Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в
закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№1910/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Р.(България)“ ЕАД по изпълнително дело №438/2020 г. на ЧСИ С.С.с рег.
№859 от РКЧСИ срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на 1000,00
лв. Твърди, че е възразил срещу връчената му покана за доброволно изпълнение, в
която е описан начисленият за събиране адвокатски хонорар на взискателя по изп.
дело Е.А.К.. Излага доводи, че единственото действие на адвоката на другата страна
се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Твърди, че в
качеството си на длъжник е заплатил всички дължими суми, описани в поканата за
доброволно изпълнение в срок. Счита, че по тази причина не се е налагало
използването на други изпълнителни способи. Моли съда да измени постановлението
за разноските, като намали адвокатското възнаграждение на другата страна до сумата
от 200,00 лв.
Взискателят по изпълнителното дело Е.А.К.
е подала възражение в законовия срок, като е изложила становище за
неоснователност на подадената жалба. Твърди, че искането на банката за
намаляване на адвокатското възнаграждение по делото е несправедливо, предвид
продължителността на исковия процес пред първа инстанция, значителният
материален интерес, както и поради лошото здравословно и финансово състояние на
взискателя. Твърди, че независимо от
постановеното осъдително решение срещу ответника, както и предвид наличието на
открита банкова сметка ***, жалбоподателят не е предприел действия за
доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното дело.
Частен съдебен изпълнител С.С.е
депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е
изложила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че длъжникът е
могъл да избегне увеличаването на задълженията му към кредитора си, ако е бил
платил преди образуването на изпълнителното дело. Твърди, че не е начислил таксата
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху материалния интерес, включващ и адвокатското
възнагражение.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 25.11.2020 г. в кантората на ЧСИ С.С.с
peг. №859 е образувано изпълнително дело №438/2020 г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 06.11.2020 г. на основание съдебно решение от
25.09.2020 г. на СРС, II ГО, 71-ти състав,
по гр.д. №34502/2015 г. с взискател Е.А.К. и длъжник „Р.(България)“ ЕАД за
събиране на сума в размер на 6800,00 евро – главница и лихва до 30.03.2015 г.,
ведно със законната лихва. В депозираната молба за образуване на изп. дело се
претендират освен сумите по изпълнителния лист и адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лв. В нея е възложено на съдебния изпълнител да извърши пълно
имуществено проучване на длъжника и да наложи съответните мерки – запор на
банковите му сметки, и възбрана. Представен е договор за адвокатско
възнаграждение от 24.11.2020 г. с адв. Й.Д.Д., в който е отбелязано, че
доверителят е заплатил авансово в брой на довереника сума в размер на 1000,00
лв. без ДДС за защита и процесуално представителство по процесното изпълнително
дело.
На 26.11.2020 г. на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение чрез пощенски оператор „Интерлогистика“. В
поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за
събиране разноски на взискателя – 1000,00 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело. ЧСИ е определил, че към 14.12.2020 г.
дължимите суми по дълга са в размер на 23 837,03 лв. Взискателят,
длъжникът и съдебният изпълнител излагат твърдения, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на банката на 27.11.2020 г.
На 10.12.2020 г. длъжникът е депозирал
по електронна поща на съдебния изпълнител възражение срещу размера на
разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200,00 лв.
– за образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С постановление за разноски от
17.12.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за
намаляване на разноските. Същото му е връчено на 21.12.2020 г. и в двуседмичния
срок по чл.436 ал.1 ГПК длъжникът е депозирал процесната жалба.
Жалбоподателят е направил банков превод
на 16.12.2020 г. по сметка на съдебния изпълнител в размер на 22 837,03
лв. за плащане на дължимите по изп. дело суми. Платената сума е по-малко от
определената от съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение с точно
толкова, колкото е претендираното възнаграждение за адвокатски хонорар – 1000,00
лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.436
ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435
ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по
изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСКГТ на
ВКС се приема, че постановлението за
разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и
за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Между страните по делото не се спори, а се подкрепя и от изложените от
съдебният изпълнител мотиви, че в процесния случай ЧСИ е уведомил за
начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение на 27.11.2020
г., въпреки че в кориците на самото дело няма точни данни кога е връчена
същата. В поканата сумата за разноски по изпълнителното дело е включена сумата
от 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Според твърдяната дата на връчване
на поканата за доброволно изпълнение двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26
ТТРЗЧСИ, приключва на 11.12.2020 г. Първият работен ден след тази дата е
14.12.2020 г. В законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за
намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискатела за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
отговорът на жалбата взискателят е обосновал претенцията си за по-висок от
минималния размер по НМРАВ на адвокатското възнаграждение с доводи, свързани
със съдебното производство, въз основа на което е издаден изпълнителния титул,
поставил началното на настоящото изпълнително дело. Въпреки, че размерът на
адвокатското възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ в изпълнителното производство
се определя пропорционално на присъдените и инкорпорирани в изпълнителния лист
суми, то преценката дали претендираната сума е прекомерна се прави въз основа
на различни от изложените от взискателя критерии. Размерът на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство
следва да бъде съобразен с правната и фактическата сложност на развитието на
самия изпълнителен процес, които от своя страна обуславят необходимия
интензитет на участие на страните в него в качествено и количествено отношение.
Доводите за времетраенето на съдебната фаза по спора, както и тези за
финансовото и физическото състояние на взискателя, е следвало да бъдат взети
предвид от съда при произнасянето по въпроса за разноските в акт, слагащ край
на исковото производство.
Релевантно в настоящия случай е
поведението на процесуалният представител на взискателя в рамките на
изпълнителното производство. Същият е извършил едно фактическо действие – подал
е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ
да образува изпълнително дело и да наложи запор върху банкови сметки и възбрана
върху имущество на дружеството-длъжник, които няма данни съдебният изпълнител
да е извършил. Съгласно чл.426, ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва
начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина,
само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с
конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя,
поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Следва
да се вземе предвид фактът, че длъжник е търговско дружество-банка. Като се
имат предвид законовите гаранции за платежоспособност на банките и вмененото им
нормативно задължение за поддържане на адекватен на поетите рискове от
дейността им собствен капитал и на
капиталови буфери (чл.39 ЗКИ), имущественото състояние на длъжника и липсата на
данни за неговата неплатежоспособност изключват хипотезите на невъзможност или
затруднение за взискателя да реализира бързо в рамките на изпълнителния процес
признатото му от съда вземане. Още повече, че поддържането на необходимите
резерви от страна на банката-длъжник е обект на специален контрол от страна на
БНБ и на компетентните надзорни органи на държавата, където е регистриран
принципалът на банковия клон. Този вид контрол е допълнителна гаранция за
възможността на кредитора да реализира правата си. Ето защо, настоящия съдебен
състав намира, че не са налице обективни пречки съдебният изпълнител да наложи
запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да
е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя. В случая
длъжникът е изплатил наведнъж целият дълг на 16.12.2020 г. Впоследствие
взискателя не е поискал прилагането на изпълнителни способи, нито съдебният
изпълнител е упражнил възложените му от последния права. С оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно
минималните размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице
основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания. Предвид изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се
възложи сума в размер на 200,00 лв.
С оглед на изложеното, отказът на
съдебния изпълнител за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъде отменен, а размерът му да бъдат определен в минималния размер
или сумата от 200,00 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, по изпълнително дело №438/2020
г. по описа на ЧСИ С.С.с рег. №859 от РКЧСИ, срещу отказ да бъдат намалени
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство
на взискателя от 1000,00 лв. на 200,00 лв., и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Р.(България)“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.