Разпореждане по дело №63/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 38/14.04.2010 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1028/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал Т. Б. О. от с.Б. П., О.К., обл.К., за виновен в това, че на 06.10.2009 год. в с.Б. П., О.К. причинил на С. Б. М. от с.Б. П., О.К., лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата на главата, което е причинило болка и страдание, поради което и на основание чл.130 ал.2 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 200 лв. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия О. да заплати на С. Б. М. сумата от 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2009 год. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от престъплението, извършено на 06.10.2009 год. в с.Б. П., О.К., неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск до пълния предявен размер от 1 000 лв. като недоказан и неоснователен. Подсъдимият О. е осъден с присъдата да заплати на частния тъжител и съда направените разноски по делото и дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Т. Б. О. от с.Б. П., О.К., обл.К., който чрез защитника си я обжалва като неправилна – Ýеобоснована и незаконосъобразна, постановена при противоречие със събраните по делото доказателства и материалния и процесуалния закон. Твърди се в жалбата, че подсъдимият О. не е извършил вмененото му престъпление, тъй като не бил извършил действия, с които да нарани тъжителя, а по искане на сестра му отишъл да предотврати негови неправомерни действия, като пияното състояние на тъжителя било причината същият да падне и да получи нараняване. Счита, че сестрата и племенницата на тъжителя лъжесвидетелствали, като развива съображения в тази връзка. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена друга, с която да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена.

Ответника по жалбата – тъжителят С. Б. М. от с.Б. П., О.К., обл.К., чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и обоснована, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Б. О. е роден на хх.хх.ххххгод. в с.Б. П., О.К., където живее постоянно със семейството си. Има завършено средно образование, работи като технически сътрудник в кметство – с.Б. П., О.К., осъждан е с присъда от 19.01.2006 год. за извършено престъпление по чл.308 ал.1 от НК на наказание „пробация”. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Тъжителят С. М. също живее постоянно в с.Б. П., О.К., като с подсъдимия не били в лоши взаимоотношения.

На 06.10.2009 год. около обяд тъжителят М. се прибрал в дома си да обядва, като консумирал и алкохол – около 150 Г.ракия. След обяд, около 15.30 часа тъжителят М. тръгнал да прибира стадото от крави, на което бил пастир, като решил по пътя да си поиска ъглошлайф от св.С., на когото го бил дал преди около две години, и който ъглошлайф свидетелят не му връщал. Тъй като и преди инкриминираната дата тъжителят и св.С. имали конфликти по повод ъглошлайфа, сестрата на тъжителя – св.М., решила да отиде в кметството и да помоли за съдействие, за да не се скарат тъжителя и свидетеля С.. В кметството на селото св.М. видяла подс.О., когото помолила да отиде и да разтърве тъжителя и св.С., за да не се скарат, при което подсъдимият излязъл от кметството и отишъл при двамата, а св.М. останала в кметството. Междувременно, тъжителят отишъл при св.С., който се намирал пред заведението си, и попитал последния кога ще му върне ъглошлайфа, на което свидетелят му отговорил, че е пиян и че ще се разберат друг път, след което двамата се скарали. При идването на подсъдимият О., същият казал на тъжителя М. да се успокои и да си отиде вкъщи. Последният се ядосал на думите на подсъдимия, като двамата се скарали и започнали да се бутат и дърпат. Карането им на висок тон било чуто от св.М., която погледнала през прозорец в кметството и видяла, че тъжителят и подсъдимият се дърпат и бутат, при което излязла от кметството и бягайки се насочила към тях. При възникналия конфликт тъжителят М. посегнал да удари подсъдимия с дървената тояга, която носел със себе си, но подс. О. издърпал тоягата от ръцете на тъжителя и му нанесъл удар с тоягата по главата. Тъжителят посегнал да удари с крак подсъдимия, но той успял да го хване за крака и го бутнал, при което тъжителят паднал на земята, а подсъдимия захвърлил тоягата и избягал към кметството. Тъжителят М. бил откаран с автомобила на негов познат в ЦСМП – Г.К., където му била оказана медициÝска помощ.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 293/2009 год., издадено на тъжителя М. от д-р Маринов – съдебен лекар, на 09.10.2009 год. тъжителят бил прегледан от съдебния лекар, като при прегледа му било установено охлузване на кожата в задната част на дясната половина на теменната област на главата с размери 4/3 см, покрито от тъмнокафява корица, разположена над нивото на околната здрава кожа. Съдебният лекар е посочил също в удостоверението, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и място е възможно да е възникнало така, както е съобщил освидетелствания, а именно: че на 06.10.2009 год. около 15.00 часа бил бит с тояга от познато му лице.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 7/2010 год., от заключението на вещото лице по която се установява аналогично на описаното в съдебномедицинското удостоверение увреждане на тъжителя М., като в заключението си вещото лице е посочило, че съобразно данните по делото, по-вероятния механизъм на получаване на увреждането е удар с тояга /пръчка/ по главата на пострадалия. Вещото лице е дало заключение също, че при падане от собствен ръст и удар на главата върху плоскостта на терена, травматични увреждания възникват в тилната или страничните части на главата; в случая, съгласно свидетелските показания, на асфалта е имало само малки камъчета и при падане върху такава настилка не би могло да се получи охлузване на кожата в задната част на теменната област на главата. Според заключението на вещото лице, описаното увреждане на тъжителя е причинило болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Т. О., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Р. и М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите С., М. и М., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 7/2010 год. и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът не кредитира обясненията на подс.О., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в частите им, в които твърди, че когато тъжителят М. посегнал с тоягата, го ударил по ръката – по обратната страна на лявата длан на китката, при което подсъдимият взел тоягата от ръцете му и я изхвърлил; както и че непосредствено след това тъжителят посегнал с крак да го ритне и при посягането сам залитнал, паднал по гръб и си ударил главата в асфалта. Обясненията на подсъдимия О. в посочените части не кореспондират с останалите доказателства по делото и не се подкрепят от същите, а напротив – опровергават се от тях по категоричен начин. Така, видно от показанията на свидетелите М. и М., които са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото, двете свидетелки непосредствено са възприели нанасянето на удар от подсъдимия с тоягата на тъжителя в областта на главата на последния, както и че след нанасяне на удара подсъдимият бутнал тъжителя, при което последния паднал на земята. Показанията на посочените свидетелки се подкрепят косвено от показанията на св.Р., съгласно които същият не е възприел непосредствено удара с тояга по главата на тъжителя, тъй като бил в тоалетната, но при завръщането си видял тоягата в ръцете на подсъдимия О., който посягал да удари с нея тъжителя по краката. В подкрепа на показанията на посочените свидетели са и съдебномедицинското удостоверение, както и писменото заключение по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни и показанията на вещото лице д-р Маринов, видно от които констатираното увреждане в теменната област на главата на тъжителя е получено при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, като механизмът на получаване на увреждането от удар с тояга /пръчка/ по главата на пострадалия е по-вероятен, ¯тколкото падането от собствен ръст и удар на главата в плоскостта на терена, който извод вещото лице обосновава с обстоятелството, че при такова падане травматични увреждания биха възникнали в тилната или страничните части на главата, както и че при падане от собствен ръст върху асфалт с малки камъчета не би могло да се получи охлузване на кожата в задната част на теменната област на главата, т.е. показанията на свидетелите Мустафа и Махмуд /които са и непосредствени очевидци на случилото се/ относно локализацията, броя и вида на нанесеният на тъжителя удар, съответстват напълно и се подкрепят от констатираното от съдебния лекар телесно увреждане при извършения на 09.10.2009 год. преглед на тъжителя М., отразено в издаденото му съдебно-медицинско удостоверение, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, респ. на времето и начина на причиняването му, поради което тези показания следва да бъдат кредитирани от съда. Действително, показанията на свидетелите М. и М.в частите им, в които установяват, че и двете са отишли в кметството да потърсят помощ за предотвратяване на конфликт между тъжителя и подсъдимия, противоречат на други доказателства по делото – обясненията на подсъдимия О. и показанията на св.М., съгласно които в кметството е отишла само св.М., поради което на показанията на тези свидетели в посочените части не следва да бъде давана вяра. Посоченото обстоятелство, обаче, не е особено съществено и не е в състояние да внесе съмнение в достоверността на показанията им в частите им относно факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, а именно: нанасянето на удар с тояга от подсъдимия по главата на тъжителя, на което и двете свидетелки са били преки и непосредствени очевидци. Без правно значение в тази връзка е обстоятелството, че свидетелите М. и М. са близки роднини на тъжителя М. – сестра и племенница на същия, тъй като показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност, а и само по себе си това обстоятелство не може да послужи като основание за изключване на същите от доказателствената съвкупност. Що се отнася до твърденията на подсъдимия О., че тъжителят го ударил с тоягата си по обратната страна на лявата длан на китката, то същите не са подкрепени от каквито и да било доказателства по делото, вкл. и от показанията на св.С.С., които в тази им част не са категорични и убедителни. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд – че не следва да бъдат кредитирани показанията на този свидетел в частта им, в която подкрепя защитната теза на подсъдимия, а именно – че след като тъжителят посегнал с тоягата да удари подсъдимия, последният му я взел от ръцете и я изхвърлил, без да нанася удар с нея по главата на тъжителя. Това е така, тъй като същите се опровергават от останалите доказателства по делото, кредитирани от съда по изложените по-горе съображения. Нещо повече, св.С. не установява тъжителят да е замахвал да ритне подсъдимия с крак, при което подс.О. да му е хванал крака и поради залитане тъжителят да е паднал /каквито твърдения прави самият подсъдим в обясненията си/, а описва доста неясен механизъм на падане на тъжителя на земята; както и твърди също, че сестрата на тъжителя – св.М. е дошла на мястото на случилото се след 5-10 минути, докато от съвкупността от доказателства по делото – показанията на свидетелите М.м. и Р., вкл. и от обясненията на подс.О., се установява, че свидетелите М.и М. са дошли на мястото на случилото се непосредствено след падането на тъжителя на земята. Поради това, а и с оглед конфликтните и влошени взаимоотношения между тъжителя и свидетеля С., настоящата инстанция намира, че същият се е показал като явно заинтересован от изхода на делото, поради което не следва да бъдат кредитирани показанията му относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, а именно – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че кредитираните от съда доказателства опровергават по несъмнен начин обясненията на подс.О. в частите им, в които по същество същия отрича да е нанасял удар с тояга в областта на главата на тъжителя, като очевидно тези обяснения на подсъдимия представляват опит на същия да изгради защитна версия в своя полза, целяща да го оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Т. О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 06.10.2010 год. в с.Б. П., О.К. причинил на С. Б. М. от с.Б. П., О.К., лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата на главата, което е причинило болка и страдание, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъдата, първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Въззивната инстанция съд споделя крайният извод на първоинстанционният съд – че съвкупността от преки /показанията на свидетелите М. и М. и безспорно установеното нараняване на тъжителя М., обективирано в съдебномедицинското удостоверение и съдебномедицинската експертиза/ и косвени /показанията на свидетелите Р. и С.; както и обясненията на подс.О./ доказателства, кредитирани от съда, поотделно и в своята взаимовръзка, водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието, времето и мястото на извършването му, а именно: че на инкриминираните дата и място – на 06.10.2009 год. в с.Б. П., между подс.О. и тъжитела М. възникнал конфликт /който не се отрича и от самият подсъдим, вкл. и физическото съприкосновение между двамата/, при който подсъдимият нанесъл удар с тояга по главата на тъжителя, вследствие на което му причинил инкриминираното телесно увреждане, т.е. че автор на деянието е именно подс.О., като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесното увреждане на тъжителя да е причинено на друго място, по други време и начин, или от друго лице.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез нанасяне на удар на тъжителя с тояга в областта на главата, при което е увредил телесната му неприкосновеност, причинявайки му охлузване на кожата в задната част на дясната половина на теменната област на главата с размери 4/3 см., довело до причиняване на болка и страдание на пострадалия. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че от установената фактическа обстановка не може да се направи извода, че подсъдимият е причинил на тъжителя инкриминираното телесно увреждане при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК – да защити личността си чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, респ. при превишаване на тези предели. Това е така, тъй като въпреки установеното замахване на тъжителя с тояга към подсъдимия с намерението да го удари /т.е. непосредствено противоправно нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия/, то установено е също още и че подсъдимият О. е отнел тоягата от ръцете на тъжителя, при което нападението е било преустановено, едва след което е нанесъл удар с тоягата по главата на тъжителя. Деянието не е извършено от подсъдимия и в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.132 от НК, доколкото самият подсъдим не твърди да е изпаднал в състояние на афект от поведението на тъжителя, а въобще отрича нанасянето на удар на тъжителя с тояга по главата му.

От субективна страна престъплението подсъдимият Т. О. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – от силата и насоката на удара /удар с тояга в областта на главата на тъжителя/, при което следва да се приеме, че подсъдимият, с оглед нивото на физическото и психическо му развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. Установен по несъмнен начин е и мотивът за извършване на деянието – възникналият конфликт между тъжителя и подсъдимия на инкриминираните дата и място, вкл. и замахването на тъжителя с тояга към подсъдимия.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Т. О. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като му е наложил наказание по третата алтернатива на предвидените в закона за това престъпление такива, а именно: наказание „глоба” в размер на 200 лв. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционния съд е съобразил, че в случая не са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия О. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като същият е осъждан за извършено престъпление от общ характер. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление, съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – ниската степен на обществената опасност на деянието, трудовата и семейната ангажираност на подсъдимия и предишното му осъждане, като е наложил на подсъдимия наказанието „глоба” към средния предвиден размер. Настоящата инстанция намира, че освен отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като такива следва да се отчетат още и добрите му характеристични данни, малката тежест на вредните последици – едно охлузване на кожата на главата на тъжителя, както и причините и мотивът за извършване на престъплението, при което така наложеното на подсъдимия О. наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същото не е явно несправедливо.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимият Т. О. да заплати на тъжителя С. М. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от престъплението, в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 06.10.2009 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 200 лв. до пълния му размер от 1 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 200 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимия О., на тъжителя е било причинено охлузване на кожата на главата, т.е. налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, несъмнено причинило болка и страдание, макар и не особено големи по интензитет и продължителност. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер, с оглед неоснователността на същия.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия Т. О. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото, следва подсъдимият Т. О. да бъде осъден да заплати на тъжителя С. М. направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, в размер на 500 лв. Само за прецизност следва да се отбележи, че неправилно с присъдата първоинстанционният съд е определил размера на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 15 лв., тъй като съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 %, но не по-малко от 50 лв. Този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК от първоинстанционния съд.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38/14.04.2010 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1028/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Т. Б. О. от с.Б. П., О.К., обл.К., с ЕГН *, да заплати на С. Б. М. от с.Б. П., О.К., обл.К., с ЕГН *, сумата в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.