РЕШЕНИЕ
№ 1236
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500689 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 3640/07.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4778/2022 г. по
описа на СГС, І-14 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на В. Е. И.
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в
размер на 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали по повод настъпило на 26.07.2021 год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 01.03.2022 год. до окончателното
изплащане на вземанията като претенцията за неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над 55 000 лв. до предявения размер от 100 000лв.
като неоснователна. Съответно с решението си съдът е разпределил между
страните разноските по делото.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
(препис от решението е връчен редовно на 12.12.2022 г., а въззивната жалба е
подадена на 16.12.2022 г.) и в неговата отхвърлителна част за сумата от 45
000 лв., от ищцата по делото е постъпила въззивна жалба, подадена чрез
процесуален представител адвокат С. Н. с надлежно учредена представителна
1
власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело на л.4.
Поддържа се, че решението в обжалваната му част е постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.
Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на
справедливостта, съответно чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че присъденото
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява
крайно занижено. Твърди се, че при прилагане на критерия за справедливост
в определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД,
първоинстанционният съд в недостатъчна степен е възприел претърпените и
търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и
неудобства във времеви аспект, продължителността им.
Развиват се подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в
отхвърлителната му част за сумата от 45 000 лв. и да постанови друго, с което
да присъди още сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021
г. Претендират се разноските и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Отговорът е
депозиран чрез адвокат Д. Х. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено към първоинстанционното дело-л.42.
Оспорва въззивната жалба, като в същата се развиват подробни
съображения по съществото на спора. Искането към съда е да остави без
уважение въззивната жалба, да потвърди решението в обжалваната му част и
да присъди на въззиваемата страна направените от нея разноски.
С оглед така очертания предмет на въззивното производство, решението
и в осъдителната му част за присъдено застрахователно обезщетение в размер
на 55 000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. е влязло в сила на
13.01.2023 г. като необжалвано.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият - ответник чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я
2
остави без уважение по подробно изложените в отговора аргументи. Не
претендира разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. Е. И. против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 55 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както
следва:
На 26.07.2021 г., около 09,50 часа, в гр. София по бул. «Околовръстен
път» с посока от бул. «Ал.Малинов» към ул. «Ресен», се е движил мотоциклет
«Хонда Хорнет» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/121001233148, валидна до 30.04.2022 г. На
задната седалка на мотоциклета като пътник пътувала ищцата В. И..
Мотоциклетът бил управляван със скорост от порядъка на 62 км/ч. При
приближаване на сградата с № 143 вдясно, мотоциклетът се е движил в
близост до единичната непрекъсната линия, отделяща пътното платно от
локалното вдясно от него, или върху нея. Когато е бил на разстояние около
20-21 метра от разделителния остров, водачът го е възприел и реагирал с
екстрено спиране, задействайки спирачната уредба на мотоциклета, при което
са отложени спирачни следи с дължина 7,60 метра. Мотоциклетът се удря с
предната си част с непогасена скорост от порядъка на 52 км/ч с челен кос
удар по бордюра на лявата странична част на разделителния остров, в
3
резултат на което се плъзга по него и преобръща на лявата си страна и с
плъзгане по асфалта се придвижва на 28 метра и установява на мястото
където е регистриран - напреко на надлъжната ос на пътното платно и с
предна част насочена наляво. В резултат на горното, ищцата е отхвърлена и
пада на асфалта, в пряка причинна връзка от което получава комбинирана
травма на дясната глезенна област и лумбалните прешлени довела до: открита
фрактура заедно с луксация на талуса (скочната кост, непосредствено под
глезенната вилка), фрактура на медиалния малеол (вътрешният глезен) и
фрактура на телата на Л3 и Л5 и на транверзалния (напречния) израстък на
Л4.
Вина за настъпване на произшествието има водачът на мотоциклета,
който е самокатастрофирал без други участници в движението и наличието на
препятствия на пътното платно, на осветен участък от пътното платно, при
които условия ако се беше движил по коя да е лента за движение на пътното
платно и беше наблюдавал пътната маркировка по него, не би допуснал
настъпване на произшествие.
Непосредствено след ПТП ищцата постъпва за болнично лечение в
УМБАЛ „Св.Анна“, където пролежава седем дни, до 03.08.2021 г.
Осъществена е спешна оперативна обработка на откритата рана в областта на
дясна глезенна става, като най-пострадалата талусна кост е била наместена в
нормалното й анатомично положение под глезенната вилка, а на фрактурите
на същата кост, както и на вътрешния глезен са били поставени импланти - 3
винта и две игли. Поставен е външен фиксатор за 40 дни, устройство от два
метални кръга с игли минаващи през костите в по-отдалечени места.
Ищцата е изписана за домашно-амбулаторно лечение, съпроводено с
консервативно лечение с медикаменти и носене за срок от два месеца на
корсет по отношение на фрактурите на лумбалните прешлени.
На 14.09.2021 г. ищцата постъпва за втори път в болница, където
пролежава три дена, като по време на болничния престой е отстранен
външния фиксатор и иглите от него.
Ищцата е била в болнични 69 дни, като на работа се е върнала шест
месеца след произшествието. В продължение на 6 месеца ищцата е търпяла
болки с различна интензивност, от силни през първия месец, до слаби в края
на периода. Страданията й са били свързани не само с понасяната болка, но и
4
с необходимостта да не се натоварва десния долен крайник почти три месеца,
да се ползва проходилка през това време, както и лумбален корсет за два
месеца. Вещото лице, изготвило заключението по допусната СМЕ установява,
че пълно анатомично и функционално възстановяване след фрактура с
луксация на глезенна става и допълнителната фрактура на вътрешния глезен е
невъзможно, но лечението е постигнало своята цел-да се стабилизира
глезенната област, да не допусне инфекция при откритата фрактура, да не се
допусне скъсяване на крайника и да може ищцата да се върне на работа.
Горните обстоятелства безспорно се установяват с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ, приети пред първоинстанционния съд,
както и от приетите писмени доказателства.
От разпита на вещото лице К. в проведеното на 17.10.2022 г. открито
съдебно заседание, се установява, че в момента състоянието на глезенната
става е лошо, стои в порочно положение, дори и силово не може да бъде
повдигнато стъпалото до неутрално положение. Касае се за тежка травма на
става и не са редки случаите и при добросъвестно проведена рехабилитация,
резултатите да не са сполучливи. Вещото лице установява, че късната
прогноза не е благоприятна, тъй като ходенето в момента е на пръсти за
единия крак и съответно накуцване с него.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, пред
първостепенния съд, са събрани свидетелските показания на П. П. П., която
установява, че е присъствала на самото ПТП, когато ищцата получила тежко
счупване на десния крак. Свидетелката установява, че посещавала ищцата
всеки ден, тъй като тя била на легло, обездвижена, като първоначално била с
памперс. Започнала да се движи с проходилка за около три месеца. Ищцата
започнала да работи от дома си в края на м.октомври, началото на м.ноември.
Преди произшествието ищцата била активен спортист, ходела на разходки по
планините, често спортувала, но след инцидента вече не може, което се
отразява на психическото й състояние, като изпада в депресивни състояния,
не й се говори. Свидетелката установява случай на тежки емоционални
състояния на ищцата, на които е ставала очевидец-събуждане през нощта,
плач, дни в които не е искала да разговаря с никой. Когато започнала да ходи
на работа, използвала отначало патерица. По време на проведеното домашно
лечение, ищцата е спазвала всички лекарски предписания, ходела е на
5
контролни прегледи, ходи и все още ходи на рехабилитация в кв.Драгалевци.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
55 000 лв., при съобразяване характера на претърпените телесни увреждания,
проведеното лечение, времето на търпените болки и страдания, както и
остатъчни трайни увреждания.
Пред настоящата съдебна инстанция са събрани нови писмени
доказателства, установяващи актуалното здравословно състояние на ищцата и
е прието заключение на СМЕ, от които се установява, че получените по време
на процесното ПТП увреждания - фрактури са зараснали, а остеосинтезните
винтове поставени при оперативното лечение не са извадени. Установява се
обаче, че е стартирал дегенеративен процес както на ставната повърхност на
медиалния малеол, така и на талусната кост като цяло. Вещото лице
установява, че установените от медицинските документи изменения в дясната
глезенна става на ищцата, са началото на характерния артрозен процес,
усложнение след тежки травми засягащи целостта на която и да е става, но
особено отчетливо изразен в носещите тежестта на тялото стави на долните
крайници, каквато е и глезенната става. Прогнозата за в бъдеще при такива
тежки травми, каквато е конкретната при ищцата, е неблагоприятна, в смисъл
че каквито и мерки да се вземат в бъдеще се стига до пълната загуба на
хрущяла и до опиране на деформираните оголени краища един в друг, което
генерира силна болка и налага оперативно лечение, или оперативна смяна на
цялата става с изкуствена такава или оперативно артродезиране, при което
ставата се обездвижва в сравнително благоприятно неутрално положение, при
което болката утихва. Вещото лице установява, че това ще настъпи със
сигурност, но не може да се посочи като време кога ще настъпи този краен
завършващ етап от развитието на дегенеративния процес. Фактори, които
могат да забавят процеса са намаляване на теглото, липса на претоварване на
долния крайник.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищца в първоинстанционното производство
и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване,
6
съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е
процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 30.11.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 28.02.2022 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 11.05.2022 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
7
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивницата-ищца с въззивната й жалба.
Същите са частично основателни.
Първоинстанционният съд е определил занижен размер на
обезщетението, не отчитайки безспорно установеното по делото бъдещо, но
сигурно влошаване на състоянието на ищцата от започналия артрозен
дегенеративен процес, който процес се намира в пряка причинна връзка с
получените по време на процесното ПТП тежки увреждания – фрактури, т.е.
безспорно установената неблагоприятна прогноза за невъзможност на ищцата
да се възстанови напълно от получените травматични увреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
8
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 33 години към датата на произшествието е получила тежко телесно
увреждане, изразяващо се в комбинирана травма на дясната глезенна област и
лумбалните прешлени довела до: открита фрактура заедно с луксация на
талуса (скочната кост, непосредствено под глезенната вилка), фрактура на
медиалния малеол (вътрешният глезен) и фрактура на телата на Л3 и Л5 и на
транверзалния (напречния) израстък на Л4, за лечението на който е провела с
прекъсване болнично лечение за десет дни, по време на което е извършена
оперативна интервенция с поставяне на остеосинтетичен материал и външна
фиксация, премахната по време на втория болничен престой. Проведено е
домашно-амбулаторно лечение за 69 дни, през време на което ищцата е
провеждала консервативно лечение с антибиотик, антикоагуланти, два месеца
е носила корсет с оглед фрактурите на лумбалните прешлени, ходила е на
контролни прегледи, на рехабилитация, която провежда и сега.
Възстановителният период продължил шест месеца, през което време ищцата
е търпяла болки, имала нужда от чужда помощ, за ходене ползвала помощни
средства, първоначално проходилка, в последствие патерици. След
произшествието ищцата започнала да изпада в депресивни състояния,
следствие от настъпилите промени в живота й и най-вече от невъзможността
да спортува активно, което правела преди това, изпадала в тежки
емоционални състояния, свързани с нарушения на съня като събуждане през
9
нощта, плач, дни в които не е искала да разговаря с никой. Към момента са
налице трайни остатъчни увреди-функционален дефицит в активните и
пасивни движения на глезенната става от 45 градуса-движи 20 градуса от 65
градуса възможни, стъпалото е в принудителна плантарна флексия и не може
да бъде изправено пасивно дори до неутрално положение, изразена умерена
хипертрофия на мускулатурата на дясната подбедрица от 2 см на обиколката,
спрямо лявата, белези в областта на глезените, подбедрица и стъпало от
поставянето на външния фиксатор, походката е накуцваща надясно и
стъпване само на предната част от стъпалото. Към момента вече е налице и
начален дегенеративен процес, представляващ усложнение настъпило в пряка
причинна връзка от тежката травма в дясната глезенна област, който процес в
бъдеще, със сигурност ще доведе до пълната загуба на хрущяла и до опиране
на деформираните оголени краища един в друг, което генерира силна болка и
налага оперативно лечение, или оперативна смяна на цялата става с
изкуствена такава или оперативно артродезиране, при което ставата се
обездвижва в сравнително благоприятно неутрално положение, при което
болката утихва.
При така установеното здравословно състояние на ищцата, съчетано с
възрастта й /33 г. към датата на ПТП/ и в тази връзка липсата на благоприятна
прогноза за нейното пълно възстановяване, при съобразяване на
икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на
конкретното ПТП, въззивният съд счита, че общият размер на обезщетението
за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 80 000 лева.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Не следва да се присъжда претендирания в пълен размер от ищцата
размер на обезщетението от 100 000 лв., защото при определянето му не
следва да се взема предвид евентуална бъдеща операция за смяна на става, в
10
случай на такава ще е налице евентуално ексцес, за който ищцата би могла да
бъде обезщетена. В този смисъл е и съдебната практика. Така напр. Решение
№ 50067/29.06.2023 г. т.д. № 1166/2022 г., ВКС, ТК, Първо отделение, в което
е прието, че „Неправилно съдът е съобразил в обхвата на обезщетението
възможни, но бъдещи и несигурни като настъпване усложнения, за които, при
евентуалното им възникване ищецът би имал право на обезщетение от
ексцес.“
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
частично основателна, поради което решението на първоинстанционния съд
ще следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата над присъдената сума от 55 000 лв. до дължимия
размер от 80 000 лв. и съответно потвърдено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за разликата над 80 000 лв. до претендираната сума
от 100 000 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищцата е направила разноски в общ размер на сумата от 550 лв., от
която: 200 лв.-платена частично държавна такса и 350 лв.-депозит за вещо
лице. От общата сума ответникът й дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 440 лв., която е съответна на уважената част от иска в размер
на 80 000 лв., т.е. ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
допълнително още сумата от 137,50 лв., представляваща разликата над
присъдените й разноски от 302,50 лв. до дължимите от 440 лв.
Съответно с оглед така уважената част от иска и осъщественото от
адвокат Н. безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата
инстанция, ответникът дължи на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Н.
адвокатско възнаграждение допълнително в размер на още 882,50 лв.,
представляваща разликата над присъденото от СГС адвокатско
възнаграждение от 1941,50 лв. до дължимото от 2824 лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер на сумата от 2165 лв., от
която: 1800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 350 лв. депозит вещи
11
лица и 15 лв. държавна такса за издадени СУ. От общата сума ищцата дължи
на ответника разноски в размер на сумата от 433 лв., която е съответна на
отхвърлената част от исковете 20 000 лв.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК разноски за разликата над дължимата сума от 433 лв. до
присъдената сума от 974,25 лв.
Ответникът и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС
държавна такса допълнително в размер на сумата от 1000 лв., представляваща
разликата над присъдената от СГС 2200 лв. до дължимата от 3200 лв.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
45 000 лв. Въззивната жалба е уважена за сумата от 25 000 лв. Въззивницата е
направила общо разноски в размер на 400 лв., от която сума: 100 лв.-
държавна такса и 300 лв.- депозит вещо лице. От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна дължи на въззивницата разноски в
размер на 222,22 лв., съответни на уважената част от жалбата.
За осъщественото от адвокат Н. безплатно процесуално
представителство на въззивницата на пред настоящата инстанция,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да й заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 2 361,11 лв., което е съответно на уважената част
от въззивната жалба в размер на 25 000 лв.
При обжалваем интерес от 45 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание сега действащата разпоредба на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 4 250 лв.
Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител е заявила в хода
по същество, че не претендира разноски, поради което такива не й се
присъждат за настоящата инстанция.
Ответникът-въззиваем и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд-София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 400
лв. (четиристотин лв.), при съобразяване на вече внесената от въззивницата
частично държавна такса в размер на 100 лв.
12
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3640/07.12.2022 г., постановено по гр.д. №
4778/2022 г. по описа на СГС, І-14 състав, в частта, с която искът за
неимуществени вреди на В. Е. И. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е отхвърлен за
разликата над сумата от 55 000 лв. до сумата от 80 000 лв., в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски за разликата над дължимата сума от 433 лв. до присъдената сума от
974,25 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД на В. Е. И., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“ № ***,
вх.***, ет.***, ап. *** допълнително още сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет
хиляди лв.), представляваща разликата над присъдената сума от 55 000 лв. до
дължимата сума от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
получени в пряка причинна връзка от пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 26.07.2021 г. в гр.София по вина на водача на мотоциклет
«Хонда Хорнет 600 С» с рег.№ ********, с валидна задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/121001233148, валидна до
30.04.2022 г., да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК допълнително още
сумата от 137,50 лв. (сто тридесет и седем и 0,50 лв.), представляваща
разликата над присъдените й разноски от 302,50 лв. до дължимите от 440 лв.,
както и сумата от 222,22 лв. (двеста двадесет и два и 0,22 лв.) разноски
направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат
13
С. К. Н., гр.***, бул. „***“ № ***, ет.*** адвокатско възнаграждение
допълнително в размер на още 882,50 лв. (осемстотин осемдесет и два и 0,50
лв.), представляваща разликата над присъденото от СГС адвокатско
възнаграждение от 1941,50 лв. до дължимото от 2824 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 361,11 лв. (две хиляди триста шестдесет и един
и 0,11 лв.) за осъществено процесуално представителство пред настоящата
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СГС държавна такса допълнително в размер на сумата от
1000 лв. (хиляда лв.), представляваща разликата над присъдената от СГС 2200
лв. до дължимата от 3200 лв., както и по сметка на Апелативен съд-София
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 400 лв. (четиристотин лв.)
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3640/07.12.2022 г., постановено по гр.д. №
4778/2022 г. по описа на СГС, І-14 състав в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до
сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14