Р Е
Ш Е Н И Е
№601
Бургас, 04/05/2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, двадесет и шести състав, в открито заседание на двадесет и осми април,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина
Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Константин Г.
2.
Яна Колева
Секретар Г. С.
Прокурор
Дарин Христов
като разгледа
докладваното от съдия Златина Бъчварова касационно административнонаказателно
дело номер 534 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/,
вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна
жалба на директора на Регионална дирекция/РД/ „Автомобилна администрация“/АА/
Бургас, против решение № 152 от 25.02.2022 г. по административнонаказателно
дело № 5621/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно
постановление/НП/ №22-0000694/02.12.2021 г. на директора на регионална
дирекция/РД/ „Автомобилна администрация“/АА/, Бургас, с което за нарушение по
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, вр. с чл.7,
ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства/обн.ДВ, бр.65/24.07.2001 г., Наредба №11/03.07.2001
г./, на Й.В.Т. *** е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на
3000.00/три хиляди/ лева.
Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, и е необосновано. Иска да се отмени и да
се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна
страна, е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
при следните съображения:
Районен съд Бургас с решение № 152
от 25.02.2022 г., по административнонаказателно дело № 5621/2021 г. е отменил наказателно
постановление/НП/ №22-0000694/02.12.2021 г. на директора на РД „АА“, Бургас, с
което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр.чл.7, ал.1, т.3, б. „б“
Наредба №11/03.07.2001 г., на Й.В.Т. *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000.00/три хиляди/ лева.
Санкцията е наложена на Й.В.Т. за това,
че на 26.11.2021 г. около 15.00 ч. на километър10-път 6008 преди с. Свобода извършвал
обществен превоз на товар - пшеница, видно от товарителница с
№0121518/26.11.2021 г. и пътен лист с №8656626/26.11.2021 г., по маршрут от
гр.Първомай до гр.Камено със съчленено ППС с пет оси - влекач марка „Форд“,
модел „Карго“ с рег. № А1070НК от категория N3 с две оси и прикачено към него
полуремарке марка „Вилтон“ с рег.№ А2056ЕМ от категория 04 с три оси, за което
при проверка с техническо средство електронна мобилна везна марка DINI ARGEO с
платформа модел WWSE10TMRS е констатирано, че при допустимо максимално натоварване
на една тройна ос на полуремаркето, като разстоянието между осите е над 1.30 м.,
което е измерено със сертифицирана ролетка BMI- 5 метра с фабричен №1337,
същото е 24 тона /24 000 кг./, съгласно чл.7 ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба
№11/03.07.2001 г., а видно от разпечатка с №338/26.11.2021 г. една тройна ос на
полуремаркето е натоварена с 35 850 кг., което води до извода, че
претоварването е с 11 850 кг. При проверката било констатирано също, че
водачът няма разрешение от АПИ за движение на такова пътно превозно средство. Съставен
е акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 295742/26.11.2021г.,
въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя и от административнонаказващия
орган по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във вр.чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. като за извършването му е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Й.Т. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП.
За да постанови оспореното решение
районният съд е приел, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение при описание на нарушението и посочването на нарушената
правна норма, довело до невъзможност да се разбере каква точно е била волята на
административнонаказващия орган и до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод за приложимата санкционна норма. Обосновал е и извод, че описаните
факти в АУАН и в НП изпълват състава на различно нарушение от вмененото на Т.,
а именно това по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата/ЗП/, вр.чл.53,
ал.1, т.2 ЗП.
Касаторът твърди, че Й.Т. е
санкциониран за това, че е извършвал обществен превоз на товари с претоварено
ППС, а не за това, че е нямал разрешение от АПИ, като основният му аргумент е,
че контролните органи на Изпълнителна Агенция „Автомобила администрация“ не
разполагат с правомощие да налагат наказание за нарушение на чл. чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата като компетентна да установи и наложи такова
е администрацията, управляваща пътя -
АПИ.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
Видно от описанието на нарушението
в АУАН и в НП в него освен обстоятелствата, свързани с установеното отклонение
от допустимото натоварване на тройната ос на полуремаркето, които са елементи
от обективната страна на състава на нарушение по 139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във
вр.чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. е посочено, че водачът
няма разрешение от АПИ. Така посочените факти, в тяхната съвкупност изпълват от
обективна страна състава на друго нарушение - това по чл. чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“, във вр. вр.чл.53, ал.1, т.2 ЗП както правилно е приел районният съд. Ето
защо е неоснователно възражението на касатора, че в АУАН и в НП само като
поясние е посочено, че водачът не е разполагал с разрешение от АПИ. Това „допълнение“
на фактите всъщност създава неяснота относно действителната воля на
административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите в АУАН
и в НП се осъществява срещу изложените факти.
В тази връзка е без значение, че е налице съответствие между правната
квалификация на нарушението и приложената санкционна норма в НП, доколкото
описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП е неясно и
недвусмислено - не става ясно дали
водачът е санкциониран за това, че е управлявал пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството или за това, че е
извършвал обществен превоз на товари като е управлявал ППС с над максимално допустимото
натоварване на ос без разрешение от АПИ.
Този порок на АУАН и НП не може да бъде саниран, тъй като води до
ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете
нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да
организира ефективно защитата си. Освен това препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление - включително относно
компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП и приложението на
материалния закон.
По тези съображения и при липсата
на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се
остави в сила.
При този резултат разноски на
администрацията не се следват.
Мотивиран така и на основание чл.
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен
съд Бургас, двадесет и шести състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 25.02.2022 г. по административнонаказателно
дело № 5621/2021 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: