Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 26.11.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 25.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2637 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от А.М.А. ***Д.,***, против А.И.Р. ***,
с правно основание чл. 49 от СК.
Ищцата твърди, че
сключила граждански брак с ответника на ****.2015 г., първи и за двамата, но
живеели заедно от 19 години в град К. в наследствения му имот, като на ****.20** г. се родила дъщеря им,
която вече била пълнолетна.
Сочи, че в началото
съвместното им съжителство и семейният живот вървели добре, но впоследствие
започнали неразбирателствата помежду им, като от около месец не живеели заедно.
Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание се явява ищцата с процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично и взема становище бракът да бъде разтрогнат.
В проведеното
първо съдебно заседание ищцата прави изменение на иска, като моли съда да
измени петитумът на исковата молба, като счете, че вината за настъпването на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
на ответника.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.2015 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от ****.2015 г., на г. К., община К./. Имат едно дете – Г.А. Ра., родена на *** г., което е навършило пълнолетие – видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/*****.20** г., издадено от община К..
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетел Г. Я. К., майка на ищцата, желае да свидетелства, се установява, че в началото страните живеели добре, но впоследствие започнали проблемите помежду им. Ответникът тормозел дъщеря й, наричал я „*****“, биел я постоянно, тя лично виждала синините й. Работели заедно в магазин и ответникът обвинявал съпругата си, че вземала пари. А. й споделяла, че желаела да се разведе.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причина за това е, че отношенията между страните с времето се променили, започнали проблемите помежду им. От свидетелските показания се установи, че ответникът бил агресивен, проявявал физически тормоз спрямо съпругата си, обиждал я, наричал я „*****“, обвинявал я че вземала от парите в магазина, в който работели. Всички тези обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитания свидетел, съдът кредитира неговите показания. Същите не бяха оборени от ответника, който лично се яви в съдебно заседание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между А.М.А. и А.И.Р., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
С оглед на събраните доказателства съдът намира за установено, че брачните отношения между страните са се влошили.
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Анализът на събрания по делото доказателствен
материал навежда до извода, че ответникът с поведението си спрямо съпругата си, е станал причина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Съдът счита, че поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла.То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.
Поради
изложеното съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съпрузите имат едно родено дете – Г. А. Р., ЕГН **********, което понастоящем е навършило пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В проведеното открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител взема становище семейното жилище да се предостави за ползване на съпруга, тъй като същото е негов наследствен имот.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ответницата при сключването на брака не е приела фамилията на съпруга си, поради което същата ще продължи да носи фамилията си А..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищцата претендира за сторените по делото разноски, възлизащи на 745,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 720,00 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 745,00 лева
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40,00 лева по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****.2015 г. в град
К., община К., граждански брак между А.И.Р.,
ЕГН ********** *** и А.М.А., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ на А.И.Р., ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., общ. К., ул. „*****“ № *.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
фамилното си име – А.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 40,00 лв. /четиридесет лева и нула стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН ********** *** да заплати на А.М.А., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
на 745,00 лева /седемстотин четиридесет
и пет лева и нула ст./
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: