Р Е Ш
Е Н И Е №88
Гр. Стара Загора, 10.03.2022 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар Николина Николова като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 761 по описа за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от "Де-Же-Пе" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Княжевско, обл. Стара Загора, представлявано
от П.К.Т., против Ревизионен акт № Р-16001620004600-091-001 от 14.07.2021 г.,
издаден от органи по приходите, в частта, в която е потвърден с Решение № 520
от 29.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, а именно в частта, касаеща
отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“
ЕООД общо в размер на 50 013,43 лв., ведно с лихви в размер на 2855,89 лв.
В жалбата се оспорват изводите на органите по приходите за липса на доставки по
посочените фактури. Неотносим е намерен фактът за обслужване на фирмите от една
и съща счетоводна кантора. Налице е позоваване на доказателства за прехвърляне
правото на собственост върху стоките предмет на процесните фактури, в т.ч. за
последваща реализация, поради което се твърди неправилност на отреченото право
на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт. По подробно изложени съображения
с цитиране на съдебна практика на ВАС и СЕС, се настоява издаване на оспорения
ревизионен акт в нарушение на материалния закон и е направено искане за отмяната
му в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата чрез ст.юрк. П. Б. с писмена молба оспорва жалбата като необоснована и
недоказана. В писмена защита излага доводи за
неоснователност на твърденията на жалбоподателя, поради липса на доказателства
за доставки по процесните фактури. С оглед приетите по делото писмени доказателства, поддържа теза за правилност
и законосъобразност на ревизионния акт и моли същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на делото е Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620004600-091-001 от
14.07.2021 г., издаден от органи по приходите Т.В.П.на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и С.С.К.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 520 от
29.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Пловдив, относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени
от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД общо в размер на 50 013,43 лв.,
ведно с лихви в размер на 2855,89 лв.
Процесният РА е издаден в резултат на повторна ревизия, възложена във
връзка с решение № 352/22.07.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив.
С това решение е отменен РА № Р-16002419006241-091-001/11.05.2020 г., поправен
с РА за поправка № П-16002420080187-003-001/21.05.2020 г., издаден на
„Де-Же-Пе“ ЕООД, и на основание чл.155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за
издаване на нов ревизионен акт.
Повторната ревизия е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620004600-020-001/30.07.2020 г.,
издадена от Т.В.П.- Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, срокът на която е
удължен със заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизията с
номера Р-16001620004600-020-002/09.11.2020 г. и Р-16001620004600-020-003/07.12.2020
г. Заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ и заповедите за
изменение на ЗВР, са издадени от компетентен орган и в изискуемата форма.
Връчени са на ревизираното лице по електронен път, за което са приложени
писмени доказателства. Ревизията е извършена във връзка с приложението
на ЗДДС и обхваща следните данъчни периоди: от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.;
от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г.; от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г.; от
01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. и от 01.06.2019 г. до 31.10.2019 г.
В хода на ревизията са предприети действия по
събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне
на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица;
съставени са протоколи за извършени насрещни проверки; протоколи за
присъединяване на документи и др. С Протокол № 1561248/10.12.2020 г. са
присъединени доказателства от извършената предходна ревизия и други
доказателства от данъчното досие на ревизираното лице.
Въз основа на извършената ревизия и на основание
чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – С.С.К.- главен
инспектор по приходите (ръководител
на ревизията)
и Ц.С.Д.– старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен
доклад № Р-16001620004600-092-001/21.01.2021 г. (л.156
и сл. в т.1 от делото).
Видно от констативната част на съставения
ревизионен доклад № Р-16001620004600-092-001/21.01.2021 г., който съгласно чл.
120, ал. 2, изр.1 от ДОПК е неразделна част от обжалвания ревизионен акт,
органът по приходите не е признал на „Де-Же-Пе“ ЕООД правото на приспадане на
данъчен кредит по фактури, издадени от общо четири доставчици:
1. „Джейлян – ТО - 2012“ ЕООД -
по фактура № 10/05.03.2016 г. с данъчна основа 59 539,44 лв. и ДДС – 11 907,89
лв., предмет на доставка „дрехи“ и по фактура № 12/19.05.2016 г. с данъчна
основа 9 200,00 лв. и ДДС – 1 840,00 лв., предмет на доставка „надуваем детски
център и пързалки“ – 20 бр.;
2. „Ковалт“ ЕООД - по фактура №
28/31.10.16 г. с данъчна основа 115 400,00 лв. и ДДС – 23 088,00 лв., с предмет
на доставка „части за елеватори – 2 200 бр.“, отразена в дневника за покупки
през м.11.2016 г.;
3. „Илинел - 88“ ЕООД – по
фактура № 29/22.08.17 г. с данъчна основа 15 975,00 в. и ДДС – 3 195,00 лв.,
отразена в дневника за покупки през м.11.2017 г., с предмет на доставка
„резервни части за ескалатори“ и 9 бр. ф-ри, всяка с данъчна основа - 8 318,70
лв. и ДДС – 1 663,74 лв., с предмет на доставки „стреч-фолио“, отразени в
дневника за покупки през м. 06.19 г. – 5 бр., през м.08.19 г. – 2 бр. и през
м.10.19 г. – 2 бр.;
4. „Мулти Техникс“ ЕООД - по
фактура № **********/16.07.2019 г. на стойност 176 034,48 лв. и ДДС - 35 206,90
лв., с предмет на доставка „дрехи втора употреба“, отразена в дневника за
покупки през м.08.2019 г.
При извършени проверки органите по приходите са
установили, че описаните по-горе фактури са включени в дневниците за продажби и
СД на „Джейлян – ТО - 2012“ ЕООД, „Илинел - 88“ ЕООД, „Ковалт“ ЕООД и „Мулти
Техникс“ ЕООД за съответните данъчни периоди.
За да откажат правото на приспадане на данъчен
кредит по горепосочените фактури, органите по приходите са се аргументирали с
нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С цел установяване реалността на доставките,
ревизиращият екип е извършил редица процесуални действия – насрещни проверки на
горецитираните дружества, насрещни проверки на дружества, сочени като лица,
извършили транспорт на стоките, предмет на цитираните фактури, искания за
представяне на документи от други контролни органи – Агенция Митници, справки
от ИМ на НАП и присъединени доказателства от предходни контролни производства.
С Решение № 520 от 29.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, ревизионният акт е потвърден в
частта, с която е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Илинел-88“
ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД общо в размер на 50 013,43 лв., ведно с лихви
в размер на 2855,89 лв. Със същото решение ревизионен
акт № Р-16001620004600-091-001/14.07.2021 г. е отменен в частта, с която е
отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Джейлян – ТО - 2012“
ЕООД и „Ковалт“ ЕООД в размер на 36 835,89 лв., ведно
с прилежащите лихви от 17535,85 лв.
В частта, в която ревизионният акт е потвърден с решението на Директор на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив и е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство, от фактическа страна по делото е установено:
1.Търговското дружество „Де-Же-Пе“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит /ДК/
през м.11.2017 г. по фактура № 29/22.08.17 г. на стойност 15 975,44 лв. и ДДС –
3 195,00 лв., с предмет на доставка „резервни части за ескалатори“. През
м.06.16 г. е приспаднат данъчен кредит по 5 бр. фактури, всички с данъчни
основи в размер на 8 318,70 лв. и ДДС – 1 663,74 лв., с предмет на доставка
„стреч фолио“. Със същия предмет на доставки, данъчни основи и ДДС,
ревизираното лице е отразило в дневниците си за покупки и по 2 бр. фактури,
съответно през данъчни периоди м.08.19 г. и м.10.19 г. Фактурите са издадени от „Илинел-88“ ЕООД.
При извършена насрещна проверка на доставчика, задълженото лице не е намерено
на декларирания адрес за кореспонденция. Искането за представяне на документи и
писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи не са
представени.
При извършени справки в ИМ на НАП е установено, че „Илинел-88“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС от 12.01.2015 г. и дерегистрано по този закон на
10.10.2019 г. по инициатива на орган по приходите. За това дружество са
установени задължения към републиканския бюджет в особено големи размери, същото
не разполага с обекти, от които да извършва стопанска дейност. Няма регистриран
ЕКАФП. Няма назначени лица на трудов договор, с изключение на периода
01.08.2018 г. - 31.05.2019 г., когато е деклариран един трудов договор за
лицето П.Д.А./син на управителя към този момент на „Де-Же-Пе“ ЕООД - Д.А.Т./,
назначен като общ работник. Същият е и търговски пълномощник на „Де-Же-Пе“
ЕООД. „Илинел-88“ ЕООД и „Де-Же-Пе“ ЕООД са декларирали един и същ е-мейл
адрес: tanev_40@abv.bg, както и счетоводно обслужване от едно и също дружество
- „Топалова Консулт“ ЕООД. Подадените СД по ЗДДС за двете дружества за
периодите, в които са декларирали покупката и продажбата на въпросните стоки в отчетните
си регистри, са от едно и също лице - Елена Петрова Топалова.
В хода на ревизионното производство от жалбоподателя „Де-Же-Пе“ ЕООД са
представени заверени копия на горепосочените фактури, с изключение на фактури №
74/14.06.2019 г. и № 75/24.06.2019 г., с предмет на доставки „стреч фолио“. И
двете фактури са с еднакви стойности на данъчните основи - 8 318,70 лв. с
ДДС – 1 663,74 лв. и жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит по тях, чрез
отразяването им в дневниците си за покупки през м.10.2019 г. Ревизираното лице
не е представило информация с кое лице конкретно са договаряни и сключени
сделките, нито данни за извършен транспорт или място на получаване на стоката,
кой е извършил продажбите и е издал фактурите, къде се е намирала стоката по
посочените фактури в деня на сделките. Не са представени приемо-предавателни
протоколи или договори за съхранение на стоката. Получени устни обяснения от
ревизиращите органи са обсъдени в ревизионния доклад във връзка съхранение на стоките
в склад на „Шенкер“ ЕООД. За ревизирания период в „Де-Же-Пе“ ЕООД има назначено
на трудов договор едно лице А.П.Д., сключен на 25.11.2016 г., на длъжност
„маникюрист“.
С Протокол № 1561248/10.12.2020 г. е присъединен отговор на искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трето лице - „Шенкер“ ЕООД,
който е представен в хода на предходното ревизионно производство. Въпросното
дружество потвърждава, че стопанисва митнически склад, но отрича да е отдавало
складове под наем на „Илинел-88“ ЕООД и „Де-Же-Пе“ ЕООД или да е имало взаимоотношения
с тези дружества.
В ревизионния доклад са цитирани разпоредбите на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, според които органът по приходите (чрез извършената насрещна проверка)
има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства в определен
от него срок. В случай, че субектът не представи изискани по реда на чл. 3
доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и
преценява само събраните в хода на производството доказателства. На основание
чл. 37, ал. 4 от ДОПК ревизиращият екип е приел, че такива документи не
съществуват, тъй като са изискани по съответния ред и не са представени в
указания срок и до момента на приключване на ревизията.
След извършен анализ на събраните и присъединените в хода на ревизията
документи, разгледани в своята съвкупност, органите по приходите констатират,
че нито „Илинел-88“ ЕООД, нито „Де-Же-Пе“ ЕООД представят годни доказателства
за реално изпълнение на облагаеми доставки по процесните фактури, не представят
фактури, издадени от „Шенкер“ ЕООД за заплатен месечен наем или такса за това,
че ползват складова база, не представят доказателства относно лицата, извършили
реалното предаване и получаване на стоките, предмет на доставките. Органите по
приходите заключават, че „Илинел-88“ ЕООД не може да докаже, че е владеело
стоките и е могло да се разпорежда с тях, продавайки ги на ревизираното лице.
Констатацията за липса на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е
аргументирала приложението на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1
и чл. 69 от ЗДДС, и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на „Де-Же-Пе“
ЕООД по всички издадени през ревизирания период фактури от „Илинел-88“ ЕООД.
2. „Де-Же-Пе“ ЕООД е приспаднало ДК през м.08.2019 г. по фактура №
1/16.07.19 г. на стойност 176 034,80 лв. и ДДС – 35 206,90 лв., предмет на
доставка „дрехи втора употреба“ – 19 150 кг. Фактурата е издадена от „Мулти
Техникс“ ЕООД. След извършена насрещна проверка на доставчика същият не е намерен
на декларирания адрес за кореспонденция. Искането за представяне на документи и
писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи не са
представени.
По делото е приет като писмено доказателство РА №16002420000289-091-001/24.09.2020
г., ведно с ревизионен доклад и доказателствата към него, с които е
документирана приключила ревизия на „Мулти Техникс“ ЕООД и в който РА са
констатирани обстоятелства по отношение на процесната доставка на дрехи втора
употреба, фактурирани на „Де-Же-Пе“ ЕООД. В констативната част на този РА,
органите по приходите са описали получената от „Де-Же-Пе“ ЕООД фактура №
1/16.07.2019 г. на стойност 176 034,48 лв. и ДДС - 35 206,90 лв., издадена от „Мулти
Техникс“ ЕООД, с предмет на доставката – дрехи втора употреба 1-во качество.
Представен е приемо-предавателен протокол от 17.07.2019 г. с посочени: приемаща
страна - Д.Т. от „Де-Же-Пе“ ЕООД и предаваща страна: К.В., представляващ „Мулти
Техникс“ ЕООД, място на предаване на стоката - гр. Горна Оряховица. Между „Мулти
Техникс“ ЕООД /продавач/ и „Де-Же-Пе“ ЕООД /купувач/ е сключен Договор от
15.07.2019 г. за покупко-продажба на стоки с предмет на договора – дрехи втора
употреба 1-во качество - 19 150 кг. Съгласно условията в договора, продавачът
се задължава да прехвърли стоката на купувача в склад на фирма „Транс Инвест
2011“ ЕООД – Кърджали, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Македония“ № 66.
Разходите за транспортиране на стоката и нейното предаване на купувача са за
негова сметка. Разходите за съхранение на стоката в посочения склад са за
сметка на купувача. Установено е, че няма разплащане по фактурата. Не са представени
изисканото разрешение от съответната РИОКОЗ за търговия с дрехи втора употреба,
нито доказателства за извършена дезинфекция на същите. В ревизионния доклад към
коментирания РА, издаден на „Мулти Техникс“ ЕООД, са цитирани писмени обяснения
на Д.Т. /управител на „Де-Же-Пе“ ЕООД към този момент/, в които заявява, че
„Де-Же-Пе“ ЕООД „не притежава
собствени обекти или обекти под наем, няма обект като магазин за дрехи втора
употреба. „Мулти Техникс“ ЕООД е представило всички съпътстващи документи по
покупко-продажбата. Няма извършено плащане по доставките. За дружество „Мулти
Техникс“ ЕООД съм узнал от колеги в бранша. Адрес на товарене на стоката гр.
Горна Оряховица. Стоката е препродадена от „Мулти Техникс“ ЕООД и
предоставените копия на документи са предадени на купувача.“ /стр.13 от цитирания
РД-л.386 гръб в т.2 от делото/.
След анализ на събраните доказателства, органите по приходите, издали РА на
„Мулти Техникс“ ЕООД са направили извод за липсата на обезпеченост за
извършване на доставките на стоки и липса на доказателства за осъществявана
реална дейност и реализиран оборот от дейността, посочена в декларираната
доставка на стоки към „Де-Же-Пе“ ЕООД. Обсъдено е отсъствието на данни за
наличие на ДМА, на собствен обект или такъв ползван под наем, или място за
съхранение стоките откъдето да се извършва продажбата на стоките предмет на
доставка – дрехи. Не са установени доказателства за наличие на материална
обезпеченост, транспортни средства. Не са представени счетоводни регистри,
доказващи отчетени приходи, във връзка с фактурираните доставки. Не са
представени документи относно санитарните изисквания, необходими при доставката
на дрехи втора употреба. От ревизираното дружество не са представени документи
за извършен транспорт, документ за собственост на МПС, пътни листи,
товарителници за транспорт от база/обект на „Мулти Техникс“ ЕООД до база на контрагентите.
Няма данни за МПС, име на шофьор и заявка за доставка. Липсват доказателства за
предаване на стоките от служител на ревизираното лице, не е представена налична
кореспонденция между ревизираното дружество и клиента. В раздел „Разчитане с
бюджета“ /стр.29 от горецитирания РД към РА, издаден на „Мулти Техникс“ ЕООД –
л.394 гръб в т.2 от делото/, органите по приходите са приели, че на основание
чл. 85 от ЗДДС начисленият ДДС в размер на 35 206,90 лв. по фактура №
1/16.07.2019 г., издадена на „Де-Же-Пе“ ЕООД, включена в дневника за продажби
за м. 07.2019 г. се дължи от „Мулти Техникс“ ЕООД.
В хода на ревизионното производство, в резултат на което е издаден РА –
предмет на оспорване по настоящото дело, е извършена насрещна проверка на
соченото за складодържател на дрехите дружество „Транс Инвест 2011“ ЕООД.
Изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения
П-16000920213108-040-001/21.12.20 г. е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК,
поради неоткриване на управителя или упълномощено от него лице на декларирания
адрес за кореспонденция. Документи не са представени.
След извършен анализ на събраните и присъединени в хода на ревизията
документи, разгледани в своята съвкупност, органите по приходите формират
изводи, че нито „Мулти Техникс“ ЕООД, нито „Де-Же-Пе“ ЕООД представят годни
доказателства за реално изпълнение на облагаеми доставки по процесните фактури,
не представят фактури, издадени от „Транс Инвест 2011“ ЕООД за заплатен месечен
наем или такса за това, че ползват складова база, не представят доказателства
относно лицата, извършили реалното предаване и получаване на стоките, предмет
на доставките. Поради това, органите по приходите приемат, че „Мулти Техникс“
ЕООД не може да докаже, че е владеел стоките и е могъл да се разпорежда с тях,
продавайки ги на ревизираното лице „Де-Же-Пе“ ЕООД. С доводи за липса на доставка
на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във
връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит на „Де-Же-Пе“ ЕООД по издадената от „Мулти Техникс“ ЕООД фактура
№ 01/16.07.19 г. на стойност 176 034,80 лв. и ДДС – 35 206,90 лв., по която ЗЛ
приспаднало пълен ДК през м.08.19 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка, както и допълнително представени от
процесуалния представител на ответника документи, свързани с ревизията, в т.ч. ревизионен
акт ревизионен акт № Р-16002420000289-091-001/24.09.2020 г.
издаден от органи по приходите на „Мулти Техникс“ ЕООД гр. Стара Загора и ревизионен
доклад № Р-16002420000289-092-001/17.07.2020 г. към него, за извършена ревизия
на „Мулти Техникс“ ЕООД гр. Стара Загора по ЗДДС за данъчен период от
25.02.2019 г. до 30.11.2019 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените
в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен
акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Решение № 520/29.09.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е
съобщено на „Де-Же-Пе“ ЕООД по електронен път на 25.11.2021 г. (л.9, т.1), а
жалбата срещу него е подадена на 30.11.2021 г., следователно оспорването е
упражнено в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен
акт, в частта, в която е потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Пловдив, се установяват данъчни задължения за оспорващото лице и това
обстоятелство обосновава съществуването на правен интерес от провеждане на
съдебна проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след
изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред. Поради
това и като депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице, за което е налице правен интерес за
оспорването, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
В подадената до съда жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване
на административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не
констатира подобен порок на проведеното административно производство. Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на техните правомощия. Повторната ревизия е възложена със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620004600-020-001/30.07.2020 г.,
издадена от Т.В.П.- Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, а срокът на
ревизията е удължен със заповеди за изменение на заповедта за възлагане на
ревизията Р-16001620004600-020-002/09.11.2020 г. и
Р-16001620004600-020-003/07.12.2020 г. Заповедта за възлагане на ревизия и
заповедите за изменение на ЗВР, са надлежно връчени на ревизираното лице по
електронен път, за което са приложени писмени доказателства.
Възложената ревизия на „Де-Же-Пе“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16001620004600-020-001/30.07.2020 г органи по приходите – С.С.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ц.С.Д.– старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001620004600-092-001/21.01.2021 г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001620004600-091-001 от 14.07.2021 г. е издаден от Т.В.П.на длъжност Началник на сектор възложил ревизията и С.С.К.– главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия.
Заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, заповедите за изменението на ЗВР и издадените въз основа на ревизията ревизионен доклад /РД/, ревизионен акт /РА/ и решение на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив са представени по делото на електронен носител /CD-R представен с административната преписка/ предвид издаването им като електронни документи, а същевременно са представени на хартиен носител като заверен от страната препис. Последното е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. От представените електронни документи се установяват валидни електронни подписи на подписалите документите лица. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него.
При извършената служебна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК /удължен със цитираните по-горе заповеди за изменение на ЗВР/, като ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК /21.01.2021 г./ и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на 17.06.2021 г. Ревизионният акт е издаден на 14.07.2021 г., т.е. е спазен 14-дневния срок по чл.119, ал.2 от ДОПК /считано от датата на изтичане на срока за подаване на възражение против съставения РД/.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА № Р-16001620004600-091-001 от 14.07.2021 г., в частта в която е потвърден с решение № 520/29.09.2021 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, на основание чл.70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал.1 т.1, чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.6 от ЗДДС, е отказано право на приспадане /не е признат/ данъчен кредит на „Де-Же-Пе“ ЕООД по фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и фактура, издадена от „Мулти Техникс“ ЕООД, които фактури са надлежно описани в РД и в РА с посочване на данъчния период, за който се отнасят; номер и дата на издаване на фактурата; доставчик; предмет на доставката; данъчна основа и размер на начисления ДДС. Отказът е обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за които са издадени фактурите, от посочените по-горе доставчици, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице „Де-Же-Пе“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по смисъла на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма /в приложимата й за всеки от периодите редакция/ доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Данъчно събитие, съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25, ал.2 от ЗДДС). В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършване на доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС не настъпва, респ. не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено.
От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11 („Боник“ ЕООД), е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да се провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. СЕС нееднократно е посочвал и че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон.
Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществените сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответни на вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
В конкретния случай спорният въпрос, с оглед наведените твърдения в жалбата срещу ревизионния акт, касае установяване дали от сочените като доставчици дружества – издатели на фактурите, реално са осъществени фактурираните доставки на стоки за жалбоподателя, респ. възникнало ли е за „Де-Же-Пе“ ЕООД право на данъчен кредит за доставки по посочените в РА фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД, както следва:
1.Относно „Илинел-88“ ЕООД – по фактура № 29/22.08.17
г. с данъчна основа 15 975,00 в. и ДДС – 3 195,00 лв., отразена в дневника за
покупки през м.11.2017 г., с предмет на доставка „резервни части за ескалатори“
и 9 бр. ф-ри, всяка с данъчна основа - 8 318,70 лв. и ДДС – 1 663,74 лв., с
предмет на доставки „стреч-фолио“, отразени в дневника за покупки през м. 06.19
г. – 5 бр., през м.08.19 г. – 2 бр. и през м.10.19 г. – 2 бр.;
2.Относно „Мулти Техникс“ ЕООД - по фактура № **********/16.07.2019 г. на стойност 176 034,48 лв. и ДДС - 35 206,90 лв., с предмет на доставка „дрехи втора употреба“, отразена в дневника за покупки през м.08.2019 г.
За наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС, следва да се отбележи, че доставчиците към датата на спорните доставки са регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, с оглед представените в хода на производството заверени копия на посочените фактури, с изключение на фактури № 74/14.06.2019 г. и № 75/24.06.2019 г., с предмет на доставки „стреч фолио“. И двете фактури са с еднакви стойности на данъчните основи - 8 318,70 лв. с ДДС 1 663,74 лв. и жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит по тях, чрез отразяването им в дневниците си за покупки през м.10.2019 г.
В ревизионния доклад са изложени съображенията на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставките на стоки по посочените в РА фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД с получател „Де-Же-Пе“ ЕООД, не обективират реално извършени доставки от лицата, посочени като доставчици и съответно че не са налице реално осъществени облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Органите по приходите се позовават на непредставяне на доказателства и обяснения от страна на „Де-Же-Пе“ ЕООД след връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /л.119-121, т.1 от делото/, съответно непредставяне на доказателства за извършено прехвърляне на право на собственост съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД върху родово определените вещи – предмет на фактурираните доставки, като от Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД е налице документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени от сочените като доставчици във фактурите лица.
Съответно възраженията на ревизираното дружество срещу така направените изводи са обосновани с наличието на писмени доказателства за придобиването на стоките по фактурираните доставки, за изпълнението на доставките и тяхното предаване, респ. приемане, за надлежното осчетоводяване на стоките – предмет на фактурираните доставки и последващата им реализация.
За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл.6, ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Според дефиницията в чл.14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, доставка на стока означава „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“, в какъвто смисъл е и сега действащата редакция на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т.37 от Определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ ЕООД, т.33 от Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Е.-К“ ЕООД и др.). Въз основа на тези дефиниции следва да се приеме, че за да настъпи данъчно събитие при доставките на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, следва да е налице правопораждащият юридически факт – прехвърлянето на правото на собственост върху стоката /прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката като собственик/.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, чл.24, ал.2 от ЗЗД предвижда прехвърляне на собствеността, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо
и при търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род /чл.288 от ТЗ/. В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова - когато бъдат предадени.
Фактът на извършени „доставки на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан. В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „Де-Же-Пе“ ЕООД черпи материално право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му, вкл. от гл.т. проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (в т.ч. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане и фактическото им предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката). Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт за осъществяване на такива доставки и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда с разпореждане за насрочване на делото, като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.
За доставките по посочените по-горе фактури, издадени от „Мулти Техникс“ ЕООД и „Илинел-88“ ЕООД, с предмет родово определени вещи /собствеността върху които по силата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени/, не е доказан основният правопораждащ факт, а именно прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ върху стоките – предмет на фактурираните доставки. От една страна липсата на съпътстващи тези доставки транспортни документи, в които ревизираното дружество да е посочено като получател /купувач/ на стоката, както и на документи за осъществени последващи доставки на стоките, документи къде се е съхранявала стоката и къде същата е предадена.
Само по себе си издаването на фактури и надлежното им и вярно счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното дружество, не е достатъчно да се обоснове извод, че процесните доставки са действително осъществени. Фактурата установява възникването на облигационни взаимоотношения между страните по една доставка и може да замести липсата на сключен между тях договор, но не доказва реалното осъществяване на доставката. Затова е необходимо освен фактурирането на доставката на стоки, да са представени безспорни доказателства, че обективираната във фактурата доставка е реално осъществена. Доколкото правото на приспадане на данъчен кредит възниква от действително осъществена стопанска операция, а не от документалното й оформяне, в случая при липсата на представени доказателства от претендиращия право на приспадане на данъчен кредит, за реалното изпълнение на фактурираните доставки /чрез съпътстващи доставките документи, които еднозначно и безпротиворечиво да обвързват обективираните във фактурите стопански операции с реално осъществени доставки от сочения във фактурите доставчик/, следва извод, че това право следва да бъде отречено.
Няма обратен аргумент в противопоставеното от жалбоподателя твърдение за последваща реализация на фактурираните стоки. Действително, както се сочи в жалбата, според съдебната практика, вкл. на СЕС, данъчнозадълженото лице не може да носи отговорност за действия на преките си доставчици, съответно приходната администрация не може да изисква от получателя на облагаема доставка да проверява дали издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които упражнява това право, има качество на данъчно задължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Но противно на твърденията на жалбоподателя, в случая отказът за признаване на правото на данъчен кредит, съгласно изложеното от органите по приходите, не е обоснован само с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: непредставянето от страна на доставчиците на доказателства за реално извършване на доставките и за наличието на кадрова и материална обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи реалното извършване на фактурираните доставки от сочените като доставчици дружества, а визираните в РД обстоятелства относно непредставянето на доказателства от тяхна страна и недоказаната им възможност да извършат фактурираните доставки на стоки, са само косвени доказателства в подкрепа на формирания фактически извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател. Дори и да се приеме, че ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своя доставчик /в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя/, всеки получател по доставка има задължението да прояви минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване на правата си пред приходната администрация. В този смисъл жалбоподателят, като получател на доставките на стоки и титуляр на правото по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е бил заинтересован да обезпечи онези доказателства, които да създадат сигурно убеждение у органите по приходите, респективно у съда, че доставките от конкретните доставчици са били действително реализирани. В случая липсата на съставени съпътстващи доставките приемо-предавателни протоколи между съответното дружество-доставчик и получателят „Де-Же-Пе“ ЕООД обуславят извод, че непризнаването на ревизираното дружество на право на данъчен кредит не се свързва с непредставени доказателства от страна на доставчиците за реалното извършване на доставките, а с неизпълненото от „Де-Же-Пе“ ЕООД, като получател по доставките, задължение да изисква съставянето и да съхранява съпътстващи доставките документи, удостоверяващи пораждащ правото на данъчен кредит факт - прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ върху стоките – предмет на фактурираните доставки. В горния смисъл воденето на счетоводството на жалбоподателя и негови доставчици от една съща счетоводна кантора, довод за което се съдържа в жалбата, не стои в основата на отказаното право на данъчен кредит. Цялостната преценка на наличните доказателства не дава възможност да се заключи реалност на спорните доставки.
Доколкото не
може да се направи несъмнен извод за действително осъществяване на доставките на стоки от посочените доставчици по изброените по-горе фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД, следва извод за неправомерно начисляване на ДДС по тези фактури. Налице е хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС - за „Де-Же-Пе“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит и върху тези допълнително установени задължения правилно са определени и съответните лихви за просрочие на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
С оглед гореизложеното, съдът намира оспореният Ревизионен акт № Р-16001620004600-091-001 от 14.07.2021 г., издаден от органи по приходите Т.В.П.на длъжност Началник на сектор възложил ревизията и С.С.К.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 520 от 29.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД общо в размер на 50 013,43 лв., ведно с лихви в размер на 2855,89 лв., за правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. За прецизност следва да се отбележи допусната в решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив техническа грешка при уточняването размера на ДДС по процесните фактури, за който е отказан данъчен кредит. Вярно е установено, че ДДС по обсъжданите фактури, за които е отказан данъчен кредит е общо в размер на 53 375,56 лв., от които по издадени от „Илинел-88“ ЕООД фактури /по 10 бр. фактури – отказан ДК в размер общо на 18 168,66 лв./ и „Мулти Техникс“ ЕООД /по 1 бр. фактура, в размер на 35 206,90 лв./. Дори и при констатацията за пропуск на органите по приходите, изготвили РА, в резултата в Таблица 1 да отразят отказания данъчен кредит в размер на 3 327,48 лв. по 2 бр. фактури за м.08.19 г. като задължение за „Де-Же-Пе“ ЕООД, общият размер на ДДС, за който е следвало да се потвърди РА е 50 048,08 лв. Тази техническа грешка се явява ирелевантна за изхода на спора, предвид разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК, тъй като сумата, за която е потвърден РА е в по-малък размер.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, „Де-Же-Пе“ ЕООД, гр. Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2116,08 лева, определено съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Де-Же-Пе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Княжевско, област Стара Загора срещу Ревизионен акт № Р-16001620004600-091-001 от 14.07.2021 г., издаден от органи по приходите Т.В.П.на длъжност Началник на сектор възложил ревизията и С.С.К.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 520 от 29.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Мулти Техникс“ ЕООД общо в размер на 50 013,43 лв., ведно с лихви в размер на 2855,89 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Де-Же-Пе “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Княжевско, област Стара Загора да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, сумата от 2116,08 лв. /две хиляди сто и шестнадесет лева и осем стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: