№ 1379
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100500472 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 123/02.01.2025 г. на М. П. Н. срещу Решение
№ 4021/12.11.2024 г., постановено по гр. д. № 14380/2023 г. по описа на Варненски районен
съд, 17-ти състав, с което: 1. е прието, че жалбоподателят, в качеството му на ответник,
дължи на въззиваемото дружество, в качеството му на ищец - „Алфа Транс“ ЕООД сумата от
977,92 лв., представляваща левовата равностойност на 500 евро - възнаграждение за
посредничество във връзка със сключен Договор за еднократна услуга с наемател от
21.11.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 2623 от 04.05.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4695/2023 г. на ВРС; и 2. е отхвърлен
изцяло предявеният от жалбоподателя, в качеството му на ищец, срещу „Алфа Транс“
ЕООД, като ответник, насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 евро, представляваща
заплатено на отпаднало основание възнаграждение за посредничество поради извънсъдебно
разваляне на сключения помежду им Договор за еднократна услуга с наемател от 21.11.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова
молба /06.02.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят отправя искане за цялостна отмяна на атакуваното решение като
неправилно, и по-конкретно за отхвърлянето на първоначалния установителен иск и
уважаването на насрещния осъдителен иск. Поддържа, че противно на становището на ВРС,
въззиваемото дружество не е изпълнило сключения с него договор за еднократна услуга с
наемател от 21.11.2022 г., поради което не му се следва и претендираното възнаграждение.
Причина за това било обстоятелството, че съгласно чл. 6 от договора въззиваемата страна е
поела ангажимент за предлагане на „подходящ за наемане имот“, а е предложила незаконно
построен обект, неотговарящ на нормативните изисквания за „сладкарски цех“. Пояснява се,
че това е наложило въззивникът да извърши процедура по снабдяване с удостоверение за
търпимост на обекта по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, за да може същият да бъде ползван според
уговореното в договора предназначение, като това се случило едва на 15.03.2023 г. В тази
1
връзка излага, че от първоинстанционния съд нито са давани указания, нито са събирани
доказателства за заплащането на наемното възнаграждение в периода от възникване на
наемното правоотношение до издаването на удостоверението за търпимост, нито пък за
обстоятелството какви разходи са били сторени от въззивника за снабдяването с
удостоверението. На следващо място, поддържа, че е без значение обстоятелството, че не е
развалил или прекратил договора за наем, а се е заел с преустройството и узаконяването на
обекта. Поддържа и че е развалил договора посредством отговора на исковата молба, като
счита, че приемайки обратното, ВРС го е осъдил да заплати сума на отпаднало с обратна
сила основание. Тъй като от въззиваемата страна не бил издаван платежен документ за
възнаграждението по договора от 500 евро и тази стойност не била осчетоводявана от него,
то това било индиция или за обстоятелството, че сумата е била заплатена от него или че тя е
недължима поради развалянето на договора. Независимо от горното заявява, че е платил на
въззиваемата страна уговореното възнаграждение на датата на подписване на договора за
наем. Предвид твърдяното неизпълнение на договора за посредничество и неиздаването на
платежен документ обаче твърди, че е развалил същия и е поискал да му бъде върната
сумата. Това обаче не било сторено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна „Алфа Транс“ ЕООД е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който се отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Въззиваемото дружество заявява, че пред ВРС не са били събрани доказателства,
установяващи по безспорен начин заплащането на възнаграждението от 500 евро по
договора за посредничество от 22.11.2022 г. В тази връзка прави анализ на показанията на
свидетелите, разпитани пред ВРС. Счита, че издаденият акт за търпимост не узаконява
обекта, като пояснява, че въззивникът и към момента на подаване на отговора по жалбата
ползва имота при условията при които е сключил договора – без промяна в правния статут
на сградата. Заявява и, че в договора за посредничество въззиваемата страна не е поемала
задължение за промяна на статута на наетото помещение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 123/02.01.2025 г. на М. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Р. П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Решение №
4021/12.11.2024 г., постановено по гр. д. № 14380/2023 г. по описа на Варненски районен
съд, 17-ти състав, с което: 1. е прието, че М. П. Н. дължи на „Алфа Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна сумата от 977,92 /деветстотин
седемдесет и седем и 0,92/ лв., представляваща левовата равностойност на 500 /петстотин/
евро - възнаграждение за посредничество във връзка със сключен Договор за еднократна
услуга с наемател от 21.11.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 2623 от 04.05.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4695/2023 г. на ВРС,
XVII състав; и 2. е отхвърлен изцяло предявеният от М. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „Р. П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * срещу „Алфа Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
2
пр. 3 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 евро,
представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение за посредничество
поради извънсъдебно разваляне на сключения помежду им Договор за еднократна услуга с
наемател от 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на насрещната искова молба /06.02.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3