Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр.Варна, 3.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря
Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9508/2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „В****“ ООД твърди, че в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, предоставя на ответницата К.Т.-Б. В и К услуги за имот
на адрес ***, ж.к.В**** която в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Сочи се, че
ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски №****включващ абонатен №**** и абонатен №**** Ищецът
твърди, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответника е длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране след изтичането на който срок изпада в забава. Търгговското дружество сочи, че на 05.04.2018г. е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Районен съд
Варна срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№**** и е издадена заповед №2445 за изпълнение на
парично задължение, с която съдът е разпоредил ответницата да заплати на
кредитора сумата от 440,51лв. представляваща главница за консумирана и
незаплатена вода отчитана по партида с абонатен №**** и ползвана през периода от 15.05.2017г. до 14.03.2018г. и
сумата от 15,28лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 440,51лв.
дължима за периода от 14.06.2017г. до 01.04.2018г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
05.04.2018г. до окончателното плащане, сумата от 285,02лв. представляваща
главница за консумирана и незаплатена вода, отчитана по партида с абонатен № **** и ползвана през периода от 31.12.2014г. до
28.02.2018г. и сумата от 37,26 лв. представляваща лихва за забава върху
главницата от 285,02лв. дължима за периода от 29.03.2015г. до 01.04.2018г.
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда 05.04.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. Ищецът твърди, че предявява иска след
депозирано възражение от ответника срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че претендираните суми за главница и лихви по фактури са
подробно описани в Справка за недобора на частен абонат №**** до 01.04.2018г. и Справка за недобора на
частен абонат №**** до
01.04.2018г. Предявява искане, съдът да постанови решение с което да признае за
установено, че К.Д.Т.-Б. в качеството си на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с клиентски № **** на адрес:
гр.В**** дължи на „В****“ ООД следните суми: сумата от 440,51лв.
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода отчитана по партида с
абонатен №**** и ползвана
през периода от 15.05.2017г. до 14.03.2018г. и сумата от 15,28лв. представляваща
лихва за забава върху главницата от 440,51лв. дължима за периода от
14.06.2017г. до 01.04.2018г. ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда 05.04.2018г. до окончателното
плащане, сумата от 285,02лв. представляваща главница за консумирана и
незаплатена вода, отчитана по партида с абонатен №**** и ползвана през периода от 31.12.2014г. до 28.02.2018г. и
сумата от 37,26 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от
285,02лв. дължима за периода от 29.03.2015г. до 01.04.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда 05.04.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв., за които суми е издадена заповед №2445 от 10.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№*** по описа на ВРС. Претендира разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата е подала
писмен отговор на исковата
молба, с който счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че
не дължи в полза на ищцовото дружество заплащане на претендираните суми, както и че между страните е налице
облигационно правоотношение. Възразява против размера на начислените суми за
ползвана вода в обекта, като счита че не е посочено какво е индивидуалното
потребление за всеки от абонатните номера за отделните отчетни периоди, за
които се претендира плащане. Твърди, че отчитането и начисляването на
разходваното количество вода е извършено в нарушение на нормативната уредба
Наредба №**** от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и на Общите
условия на дружеството. Твърди, че не е ясно по какъв начин засеченото реално
потребление е разпределено за всеки месец през периода
31.12.2004г.-28.02.2018г., а за абонатен №**** е извършено отчитане на 12.04.2018г., което обхваща период от
15.05.2017г. до 14.03.2018г., като начислените суми за всеки месец са
необосновано завишени и не отговарят на реалното потребление. Възразява, че претендираните задължения представляват вземане за
периодично плащане и от изискуемостта за всяко отделно вземане тече погасителна
давност, както за претендираните главници, така и за
лихвите върху тях. Прави възражение за изтекла давност. Моли да се отхвърлят
предявените искове и претендира разноски.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Решаващия
състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията
на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното
по делото ч.гр.д.№**** на ВРС,
ХVІІІ състав се установява, че по заявление на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми.
Ищцовата страна
като доказателства е представила разпечатка от общите си условия, решение на
ДКЕВР, справка за недобора на частен абонат за времето от 27.02.2015г. до
1.04.2018г., копия от карнетите по партидата на
ответника, разпечатка от Агенция по вписвания за водещ се на името на ответника
недвижим имот и е направила искане за назначаване на ССчЕ,
което е било уважено от съда, а също така и справка, отчетни карти и листи от
„В****“ ЕАД.
Съгласно
представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К операторите, чл. 2 ал.1 потребители са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В
и К услуги. В конкретния случай не е на лице спор относно това има ли ответника
качеството на потребител в посочения по-горе смисъл, като в тази връзка ищцовата страна е представила неоспорена от ответника
разпечатка от Служба вписвания Варна от която се установява, че ответника е
записан в регистрите като собственик на имот находящ
се в гр.В**** идентичен
с имота по партидата на ответника. Представени са също така и копия от
партидите водени при ищеца от които се установява, че на посочения адрес като
абонат е записан ответника. Следва също така да се има предвид, че при
извършената служебна справка за местоживеене на ответника е установено, че той
е посочил като такова същия адрес. От друга страна по делото е прието
заключение на назначена ССчЕ от което се установява,
че сборът на дължимите се и незаплатени от ответника суми възлиза на 285.02лв.
по партида с №**** и
440.51лв. по партида с №****, а
дължимите се общи лихви върху тези суми възлизат на 37.26лв., като посочените
суми съвпадат с претендираните от ищеца. Съгласно представенита документация партидите са две тъй като
ответницата получава и топлинна енегрия и топла вода
от третото неучастващо в производството лице „В****“ ЕАД.
Воден от
горните фактически констатации решаващия състав приема, че ищецът е успял да
докаже наличието на възникнала между него и ответника облигационна връзка в
рамките на която ответника се явява потребител на В и К услуга. Твърдението от
страна на ищеца за липса на извършени плащания на потребената
услуга за процесните периоди е твърдение за
отрицателен факт не подлежащ на доказване от навелата го страна и прехвърлящ доказателствената тежест върху ответника в случай, че
последния навежда като възражение противостоящият му положителен факт, който в
конкретния случай би следвало да е твърдение за плащане. Ответната страна обаче
не е направила възражение за плащане на претендираните
суми поради което съдът приема, че ответникът не е извършил плащане на тези
суми.
Що се
отнася до претендираната лихва в размер на 37.26лв.,
то съгласно вече упоменатите ОУ чл.33, ал.2 заплащане на ползваната В и К
услуга се дължи в 30-дневен срок от датата на фактурирането, като вещото лице в
приложение №1 към заключението си и посочило конкретните дати на издаване на
фактурите от страна на ищеца и е извършило изчисленията си именно определяйки
начална дата на забавата по всяка една от фактурите 30 дни след издаването им.
Водено от
горните съображения съдът приема, че претенцията за лихви също е доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло така както е заявена.
Що се
отнася до направеното възражение за наличие на настъпила давност по смисъла на
чл.111, б.В от ЗЗД решаващия състав приема, че то е частично основателно що се
отнася до сумата от 285.02лв. главница и припадащата й се част от претендираната лихва от 37.26лв., като тези претенции
поради настъпило погасяване по давност следва да бъдат отхвърлени за сумите
начислени за времето от 31.12.2014г.-началния периода на претенцията за дължими
суми по абонатен №1765152 до 4.04.2015г., както и за сумата от 17.92лв.
главница дължима за посочения период и за 5.18лв. лихви за забава за периода от
29.03.2015г. до 4.04.2015г.
Предвид
горните изводи ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца и
сумата от 499.71лв. разноски по исковото производство и 72.77лв. разноски по
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в
отношенията между ”В****:*** и К.Д.Т.-Б.
ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните
суми присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС,
ХVІІІ състав:
440.51лв.
главница начислена за времето от 15.05.2017г. до 14.03.2018г. по абонатен №**** и 15.28лв. лихви за времето от 14.06.2017г. до
1.04.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране
на съда-5.04.2018г. до окончателното й изплащане
и
247.76лв. главница
за абонатен №**** начислена
за времето от 5.04.2015г. до 28.02.2018г. заедно със законната лихва върху нея
от датата на сезиране на съда-5.04.2018г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля претенцията за сумата от 17.92лв. разлика до пълния размер на
претенцията и за времето от 31.12.2014г. до 4.04.2015г.
10.10лв.
лихва за забава за времето от 5.04.2015г. до 1.04.2018г., като отхвърля тази
претенция за сумата от 5.18лв. разлика до пълния размер на претенцията и за
времето от 29.03.2015г. до 4.04.2015г.
ОСЪЖДА К.Д.Т.-Б. ЕГН********** *** да
заплати на ”В**** ” ООД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:*** разноски в размер на 499.71лв. по исковото производство и 72.77лв.
по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: