№ 313
гр. София, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т.
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело №
20211110171091 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във
вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника С.О. да заплати на ищеца
ФИРМА, сумата от 101,00 лева, представляваща изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица №
93001810010928 по преписка по щета № 0000-1261-18-204050, за
застрахователно събитие, настъпило на 06.05.2018 г., около 20:40 часа в ...,
при което л.а. Мерцедес Ц240 ДКН ..., управляван от Д. Т. С., преминал през
несигнализирана необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
вследствие на което били увредени предна лява гума и джанта, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба
– 10.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 06.05.2018 г. ПТП е
изплатил по застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 101,00 лева с платежно нареждане
№ BORD05662683 на 22.06.2018 г. Твърди, че причина за настъпване на ПТП
е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на
платното за движение. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Твърди, че до ответника е изпратена
покана с писмо с изх. № L-2034/09.08.2018 г., но до момента претенцията не
била възстановена. Прави искане съдът да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
протокола за ПТП и развива съображения в насока, че не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Излага, че липсват данни
увредените части на МПС да са били в изрядно състояние преди настъпване
1
на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена
скорост. Сочи, че размерът на обезщетението е силно завишен. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение и в тази връзка
твърди, че договорът не е подписан, както и че не са представени общите
условия. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални
предпоставки (юридически факти):
1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец
и пострадалото лице досежно увреденото имущество;
2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилите вреди;
3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника,
като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се
установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител
във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен;
4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите;
5. размера на вредите.
В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка
с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима
презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 09.09.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване по делото обстоятелствата, че сумата от 101,00 лева е платена от
ищеца на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане№
BORD05662683 на 22.06.2018 г.; и че ищецът е изпратил покана до ответника
с писмо с изх. № L-2034/09.08.2018 г.
От Протокол за ПТП от 1694684/06.05.18 г. се установява, че на 06.05.2018 г.,
около 20:40 часа л.а. Мерцедес Ц240 ДКН ..., управляван от Д. Т. С., се движи
в ..., с посока от ..., когато до № 26 самокатастрофира при преминаване през
несигнализирана необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно.
Според чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата последните биват републикански и
местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки
от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища. Според § 7, ал. 1, т. 4 и 7 ЗМСМА собственост на
2
Общината са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. Според чл. 11 от Закона за общинската собственост имотите и
вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В
чл. 31 от Закона за пътищата е регламентирано, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според
чл. 5, ал. 1 от същия закон пътищата имат следните основни елементи: обхват
на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като последните две се
разполагат в обхвата на пътя. Следователно пътят се стопанисва от Общината
и тя е длъжна да го поддържа в добро състояние.
Между страните не се спори, че ПТП е настъпило на пътен участък, който е
част от общинската пътна мрежа на ответника.
В случая, въз основа на представената застрахователна полица №
93001810010928 от 07.02.2018 г. /двустранно подписана/ съдът приема за
установено, че между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на л. а. "Мерцедес С
240", с рег. №... – Д. Т. С. е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско на МПС",
обективиран в същата, действащо за времето от 00: 00 часа на 15.02.2018 г. до
24: 00 часа на 14.02.2019 г., като именно в рамките на този период – на
06.05.2018 г. е настъпило и процесното ПТП.
С оглед на горното се установява, че е налице влязъл в сила застрахователен
договор между ищеца и собственика на увредения л. а. "Мерцедес С 240", с
рег. №.... Това е така, тъй като застрахователната полица е представена в
цялост по делото и съдържа подписите на страните по нея, поради което тя е
породила своето действие в отношенията между тях.
Отделно от това, наред със застрахователния договор, по делото е
представена още сметка № А005124615 от 07.02.2018 г., с която
застрахователният брокер е декларирал с подписа и печата си реалното
заплащане на уговорената застрахователна премия в размер на 515,20 лв. от
страна на застрахованото лице, поради което следва да се приеме, че
обстоятелствата, обуславящи влизането на застрахователния договор в сила,
действително са се осъществили.
Нещо повече, в подкрепа на този извод е и поведението на самия
застраховател-ищец, доколкото след уведомяването за застрахователното
събитие той е възложил експертиза, оглед и е изготвил опис заключение на
щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него
застрахователна щета, като е възложил извършването на ремонта и е изплатил
застрахователно обезщетение, което не би сторил ако не е счел, че е налице
влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан.
В допълнение следва да се отбележи, че наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца-застраховател и собственика на увредения л. а.
"Мерцедес С 240" следва и от факта, че в съставения протокол за ПТП
№ 1694684/06.05.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел "Пътна
полиция" – СДВР също е отбелязан този факт, а в тази част протоколът
отразява обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, поради което се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
3
На следващо място, от приетите като част от застрахователната преписка
уведомление за щета от 08.05.2018 г., експертиза по щета, сравнителна
експертиза по щета и доклад по щета се установява образуването на
застрахователна преписка при ищеца по щета № 0000-1261-18-204050, както
и признаване на правото на застрахователно обезщетение в размер на 101 лв.,
както и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. за настъпили вреди по
застрахования автомобил в резултат на преминаването му през неравност на
пътното платно.
В същото време за реализирането на процесното ПТП от 06.05.2018 г., както
и начина, по който е станало това, свидетелстват съставения протокол за ПТП
№ 1694684/06.05.2018 г., уведомление за щета до застрахователя, показанията
на свидетеля Д. Т. С., както и изводите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи извод,
че същото е настъпило по следния механизъм: на 06.05.2018 г., около 20:40
часа, водачът на л. а. "Мерцедес С 240", с рег. № ..., движейки се по ул.
"Трети март" с посока от ул. "Бъдеще" към бул. "Бойчо Бойчев" в района на
№ 26 преминава през необозначена неравност /дупка/ на пътното пътно, в
резултат на което уврежда предна лява гума и джанта.
Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на
възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му, а такива в случая са настъпилото на процесната
дата и място ПТП, наличието на пътното платно за движение на необозначена
дупка, както и видимите щети по автомобила. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото
на ПТП-то, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва
съда с материална доказателствена сила.
По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-
то протоколът няма такава сила, тъй като представлява заключение относно
факти, които не той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от
извода на административния орган, а механизмът на произшествието е
елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване на общо
основание в процеса /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства
относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
описани по-горе доказателства по делото – уведомлението за щета,
свидетелските показания и изслушаното и прието без оспорване от страните
заключение по съдебно-автотехническата експертиза. Най-напред в
показанията си свидетеят С., който разказва свои лични възприятия за
фактите от обективната действителност, доколкото е бил водач на увредения
автомобил, посочва, че движейки се по пътя между кв. "Овча Купел" и кв.
"Суходол" е попаднал в необозначена вдлъбнатина /голяма дупка/ на пътното
платно, вследствие на което е увредил гума на колата си.
За съда не съществува основание да не кредитира показанията на разпитания
свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не се явява заинтересован
от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е платено
4
на собственика на увредения автомобил след настъпване на
застрахователното събитие на 06.05.2018 г. Нещо повече, по същия начин той
е описал обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки
уведомлението за щета пред застрахователя-ищец, препращайки към
протокола за ПТП.
Отделно от това, от заключението на вещото лице по
съдебноавтотехническата експертиза също се установява, че механизмът на
произшествието от 06.05.2018 г. представлява попадане на процесния
автомобил в необозначена неравност /дупка/ на пътното платно. Изрично
експертът е описал кои са констатираните щети по л. а. "Мерзедес С 240",
като е достигнал до извод, че те съответстват на приетия от него механизъм
на настъпване на произшествието, поради което се намират в причинна
връзка с него.
Следователно, при съвкупна преценка писмените доказателства по делото,
показанията на разпитания свидетел, както и експертното заключение по
съдебно-автотехническата експертиза се налага извод за доказаност на
твърдяния от ищеца и описан в исковата молба механизъм на ПТП-то, както и
начина на причиняване на вредите по застрахования при него автомобил.
Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП безспорно се
дължи на попадане на увредения автомобил в необезопасена дупка на
пътното платно, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на
свидетеля С., така и от подкрепящите ги изводи на експерта относно
причината за реализирането му, а именно необозначена неравност /дупка/, в
какъвто смисъл е отбелязването в констативния протокол за ПТП.
В същото време не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се
доказва автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно
неравностите върху пътното платно или да спре.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за
наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
На следващо място неоснователно е възражението на ответника, че от страна
на ищеца не е доказано наличието на покрит застрахователен риск. Изрично в
застрахователната полица се съдържа отбелязване относно сключването при
"Клауза 1" /всички рискове/, като с оглед спецификата на договора за
застраховка "Каско на МПС", представляващ вид имуществена застраховка,
съдът приема, че основното му предназначение е насочено най-вече към
покриване на риска от увреждане на застрахована вещ – в случая л. а.
"Мерцедес С 240", с рег. №.... Отделно от това, по делото няма данни, а и
ответникът не твърди точно този риск да е изключен от обхвата на "Клауза 1",
още повече, че наред с тази клауза, страните са уговорили и допълнителни
5
застрахователни покрития.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. В § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
застраховането /ДРКЗ/ се съдържа легално определение на понятието
"застрахователно събитие" – това е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие, а "застрахователен
риск" според § 1, т. 3 ДРКЗ е обективно съществуващата вероятност от
настъпването на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно,
неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или
третото ползващо се лице.
В случая, от обсъдените по-горе доказателства по делото се установи, че в
срока на валидност на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие по смисъла на закона –вредоносно събитие - ПТП, в резултат на
което за застрахования са настъпили вреди, състоящи се в увреждане на
картера на застрахованото имущество /МПС/, т. е. представляващо покрит
застрахователен риск.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък в гр. София, на
който е настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна
мрежа и като такъв за дейността по неговото управление, както и дейностите
по изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се осъществява от кмета на съответната
община. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП включват
действия по "осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение". Пряко проявление на тези дейности, в
съответствие с легалните им дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и
дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно
сигнализиране за препятствията по него и тяхното отстраняване във
възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП.
Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез
служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като
на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия. По тези съображения съдът приема, че наличието на неравност
на пътното платно /пропаднала паважна настилка/, вследствие на която са
настъпили уврежданията по процесното МПС, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
указаните по-горе дейности. Натоварените с тези дейности лица не са
извършили дължимите действия по своевременно привеждане на пътния
участък на местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно
бездействие по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото
се установи, че в причинна връзка с визираното противоправно поведение за
собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите
спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в
качеството му на възложител.
Следователно, налице е основание за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45
6
ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя – ищец по чл. 411 КЗ зависи
от размера на застрахователното обезщетение, което той е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Лицето, носещо деликтна отговорност, не може да
бъде задължено да заплати на застрахователя повече отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното вземане е в размер, който е равен на
по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
В случая, по въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява
съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.); (в този смисъл
са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО;
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение
№ 109 от 14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза
необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а. "Мерцедес С
240", изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на 155,41 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно
изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените задачи. Така
установената сума надвишава по размер заплатеното от ищеца обезщетение
за извършен ремонт, като с оглед изложеното по-горе относно обема на
отговорността на ответника, регресното вземане на ищеца е ограничено
именно до заплатената от него сума от 101 лв.
При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума
е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната
стойност на МПС към момента на настъпване на ПТП.
Така размерът на регресното вземане възлиза на посочената по-горе сума от
101 лв., като на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да
получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата, но такива не се
претедират в настоящото производство.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 500
лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 300 лв. – депозит за САТЕ, 50
лв. – депозит за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размера по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. При този изход на спора сторените от
ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника С.О. да заплати на ищеца ФИРМА, на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 101,00 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица №
93001810010928 по преписка по щета № 0000-1261-18-204050, за
застрахователно събитие, настъпило на 06.05.2018 г., около 20:40 часа в ...,
при което л.а. Мерцедес Ц240 ДКН ..., управляван от Д. Т. С., преминал през
несигнализирана необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
вследствие на което била увредена предна лява гума на автомобила, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба
– 10.12.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника С.О. да заплати на ищеца ФИРМА, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8