се присъединява към искането на защитника си.
След така направеното искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото
лице по чл. 371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното
следствие да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него
самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното
производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият,
защитаван от служебно назначен защитник, поддържа искането си за разглеждане на
делото по този процесуален ред. С оглед така изразеното желание от подсъдимия и
защитата му за протичане на делото по посочената диференцирана съдебна
процедура по глава двадесет и седма от НПК, поддържано след разясняване от съда
на подсъдимия на последиците от нея, незабавно след провеждането на откритото
разпоредително заседание, на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, е даден ход на
съдебното следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по
реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
В
рамките на съдебното следствие по горепосочения процесуален ред, подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Съдът, при наличието на направеното от
подсъдимото лице самопризнание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, след като
установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл. 372, ал.
4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира
доказателства за тези факти.
В хода на проведеното открито
разпоредително заседание и непосредствено последвалото го съкратено съдебно
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, подс. К.М. се защитава от
упълномощен от него защитник - адв. С.К., САК.
В
рамките на съдебното следствие, подс. М. се възползва от правото си да не дава
обяснения по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание, прокурорът поддържа
така повдигнатото обвинение срещу подс. М.. Пледира съдът да приеме, че
обвинението е безспорно доказано от направеното от подсъдимия самопризнание и
останалите, събрани по делото доказателства. Намира, че следващото се на
подсъдимия наказание следва да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства, а като такива сочи обремененото му съдебно
минало, включително за престъпление с идентичен обект като този на
престъплението – предмет на настоящото производство, множеството обекти,
съдържащи наркотични вещества, установени във фактическа власт на подсъдимия и
високата стойност на същите. Акцентира, че престъплението е извършено в
изпитателния срок по предходно осъждане на подсъдимия. Счита, че не са налице
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири години и „глоба“, в
размер на 5 000 лева, които намира за справедливи.
Защитата на подс. М. посочва, че подсъдимият е
направил всичко възможно за разкриване на обективната истина в производството.
Не отрича, че има обременено съдебно минало, но желае, при определяне на
наказанието, съдът да вземе предвид съдействието на подсъдимия и да прояви
снизходителност.
В
правото си на лична защита, подс. М. се присъединява към становището на
защитника си.
В
предоставената му последна дума, предоставя на преценката на съда.
От фактическа страна
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл.
18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към
повдигнатото обвинение :
На 22.03.2019 г., около 14.10 ч.,
свидетелите Б. М. и М.Х.– служители на 08 РУ – СДВР, извършвали проверка в ап. **********тъй
като, преминавайки в близост до блока, чули женски писъци и чупене на стъкла.
След като приключили с проверката в посочения апартамент, излизайки на
стълбищната площадка, двамата свидетели доловили странни шумове, идващи от
горния пети етаж. Двамата решили да проверят кой е източникът на шума и се
качили на етажа. В този момент от апартамент № 17 излязъл подс. К.М., чиято самоличност
свидетелите М. и Х. снели на място, но им направило впечатление, че подс. М. е
неадекватен. Същевременно, усетили силна миризма, която определили като такава
от марихуана. Запитали подсъдимия дали употребява наркотични вещества, на което
той отговорил утвърдително. Свидетелите го попитали дали могат да влязат в
апартамента и подсъдимият ги поканил, като ги завел в стаята, която обитавал.
Там, върху бюро, свидетелите Х.а и М. забелязали плик с тревиста маса, за който
подсъдимото лице заявила, че е марихуана. Забелязали също така и стъкло, върху
което се намирала линия от бяло прахообразно вещество, за което подс М. казал
на свидетелите, че е амфетамин. На същото бюро се намирала и везна, която била
включена. Полицаите – свидетели запитали подсъдимият дали има и други
наркотични вещества в апартамента и му съобщили, че на място ще бъде извикана
група за оглед. Подсъдимото лице им показало два черни контейнера, съдържащи
полиетиленови топчета и обяснило, че част от топчетата съдържат амфетамин, а
другите – марихуана. Свидетелите М. и Х.а съобщили в дежурната част на 08 РУ – СДВР
за намерените вещества и изчакали в апартамента пристигането на група за оглед.
Междувременно, провели разговор с подс. М., който им разказал, че от известно
време, освен че употребява наркотици, продава такива, като намерените в
жилището са предназначени за продажба.
След пристигане в апартамента на
групата за претърсване, били иззети описаните по горе обекти.
От изготвените по делото
физикохимични експертизи на иззетите по делото вещества, се установило, че
същите представлявали високорискови наркотични вещества, а именно :
- 1 брой плик, съдържащ марихуана, с
тегло 6.90 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент (тетрахидроканабинол) 13 %, на стойност 41.40 лв. (четиридесет и един
лева и четиридесет стотинки) ;
-
21 бр. топчета марихуана, с тегло : 0.15 гр., 0.21 гр., 0.19 гр., 0.12 гр.,
0.17 гр., 0.22 гр., 0.15 гр., 0.11 гр., 0.20 гр., 0.12 гр., 0.12 гр., 0.13 гр.,
0.16 гр., 0.22 гр., 0.21 гр., 0.22 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр.
и 0.22 гр., с общо тегло 3.72 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13%, на обща стойност 22.32
лв. (двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) ;
- амфетамин, с тегло 0.12 гр., с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент (амфетамин) 10.2
%, на стойност 3.60 лв. (три лева и шестдесет стотинки) ;
- 30 бр. топчета амфетамин, с тегло
: 0.44 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.43 гр., 0.41 гр., 0.47 гр., 0.36 гр., 0.48
гр., 0.30 гр., 0.47 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.50 гр., 0.42 гр., 0.35 гр., 0.44
гр., 0.42 гр., 0.44 гр., 0.38 гр., 0.32 гр., 0.43 гр., 0.48 гр., 0.27 гр., 0.43
гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.43 гр., 0.40 гр. и 0.44 гр., с общо тегло
12.53 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
(амфетамин) 10.2 %, на обща стойност 375.90 лв. (триста седемдесет и пет лева и
деветдесет стотинки).
Държаните от подс. М. вещества са били
високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол, съгласно Конвенция на
ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и
обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу
незаконния трафик на упойващи вещества, ратифицирана от Р. България и
обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г. и Наредбата за реда за класифициране на
веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП – „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“.
Подс.
К.М.М. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи като пом. -
готвач, с адрес в гр. София, ж. к. „**********, ЕГН **********.
Същият
е осъждан, както следва :
-
с влязло в сила на 22.06.2017 г. определение, постановено по НЧД № 3522/2017 г. по описа на СРС – НО, 1-ви
състав, е определено едно общо, най - тежко наказание на подс. К.М.М., измежду
наложените му за съвкупността от престъпления, за които е осъден по НОХД № 4075/2015 г. по описа на СРС, по НОХД № 1800/2016 г. по описа на СГС и по НОХД № 11619/2016 г. по описа на СРС, а именно една
година и шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от четири години. С
определението, съдът е присъединил изцяло, на основание чл. 23, ал. 3 от НК,
към определеното общо, най-тежко наказание една година и шест месеца „лишаване
от свобода“, и наказанието 500 лева „глоба“, наложено на подсъдимия по НОХД № 4075/2015 г. по описа на СРС. Приспаднал е,
на основание чл. 25 и чл. 59 от НК, времето на изтърпяното наказание на
осъдения М. за което и да е от престъпленията, включени в съвкупността, както и
времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „домашен арест“ за което и да е от престъпленията,
включени в съвкупността.
По доказателствата
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от
подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, закрепени в писмените доказателствени средства, писмените и
веществени доказателства и способи на доказване, проверени от съда при
постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :
писмени
доказателствени средства и писмени доказателства – протоколите за разпит на
свидетелите А.Н.Н.(л. 33 – л. 34 от досъдебното производство), Б. Р. М. (л. 35
от досъдебното производство) и М.Х.Х.а (л. 36 – л. 37 от досъдебното
производство), протокол за претърсване и изземване от 22.03.2019 г. (л. 28 – б.
29 от досъдебното производство), приемателно – предавателен протокол № 62614/24.04.2019 г. (л. 71 от досъдебното
производство), приемателно – предавателен протокол № 64785/03.09.2019 г. (л. 158 от досъдебното
производство), справки от мобилни телефонни оператори (л. 145 – л. 148 от
досъдебното производство), справка за съдимост и бюлетини за съдимост на
подсъдимото лице (л. 14 – л. 33 от съдебното производство), справка със снимка
от МВР – СДВР – отдел „БДС” (л. 35 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключения на физикохимична
експертиза № 178 – Х/2019 (л. 62 – л. 67 от досъдебното производство), физикохимична
експертиза № 19/НАР - 698 (л. 123 – л. 125 от досъдебното производство) и
оценителна експертиза (л. 150 – л. 152 от досъдебното производство) ; веществени доказателства –
високорискови наркотични вещества – амфетамин (предаден с протокол № 64785/03.09.2019 г. – л. 158 от досъдебното
производство) и марихуана (предадена с протокол
№ 62614/24.04.2019 г. – л. 71 от досъдебното производство) и електронна
везна, запечатана с картон – серия „А“ №
223371, два броя мобилни телефонни апарати, и двата марка „Нокия“, единият с
ИМЕИ 353 661 013 005 618, съдържащ в себе си карта на „БТК“ ЕАД с № *********а другият - с ИМЕИ 355 380 045
759 880.
В посочената доказателствена
съвкупност не фигурират писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства
и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
Останалите писмени доказателствени
средства, както и писмени доказателства, находящи се в досъдебното производство,
а именно заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протоколи за
разпит на свидетелите М.С.К.(л. 94 – л. 94б от досъдебното производство), Р.Й.С.(л.
98 – л. 99), Т.А.С.(л. 100 – л. 101 от досъдебното производство) и заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на протокол за претърсване и изземване
с разрешение на съдия от 14.06.2019 г. от жилище в гр. София, ж. к. „**********(л.
90 – л. 93 от досъдебното производство) и протокол за претърсване и изземване
от 14.06.2019 г. от къща с двор и прилежащи помещения, находящи се в гр. София,
кв. „*******(л. 95 – л. 96а от досъдебното производство), съдът не ползва при
формиране на изводите си по фактите, като прецени, че същите не допринасят за
изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване,
така, както е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.
Съдът не се ползва при изграждане на
фактическите си изводи и от докладни записки, заповеди за задържане на лице по
ЗМВР, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора, призовки,
приемо – предавателни протоколи, извън посочените по-горе, сметки за направени
разходи, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а
не изясняват обстоятелства от него.
Съдът намира, че всички кредитирани
като относими писмени доказателствени средства и писмените доказателства по
делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по
делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.
С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени
или веществени доказателства, които да обективират каквото и да било
противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
поради което не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал.
3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства, изводими от свидетелските показания, писмените
доказателствени средства, заключения на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи и веществени доказателства, подкрепят еднопосочно и
безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по
разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални
правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. М. изцяло и
несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито
едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът да може да
направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи
се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.
По тези причини, съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни изводи.
От правна страна
При
така изложената фактическа обстановка, съдът установи, че с деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр. 4, алт. 1 от НК, като от обективна страна е държал високорискови наркотични
вещества, без надлежно разрешително, които са били предназначени за
разпространение.
На
22.03.2019 г., за времето от 16.05 часа до 16.50 часа, в ж. к. „*******,
подсъдимият е упражнявал сравнително трайна и необезпокоявана фактическа власт
върху инкриминираните количества наркотични вещества – плик, съдържащ
марихуана, с тегло 6.90 гр., с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13 %, на стойност 41.40 лв.
(четиридесет и един лева и четиридесет стотинки) ; 21 бр. топчета марихуана, с
тегло : 0.15 гр., 0.21 гр., 0.19 гр., 0.12 гр., 0.17 гр., 0.22 гр., 0.15 гр.,
0.11 гр., 0.20 гр., 0.12 гр., 0.12 гр., 0.13 гр., 0.16 гр., 0.22 гр., 0.21 гр.,
0.22 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр. и 0.22 гр., с общо тегло 3.72
гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
(тетрахидроканабинол) 13%, на обща стойност 22.32 лв. (двадесет и два лева и
тридесет и две стотинки) ; стъкло, върху което има амфетамин, с тегло 0.12 гр.,
с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент (амфетамин)
10.2 %, на стойност 3.60 лв. (три лева и шестдесет стотинки) ; 30 бр. топчета
амфетамин, с тегло : 0.44 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.43 гр., 0.41 гр., 0.47
гр., 0.36 гр., 0.48 гр., 0.30 гр., 0.47 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.50 гр., 0.42
гр., 0.35 гр., 0.44 гр., 0.42 гр., 0.44 гр., 0.38
гр., 0.32 гр., 0.43 гр., 0.48 гр., 0.27 гр., 0.43 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.47
гр., 0.43 гр., 0.40 гр. и 0.44 гр., с общо тегло 12.53 гр., с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент (амфетамин) 10.2 %, на
обща стойност 375.90 лв. (триста седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки),
като общата стойност на всички наркотични вещества е в размер на 443.22 лв.
(четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки).
Предмет
на престъпно посегателство от страна на подсъдимия са се явили именно
високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол съгласно Конвенция на
ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и
обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу
незаконния трафик на упойващи вещества, ратифицирана от Р. България и
обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г. и Приложение
№1 към чл. З, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на веществата
като наркотични, издадена въз основа на чл. З ал. 2 от ЗКНВП – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ – марихуана, поставена в плик, с тегло 6.90 гр., с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13
%, на стойност 41.40 лв. (четиридесет и един лева и четиридесет стотинки),
марихуана, разпределена в 21 бр. топчета марихуана, с тегло : 0.15 гр., 0.21
гр., 0.19 гр., 0.12 гр., 0.17 гр., 0.22 гр., 0.15 гр., 0.11 гр., 0.20 гр., 0.12
гр., 0.12 гр., 0.13 гр., 0.16 гр., 0.22 гр., 0.21 гр., 0.22 гр., 0.20 гр., 0.20
гр., 0.20 гр., 0.20 гр. и 0.22 гр., с общо тегло 3.72 гр., с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13%,
на обща стойност 22.32 лв. (двадесет и два лева и тридесет и две стотинки),
както и амфетамин с тегло 0.12 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент (амфетамин) 10.2 %, на стойност 3.60 лв. (три
лева и шестдесет стотинки) и амфетамин, разпределен в 30 бр. топчета с тегло :
0.44 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.43 гр., 0.41 гр., 0.47 гр., 0.36 гр., 0.48 гр.,
0.30 гр., 0.47 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.50 гр., 0.42 гр., 0.35 гр., 0.44 гр.,
0.42 гр., 0.44 гр., 0.38 гр., 0.32 гр., 0.43 гр., 0.48 гр., 0.27 гр., 0.43 гр.,
0.44 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.43 гр., 0.40 гр. и 0.44 гр., с общо тегло 12.53
гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
(амфетамин) 10.2 %, на обща стойност 375.90 лв. (триста седемдесет и пет лева и
деветдесет стотинки), като общата стойност на всички наркотични вещества е в
размер на 443.22 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и две
стотинки).
Държането,
по смисъла на инкриминирания престъпен състав от НК, е осъществено от
подсъдимото лице чрез съхраняването на инкриминираното количество високорискови
наркотични вещества – марихуана и амфетамин, на различни места в обитаваното от
него жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*******. Същото е било
предназначено за разпространение (видно от показанията на свидетелите М. и Х.а)
и предварително разпределено от подсъдимия на дози, за крайни потребители.
Именно това обстоятелство – предназначението за разпространение на неустановени
по делото лица, обективира и един от субективните съставомерни признаци на
състава, а именно специфичната, съставомерна цел за разпространение.
Действително,
в хода на съдебното следствие не се установи през какъв период от време
подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие върху предмета на
посегателство. Това обстоятелство обаче, не разколебава извода на настоящия
съдебен състав относно обективната съставомерност на деянието му по този
законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал
изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 пр. 4 НК, не е съставомерен признак, а
следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализация на
наказателната отговорност на престъпния деец.
Липсата
на надлежно разрешение за държането от подсъдимия на процесните високорискови
наркотични вещества също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната
невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде
получено разрешение за държане на инкриминираните високорискови наркотични
вещества, тъй като същите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
В
конкретния случай, не е налице и нито едно от изключенията от забраната,
установена в чл. 30 от ЗКНВП. Същите
касаят производство, придобиване, внасяне, съхранение и използване на
ограничени количества, предвидени в ЗКНВП, за целите на медицински, научни и
лабораторни изследвания, за образователния цели и за поддържане на работното състояние
на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. Тези изключения са
регламентирани в чл. 31 и чл. 73 от ЗКНВП. Във връзка с приложението на
посочените две разпоредби, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗКНВП, с Постановление № 216/19.08.2004 г., Министерският съвет е
приел Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр.
76/31.08.2004 г.) (по-долу наричана за краткост Наредба/та). С нея се определят
условията и редът за разрешаване на физически и юридически лица да произвеждат,
придобиват, внасят, съхраняват, прилагат и използват ограничени количества от
растенията и веществата от приложения №
1, 2 и 3 (след отмяната им са в НРКРВКН, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз
основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП) към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП и техните препарати,
за по-горе посочените медицински и научни изследвания, образователни цели и
поддържане на работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества.
В настоящия случай, подс. М. не е притежавал и не би могъл да притежава
разрешение, издадено въз основа на Наредбата, за някоя от целите по чл. 73 от
ЗКНВП. Обективната невъзможност за това произтича от липсата при подсъдимия на
предпоставките, единствено при наличието на които хипотетично би могло да му
бъде издадено такова разрешение. Тези предпоставки са изчерпателно посочени в
глава втора от Наредбата, като между тях са право на лицето на извършва
експертна, научноизследователска и образователна дейност, медицински или научни
изследвания, наличието на помещения, отговарящи на изискванията на чл. 6 от
Наредбата (врати и прозорци, укрепени с метални решетки или метални ролетки,
свързани със СОТ (сигнално – охранителна техника), снабдени с неподвижно
закрепена и също свързана със СОТ метална каса, с шкаф със секретно заключване)
и пр. Безспорно по делото е, че нито едно от тези условия не е било налице при
подсъдимия, както в личностен план (несъответни на изискващите се ниво и вид на
получено професионално образование, липсата на изискуемата се служебна
компетентност и квалификация, работно място и т. н.), така и в битов такъв,
досежно отговарящи на изискванията на Наредбата необходими помещения.
Относно
останалите субективни признаци на престъплението, а именно вината и мотива,
съдът намери, че от субективна страна, деянието е извършено от подс. М.
виновно, при форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовото
запрещение за същото, за което не е било необходимо да познава в детайли
наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на държане и
разпространение на наркотични вещества, но въпреки това, имайки ясно изградена
представа за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните
последици, пряко е целял настъпването им.
В
конкретиката на настоящия казус, подсъдимият е знаел, че в дома си съхранява
инкриминираните количества високорискови наркотични вещества, разпределени на
дози и предназначени да бъдат разпространявани на крайни клиенти. Това
обстоятелство се извежда от количеството на наркотичното вещество, от
разпределението му в множество, със съпоставима еднаквост, по отношение на
теглото и съдържимото пакети, обстоятелството, че подсъдимият разполагал с
електронна везна в дома си, както и от показанията на свидетелите М. и Х.а
относно съобщеното им от подсъдимия за предназначението на държаните от него
количества наркотични вещества (св. Х.а сочи : „Докато чакахме огледната група, проведохме беседа с лицето, като го
попитах, дали и тези топчета са за негова лична употреба, тъй като ми се видяха
доста, при което той каза, че от известно време, освен, че си купува наркотични
вещества за лична употреба, е започнал и да продава такива. Дори спомена
някакво име на лице, което му доставя наркотичните вещества, които впоследствие
К.М. разфасова и продава.“ – л. 36/гръб от досъдебното производство ; в
този смисъл са и показанията на св. М.). От волева страна, подсъдимият е целял
настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му –
държане, с цел разпространение (предоставяне другиму чрез продажба) на
инкриминираното количество високорисково наркотични вещества. Интелектуалният
момент при подс. М. е включвал определени представи относно обстоятелството, че
държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество, със също забранената
от закона цел за разпространение.
Действително,
практическите възможности за придобиването от подсъдимия на инкриминираните
високорисковите наркотични вещества са множество и най-различни. В конкретния
случай обаче, за съдът е достатъчно доказването по несъмнен и категоричен начин
факта на съзнателното държане на тези вещества от подсъдимото лице, без
надлежно разрешително. Тъй като придобиването им е въздигнато от законодателя
като отделно съставомерно изпълнително деяние, за което спрямо подс. М. не е
повдигнато обвинение, съдът не следва да изследва задълбочено начина, по който същият
се е сдобил с високорисковите наркотични вещества – дали ги е закупил, дали са
му дадени от друг или ги е придобил по различен начин. Достатъчно е да се
докаже, че ги е държал, от обективна страна, съзнателно и със съставомерната
цел за разпространение, от субективна страна, което настоящият съд намира за несъмнено
доказано. Как точно е извършено придобиването, не е предмет на доказване в
настоящия наказателен процес дотолкова, доколкото съзнателното държане с цел
разпространение – предаването им на друг човек, като инкриминирано изпълнително
деяние от държавното обвинение, е доказано.
Мотивът
на подсъдимия за това деяние се е изчерпвал с бързо, без особени усилия и
несвързано с продължителен трудов процес обогатяване.
Гореизложеното
обосновава извода на съда, че подс. М. е осъществил, от обективна и субективна
страна, състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, за което е предаден на съд.
По
така изложените съображения, Съдът призна подсъдимия К.М.М. за виновен в това,
че на 22.03.2019 г., за времето от 16.05 часа до 16.50 часа, в ж. к. „*******,
без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорискови наркотични вещества, подлежащи
на контрол (съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г., Конвенция на
ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г. и
Приложение № 1 към чл. З, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на веществата като наркотични, издадена въз
основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“), с цел разпространение, както
следва :
-
плик, съдържащ марихуана, с тегло 6.90 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13 %, на стойност 41.40 лв.
(четиридесет и един лева и четиридесет стотинки) ;
-
21 бр. топчета марихуана, с тегло : 0.15 гр., 0.21 гр., 0.19 гр., 0.12 гр.,
0.17 гр., 0.22 гр., 0.15 гр., 0.11 гр., 0.20 гр., 0.12 гр., 0.12 гр., 0.13 гр.,
0.16 гр., 0.22 гр., 0.21 гр., 0.22 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр., 0.20 гр.
и 0.22 гр., с общо тегло 3.72 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент (тетрахидроканабинол) 13%, на обща стойност 22.32
лв. (двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) ;
-
стъкло, върху което има амфетамин, с тегло 0.12 гр., с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент (амфетамин) 10.2 %, на стойност 3.60 лв.
(три лева и шестдесет стотинки) ;
-
30 бр. топчета амфетамин, с тегло : 0.44 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.43 гр.,
0.41 гр., 0.47 гр., 0.36 гр., 0.48 гр., 0.30 гр., 0.47 гр., 0.40 гр., 0.47 гр.,
0.50 гр., 0.42 гр., 0.35 гр., 0.44 гр., 0.42 гр., 0.44 гр., 0.38 гр., 0.32 гр.,
0.43 гр., 0.48 гр., 0.27 гр., 0.43 гр., 0.44 гр., 0.40 гр., 0.47 гр., 0.43 гр.,
0.40 гр. и 0.44 гр., с общо тегло 12.53 гр., с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент (амфетамин) 10.2 %, на обща стойност 375.90 лв.
(триста седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки), като общата стойност на
всички наркотични вещества е в размер на 443.22 лв. (четиристотин четиридесет и
три лева и двадесет и две стотинки) – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр. 4, алт. 1 от НК.
Като
причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на
подсъдимия и стремежът му да се облагодетелства неправомерно чрез
разпространение на наркотични вещества на крайни клиенти.
По наказанието
За
извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4,
алт. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“, за
срок от две до осем години, и „глоба“, от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При
определяне на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2, пр. 2
от НПК, задължаваща го, ако постанови осъдителна присъда в случаите на чл. 372,
ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съобразно
тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва според общите
правила, след което се редуцира с една трета. Също така, в ал. 4 на същата
правна норма алтернативно е предвидена възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието, и за
прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно за
дееца.
В
конкретния по делото случай, съдът прецени, че следва да определи наказанието
на подс. М. за извършеното от него престъпление с посочената правна
квалификация, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като не констатира нито
многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността на този
подсъдим обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание,
да се явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител. Не са налице, следователно,
предпоставките за определяне на следващото се на подсъдимия наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Приложението
на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в
наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Смекчаващите
обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид
законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава
неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно
репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на
минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни
съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана
разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на
визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя
предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно
престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на
предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото
наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание
за използване на посочените възможности е наличието на изключително или
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под
„изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много
и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието.
Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено
число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно,
изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи
обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и също оказват
много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието.
Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно
защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват
степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с
типичната, визирана от законодателя, при диференциация на вида и пределите на
наказанието, предвидени за съответното престъпление.
В
спецификата на настоящия казус, при анализа на всички горепосочени
обстоятелства, следва да се приеме, че по отношение на подс. М. не са налице
нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание –
„лишаване от свобода“, да се явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената
степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Налице са
предпоставките за определяне на следващите се на подсъдимите наказания при условията
на чл. 58а, ал. 1 от НК.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подс. М., съдът съобрази като
смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст към момента на
извършване на инкриминираното деяние, трудовата му заетост, съдействието от
страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина, изразяващо се в
съобщаване на полицейските служители за съхраняваното в дома му количество
високорискови наркотични вещества и за целта на държането им, а като отегчаващи
– обремененото му съдебно минало, като подсъдимият е осъждан и преди за
престъпления против установения разрешителен режим за дейности с наркотични
вещества (по НОХД № 19845/2013 г. и по
НОХД № 4075/2015 г. – и двете на СРС, и
по НОХД № 1800/2016 г. на СГС), което сочи
на трайно незачитане на установения правов ред, свързан с налагане на контрол
върху дейностите с високорискови наркотични вещества, и сравнително голямото
количество наркотични вещества, държани от подсъдимия.
С
оглед установеното, съдът прецени, че наказанието „лишаване от свобода“ следва
да се отмери в размер по-близо до минимума, предвиден в санкционната част на
конкретната материално – правна наказателна норма, при лек превес на смекчаващите
обстоятелства. Подходящ и справедлив размер на наказанието, според настоящия
съд, се явява 3 (три) години „лишаване от свобода“. Такъв размер се явява
адекватен на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. По този
начин, подс. М. ще бъде изолиран за сравнително продължителен период от
обществото и ще бъде лишен от възможността да извършва престъпления.
Поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, според този съд, в случая са сравнително
трудно постижими цели, но все пак в този период компетентните държавни органи
ще имат възможност да му въздействат, вероятно по-интензивно от настоящия му
престой в пенитенциарното заведение, за да се постигне и тази най-важна,
измежду визираните в чл. 36 от НК, цел.
Отделно,
така отмереното наказание, би послужило за коректив на евентуални нагласи за
престъпно поведение и в останалите членове на обществото.
Предвид изричния
регламент на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с една
трета, а именно на 2 (две) години „лишаване от свобода”. Така наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, на основание
чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
С оглед предходните
осъждания на подс. М., настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставки за отлагане изтърпяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Освен
формалната пречка за приложение на този институт, настоящата инстанция тук ще
добави, че с оглед многобройните предходни осъждания на дееца, включително и за
престъпления против установения разрешителен режим за дейности с наркотични
вещества, за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, се явява
наложително подсъдимия да изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от
свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в
този случай, е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез
въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода и откъсването му от
обичайната му социална среда.
Съдът
наложи, също така, кумулативно предвиденото наказание „глоба“, в минималния
законово предвиден размер, а именно 5 000 (пет хиляди) лева, по изложените
вече съображения. Тези наказания, според съда, ще постигнат необходимия баланс
между интересите на правосъдието и обществото, от една страна, и на личността
на подсъдимия, от друга, и ще осигурят съблюдаването на целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, в областта на генералната и най-вече индивидуалната
превенция.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НПК, съдът приспадна от така определеното наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което подс. К.М.М. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража”, както и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
Настоящият
съдебен състав прецени, че са налице и предпоставките за привеждане в
изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на наложено на подсъдимия К.М.М.
по НЧД № 3522/2017 г. по описа на СРС –
НО, 1-ви с-в, с определение, влязло в сила на 22.06.2017 г., едно общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година и шест
месеца. Видно от отразеното в определението на СРС, постановено по НЧД № 3522/2017 г. (л. 33 от съдебното
производство), същото е влязло в сила на 22.06.2017 г., а деянието – предмет на
разглеждане в настоящото наказателно производство, е извършено на 22.03.2019 г.,
или в 4-годишния изпитателен срок, определен от съда по НЧД № 3522/2017 г. Извършеното от подс. М.
престъпление – по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК е умишлено
престъпление от общ характер. Поради изложеното, настоящата инстанция намира,
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на института по
чл. 68, ал. 1 от НК, следствие което и приведе в изпълнение и постанови отделно
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено на подсъдимия по
НЧД № 3522/2017 г. по описа на СРС – НО,
1-ви с-в, а именно „лишаване от свобода“, в размер на една година и шест
месеца. На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, същото
следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
По
веществените доказателства
Съдът, на основание чл. 354а, ал. 6
от НК, отне в полза на Държавата намиращите се на съхранение в Агенция
„Митница”, Централно митническо управление, отдел „НОП“, предмет на
престъплението – високорисковите наркотични вещества – амфетамин (предаден с
протокол № 64785/03.09.2019 г. – л. 158
от досъдебното производство) и марихуана (предадена с протокол № 62614/24.04.2019 г. – л. 71 от досъдебното
производство), които, след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени,
както и иззетата и приобщена в качеството и на веществено доказателство по
делото електронна везна, запечатана с картон – серия „А“ № 223371, послужила като средство на
престъплението.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11
от НПК, съдът постанови да бъдат върнати на подсъдимия К.М.М., ЕГН **********,
два броя мобилни телефонни апарати, и двата марка „Нокия“, единият с ИМЕИ 353 661 013 005 618,
съдържащ в себе си карта на „БТК“ ЕАД с
№ *********а другият - с ИМЕИ 355 380 045 759 880,
като съобрази, че същите не се явяват предмет или средство за извършване на
престъплението, нито придобито от престъплението, нито притежаването им е
забранено, респективно не са налице предпоставки за отнемането им в полза на
държавата, на основание чл. 53 от НК.
По разноските
С
оглед признаване на подс. К.М.М.
за виновен по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, в размер на 664.03
лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и три стотинки), в полза на държавата,
по сметка на СДВР, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева
държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................