№ 2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, на
двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря С. С., като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1432 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона
за зашита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Решение № ***/20.05.2020 година, постановено от Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/, с което е установено, че К.Д.К. ***, е извършил „тормоз“
по смисъла на § 1, т. 1, 7 и 8 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр
по признак „увреждане“ по отношение на Д.М.Д., за което, на основание чл. 80,
ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр, му е наложена
имуществена санкция в размер на 250,00 лева, както и е установено, че К.Д.К. ***,
е извършил „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
/ДР/ на ЗЗДискр по отношение на Д.М.Д., за което, на основание чл. 80, ал. 2 от
ЗЗДискр във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр, му е наложена имуществена
санкция в размер на 250,00 лева. С оспореното решение на КЗД, на основание чл.
47, т. 4 от ЗЗДискр, е препоръчано на К.Д.К. ***, занапред да се въздържа от
действия и изказвания, подобни на тези, които са предмет на подадената жалба, с
цел недопускане наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до
определена форма на дискриминация или съмнение за такава по отношение на хора с
увреждане.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, поради постановяването му в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при
постановяване на обжалваното решение КЗД не е отчела, че влошените
взаимоотношения между К. и Д. имат
дълбок личностен конфликт, дължащ се на поведението на Д., и по никакъв начин
отношението на К. към него не е продиктувано от дискриминационно отношение.
Посочва се, че във връзка с извършена от Д. проверка на водач на МПС и съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който впоследствие е
отменен със съдебно решение, Д. неколкократно е подавал сигнали срещу К. с цел
да го дискредитира, да му урони престижа и да му се попречи в кариерното
израстване. Конкретно се сочи, че при кандидатстването на К. за позицията гл.
инспектор от БГ ТОЛ към АПИ, Д. е подал сигнал срещу него по електронен път,
което е рефлектирало при последващия подбор. Твърди се, че всичките сигнали
срещу К. са били прекратени, но същите му се отразили в негативен план, което е
довело и до здравословни проблеми. Навежда доводи, че в производството пред КЗД
Д. не е доказал по-неблагоприятно третиране спрямо него от К. в сравнение с
други лица при сходна ситуация. Изтъква се, че не е достатъчно да се установи
по-неблагоприятно третиране, а е необходимо да се докаже, че това третиране е
извършено съзнателно по някои от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като
следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране
и причината за него. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на
оспореното решение на КЗД, както и за присъждане на направените по делото
разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на
решението на КЗД. Подробно аргументира, че за установяване на дискриминационно
отношение следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което
твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано и начина на третиране на
други лица, които се намират в същото или в сходно положение, т.е. по отношение
на които са сравними сходни обстоятелства.
Ответникът – КЗД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли
за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че е установено нарушение на
нормите на ЗЗДискр, което е видно и от събраните по делото гласни
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Д.М.Д., чрез процесуалния си представител,
изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на КЗД, поради
установеност на дискриминационно отношение на К., осъществено чрез тормоз и
преследване по признак „увреждане“, и моли за неговото потвърждаване, както и
за присъждане на сторените в производството разноски съгласно представен
списък. Подробни съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата
излага и в депозиран по делото писмен отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспореното решение е образувано като преписка
с № 9/2019 година по описа на КЗД за производство по Глава Четвърта от ЗЗДискр
въз основа на Разпореждане № 24/16.01.2019г. на Председателя на КЗД /л. 17-19/,
по повод на жалба вх. № 44-00-4269/16.11.2018г. и допълнение към нея вх. №
44-005/04.01.2019г., подадени от Д.М.Д.. С разпореждането преписката е разпределена
за разглеждане от Пети специализиран постоянен състав, състоящ се от следните
членове на Комисията: 1. П. К.; 2. З. К.-Д.; В. С.-Д..
С Доклад за определяне на председател и докладчик по преписка № 9/2019г.
вх. № 12-11-168/22.01.2019г. /л. 19/ съставът, определен с Разпореждане №
24/16.01.2019г., на свое заседание е определил за председател на състава З. Д.,
и за докладчик по преписката П. К..
В жалбата до КЗД и в допълнението към нея са наведени твърдения за
дискриминационно отношение спрямо Д., изпълняващ длъжността младши инспектор
към ЗПК в 04 РУ при ОД на МВР Варна, от прекия му ръководител К.Д.К. – командир на отделение при 04 РУ
при ОД на МВР Варна. Посочва се, че на 14.11.2018г., по време на проведен
инструктаж, умишлено и тенденциозно К. вмъквал в разговора темата за ТЕЛК на
жалбоподателя, като си позволявал да обсъжда част от заболяванията му пред
присъстващите в залата, използвайки реплики, като „За тези, които не виждат и
притежават ТЕЛК да прочета лично.“; „Двамата служители извън автомобила да не
се оправдават с това, че имат ТЕЛК и не могат да стоят прави.“; „След като имаш
ТЕЛК, вземи го и си отивай в къщи, където ти е мястото.“. Д. твърди, че по
време на разговора К. го гледал в очите с ирония и му се подигравал
безцеремонно. Заявява, че се чувства обиден, дискриминиран и с унижено
достойнство от К.К. по повод и при изпълнение на служебните му задължения.
Изтъква, че се чувства неравно третиран от К.К. спрямо останалите си колеги,
поради това, че при всички случаи, било обсъждано здравословното му състояние,
като К. твърдял, че е в тежест на службата. Твърди се, че с поведението си К.
умишлено и тенденциозно настройва негативно колегите му срещу него, като
подигравателно обсъжда здравословното му състояние.
За случая Д.Д.
е изготвил докладна записка до Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна с рег. №
442р-29330/14.11.2018г. /л. 33/, в която е описано поведението на К.К. по време
на инструктажа на 14.11.2018г.
К.К. също
е изготвил докладна записка до Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна с рег. №
442р-29487/14.11.2018 г. /л. 34-35/, в която посочва, че по време на
инструктажа, проведен на 14.11.2018 г., са присъствали следните служители – П.
П. – ООР, С. С. – ООР, М.А. – ООР, В. А. – ПК, и Д.Д. – ПК. Твърди, че наред с текущите задачи,
му било възложено да запознае служителите срещу подпис с план на МВР „Зима“ и
съответно да го разясни и даде необходимите указания, като Д. първоначално
отказал да го подпише, заявявайки че не си вижда името, срещу което да положи
подпис, на което К. му отговорил, че като не вижда и не иска да си напише
собственоръчно името на белия лист, то тогава ще му го напише той и Д. следва
да се подпише. Посочва, че в края на инструктажа се е обърнал към служителите
от „Пътен контрол“ с изречението: „Да не стоят и двамата служители, когато са
на място за контрол, в служебното МПС и специално към тези, които са с ТЕЛК“. Твърди,
че Д. го е репликирал с нецензурна дума.
След извършена от нарочна комисия от служители на ОД на МВР Варна проверка
по повод на подадените от Д.Д. и К.К. докладни записки, в хода на която са
снети сведения от В. А. А. /л. 41-42/, М.А.А. /л. 43-44/ и С. И. С. /л. 45-46/,
които потвърждават възникналия по време на инструктажа на 14.11.2018 г.
словесен спор между Д. и К., както и разменените реплики между тях, е изготвено
становище рег. № 442р-1114/14.01.2019 г. /л. 48-49/ в което е прието, че няма
данни за извършено дисциплинарно нарушение и не следва на двамата служители да
бъде налагано дисциплинарно наказание.
По повод подадената жалба от Д.Д. до КЗД и образуваното производство пред
КЗД, с писмо с вх. № 16-11-3/28.02.2019 г. /л. 57/ К.К. представя писмено
становище рег. № 442000-2767/25.02.2019г. /л.58-60/, в което излага
съображения, идентични с посочените в изготвената от него докладна записка до
Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна. В допълнение се сочи, че изричайки
репликата „Да не стоят и двамата служители, когато са на място за контрол, в
служебното МПС и специално към тези, които са с ТЕЛК“, не е посочил конкретно
име и лице, тъй като в звеното имало две лица с ТЕЛК, освен Д.Д., другото лице
бил С.М., спрямо когото се е отнасял по същия начин, съобразно указанията на
Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна и изисквал съвестно и качествено
изпълнение на служебните задължения, като това е важало и за всички други
служители. Посочва, че третата, твърдяна от Д. реплика, а именно: „След като
имаш ТЕЛК си го вземи и си отивай в къщи, където ти е мястото“, не я е
произнасял и това можело да се потвърди от останалите служители.
От докладчика по преписка № 9/2019г. на КЗД, образувана по повод подадената
от Д.Д. жалба, е изготвен доклад-заключение, в което са описани установени
факти и събраните доказателства при извършеното проучване по реда на чл. 55-59
от ЗЗДискр.
В хода на производството пред КЗД са проведени три открити заседания по
преписката, като не е водена помирителна процедура по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр,
поради липса на воля у страните. Събрани са писмени и гласни доказателства.
С писмо вх. № 90-04-110-04.09.2019 г. /л. 131/ от ОД на МВР Варна са
представени месечни графици за определяне на полицейските органи, деня и
времето за непосредственото изпълнение на ППД при Четвърто РУ – Варна за
периода от 15.11.2015 г. до 30.11.2018 г. /л. 133-354/.
В производството пред административния орган са разпитани свидетелите П. А.
П., С.Р.М., В.М.Н., В. А. А. и М.Н.М..
Свидетелите А. и Н. дават показания, че конфликтът между Д. и К. е започнал
по повод съставен от Д. акт за винетка на познат на К.. Свидетелят А. посочва, че и
преди случая на 14.11.2018 г. е бил свидетел на обиди от страна на К. спрямо
жалбоподателя, че заради неговите болнични ще дават смени сами, тъй като е
постоянно в болничен, като твърди, че той и други техни колеги от пътния
контрол са давали самостоятелни дежурства.
Свидетелят П. потвърждава възникналия словесен спор между Д. и К. по време
на инструктажа на 14.11.2018 г., както и разменените реплики между тях.
Свидетелят М. твърди, че няма впечатления от ежедневната си работа за
отношенията между К. и Д., като заявява, че последният винаги има претенции към
нещо, поради което има спречквания между него и останалите колеги.
Свидетелят М. потвърждава влошените отношения между Д.Д. и К.К., като
заявява, че е съществувало по-различно отношение от страна на К. спрямо друг
служител с ТЕЛК, който е бил толериран и никога не е бил сам, а винаги е давал
дежурства с друг колега младши автоконтрольор и по този начин работата му е
била улеснена, за разлика от тази на Д. и другите колеги. Дава показания, че К.
е обиждал Д., като му е казвал да си взема ТЕЛК-а и да си заминава.
На 05.11.2019 г., по време на проведено открито заседание, жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, навежда доводи за „преследване“ от страна на
ответната страна К.К. спрямо него, във връзка с което предоставя данни, че след
подаване на жалба с вх. № 44-00- 4269/16.11.2018г. в КЗД и проведеното открито
заседание на 02.07.2019 г. са подавани докладни записки от К. срещу него, че не
изпълнява служебните си задължения, както и за неспазване на Етичния кодекс –
неносене на униформено облекло. Вследствие на подадените от К.К. докладни
записки са изготвени заповеди на Началника на Четвърто РУ – Варна за проверка с
рег. № 365-3-3808/02.08.2019 г. /л. 557-558/ и с рег. № 442-3-794/03.09.2019 г.
/л. 662-663/. Проверките са приключили съответно със справка с нечетлив рег. №
/л. 627-630/ и справка рег. № 442р-29993/25.210.2019 г. /л. 748-750/, с които
комисиите, извършили проверките, са предложили на мл. инспектор Д.М.Д. – мл.
автоконтрольор в участък „Белослав и Аврен“ към Четвърто РУ – Варна, да не бъде
налагано дисциплинарно наказание и срещу него да не бъде образувано
дисциплинарно производство.
Със Заповед № 12-11-303/28.01.2020 г. /л. 847/ Председателят на КЗД е
наредил г-н Н. А. да замества г-н П. К. като докладчик на Пети заседателен
състав в заседанието на 28.01.2020 г. от 14:00 часа по преписка № 9/2019
година.
С оглед гореустановените факти и събраните доказателства и след извършен
анализ на приложимите правни норми, решаващият състав на КЗД е постановил
обжалваното решение, с което е прието, че са налице данни за осъществен
„тормоз“ по признак „увреждане“,
както и за „преследване“ от страна на К.К. спрямо Д.Д.. Изложени са мотиви, че
коментарите на К. по адрес на Д., касаещи здравословното му състояние и
наличието на ТЕЛК, представляват тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр, както и че са констатирани неправомерни действия, извън кръга на
правомощията на К., тъй като на последния, съгласно длъжностната характеристика
на позицията, която заема – „командир на отделение /ПК/ в група OOP на сектор
ОП на РУ при ОД на МВР Варна“, не са възложени контролни функции за правилното
носене и доброто състояние на униформеното облекло на държавните служители.
За извършените нарушения, на К.К., на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр
във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр, са наложени две имуществени санкции,
всяка от които в размер на 250,00 лева, и на основание 47, т. 4 от ЗЗДискр, на К.Д.К.
***, е отправена препоръка занапред да се въздържа от действия и изказвания,
подобни на тези, които са предмет на подадената жалба, с цел недопускане
наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на
дискриминация или съмнение за такава по отношение на хора с увреждане.
В хода на настоящото съдебно производство са събрани писмени и гласни
доказателства.
Като доказателства по делото са приети представените от жалбоподателя
документи, в т.ч. рецепта; амбулаторен лист № 006268/26.11.2019г.;
Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 09.11.2018
г. рег. № 13383/2018 от 12.11.2018 г.; нечетливо копие от Решение, постановено
по АНД № 1534/2018 г. по описа на Районен съд – Варна; Постановление от
21.03.2019 г. рег. № 2601/2019 г.; Постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 29.10.2019 г. рег. № 13245/2019 г.; съобщение до К.Д.К.
***-04-62/22.05.2020 г. от Комисия за защита от дискриминация и Решение № ***/20.05.2020
г. на КЗД /л. 15-34/, както и представените с писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“ изх. № 11-00-688/20.08.2020 г. /л. 69/ писмени доказателства, а
именно: уведомление рег. № 94-00-4550 от
12.07.2019 г., писмо рег. № 24-00-1532/17.09.2019 г. и писмо рег. №
24-00-1645/07.10.2019 г. /л. 69-гръб – л. 72/.
Разпитани са свидетелите В.М.Н., С.Р.М., Ц.Я.Н., В. И.Д., М.А.А., А.С.М. и М.Н.М..
Свидетелите Н., М., Н. и Д., които са служители в Четвърто РУ при ОД на МВР
Варна и познават жалбоподателя К.К. и заинтересованата страна Д.Д., сочат, че
между тях е съществувал конфликт, породен вследствие на съставен акт от Д. на
водач на товарен автомобил през 2018 година. Посочените свидетели не са
присъствали на инструктажа, проведен от К. на 14.11.2018 г.
Свидетелят А., който към момента заема длъжност „мл. автоконтрольор“ в
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, а към 2018 година е работил в звено „ООР“,
заявява, че е присъствал на проведения наряд от К. на 14.11.2018 г. Дава
показния, че по време на този наряд жалбоподателят е предявил на служителите от
пътен контрол заповед за запознаване, в която не са били вписани имената им,
като Д. е казал, че не си вижда името и няма да се разпише, за което К. е
отвърнал „за кьоравите ще им напиша имената“. Този свидетел посочва, че след
приключване на инструктажа, К.К. се е обърнал към служителите от пътния контрол
и им е казал да не стоят и двамата в колата, а единият винаги да е навън, да не
се оправдават с ТЕЛК, на което Д.Д. му отвърнал с нецензурна реплика, а К. му
казал да си взема ТЕЛК-а и да си отива вкъщи, където му е мястото, щом не може
да работи. Свидетелят заявява, че от присъстващите на инструктажа единствено Д.
е бил с ТЕЛК, като думите на К. са били насочени към него. Сочи, че е чувал и
други коментари от К. по отношение на Д., като например: „на инвалида ще му
давате смените“, по повод на това, че излиза в болничен, че са му правили
операции или по други медицински причини не е бил на работа. Свидетелят А. дава
показания, че е имало различно оформяне на графика за дежурствата, тъй като
някои колеги са работили заедно, а други са работили само с охранителна
полиция, като посочва, че Д.А.и С.М. почти винаги са работили в екип.
От показанията на свидетеля М. се установява, че към 2018 година същият е
работил като „мл. автоконтрольор“ в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, като през
този период е чувал К.К. да нарича Д.Д. „дебелия“, както и когато Д. е бил в
болничен К. е казвал „вие ще работите вместо дебелия“. Този свидетел заявява,
че при изготвянето на графиците за работа е имало разделение, имало е
толерирани колеги, които са работили почти винаги в екип, както и такива, които
са работили предимно сами, като посочва, че толерираните са били С.М. и Д.А..
Свидетеля М. посочва, че през м.11.2018 г. е работил в Четвърто РУ при ОД
на МВР Варна, а след това се е изместил в РУ Аксаково. Сочи, че К.К. е имал
по-специално отношение спрямо Д.Д., когото е наричал „сакатия“, „куция“, понеже
е бил в болничен. Твърди, че отношението на К. към другия служител с ТЕЛК – С.М.,
е бил различно, тъй като М. в повечето случаи е работил в екип с друг мл.
автоконтрольор, а най-много смени сам е давал Д.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата като подадена против акт, който подлежи
на оспорване, от адресата на този акт, в рамките на законоустановения за това
преклузивен срок и пред надлежния съд е процесуално допустима за разглеждане.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
констатира, че оспореното Решение № ***/20.05.2020 г. е постановено от
компетентен орган – състав на КЗД, на
когото е разпределена преписката с Разпореждане № 24/16.01.2019 г. на
Председателя на КЗД, съгласно изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр и съобразно Заповед №
12-11-303/28.01.2020 г. на Председателя
на КЗД.
Оспореното решение е издадено в предвидената
форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 66 от ЗЗДискр.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са самостоятелно основание за отмяна на акта, като такива не се и
твърдят в жалбата до съда. Производството пред КЗД е образувано въз основа на
подадена от Д.Д. жалба. За изясняване на фактическата обстановка е извършена
процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от ЗЗдискр. Изискани са становища и
обяснения по посочените от жалбоподателя оплаквания в производството по реда на
чл. 55-59 от ЗЗДискр. Дадена е възможност за представяне на доказателства. В
съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр докладчикът по преписката е изготвил
доклад-заключение, Предоставена е възможност на страните да се запознаят със
събраните по делото доказателства, като същите са уведомени за всяко от
насрочените открити заседания, в които са взели участие, както жалбоподателят
по настоящото дело К.К. – ответник в производството пред КЗД, така и
заинтересованата страна Д.Д. – жалбоподател в производството пред КЗД.
Решението е постановено извън срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр, но съгласно
трайната съдебна практика на ВАС, изразена в Решение № 435 от 11.01.2018 г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 13062/2016 г., V отделение, и Решение № 10447
от 12.07.2011 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 10549/2010 г., VII
отделение, същият е инструктивен, а не преклузивен, тъй като по никакъв начин
не се отразява на съдържанието на административния акт, поради което съдът
приема, че не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност на обжалваното решение на КЗД съдът
приема следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Според чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата
на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 4,
ал. 3 от ЗЗДискр гласи, че непряка дискриминация е поставянето на лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
По силата на чл. 5 от ЗЗДискр, тормозът на основа на признаците по чл. 4,
ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и
расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за
дискриминация.
Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ЗЗДискр, „тормоз“ е всяко
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е осъществил тормоз по признак увреждане спрямо заинтересованата
страна Д.М.Д.. От събраните в хода на административното производство пред КЗД
гласни доказателства, и по-конкретно от показанията на свидетеля П., е видно,
че К. е отправил обидни и унизителни реплики спряно Д. по време на проведения
на 14.11.2018 г. инструктаж, отнасящи се до неговото здравословно състояние и
заболяванията, установени с експертно решение на ТЕЛК. Това обстоятелство се
установява и от ангажираните в съдебното производство гласни доказателства.
Свидетелят А., който както и разпитаното в производството пред административния
орган лице – П., е присъствал на инструктажа на 14.11.2018 г., е категоричен,
че адресат на репликите на К., насочени към служител с ТЕЛК, е бил именно
заинтересованата страна Д., който е бил единственият служител с ТЕЛК от
присъстващите на инструктажа. Последното обстоятелство се потвърждава и от
изготвената от К.К. докладна записка до Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна
с рег. № 442р-29487/14.11.2018 г., в която е описан случаят от 14.11.2018 г. и
са изброени поименно лицата, присъствали на инструктажа. Видно от същата, на
инструктажа не е присъствал С.Р.М., за когото се събраха доказателства, че е
единственият друг служител с ТЕЛК в отделението, който факт е безспорен между
участниците в съдебния процес. С оглед горното, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че с репликите си не е визирал Д., тъй като в службата има и
друго лице с ТЕЛК. Съдът кредитира и показанията на останалите свидетели,
доколкото същите, макар и да не са присъствали на инструктажа на 14.11.2018 г.,
потвърждават наличието на конфликт между К. и Д., който очевидно е ескалирал в
осъществен тормоз от първия спрямо втория. Свидетелите А., М. и М. дават
показания, че обидното и унизително отношение на жалбоподателя спрямо Д. не е
прецедент, като посочват, че такова е имало и при отсъствието на Д. поради
ползване на отпуск по болест във връзка с неговите здравословни проблеми.
Налага се извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 5 от ЗЗДискр.
К.К. е осъществил тормоз на основата на признак „увреждане“, изразен словесно,
накърнявайки достойнството на Д.Д. и създавайки за него унизителна и обидна
среда. В хода на административното производство са представени достатъчно
факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, поради което правилно решаващият състав на КЗД е приел, че е
налице презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр, която прехвърля доказателствената
тежест върху ответната в това производство страна, която трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр се
тълкува като особено правило, по силата на което съдът следва да приеме
дискриминацията за установен факт, когато жалбоподателят в производството пред
КЗД я докаже с непълно доказване, т.е. когато създаде у съда или КЗД не
убеждение, а предположение за вероятното осъществяване, доколкото ответната
страна в административното производство не обори това предположение, при
условията на главно доказване. Доказването на ответника пред КЗД е в посока на
установяване на легитимно поведение от негова страна, а не на отрицателни
факти, включително липсата на причинна връзка между признака и третирането.
Такова доказване не е проведено успешно от К. нито в производството пред
административния орган, нито по настоящото дело, поради което оплакванията в
жалбата за липса на осъществен тормоз са неоснователни.
Лишено от основание е и основното, поддържано както в жалбата, така и в
съдебно заседание по даване ход по същество, оплакване на жалбоподателя,
касаещо липса на извършено сравнение между третирането на Д. и третирането на
други лица в сходна ситуация. За разлика от „пряката/непряката дискриминация“
по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр, различното третиране не
е част от фактическия състав на тормоза по чл. 5 от ЗЗДискр. „Пряката/непряката
дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр и тормозът по смисъла
на чл. 5 от ЗЗДискр са две различни,
самостоятелни форми на дискриминация. Фактическите им състави разкриват
съществени разлики. Разликата е, че при пряката/непряката дискриминация е
налице различно третиране, докато за тормоза различното третиране е
ирелевантно. Поради това, дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр изисква сравнител, а за
тормоза, такъв не е необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или
резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 от ЗЗДискр – накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда. За дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр и за резултатния състав
на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза – той
е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче се
основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Именно
обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на
характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация,
закононарушение по ЗЗДискр.
Съгласно § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗЗДискр, „преследване“ е
по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е
предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Според § 1,
т. 7 от ДР на ЗЗДискр, „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение
в сравнение с други лица. Преследването по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр изисква
неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на
жалба до антидискриминационен орган. Умисълът не е елемент от фактическия
състав на правонарушението преследване. То представлява състав от обективни
елементи – неблагоприятно третиране, действия за защита от дискриминация,
каузалност между тях.
В разглеждания случай правилно КЗД е приела, че К.К. е осъществил
преследване по смисъла на § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗЗДискр във връзка с
чл. 5 от ЗЗДискр спрямо лицето Д.Д.. Видно от събраните по делото
доказателства, след подаване на жалба вх. № 44-00-4269/16.11.2018 г. от страна
на Д. до КЗД, в която са наведени твърдения за дискриминационно отношение
спрямо него от страна на прекия му ръководител К.К., и след провеждането на
първото заседание на Комисията по образуваната преписка № 9/2019 година на
02.07.2019 г., К. е подал две докладни записки, въз основа на които със
заповеди на Началника на Четвърто РУ – Варна с рег. № 365-3-3808/02.08.2019 г.
и с рег. № 442-3-794/03.09.2019 г. е възложено извършването на проверки. Същите
са приключили съответно със справки, на комисиите, извършили проверките,
съдържащи заключения, че на мл. инспектор Д.М.Д. – мл. автоконтрольор в участък
„Белослав и Аврен“ към Четвърто РУ – Варна, не следва да бъде налагано
дисциплинарно наказание и срещу него не следва да бъде образувано дисциплинарно
производство. Предприетите действия от К. след сезиране на
антидискриминационния орган правилно са определени от КЗД като преследване по
смисъла на цитираните разпоредби. Изложените от жалбоподателя твърдения в
докладните записки са приети за неоснователни от органите, извършили
проверките. Освен това, в производството пред административния орган е
установено, че К. не е имал правомощия и контролни функции относно правилното
носене и доброто състояние на униформеното облекло, което е предмет на едната
докладна записка срещу Д.. Следователно, предприетите от жалбоподателя действия
представляват преследване по смисъла на § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗЗДискр
във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр, т.е. проява на дискриминационно отношение спрямо
заинтересованата страна Д.Д..
Независимо от гореизложеното, съдът приема, че при постановяване на
оспореното решение решаващият състав на КЗД е допуснал нарушение на материалния
закон.
Видно от съдържанието на обжалваното Решение № ***/20.05.2020г. с него КЗД
е установила, че К.Д.К. е извършил тормоз по дискриминационен признак
„увреждане“, както и преследване по отношение на Д.М.Д.. Безспорно субектът на
нарушенията е физическо лице. Това е прието, както в мотивите на оспорения
индивидуален административен акт, така и в диспозитивната част на същия, в
която са установени извършените нарушения на ЗЗДискр.
За извършените нарушения е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, като на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр във
връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр му е наложена имуществена санкция в размер на
250,00 лева поотделно за всяко едно от нарушенията. Съгласно чл. 80, ал. 1 от
ЗЗДискр, който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с
глоба от 250 до 2000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл. 80,
ал. 2 от ЗЗДискр, когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на
юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до
2500 лева.
От цитираните санкционни разпоредби се установява, че чл. 80, ал. 1 от
ЗЗДискр регламентира отговорността на физическите лица, а ал. 2 на същия член –
тази на юридическите лица, като предвидените наказания в двете правни норми са
различни по вид – глоба относно физическите лица и имуществена санкция относно
юридическите лица.
В случая, макар да е установила, че нарушенията на ЗЗДискр са извършени от
физическото лице К.К., КЗД е ангажирала административнонаказателната
отговорност на същия на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, налагайки му две
имуществени санкции, всяка от които в размер на 250,00 лева. Както се посочи,
на такова наказание подлежат единствено юридическите лица, извършили нарушение
на ЗЗДискр, каквото безспорно жалбоподателят не е. Недопустимо е налагането на
имуществена санкция на физическо лице. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите
са самостоятелно регламентирани и въведени с горепосочените разпоредби.
Имуществената санкция не е сред отговорността, която могат да носят физически
лица. Поради това правилата, приложими към имуществените санкции, налагани на
юридически лица не следва механично да се прилагат към глобите, налагани на
физически лица. Следва да се прави същностна разлика между „глоба“ и
„имуществена санкция“, независимо, че и двете касаят задължение на субекта на
отговорността.
В случая, с налагането на „имуществена
санкция“ на жалбоподателя физическо лице административния орган е допуснал
нарушение на материалния закон. Видът на наказанието следва да е съответен на
субекта на ангажираната отговорност в
съответствие с принципа на законоустановеност на
наказанието.
Съдът констатира и съществено
противоречие между мотивите и диспозитивната част на обжалваното решение, в
които е установено, че субект на нарушенията на ЗЗдискр е физическото лице К.К.,
от една страна, и диспозитивната част от същото решение, с която е ангажирана
отговорността му като юридическо лице. Това противоречие не подлежи на саниране
и не би могло да бъде отстранено в хода на съдебното производство.
Налага се извод, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен,
поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби в противоречие с целта на закона – отменителни основания
по смисъла на чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК.
При този изход на правния спор и направеното
своевременно искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, КЗД следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя, направените от него разноски в размер на
510,00 лева, от които 10,00 лева – платена държавна такса съгласно вносна
бележка /л. 35 от делото/, и 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. /л. 74 от
делото/.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № ***/20.05.2020
г., постановено от Комисията за защита от дискриминация, с което е установено,
че К.Д.К. ***, е извършил „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1, 7 и 8 от ЗЗДискр
във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак „увреждане“ по отношение на Д.М.Д.,
за което, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 80, ал. 1 от
ЗЗДискр, му е наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева, както и е
установено, че К.Д.К. ***, е извършил „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр по отношение на Д.М.Д., за което, на
основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр, му е
наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева, и на основание чл. 47, т.
4 от ЗЗДискр, е препоръчано на К.Д.К. ***, занапред да се въздържа от действия
и изказвания, подобни на тези, които са предмет на подадената жалба, с цел
недопускане наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до
определена форма на дискриминация или съмнение за такава по отношение на хора с
увреждане.
ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация да заплати в полза на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: