№ 2923
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100501096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 3877 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 37378/2021 г. по описа на
СРС, 35 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ч. В. П. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от
1268,55 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в недвижим имот – офис № 2, находящ се в гр. София, ул. „****,
с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; сумата от 22,10 лв.
– цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главниците от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 109,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.01.2021 г., както и за сумата от 2,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. до 13.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3363/2021 г. по описа на
СРС, 35 състав.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят сочи, че
ответникът е закупил имота на публична продан. За същият и към настоящия момент се
водят съдебни спорове относно собствеността между ответника и третото лице-помагач на
страната на ответника – И. Д. Г.. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС третите лица са носители на задължението за заплащане на доставена
топлинна енергия към топлоснабденото предприятие, но само когато между тези лица и
топлоснабденото предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за същия
имот. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно която "Когато купувачът
страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на
1
топлоснабдения имот, собственикът или титулярят на вещно право на ползване представя
предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна
енергия за определен срок. Поддържа, че в процесния случай не е бил сключван договор за
продажба на топлинна енергия между „Т.С.“ ЕАД и третото лице, за което се твърди, че
владее имота – И. Г.. В този смисъл счита, че по заявените претенции за неоснователно
обогатяване отговорност носи лицето, което си е спестило разходи за заплащане на
доставената ТЕ, а не лицето, което фактически се е намирало в имота и е потребявало
отдадената топлинна енергия. Сочи, че с ответника Ч. П. също не е бил подписван договор
за продажба на топлинна енергия, но счита че липсата на договор не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разходената топлинна енергия. В обобщение на заявеното
във въззивната жалба, отправя искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство Ч. В. П., с който същата се оспорва с доводи за нейната
неоснователност. Поддържа се, че не е налице обогатяване от страна на ответника за сметка
на „Т.С.“ ЕАД, доколкото в процесния период ответникът не е ползвал имота. Изложени са
съображения, че ответникът никога не имал достъп до процесния имот, в резултат на
постановени актове по изпълнителни производства. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Третото лице-помагач на страната на ответника – И. Д. Г. в законоустановения срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпило становище и от конституираното в
първоинстанционното производство като третото лице-помагач на страната на „Т.С.“ –
„Т.С.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона
за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
По делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
стопански нужди, доколкото представлява офис с адрес: гр. София, ул. „****. Не е спорно и
обстоятелството, че между страните не е бил сключен договор за продажба на топлинна
2
енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради
което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди.
С оглед на което при невъзможност на топлоснабденото предприятие да търси
стойността на доставена енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази
енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да
плати сумите.
В настоящия случай ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът си е спестил разходи
за доставена и ползвана от него топлинна енергия в процесния имот, на който последният е
бил собственик. От представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот
от 03.04.2015 г., се установява, че на 06.06.2015 г. ответникът Ч. П. е придобил чрез
публична продан процесния имот: офис 2, находящ се в гр. София, ул. „****. Същевременно
от събраните по делото доказателства– обезпечителна заповед от 17.05.2015 г., постановена
по гр.д. № 1055/2015 г. по описа на СГС 12 състав и обезпечителна заповед от 15.01.2019 г.,
издадена по гр. д. № 396/2019 г. по описа на СГС, II Д състав, се установява, че
изпълнението – въвод във владение по изпълнителното дело, образувано въз основа на
постановлението за възлагане е било спряно. Видно от представено по делото съобщение
изх. № 004733/25.01.2019 г. по изп. дело № 20108440404915 на ЧСИ Я., насроченият за
16.01.2019 г. въвод на ответника Ч. П. във владение на процесния имот е бил отменен.
Не е спорно по делото, и че между ответника и третото лице-помагач И. Гогов са
налице съдебни спорове във връзка с процесния недвижим имот, като в подкрепа на този
извод са и представените по делото писмени доказателства: искова молба от И. Г., решение
от 10.05.2021 г., постановено по гр. д № 947/2019 по описа на СГС, въззивна жалба от И. Г.
срещу решение от 10.05.2021 г. по гр. д. № 947/2019 г., касационна жалба от И. Г. срещу
решение от 09.02.2022 г. , постановено по в.гр.д № 2533/2021 г. по описа на САС.
Предвид изложеното, съдът намира, че от съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал се установява по категоричен начин, че през процесния период
ответникът не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, респ. не е ползвал
същият. След като ответникът не е влязъл във владение на имота, той не е ползвал и
доставената до същия топлинна енергия през процесния период. За да е основателна
претенцията по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, а е необходимо да се докаже, че ответната страна реално е ползвала
топлинна енергия. За разлика от предпоставките за ангажиране на договорната отговорност
на потребителя на топлинна енергия, при претенцията по чл. 59 ЗЗД е необходимо
установяване, че ответникът действително е използвал имота и се е обогатил, спестявайки
си разходите за потребена топлинна енергия. Материално легитимирано да отговаря по иска
по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната до него
топлинна енергия. В конкретния случай се установи, че ответникът не е ползвал имота през
процесния имот, което обуславя извод за липса на обогатяване от негова страна за сметка на
обедняване от страна на топлоснабденото дружество.
С оглед изложеното искът по чл. 59 ЗЗД за стойност на топлинна енергия се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Искът по чл. 59 ЗЗД за стойността на дяловото разпределение е обусловен от изхода
на делото по иска за стойност на топлинна енергия. Доколкото последният е неоснователен,
то неоснователен е и иска по чл. 59 ЗЗД за стойност на услугата за дялово разпределение,
извършвано за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главните претенции за
стойност на топлинна енергия и стойност на услугата за дялово разпределение,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
3
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № № 3877 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 37378/2021 г. по
описа на СРС, 35 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има
право на направените в производството разноски. Пред настоящата инстанция въззиваемият
претендира разноски в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като
представя доказателства /фактура/ за заплащането му по банков път. Ищецът е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения,
дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в съща наредба
минимален размер. Видно от представена по делото фактура № *********/13.01.2022 г.
въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата
от 600 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения (в редакцията изм. 68 от 2020 г.), при интерес от 1000 до 5000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. + 7% от горницата над 1000 лв.
Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата от 328,14 лв. Въззивният съд намира,
че действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа
и правна сложност на делото (въззивното производство се е развило в едно съдебно
заседание, в което не са събирани доказателства, а и конкретния правен спор не се отличава
с правна сложност), се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 328,14 лв. С
оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия Ч. П. следва да се
присъдят разноски в размер на 328,14 лв., за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно
кумулативно съединените искове, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3877от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. №
37378/2021 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на Ч. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 328,14 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД и при участието на трето лице-помагач И. Д. Г. на страната
на ответника Ч. В. П..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5