Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 30.10.2018 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело
№ 318/ 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.
211 от Закона
за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на
К.С.А. от ***,
подадена чрез пълномощник. Оспорва се Заповед № ***/ *** г. на директора на
ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 9 месеца. Претендира се незаконосъобраност
на административния акт поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на административно-производствените правила, дисциплинарнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че в ЗМВР няма легално
определение на понятието „заповед“. При справка в речника на българския език
понятието е обяснено с две значение: 1.официално, устно или писмено назовано
действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане;
2.документ с писмено нареждане. Твърди се, че в случая не става въпрос нито за
едното, нито за другото. Върху посочените, в заповедта за налагане на
дисциплинарно нарушение, придружителни писма от
началник-сектор „ПП“ до началник-група „ОДПКД“ действително фигурирала
резолюция със следния текст: „За установяване на водачите с цел отношение“.
Какво точно да е отношението и по кой закон, както абсолютно невярно се
твърдяло в оспорената заповед, не било конкретизирано. Също така, прекият
началник на жалбоподателя, чието разпореждане според оспорената заповед не е
изпълнил, написал името му, под което е поставил дата и подпис. Липсвало
писмено назовано действие или нареждане „за изпълнение“, „за сведение“, „за
съхранение“, „за анализ“ или друго подобно, което трябва да се изпълни
непременно. Отсъствието на такова разпореждане от прекия началник би могло да
означава, че следва да изпълни резолюцията на горестоящия
началник, която не била адресирана до жалбоподателя. Твърди се, че въпреки
липсата на каквито и да е указания от прекия му началник К.А. е предприел
действия за установяване собствениците на автомобилите и е взел отношение към
всички установени водачи.
Като следващо основание за незаконосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение се посочва, че неправомерно
били съставяни покани до собствениците на неправилно паркирани МПС от
полицейски служители, осъществяващи ***на дейност в ОДМВР – Кърджали.
В жалбата се сочи, че в обжалваната заповед формално е
цитиран текста на чл.206, ал.2 от ЗМВР, но дисциплинарнонаказващият
орган не е оценил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Претендира деловодни разноски. Иска се да се отмени заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа жалбата си.
Ответникът – Директорът на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Кърджали, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна. Пълномощникът изразява становище, че
обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
в съответната форма, при спазване на
материално-правните и процесуални
правила при издаването, съобразен е с целта на закона,
поради което следва да бъде
оставен в сила.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима
като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР и от лице, за
което оспорения акт създава неблагоприятни
последици.
При извършена проверка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С оспорената заповед на директора на
ОДМВР – Кърджали на К.С.А. – ***, на основание чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1,
т.3; чл.200, ал.1, т.11, предл.2-ро и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 9 месеца. Според
обстоятелствената част на заповедта наказанието е наложено за това, че през
периода: 01.06.2017 г. – 15.11.2017 г. в гр. Кърджали не е изпълнил, възложени
от началника на група ОДПКПД за изпълнение, разпореждания на началника на
сектор „Пътна полиция“, формализирани като писмени указания чрез резолюции
върху придружителни писма, съгласно които е следвало
да установи 25 водачи на моторни превозни средства, извършили нарушение на
чл.186, ал.1 от ЗДвП – неправилно паркиране, с оглед вземане на отношение
съобразно ЗАНН.
По делото са приети
като доказателства следните документи:
Седем броя писма на директора на ОДМВР – Кърджали до
началник-сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали, с които са изпратени покани,
поставени на МПС с посочени регистрационни номера. Тези писма са резолирани до
К.А.
Заповед № ***/ *** г.на директора на ОДМВР – Кърджали,
с която, считано от 25.09.2017 г., е определил К.А. да изпълнява функционалните
си задължения с място на работа в РУ – ***.
Заповед № ***/ *** г. на директора на ОДМВР –
Кърджали, с която от 27.11.2017 г., прекратява действието на горната заповед.
Заповед № ***/ *** г. на директора на ОДМВР – Кърджали
за извършване на проверка по постъпили данни за нарушение на служебната
дисциплина от К.А., с която е определен поименен и числен състав на комисията.
С тази заповед жалбоподателят се е запознал на 11.06.2018 г. и на 19.06.2018 г.
е депозирал обяснение, вх.№***/ *** г., от което се установява какви действия е
предприемал по изпълнение на изпратените покани до собственици/водачи на
неправилно паркирани МПС.
Справка, рег.№ ***/ *** г. на комисията по чл.205,
ал.2 от ЗМВР. Съгласно тази справка, служителите от звено „***“ в *** към ОДМВР
– Кърджали, при констатиране на неправилно паркирани автомобили в централната
част на гр.Кърджали, съставят и поставят на видно място върху МПС в нарушение
на чл.186, ал.1 от ЗДвП, покани/известия до водачите им за явяване в сектор ПП
за вземане отношение по компетентност. Впоследствие, с придружително
писмо, екземпляри от съставените покани се изпращат в сектор ПП. При
получаването им началникът на сектор ПП поставя резолюция към началник-група
ОДПКПД за установяване на водачите и вземане на отношение. От своя страна,
началникът на групата ги разпределя за изпълнение от инспекторите, съобразно
тяхната натовареност. През периода: 01.06.2018 г. – 15.11.2017 г. – предмет на
проверката, на *** К.А. са възложени за изпълнение 202 покани с резолюция за
вземане на отношение. Служителят не е взел такова по 25 покани. По отношение на
трима нарушители е приложил чл.28 от ЗАНН. Комисията е приела, че служителят е
дисциплинарно отговорен по отношение на деяние, обявено от ЗМВР за
дисциплинарно нарушение, а именно „неизпълнение на заповед“ – чл.194, ал.2, т.1
от ЗМВР. Нарушението е наказуемо с административно наказание „порицание“ –
чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Поради изложените факти комисията е изразила
становище да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ на К.С.А. Според
отбелязване върху справката, К.А. се е запознал с нея на 06.07.2018 г., в 14.30
часа. На същата дата и час му е била връчена и покана за даване на писмени
обяснения по тази справка. На 09.07.2018 г. полицейският служител е представил
обяснения, рег.№ ***/ *** г. на ОДМВР – Кърджали. В това обяснение посочва, че
на 21.09.2017 г. е получил за изпълнение писмо, рег.№ ***/ *** г. и рег.№ ***/ ***
г. След направена справка в АИС – АНД, на неявилите се водачи, с адрес ***, е
изпратил 18 броя призовки за връчване чрез съответния началник на РУ по
местоживеене. На 21.09.2017 г. получил и заповед за временно преместване, от
25.09.2017 г., в РУ – *** и оставил преписките за изпълнение на *** К. А.
Относно констатациите в справката на комисията за неизпълнение на писма от
месец юни 2017 г. пояснява за всяко едно МПС какви действия е предприел.
На 24.07.2018 г. е издадена оспорената в настоящото
производство заповед за налагане на дисциплинарно нарушение.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема,
че жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган
предвид разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР.
Дисциплинарното производството е проведено в рамките
на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Жалбоподателят е бил запознат със заповед, ***/ *** г. на директора на ОДМВР –
Кърджали за извършване на проверка, поради което е спазена разпоредбата на чл.205,
ал.3 от ЗМВР.
Съдът намира, че е спазено установеното в чл. 206,
ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения, тъй като от събраните писмени доказателства се установи, че
жалбоподателят се е запознал със справката на Комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР
и е представил обяснения. От изложеното се установява, че не са извършени
нарушения на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение.
Независимо от изложеното АС – Кърджали приема, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, защото е издадена в нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените
правила.
В заповедта е записано, че извършеното от
жалбоподателя нарушение на служебните задължения се изразява в това, че не е
изпълнил, възложени от началника на група ОДПКПД за изпълнение, разпореждания
на началник-сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали. Съгласно този начин на
формулиране на нарушението то представлява неизпълнение на разпореждания на
началник-сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали, възложени на жалбоподателя от
началник група ОДПКПД. Посочената като нарушена, в оспорения акт, разпоредба на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, предвижда, че Дисциплинарните нарушения са
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители. От цитираната разпоредба става ясно, че в случая би било
осъществено нарушение при неизпълнение заповед или разпореждане на прекия
ръководител на жалбоподателя. Според Типова длъжностна характеристика на
длъжността ***“ в *** при ОДМВР – Кърджали пряк ръководител на жалбоподателя е
началникът на групата. Следователно, така описаното нарушение на служебната
дисциплина като неизпълнение на разпореждания на началник-сектор „ПП“ към ОДМВР
– Кърджали, възложени на жалбоподателя от началник група ОДПКПД, не може да се
вмени във вина на жалбоподателя А., тъй като началник-сектор „ПП“ към ОДМВР –
Кърджали не е пряк ръководител на лицето.
На следващо място, в оспорената заповед така описаното
нарушение е прието, че представлява неизпълнение на заповед, за което в чл.200,
ал.1, т.11, предл.2-ро от ЗМВР, е предвидено
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Както се сочи в жалбата,
в ЗМВР не съществува определение за понятието „заповед“. Такова се съдържа в
чл. 5, ал.1 от Инструкция, № ***/ *** г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В ал.2 на чл.5
от Инструкция № ***/ *** г. се съдържа определение и за „разпореждане“.
Следователно в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
дисциплинарното нарушение, извършено от жалбоподателя веднъж е определено като
неизпълнение разпорежданията на началник-сектор „ПП“, възложени на К.А. за
изпълнение от прекия му началник, и втори път – като неизпълнение на заповед.
Както се установи от разпоредбата на чл.5, ал.1 и 2 от Инструкция № ***/ ***
г., съществува разлика между разпореждане и заповед. Неизпълнението на
разпореждане, не може да представлява и неизпълнение на заповед. От изложеното
следва извод, че съществува несъответствие между описанието на нарушението в
заповедта и фактически осъщественото от жалбоподателя нарушение, което е
основание за незаконосъобразност на административния акт на директора на ОДМВР
– Кърджали.
Следващо основание за незаконосъобразност
на заповедта е издаването й в нарушение разпоредбата на чл.206, ал.2
от ЗМВР, според която при определяне
вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината
и цялостното поведение на държавния служител
по време на службата. На първо място в дисциплинарното
производство не е изяснено какви са били последиците от неизпълнението
задълженията на жалбоподателя. Също така, преди издаване на заповедта дисциплинарнонаказващият орган не е взел предвид
обясненията на полицейския служител, дадени след запознаване със справката на
комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР. В тези обяснения служителят е опровергал
приетите, в справката, за неизпълнени писма от месец юни 2017 г., като е посочил
за всяко МПС какви действия е предприел, конкретно – описал е издадените от
него фишове.
На следващо място, дисциплинарнонаказващият
орган не е взел предвид, че за вменените във вина на нарушителя нарушения по
писма с рег. № рег.№ ***/ *** г. и рег.№ ***/ *** г., същите са били резолирани
до жалбоподателя на 19.09.2017 г. и 20.09.2017 г., а според посоченото в
обясненията той ги е получил на 21.09.2017 г., заедно със заповедта за
изпълнение на функционалните си задължения в РУ – ***. При това положение, при
определяне на периода на извършена проверка, неправилно е бил включен и месец
септември 2017 г., когато жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения
в РУ – *** и съгласно обясненията му, е предал писмата от месец септември на ***
К. А.
При определяне вида и размера на наказание не е
отчетно и поведението на държавния служител. В административната преписка се
съдържа справка за професионален стаж, заемани длъжности, награди и наказания
на К.А. От този документ се установява, че е назначен в *** през *** г.
Награждаван е *** и е наказван *** – със Заповед, рег. № ***/ *** г. на
началник РПУ. Тези данни показват, че служителят съвестно изпълнява задълженията
си. Поради
изложеното липсват мотиви защо е наложено именно това наказание и как е
определен и този размер на наложеното наказание, който е към средния. Няма
никакви конкретни мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието, още
повече, че съгласно справка на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР, от 202 покани
жалбоподателят не е взел отношение по 25 (според обяснения на жалбоподателя –
по 10 от тези 25 покани е предприел действия, приключили със съставяне на фиш).
Такива не се съдържат и в други документи, съставени за целите на
административното производство. В заповедта е посочено, че издателят "взел
предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици,
обстоятелството, при които е извършено, цялостното поведение на служителя по
време на службата", но освен буквалното възпроизвеждане на законовата
разпоредба, не е посочено в какво се изразяват последиците, нито има мотиви
защо е наложено наказание " Порицание“ в средния предвиден от закона
размер, по-близо до максималния срок. В преписката се съдържа справка за жалбоподателя, но
няма данни органът да се е запознал с цялостното поведение на служителя по
време на службата, още по-малко да го е обсъдил. Освен това в тази справка е
изразено становището на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР, че следва да се
наложи дисциплинарно наказание „Порицание“, но не е предложено за какъв срок да
бъде то. Видът на наказанието в случая е в дискрецията
на административния орган, но липсват мотиви по смисъла на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана
в решение № Решение № 2550 от 28.02.2017 г. по адм.д.
№ 12906/2015 г., V отд. на ВАС; Решение № 139 от
09.01.2017 г. по адм.д. № 6938/2015 г., V отд. на ВАС; Решение № 3369 от 20.03.2017 г. по адм. д. № 39/2016 г., V отд. на
ВАС Решение № 2328 от 23.02.2017 г. по адм. д. №
2272/2016 г., V отд. на ВАС; Решение № 4813 от
19.04.2017 г. по адм.д. № 2273/2016 г., V отд. на ВАС и др.; Решение № 6809 от 31.05.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2178/2016 г., V о.; Решение № 3777 от
28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2016 г., V о.;
Решение № 1136 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8032/2015 г., V о.
Поради изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна, а жалбата е основателна.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски. Доказаните
разходи по водене на делото са в размер на 460 лв., от които 10.00 лв. –
платена държавна такса и 450.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в брой
по ДПЗС с дата 28.07.2018 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кърджали
следва да бъде осъдена да заплати 460 лв деловодни
разноски на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172,
ал.2, предл.2-ро от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ***/ *** г. на директора на ОДМВР – Кърджали.
Осъжда Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Кърджали да заплати на К.С.А. с ЕГН ********** и адрес:
***, деловодни разноски в размер на 460.00 лв. ( четиристотин и шестдесет
лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: