Определение по дело №501/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 28/24.02.2011 г., постановена по НОХД № 1265/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият М. Б. З. от Г.М., оБ.К., за виновен в това, че на 14.03.2010г., в землището на с.К, О.К., се съвкупил с ненавършило осемнадесет години лице от женски пол - Ш. К. Ю., с ЕГН * от с.П., О.К., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1, във вр.с ал.1, т.2, във вр. с чл.58а, във вр. с чл.2, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „общ” режим.

На основание чл.59, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан със заповед №93/15.03.2010 г. на Началника на РУ”П” К. по закона за МВР, за срок от 24 часа.

Подсъдимият М. З. е осъден да заплати на Ш. К. Ю. сума в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща граждански иск за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 14.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер за сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

З. е осъден да заплати по сметка на РС-К. държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 320 лева, както и направените по делото разноски в размер на 1803.36 лева.

С присъдата, съдът на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – газов пистолет с пълнител, ведно с черен кожен кобур и ½ идеална част от товарен автомобил „М”, модел *** с рег. № ***** и два броя ключове за същия автомобил.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият З., който чрез защитника си – А.А. П. я обжалва, като счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при превратно тълкуване на събраните доказателства, както и несправедлива по отношение на наложеното наказание и постановена при съществени процесуални нарушения, допуснати още на досъдебното производство, както и такива допуснати в съдебната фаза. Твърди се, че били налице основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан, тъй като от доказателствата по делото не било доказано по категоричен и безспорен начин вината на дееца в извършване на деянието, за което му било повдигнато обвинение, въпреки направените от него признания на факти и обстоятелства по чл.371, т.2 от НПК. При условията на алтернативност моли присъдата да бъде изменена, като се приложи чл.66 от НК.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – А.П., поддържа жалбата си, но заявява, че целта на защитата е не да атакува изцяло постановената присъда на първоинстанционния съд, а единствено в частта й по приложението на чл.66 от НК. Счита, че районният съд в мотивите си неправилно е съобразил и дал вяра на издадената характеристика от МВР за подсъдимия, а не тази издадена от секретаря на Община М. и по този начин е приел, че същият е негативно характеризиран, тъй като срещу него имало два заявителски материала. Счита, че в случая ефективното наказание спрямо З. не би постигнало целите на генералната и личната превенция, тъй като с изпращането му в затвора, нямало кой да се грижи за децата му, а имал и кредит, който той трябвало да обслужва. От затвора също така нямало да има възможност да събира пари за обезщетението, което трябвало да изплаща на пострадалата. Счита, че с приложението на чл.66 от НК М. З. би се превъзпитал и поправил, поради което моли решението на районния съд да бъде изменено, като се постанови определеното наказание да бъде отложено за изпълнение и се определи изпитателен срок за същото. Представя като доказателство по делото договор за потребителски кредит от *** г., сключен между Р ЕАД и З. Е. З. и М. Б. З..

Прокурорът от О. П. - К. моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна, законосъобразна и справедлива. В случая приложението на чл.66 от НК се явявало и незаконосъобразно, тъй като били налице условия, които изключвали приложението му, предвид криминалната деятелност и съдебна такава на подсъдимия.

Частният обвинител и граждански ищец Ш. К. Ю., не се явява в съдебно заседание, но чрез повереника си – А.Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодÓтеля, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал всички необходими и поискани от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Пред настоящата инстанция се представи договор за банков потребителски кредит на подсъдимия и съпругата му.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът при проведеното съдебно следствие не е провел разпит на свидетелите и вещите лица посочени в списъка към обвинителния акт и на база направеното самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Така установеното от фактическа страна се споделя напълно и от настоящата въззивна инстанция, а именно:

На 14.03.2010 г. около 17.00-17.30 часа свидетелката Ш. К. Ю. - 17 годишна, отишла до кв.В. в Г.К., за да търси баща си, който по това време работил като общ работник в същия район. След като не успяла да се види с него, Ш. Ю. решила да се прибира обратно към дома си в с.П., О.К.. Докато вървяла по тротоара близо до бензиностанция "Ш." в кв.В., на пътното платно до нея спрял микробус "М" с рег. № ***, управляван от подс.М. Б. З.. Той отворил прозореца на автомобила и заговорил Ш. Ю.. На въпроса къде отива тя му отговорила, че се прибира в дома си. Подсъдимият предложил на пострадалата да я закара до дома й, при което тя първоначално отказала. З. обаче успял да я убеди да се качи в колата при него, казвайки й, че в противен случай ще остане сама навън по тъмно. Така с автомобила "М." с рег. № ***, в който на предната седалка до шофьорското място се била качила и свидетелката Ю., М. З. потеглил към изхода на Г.К., в посока Г.А. Пострадалата му казала, че е тръгнал в грешна посока, тъй като трябвало да я остави в кв."В" в Г.К.. Той я уверил, че ще намери подходящо място да обърне автомобила и ще се върнат обратно в града, но не го направил, въпреки настояването на Ш. Ю.. Напротив, З. увеличил скоростта на автомобила и се отправил по пътя за Г.А.. В района на с.К, О.К. той отбил наляво по черен път, по който стигнал до гориста местност. В същата местност, попадаща в землището на с.К, подсъдимият спрял микробуса и загасил двигателя. Казал на свидетелката Ю. да си свали панталона и долното бельо, но тя категорично отказала. Тогава я заплашил с убийство, показал й демонстративно пистолет, който носел със себе си. Поради несъгласието на Ш. Ю. да се съблече, той я хванал за врата и я притиснал към вратата на микробуса. Свидетелката крещяла и се съпротивлявала. З. обаче не обърнал никакво внимание на този факт и насила свалил панталона и бикините на пострадалата, а после събул до колене и своя панталон и долно бельо. Подсъдимият разтворил краката на Ш. Ю. и осъществил съвкупление с нея като проникнал с половия си орган във влагалището й. Пострадалата изпитала силна болка, тъй като била девствена и дотогава нямала полов контакт, а и през цялото време З. притискал краката й. След половия акт той казал на свидетелката Ю. да слезе от колата, като й подал панталона и долното бельо да се облече, а също така и салфетка, с която да се избърше. Последната тя поставила в бикините си, тъй като получила кървене. Свидетелката видяла подсъдимия също да се бърше със салфетки, които изхвърлил извън микробуса. След всичко това М. З. върнал обратно пострадалата до Г.К. с микробуса си "М" с рег.№ ***. Той оставил Ш. Ю. в началото на града, откъдето тя тичешком се прибрала в дома си. Притеснена и плачейки пострадалата разказала на майка си какво й се е случило. Показала й изцапаните си с кръв панталони и долно бельо. Още същата вечер - свидетелката Ш. Т. Ю. - майка на пострадалата, сигнализирала органите на РПУ — К. за извършеното изнасилване. По този повод било образувано досъдебно производство и извършен оглед на местопрестъплението, намиращо се в землището на с.К, О.К..

На инкриминираната дата свидетелката Ш. К. Ю. била прегледана от съдебен лекар, видно от съдебно-медицинско удостоверение № **/2010 г. При извършения преглед на пострадалата съдебният лекар е установил кръвонасядане на дясното бедро, девствена ципа с пръстеновидна форма, височина 5-6 мм., с разкъсване към 6 часа по часовниковия циферблат, достигащо до влагалищната стена, с оточни и кръвонаседнати ръбове, които кървят оскъдно при прегледа. От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че кръвонасядането на дясното бедро, описано от съдебния лекар в цитираното СМУ, е било получено при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е причинило болка и страдание. Разкъсването на девствената ципа е получено при вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто е и мъжкият полов член в състояние на ерекция. Съобразно вида на ръбовете на разкъсването на девствената ципа, то е възникнало преди по-малко от 12 часа от момента на прегледа на пострадалата.

От заключението на съдебно-психиатрично-психологична експертиза № **/2010г., назначена по отношение на свидетелката Ш. К. Ю. се установява, че тя не страда от психично заболяване. Според експертите-психиатър и психолог, пострадалата е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.

В хода на досъдебното производство е извършено претърсване и изземване на автомобила "М" с рег. № ***, както и на намиращи се в същия предмети — пистолет марка "V”, модел **, кал.* мм., поставен в кожен кобур; нож, поставен в платнен калъф; счупен пластмасов детайл - черен на цвят, извит под формата на дъга.

Видно от Протокол №**/15.03.2010г., от изготвената балистична експертиза /т.І,л.65/ иззетия пистолет марка "V”, модел ** не представлява огнестрелно оръжие, а е газов пистолет, *-ти калибър, годен да произведе изстрел.

Видно от заключението на извършената трасологична експертиза /Протокол**/17.03.2010г./ счупения пластмасов детайл, открит и иззет в микробуса "М." с рег. № *** и липсващия /счупен/ пластмасов детайл от доброволно предадената по делото дамска шнола за коса от св.Ш. К. Ю. са представлявали едно цяло. Разделянето на иззетото парче от пластмаса и един от липсващите елементи /зъбци/ от доброволно предадената от пострадалата шнола за коса на отделни части е постигнато чрез външно механично въздействие, при което е настъпило разчупването.

От Протокол №**/БТМ - 103 за извършена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства се установява, че кръвногруповата принадлежност на пострадалата Ш. Ю. е В /А/. По обект № * /хартиена салфетка, предадена доброволно от пострадалата на 15.03.2010г./ и обект №* /дънков панталон, предаден доброволно от пострадалата на 15.03.2010г./ е била установена човешка кръв, в която са се доказали В аглутиногени. Такива се съдържат в кръвта на лица от кръвна група В /АЛФА/. По обект №7 /дамски бикини, предадени доброволно от пострадалата на 15.03.2010г./ е била установена човешка кръв от група В /АЛФА/. Според заключението на вещите лица човешката кръв по обекти № 6, № 7 и № 8 /салфетка, бикини и дънки/ може да произхожда от Ш. К. Ю..

В хода на разследването е извършена и ДНК експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК - ***. От заключението на същата е видно, че по обект №1 /салфетка, намерена и иззета при извършения оглед на местопроизшествието на 15.03.2010г./ е установен биологичен материал, който произхожда от подсъдимия М. Б. З.. При изследване на обект №2 /салфетка, предадена доброволно от пострадалата на 15.03.20Юг./ и обект №4 /изрязано дъно от дънков панталон на пострадалата/ експерта е установил биологичен материал, произхождащ от Ш. К. Ю.. По обект №3 /дъно на бикини от пострадалата/ е констатирана смес на клетъчен материал от две лица от мъжки и женски пол в различно съотношение. Част от биологичния материал в тази смес произхожда от подсъдимия М. З., а останалото количество от Ш. К. Ю..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Възприетата фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия М. З. признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Ш. К. Ю., Ш. Т. Ю., К. Х. Ю. и А. О. С.; от писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване, протокол за разпознаване на лица, протокол за разпознаване на предмети, протокол за доброволно предаване, съдебномедицинско удостоверение, заключенията по извършените съдебномедицинска, съдебно-психиатрично-психилогична, балистична и ДНК експертизи, свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристични справки, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и др.

Всички описани доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви и водят до безспорния и категоричен извод, че подсъдимият М. З. се е съвкупил с ненавършилата осемнадесет години Ш. Ю., като я принудил към това със сила и заплашване, т.е. против волята и желанията й. В тази връзка следва да се посочи, че районният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, който анализ се споделя от настоящата инстанция и по същество не се оспорва, макар във въззивната жалба да са наведени доводи за недоказаност на обвинението, то в съдебно заседание се направи уточнението, че се иска изменение на присъдата единствено в частта й относно наложеното наказание, а именно да се приложи чл.66 от НК.

От обективна страна - подсъдимият М. З. е осъществил престъпния състав на чл.152, ал.2, т.1, във вр.с ал.1, т.2 от НК, по който текст на подсъдимия му е било повдигнато обвинение и съответно е признат за виновен от първоинстанционният съд, а именно: на 14.03.2010г., в землището на с.К, О.К., се съвкупил с ненавършило осемнадесет години лице от женски пол - Ш. К. Ю., с ЕГН * от с.П., О.К., като я принудил към това със сила и заплашване. По делото са безспорно установени и доказани всички съставомерни признаци на деянието по чл.152, ал.1, т.2 от НК - било е извършено престъпно съвкупление с пострадалата. За осъществяването на конкретно взетото решение за постигане на преследваната цел - съвкупление със св.Ю., е била използвана както сила, така и заплашване за сломяване на съпротивата й – отвел е пострадалата с микробуса извън населеното място, в гориста изолирана местност, демонстративно й показал пистолет, заплашил я, след което я хванал за врата и притиснал към вратата на микробуса, свалил панталона и бельото й и насила разтворил краката й. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се заключава в извършване на полов акт между дееца и пострадалата, предхождащ се от принудата. По-тежката квалификация на деянието - по ал.2, т.1 на чл.152 от НК е с оглед възрастта на пострадалата, към момента на извършване на престъплението 14.03.2010 г., св.Ш. Ю. не е била навършила 18 годишна възраст, предвид че същата е родена на **** г.

Деянието е извършено от подсъдимия при формата на вината - пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването на тези последици.

При определяне вида и размера на наказанието на подс.З. първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, преценил е също отегчаващите и смекчаващите отговорност обстоятелства, както и подбудите за извършване на деянието, съобразно принципите за законност и индивидуализация на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК. Предвид, че производството по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, съдът е определил наказанието при условията на чл.58а от НК, като е преценил, че за дееца, съгласно нормата на чл.2, ал.2 от НК, по-благоприятна в случая е редакцията на цитирания текст /чл.58а от НК/, преди изменението му с ДВ, бр.26/2010 г., в сила от 10.04.2010 г., действащ към датата на извършване на деянието – 14.03.2010 г. Т.е. наказанието е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под определения в чл.152, ал.2 от НК минимален размер от три години „лишаване от свобода”, а именно “лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което на основание чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „общ” режим. Основното искане на жалбодателя, което се явява и единствено спорно в настоящия случай е следва ли така определеното наказание да се изтърпи ефективно или да се отложи за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК. Първото изискване на закона за условно осъждане на подсъдимия, както твърди и защитника му е налице, тъй като З. е реабилитиран по право за предходно осъждане на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от общ характер, т.е. същият следва да се счита за неосъждан. Решаващото в случая е преценката за наличието на следващото изискване за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно дали целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия биха се постигнали с условното осъждане. Настоящия въззивен състав споделя крайния извод достигнат от първоинстанционния съд, че целите на личната и генералната превенция на наказанието биха се постигнали единствено с ефективното изтърпяване на наказанието. Начина на извършване на деянието – напълно преднамереното спиране на пострадалата; уговарянето й да се качи в микробуса на подсъдимия примамвайки я, че ще я превози до дома й; отвеждайки я извън града до черен път в гориста местност; заплашвайки я с пистолет; хващайки я врата и насилственото сваляне на панталона и бельото й; насилственото разтваряне на краката й за извършване на съвкуплението, говори за завишена степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието. Представената от подсъдимия характеристична справка от секретаря на Община М., не може да промени факта на изключително дръзкото му и нагло поведение по отношение на пострадалата, която по никакъв начин не е предполагала намеренията на подсъдимия, нито с поведението си по някакъв начин е провокирала извършеното спрямо нея изнасилване. Цялостните действия и поведение на подсъдимия говорят единствено за човек, който съвсем преднамерено и хладнокръвно е набелязал „жертвата” си успявайки да я примами да се качи в микробуса му, след което достигайки на изолираната местност коренно променя поведението си, като става изключително груб, дързък и брутален – нарежда на пострадалата да се съблече и при отказа й демонстративно й показва пистолет, заплашва я, че ще я убие. Подобно поведение може да бъде поправено единствено с изолирането на лицето от свойствената му среда, за да може да преосмисли извършеното от него деяние и да се превъзпита. Факта, че подсъдимия има три деца, които следва да издържа и да се грижи за тях, както и факта, че със съпругата си са теглили кредит, който следва да погасяват през следващите години, не е основание, наложеното наказание да се отложи за изпълнение с изпитателен срок, през който З. да покаже, че може да се поправи и превъзпита и без да изтърпи ефективно наказанието. Начина на извършване на деянието, както и описаното по-горе поведение на подсъдимия могат да бъдат поправени единствено с ефективното изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода”. Само по този начин ще могат да бъдат постигнати целите на наказанието – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. С оглед изложеното искането за приложението на чл.66, ал.1 от НК се явява неоснователно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер е справедливо и напълно съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние, като правилно е определен режима на изтърпяването му и типа на затворническо общежитие, съгласно чл.59, ал.1 във вр. с чл.61, т.3 от ЗИНЗС.

Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, а и същия не се оспорва от страните, че с оглед характера на претърпените от пострадалата болки и страдания, изживения страх и стрес, неудобствата и срама от случилото се, които са продължили във времето, следва да бъдат репарирани именно с присъдената сума от 8000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.03.2010 г. до окончателното й изплащане.

Правилно съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства – газов пистолет с пълнител, ведно с черен кожен кобур и ½ идеалнÓ част от товарен автомобил „М”, модел *** с рег. № ***, като вещи послужили за извършване на умишленото престъпление – изнасилване, а именно с автомобила е извел пострадалата далеч от пътното платно, на безлюдно място, а с пистолета я е заплашил. Или, тези вещи са били използвани като средство за принуда и сломяване съпротивата на момичето – св.Ш. Ю., за да се осъществи намисленото изнасилване.

Предвид изхода на делото, подсъдимия правилно е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 320 лева, както и направените по делото разноски в размер на от 1803.36 лева.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28/24.02.2011 г., постановена по НОХД № 1265/2010 г. по описа н Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.