РЕШЕНИЕ №37
гр. Кюстендил,23.06.2017г.
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди
и седемнадесета година в състав
Председател: Росица Савова
при
участие на секретаря Е.С., като разгледа докладваното от съдия
Савова т. дело №51 по описа за
"СТРАТОС" ЕООД
ЕИК: ***,седалище
и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „***" № ***, представлявано от управителя ***, е предявило против Й.А.И.,
ЕГН**********, и М.С.И., ЕГН**********,***, иск за установяване на вземане в размер на 26 709,73лв.,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 11.02.2015г. до окончателното издължаване
на задължението , дължима по запис на заповед, издаден на 03.01.2014г. с падеж:
31.12.2014г., като за сумата е издадена против ответниците заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №172/2015г.на КнРС по заявление по чл.417 от ГПК. Претендира се за
заплащане в полза на ищцовото дружество на
разноски по ч.гр.д.№172/2015г. на КнРС – в размер на 534,19лв., както и
разноските в настоящето производство.
Сочи
се, че след издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.дело №172/2015г.на КнРС по заявление по чл.417 от ГПК против
ответниците, последните са възразили против задължението си по заповедта за
изпълнение, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящият иск,
като се твърди, че сумата: 26709,73лв., представлява неизплатена главница по
запис на заповед, издаден на 03.01.2014г. с падеж на плащане: 31.12.2014г.,
нотариално заверен от нотариус Н.Младенов с рег.№566 и нотариална заверка
рег.№29/03.01.2014г.
Ответниците оспорват исковата претенция на ищеца по
основание и размер. Претендират за отхвърляне на иска
изцяло, ведно с присъждане на разноски, в т.ч.за заповедното производство.
Възраженията
се състоят в следното: записът на заповед представлява обезпечение на договор
за оперативен лизинг на МПС № 1 / 10.12.201007 г. със „СТРАТОС” ООД с ЕИК ***в качеството му на
Лизингодател и за сумата от 12432.00 евро със срок на погасяване на лизинговите
вноски, съобразно погасителния план - неразделна част от договора - приложение
№ 4, ведно с всички допълнително начислени суми - такси, лихви и неустойки и не е налице нито едно просрочие на
плащанията по договора за оперативен лизинг от страна на лизингополуателя;
записът на заповед бил изготвен и подписан само и единствено да обезпечи
договора за оперативен лизинг ; не е налице предявяване на записа на
заповед за заплащане от страна на приносителя;
заявителят е депозирал заявлението си по чл. 417 от ГПК извън сроковете,
предвидени в ТЗ за вземането си.; не са били налице основанията за издаване на
заповед за изпълнение- липсва каквото и да било предупреждение за просрочие,
респ. покана за плащане преди завеждане на делото (като позоваването е на ТР № 4 /
Възразява
се срещу искането за присъждане на
разноски – като недоказани, респ.прави се възражение за прекомерност съобразно сложността на делото..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно
от процесния запис на заповед, същият е издаден от ответниците на 03.01.2014г.в
гр.Кюстендил в полза на ищеца за сумата 26709,73лв.-с падеж 31.12.2014г., място
на плащане:гр.Кюстендил; без разноски и
протест.Подписите на ответниците са нотариално заверени от нотариус Н. М.
(рег.№566 на Нот.камара) .
По
делото е представен договор за оперативен лизинг на МПС №1/10.12.2007г., в
който е предвидено, че се сключва за 48 месеца,считано от предаване на
лизинговото имущество (товарен автомобил) .Изрично е уговорено с посочения
договор издаване на запис на заповед като обезпечение – с текст, ободрен от
лизингодателя.
По делото
са приложени 32 бр.фактури за период от 31.12.2007г.до 31.07.2010г.Както се
установява от заключението на в.л.И.Д., приложените фактури са обща стойност 19275.36лв.; посоченото в
тях основание е „вноска по лизинг №1" и отразяват задължение по Договор за
оперативен лизинг на МПС №1/ 10.12.2017г.на ЕТ „Й.И.- БЕТИ" . От
посоченото заключение се констатира също, че задълженията по Договор за финансов
лизинг №1 от 10.12.2007г. към момента на подаване на заявлението по ч.гр. д.
№172/2015г. на КнРС са, както следва :главница по вноски №№
33,34,35,36,37,38,39,40,41,42, 43,44, 45,46,47,48,49 – за сумата 9902.40лв;а
общата дължима –сумата от вноските(по погасителен план) е в размер на
29177,76лв..Вещото лице сочи, че към момента на изготвяне на експертизата има
събрани суми по образувано изпълнително производство в размер на общо 309.55лв.
и същите са разпределени по следния начн: такси и разноски на ЧСИ -48.15лв.;неразпределени
суми по сметката на ЧСИ - 94.90лв.-
преведени на взискателя „СТРАТОС" ЕООД- 166.50лв.
В
заключение №72/01.02.2017г. е посочено и, че няма извършено осчетоводяване на
сумата от 26709.73лв. на дата 03.01.2014г.под каквото и да било основание в
счетоводните регистри на ищцовото дружество; респ.няма отразяване на такава
сума в счетоводна справка или документ; няма касово осчетоводяване на същата
сума на друга дата с посочване на основание за извършена счетоводна операция ,
както и да са посочени като задължени лица ответниците.
В производството са
събрани и гласни доказателства, като от показанията на свид.Е.П. - дъщеря на ответниците, се установява, че баща й е бил едноличен търговец с фирма ЕТ „Й.И. - Бети".с прекратена вече дейност, чийто основен предмет е бил дистрибуция на хранителни стоки. Когато
започнали да работят, купували стоката от ***(управител на ищцовото ЕООД) и той решил
да им продаде бус (микробус). Бил сключен договор за оперативен лизинг, при
което те били длъжни да внасят вноски за този бус. Вноските се плащали на ръка
в самата фирма, при счетоводителката и съответно се давал документ за тези вноски. Договорът бил сключен
доброволно, защото баща й работел към фирма „Стратос", след което *** решил
да събере по-старите си шофьори и ги попитал дали желаят да си направят
собствени фирми, съответно да вземат бусове от него и да продават неговата
стока, но вече „не той да им е работодател, а те да бъдат отделно”. Баща й се съгласил, казал идеята на майка й и тя се
съгласила. Свид.П. сочи, че сумата по оперативния лизинг, за която се били
задължили родителите й да заплатят , била около 30 000 лв.
Свидетелката
поддържа в показанията си, че лично е присъствала на подписването на запис на
заповед, който сочи, че е спорният по делото (документът, находящ се на лист 5
от делото,;потвърждава, че става въпрос за същия запис на заповед, за който говори,
и в който има подписи на родителите й, както са били заверени тогава.) Описва
обстоятелствата във връзка с подписването на документа, а именно С. Б.
викнал родителите й и им обяснил, че трябва да се подпише някакъв документ, без
предварително да се разясни точно какъв и за какво става въпрос. При самата
заверка на подписите присъствали. нотариусът, Боянов, родителите й и съответно
свидетелката; а кантората на нотариуса била около съдебната палата в града.. При отиването им при нотариуса, документът бил вече изготвен в
писмен вид – не им била дадена
възможност да прочетат това, което
подписали, а майка й дори не знаела какво е това запис за заповед,
докато не се допитали до адвокат. И при подписването на записа на заповед, и
преди , и след това, Б.не е давал пари на
ответниците, а на въпроса им какво е
това , което подписват, той се опитал да обясни, че това в общи линии
е „застраховка за самият бус и за самия договор за лизинг"- затова, че те
му дължат пари реално за буса, защото те други пари не му дължали., тъй като
всеки ден това, което купували от него, когато се връщали от работа, те го
плащали. Обяснението на Б. , че този запис на заповед е във връзка с
оперативния лизинг мотивирало родителите на свидетелката да се съгласят
да се подпишат- т.е.затова подписали, въпреки че не разбрали и за каква сума става въпрос в този запис, тъй
като нямали много време за да му
хвърлят поглед След подписването на
записа на заповед Боянов си взел микробуса, който никога не е бил на името на родителите й, а
им е бил даден за ползване със сключения договор за оперативен лизинг,а след като си
взел буса, Б.по никакъв начин не ги е търсил.
От
приложеното ч.гр.д. № 172 /
Съдът
– с оглед горната фактическа обстановка , установена на база визираните в хода
на изложението доказателствата, намира от правна страна следното:
Съгласно
т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г. ОСГТК на ВКС съдът разглежда заявените от
ответника – длъжник релативни възражения , като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение и пр..
Заявителят
в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства,
които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което
индивидуализира предмета на същото и съдът, който разглежда иска по чл.422 ГПК
следва да съобрази, че предметът на доказване по този установителен иск следва
да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство.
Предмет
на производството по чл.422 ал.1 ГПК е установяване съществуването на
задължение, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.9 ГПК при наличие на следните кумулативни предпоставки – то да е с настъпил падеж
преди депозиране на заявлението , а когато обезпечава изпълнението на каузална
сделка- обезпечителната функция на менителничния ефект да се съпостави с
каузалното задължение , което обезпечава..
Представеният
запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ
и е годен да породи посоченото в него задължение, като основанието на
претенцията се поддържа на база менителничния ефект независимо от основанието
за задължаване. Съгласно чл. 535, т. 3 ТЗ,
записът на заповед следва да съдържа падеж, като начините за определяне на
падежа са законоустановени. Съгласно разпоредбата на чл. 537, във вр. с чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на записа на заповед
може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен
срок след издаването или на определен ден. Процесният запис на заповед е с
падеж на определен – посочцн в него ден, а не на предявяване. В случая , също
така, се твърди, че е налице каузално
отношение - договор за оперативен лизинг, чието изпълнение е обезпечено със
записа на заповед и това каузално отношение е въведено от ответниците, чиято е
доказателствената тежест.
Не
съществува пречка приносителят на записа на заповед, при наличието на каузален
дълг, по повод на който е издаден записът на заповед, да предприеме съдебни
действия за събиране на вземането въз основа на записа и това не може да се
третира като злоупотреба с право и недобросъвестност от страна на ищеца-
приносител.Същевременно,обаче, не е налице забрана обезпечението да е дадено
по-късно, а не едновременно с възникване на каузалното правоотношение,
което се твърди, че обезпечава.
Твърденията
на ищеца се изчерпват с това, че на посочената дата ответниците са се задължили да върнат посочената в записа на
заповед сума в срок до 31.12.2014г. и претендира тази сума ; съответно
ответната страна признава, че във връзка със старо правоотношение между
страните те са поели задължението, но то
е платено и разполагат с разписки за
това.
Съдът
приема за доказано погасяването на част от задължението – базирайки се на
представения договор за оперативен лизинг с погасителен план, фактури и
заключение на в.л.Д. , преценени в съвкупност и с гласните доказателства.,
респ.подписването на запис на заповед може да се третира за извънсъдебно
признание за наличие на дълг,в т.ч. и поет солидарно с друго лице,а признанието
също се преценява – във връзка с доводите и възраженията на страните,наред с
всички събрани по делото доказателства.В заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се сочи, че по счетоводни записвания не се констатира предоставяне (предаване)
на сумата в полза на ответниците,на каквото и да е основание, съответно вещото
лице е проследило погасяване на сумата, дължима по договора за лизинг – до
размер на 9902,40лв.-към момента на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК пред РС-Кюстендил,респ.преди
образуване на изпълнителното производство.
Обезпечителна
функция на записа се разпростира върху останалата част от заявеното за
установяване вземане по каузалното правоотношение. Съгласно чл.6.2 от договора
за лизинг лизингополучателят е поел задължението да обезпечи редовното и точно
заплащане на всички суми по договора . Задължение за вноски е възникнало и
ответниците не са установили да са го погасили изцяло чрез изпълнение.
Предвид
изложеното, съдът счита, че искът е частично основателен – до размер на 9902,40лв.-дължима
към момента на подаване на заявлението.
С
оглед частичната основателност на иска,
разноските следва да бъдат определени по компенсация..На ищеца се дължат такива
в размер на по 198,05лв.- за заповедното и за исковото производство, респ.на
ответниците се дължат такива в размер на 503,41лв.на всеки от тях за исковото
производство.
Мотивиран
от горното,Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска , предявен по чл. 422, вр. чл. 415 - ГПК съществуването на парично вземане
на "СТРАТОС" ЕООД, ЕИК: ***,седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „*** „№*** срещу Й.А.И., ЕГН**********, и М.С.И.,
ЕГН**********,*** , по издаден в полза
на „СТРАТОС”ЕООД(с посочени данни) запис
на заповед от 03.01.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение
№92/11.02.2015г. по ч гр.д № 172/2015г. на Кюстендилски районен съд, до размер
на сумата 9902,40лв., дължима към
11.02.2015г.(датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК) , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2015г. до окончателно
изплащане, като иска за разликата до пълния размер – 26709,73лв.,ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.А.И.,
ЕГН**********, и М.С.И., ЕГН**********,***,
да заплатят на "СТРАТОС" ЕООД ЕИК: *********,седалище и адрес
на управление: гр. Кюстендил, ул. „***" № 4, разноски по компенсация – за заповедното
производство в размер на 198,05лв, както и за исковото производство за тази
инстанция – в размер на 198,05лв.
ОСЪЖДА "СТРАТОС"
ЕООД( с посочени данни) да заплати на Й.А.И. ( с посочени данни) разноски по
компенсация за настоящата инстанция в размер на 503,41лв.
ОСЪЖДА "СТРАТОС"
ЕООД( с посочени данни) да заплати на М.С.И., ( с посочени данни) разноски по
компенсация за настоящата инстанция в размер на 503,41лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Окръжен съдия: